Р Е Ш Е Н И Е
№
23.12.2009 г. гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На тринадесети ноември двехиляди и девета
година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Й.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1901
по описа за 2009г., и за да се произнесе взе впредвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Барс и Аг” ЕООД, гр.
Хасково посочва в исковата си молба, че е титуляр на правото на строеж на
жилищна сграда в УПИ IV – 4544 в кв. 708 по плана на гр. Хасково. Сключил предварителен
договор с ответника за присъединяване на обекта към В и К системите. Обектът
бил завършен през 2009г., като били спазени всички изисквания. При иницииране
на процедурата по сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги били уведомени,
че преди две години – на 27.04.2007г., от служители на ответника бил съставен
протокол, с който било констатирано, че е налице противозаконно водоползване.
Със сметко – протокол от 16.06.2009г. била начислена такса вода за периода от
16.06.2008г. до 16.06.2009г. в размер на 33233.45 лева. Заплатил сумата от
11000.15 лева, в който размер на възлизала ползваната от него вода. Моли да се
признае за установено, че не дължи сумата от 22233.44 лева по сметко – протокол
от 16.06.2009г. за периода от 16.06.2008г. до 16.06.2009г. Моли за разноски. В
съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа иска. Моли да се
уважи. В писмена защита излага доводи.
Ответникът „В и К” ЕООД, гр.
Хасково оспорва предявения иск. С констативен протокол № 62 от 27.04.2007г.
било установено, че проекта – строеж бил присъединен незаконно към уличната
водопроводна мрежа без водомер и с монтирана чешма без знанието и присъствието
на представител на ответника. Това свързване било в противоречие с чл. 37 от
Наредба № 4/2004г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и в нарушение на подписания предварителен договор.
Направено било предписание, което не било спазено от ищеца. През целия период
на строителство ищецът нарушавал задълженията си по сключения предварителен
договор. Моли да се отхвърли иска, тъй като ищецът дължал сумата от 22233.44
лева по сметко – протокол от 16.06.2009г. за периода от 16.06.2008г. до
16.06.2009г. Моли за разноски. В съдебно заседание чрез процесуален
представител поддържа иска. В писмена защита излага доводи.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е
допустим, тъй като е налице спор между страните, че ищецът дължи на ответника
сумата от 22233.44 лева по сметко – протокол от 16.06.2009г. за периода от
16.06.2008г. до 16.06.2009г.
Разгледан
по същество е неоснователен.
Не се
спори между страните, а и самият ищец признава, че е титуляр на правото на
собственост в УПИ IV – 4544 в
кв. 708 по плана на гр. Хасково. Спор между страните и съответно предмет на
делото е дали ищецът незаконно се е свързал към ВиК мрежата на гр. Хасково,
съответно дали е нарушил по този начин разпоредбите на предварителния договор
между страните и разпоредбите на Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Страните
по делото са сключили предварителен договор № 182/07.06.2006г. Настоящият
състав намира, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. III т.14 и 18 от договора между
страните. На първо место той не е изпълни разпореждане на ответника по
констативен протокол № 62 от 27.04.2007г., а именно да монтира водомер и да
открие партида за такса вода. Този факт се установява от последващия
констативен протокол № 139/12.06.2007г., както и от показанията на св.М.Т.
Чонкова и Т.А. Т.. Настоящият състав намира, че гласните показания на
посочените свидетели следва да се кредитират за сметка ***.М. П. и А. Г. К.,
тъй като се припокриват с изложеното в двата констативни протокола, които са
подписани от свидетели при отказ на представител на ищеца да ги подпише – чл.
27 ал.2 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Показанията на св. П. и К. не следва да се кредитират в
частта, в която посочват, че е бил поставен водомер от служител на ответника,
като в последствие пломбата е била махната и водата е била спряна. Това е така,
тъй като те не се подкрепят от останалите по делото доказателство, като ако
действително е бил поставен водомер, то е следвало и за това действие да се
състави протокол. Самоволното сваляне на пломбата на водомера от страна на
представител на ответника е нелогично и житейски неоправдано и се опровергава
от показанията на свидетелите на ответника. Нито по предварителния договор, нито
по цитираната Наредба № 4/2004г. на МРРБ или Общите условия, не е уредено
сваляне само на пломбата на водомер. Нормалното последствие в този случай би
било ищецът да поиска някакви обяснение от действията на служители на
ответника, съответно да поиска поправянето им. Договорната отговорност е именно
затова. Дори напротив, в тежест, задължение, на ищецът е да съхранява целостта
на пломбите на водомерите съгласно чл. III т.6 от предварителния договор
между страните и да уведомява оператора при повреда на водомерите – III т.8 и 10. Не може да се сподели и
довода, че чешмата може да е останала от старата къща, тъй като съгласно чл. III т.19, ищецът няма право да
разваля сгради без преди това ответникът да е изключил водопроводните им
отклонения. По делото няма и протоколи или други писмени доказателства за
спиране на водоподаването на обекта. Не може да се сподели и доводът, че при
строежа на сградата ищецът не е използвал вода от това отклонение, а от
съседния имот, който също е негов. При направените констатация в констативен
протокол № 62 от 27.04.2007г., той е следвало да вземе мерки и да уведоми
ответника, че няма да ползва вода от това отклонение, или да вземе мерки за
поставяне на водомер. Действително по делото е представен протокол от
20.04.2007г. за изкопни работи и полагане на СВО и СКО, в който е посочено, че
тези дейности са извършени съгласно нормативната база, но както се изяснява от
показанията на свидетелите на ответника след това е следвало в месечен срок
потребителя да заяви пломбиране на водомер. Такива данни по делото не се
събраха. В чл. IV т.1 от
предварителния договор между страните е посочено, че изразходваната вода се
отчита по водомер на водопроводно отклонение. При липса на такъв се прилагат
съответните разпоредби.
