Присъда по дело №94/2025 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 8/19.06.2025 г. по НОХ дело № 94/2025 г. по
описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия Л. Й. С. от с. Г. В., обл. М., е повдигнато обвинение
затова, че на 26.01.2025 г. в с. Б., общ. Д., обл. В., в условията на опасен
рецидив, чрез взломяване на преграда, здраво направена за защита на имот - –
счупване на катинар на входна врата на къща, намираща се на ул. „Пета“ № 11,
отнел от владението на Г.Д.Г. от гр. С., обл. С., движими вещи: 75 бр. монети с
номинал от 2 лв. и 12 бр. монети от 1 лв., всичко на обща стойност 162,00 лв.,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК във
вр.чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. ”б” от НК.
Съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по
реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с. з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано от фактическа и правна страна и пледира на подсъдимия да бъде
наложено ефективно наказание "лишаване от свобода" в размер около
минималния по закон, съобразно състава на деянието, като се отчитат
многобройните осъждания на С., вкл. и за подобни деяния, от една страна, а от
друга – ниската стойност на имуществените вреди, но пък – не възстановени,
а в последствие – наказанието да се редуцира съобразно чл.58а ал.1 от НК,
предвид процедурата на съкратено производство. Пледира също така да се
зачете времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
“задържане под стража”.
Подсъдимият, предвид допуснатото предварително изслушване, прави
пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и се признава се за виновен. Защитникът му, моли съда за
отчитане факта на пълните самопризнания на подсъдимия, ниската стойност
на вредите и счита, че следва да се наложи наказание “лишаване от свобода”
дори под минимума, посочен в закона за състава на обвинението, като се
приеме наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – в усл.
на чл.55 от НК.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени по
делото писмени доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Подс. Л. Й. С. е роден на 07.11.1967 г. в гр. М., обл. М., живее в с. Г. В.,
обл. М., българин, български гражданин, с основно образование, не женен,
осъждан, не работи, ЕГН му е **********.
Подс. Славчев е осъждан многократно, вкл. и по : 1./ С присъда №
1

5/25.02.2020 г. по НОХД № 20/2020 г. на PC –Лом , Л. С. е признат за виновен
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК във
вр.чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.26 от НК, и му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 4 години, при режим на изтърпяване „строг“.
Присъдата е в сила от 17.07.2020 г., а наказанието е изтърпяно на 06.12.2022 г.
2./ С определение за одобряване на споразумение № 41/04.08.2023 г. по НОХД
№ 147/2023 г. на PC - Своге, Л. Славчев е признат за виновен за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК
във чл.29 ал.1 б.“а“ от НК във вр. чл.26 от НК и му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година, при режим „строг”. Определението
е в сила от 04.08.2023 г. Наказанието е изтърпяно на 28.06.2024 г.
Преди да са минали пет години от изтърпяване на наказанията по
посочените присъди, Л. Й. С. извършил деянието, предмет на настоящето
дело.
Пострадалият свидетел Г.Д.Г. живеел постоянно в гр. С., област С., но
притежавал къща в с. Б., общ. Д., обл. В., намираща се на ул. „Пета" № 11- Той
и баща му посещавали този имот периодично. За последно двамата – и Г., и
баща му били в с. Б., в имота им, през м.12. 2024 год.
На 26.01.2025 год. Бащата на Г. в телефонен разговор помолил свой
познат от с. Б. - Р. В. Р., да отиде и да нагледа къщата на Г.- в какво състояние
е. На другия ден Р. се обадил на баща на свид. Г. иму казал, че на 27.01.2025
год. е ходил до къщата им, като само от пътя видял, че входната врата била
отворена. Обяснил, че не е влизал в двора, тъй като портата му била заключена
и трябвало да я прескача иначе. Тогава бащата на пострадалия Георгиев се
обадил на друг човек - техен роднина от гр. Д. - Ц. И. А.и помолил и него да
отиде до имота в с. Б., да огледа по - обстойно и му поръчал да затвори
входната врата, ако може. По-късно в същия ден А. се обадил на роднините си
в С. и им казал, какво е видял и направил като ходил до къщата им в с. Б. -
входната врата е била разбита, като е бил премахнат катинара, с който я били
заключили и освен това била изкъртена и насрещната пластина на касата на
вратата, тъй като вратата е била заключена и с ключа на бравата. Очевидно
било, че който е влизал е сторил това силом, с взлом. Александров обяснил, че
има още поражения - са били взломени и вътрешните врати на всичките три
стаи, както и че по пода имало множество разпилени вещи, а вратите и
чекмеджетата на шкафовете са били отворени. Той направил и изпратил и
няколко снимки на Г. и баща му, които бил заснел с мобилния си телефон. А.
поставил друг катинар на входната врата на разбитата къща, за да я затвори.
На следващия ден - 28.01.2025 год. Пострадалият Г. Г., с майка си
пристигнали в къщата им в с. Б.. Заварили я така, както я е оставил А. - със
заключена входна врата с неговия катинар, а вътре било така, както го видели
на снимките от А. - взломени трите вътрешни врати и насрещните пластини на
бравите били откъртени от касите, тях ги намерили на пода. Шкафове били с
отворени чекмеджетата и врати, повдигани били покривките на масите. Свид.
2

Г. и майка му знаели, че баща му е оставил парична сума в шкаф на бюфет в
една от стаите - тази, чиято врата е първата вдясно, след като се влезе през
входната врата. Вратите и чекмеджетата на този бюфет също били отворени,
на пода били разпилени вещите от самия бюфет.
Бащата на Г. Г. бил оставил в бюфета 200 лева на банкноти и още около
300 лева на монети от 2 лева, които монети били в метална кутийка от парфюм
„Стрейт“. Кутийката на 28.01. е установена от Георгиев извадена от средния
шкаф на бюфета и оставена на масата до бюфета, и била празна – взети били
монетите от нея. Банкнотите също нямало. При този техен първи след
кражбата оглед, Георгиев и майка му не установили други липсващи вещи от
къщата, като допуснали, че е възможно да са взети и някои други дребни
предмети. Отнетите вещи - пари, възлизали на обща стойност около 500 лева
според тях. В близост до тяхната къща в с Б. няма други имоти, които са били
обитавани във времевия период, когато е била извършена кражбата. Св. Г.
подал жалба до полицията в гр. Белоградчик.
В близост до описваната къща в с Б. нямало други обитаеми през
периода на престъпното посегателство имоти. Подс. Л. Й. С. пред свид. Т.Т.,
разказал, че на 26.01. 2025 г. е разбил входната врата на къщата на Г. Г. в с. Б.,
влязъл в нея и извършил кражба на: 75 броя монети с номинал от 2 лв. и 12 бр.
монети от 1 лв., всичко на обща стойност 162,00 лв. Казал още, че
откраднатите пари ги похарчил веднага за храна и цигари.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и
приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното и
съдебно, и ДП № 30/2025 г. на РУ-Белоградчик.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, ведно с направените самопризнания, категорично
установяват описаната и приета от съда за установена фактическа обстановка,
поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подс. Л. Й. С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр. чл.195 ал.1 т.3 НК във вр.чл.194
ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. ”б” от НК.
От обективна страна – На 26.01.2025 г. в с. Б., общ. Д., обл. В., чрез
взломяване на преграда, здраво направена за защита на имот - – счупване на
катинар на входна врата на къща, намираща се на ул. „Пета“ № 11, отнел от
владението на Г.Д.Г. от гр. С., обл. С., движими вещи: 75 бр. монети с номинал
от 2 лв. и 12 бр. монети от 1 лв., всичко на обща стойност 162,00 лв., без
негово съгласие.
Подсъдимият С. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1
б. „а“ и б. ”б” от НК, тъй като е извършил престъплението – предмет на
3

настоящето дело, след като е бил осъждан : за тежко, умишлено престъпление
на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, ефективно търпяно –
санкцията по н.о.х.д. № 20/2020 г. на РС-Лом и повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на наказанията, за поне едно от които не е отлагано /
наказанието по н.о.х.д. № 20/2020г. на РС-Лом и н.о.х.д. № 147/2023 г. на РС-
Своге/, и то преди да са изминали пет години от изтърпяване на наказанията за
тези осъждания.
От субективна страна – подсъдимият С.е действал при условията на
пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е, че
отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и
да се разпореди с тях като със свои. Съзнавал е още и общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искали настъпването им.
Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание на подсъдимия и желанието му да се сдобие с
материални блага, респ. парични средства, без полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Л. С. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от три до петнадесет години.
Предвид провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373
ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да съобрази разпоредбите
на чл.58А НК. В настоящия казус съдът или следва да приложи чл.58а ал.1 от
НК или ако прецени, че са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно
това за дееца.
В настоящия казус, съдът намира, че са налице условията на чл.55 от
НК. Съдът отчита като изключително обстоятелство, смекчаващо
отговорността на дееца и тежестта на деянието – твърде ниската стойност на
вредите, нанесени с престъпната проява – несравнимо дори с една МРЗ за
страната, подсъдимият, още като обвиняем, е съдействал на органите на
досъдебното производство – като е направил пълни самопризнания още в хода
на досъдебното разследване, а не само пред съда / с оглед по-благоприятен на
него изход при съкратено съдебно следствие/. Съдът не може да приеме обаче,
въпреки така визираното обстоятелство – много ниска стойност на щетата, и
наличие на малозначителност на случая, предвид съдебния статус на
подсъдимия - предишните му осъждания, вкл. за деяния “кражби”, и то също
при квалификацията на специалния рецидив, ефективните наказания
„лишаване от свобода”. При това положение, съдът счита, че може и следва
съвкупно да оцени дейността на Славчев като немаловажна, но пък в
условията на чл.55 от НК. При такива условия, санкцията, която би му се
следвала според съдебния състав е “лишаване от свобода” в размер на една
4

година и шест месеца. Ако следва да определи полагащото му се наказание в
условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1
т.2 от