По
делото бе изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, заключението по
която не бе оспорено от страните. В същото се посочва, че водопроводното
отклонение в участъка от уличния водопровод до влизането му в сградата е
изпълнено с полиетиленови тръби Ф 50. Съгласно чл. 37 вр. с чл. 35 ал.6 от
Наредба № 4/2004г. на МРРБ размера на начисленото количество вода следва да е
69379.20 кубични метра, а съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
– чл. 47 вр. с чл. 46 – 13402.80 кубични метра. Настоящият състав намира, че
следва да се вземе предвид първия вариант, тъй като заключителните разпоредби на
предварителния договор между страните препращат към Наредба № 4/2004г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ посочва, че при установяване на незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже,
че периодът е по-малък. Разпоредбата на чл. 35 ал.6 посочва, че при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът
на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1,5 m/s. В настоящия
случай първата констатация за незаконно присъединяване е направена с
констативен протокол № 62 от 27.04.2007г. Самото начисляване на дължима сума по
Наредба № 4/2004г. на МРРБ е станало със сметко – протокол от 16.06.2009г.,
като е начислена вода за периода от 16.06.2008г. до 16.06.2009г. в размер на
15240 кубични метра. Както е посочено в наредбата оператора може да начисли
вода за период не по – дълъг от една година. Вещото лице посочва, че при
хипотезата на чл. 37 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ изразходваната вода следва
да е в размер на 69379.20 кубични метра, т.е. много повече от начислената по
сметко – протокол от 16.06.2009г. В настоящия случай не се доказа периода да е
по – малък от една година. Не могат да се споделят доводите от писмената защита
на ищеца, че не се доказало неправомерно поведение от негова страна.
Действително чл.II т.4
посочва, че задължение на оператора е да монтира, контролира и поддържа
водомерите. Това, обаче, става след закупуване на такъв от страна на потребителя
и подаване на заявление за монтиране. По отношение на потребеното количество
вода се прилага презумпцията на чл. 37 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ – за една
година назад, като в тежест на ищеца е да докаже, че този период е бил по –
малък. Това не се доказа в настоящото производство. Относно факта, дали при
проверката служители на ответника са констатирали, че реално се потребява вода,
следва да се посочи, че деянието по чл. 37 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ е на
просто извършване, т.е. то завършва с присъединяване към водопроводните и канализационните системи, не е нужно оператора да
доказва, че реално е била потребявана вода. Както бе посочено по – горе в
мотивите не се доказа, че след 12.06.2009г. водата е била прекъсната. В
противен случай, действително ако е била спряна водата, то сметко – протокол от
16.06.2009г. за периода от 16.06.2008г. до 16.06.2009г. би бил неоснователен.
Не може да се приеме и довода, че количеството вода по сметко – протокол от
16.06.2009г. е формирано в противоречие с разпоредбата на чл. 39 ал. 5 т.4 от
Наредба № 4/2004г. на МРРБ. Посочената разпоредба разглежда едно изключение от
общото правило на чл. 37. В цитираната разпоредба е посочено – „по изключение се допуска”, т.е. в правомощията на
оператора е да прецени. Последния довод за периода за определяне бе разгледан
по – горе, така че няма да бъде повтарян. Аргументиран от всичко изложено
настоящият състав намира, че следва да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото на основание чл.
78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер
на 1200.00 лева за адвокат и вещо лице.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Барс и Аг” ЕООД, гр. Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.”Гургулят” 16, ет.5,
ап.9, със съдебен адрес:гр. Хасково, „Бизнесцентър” 1, ет.4, офис 407, адв.
Славеева, иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено спрямо „В и К” ЕООД, гр. Хасково, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул.”Сакар”2, че не дължи сумата от 22233.44 лева по
сметко – протокол от 16.06.2009г. за периода от 16.06.2008г. до 16.06.2009г. за
обект жилищна сграда в УПИ IV – 4544 в кв. 708 по плана на гр. Хасково, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Барс
и Аг” ЕООД, гр. Хасково да заплатят на „В и К” ЕООД, гр. Хасково на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1200 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаване му от страните.
Районен съдия: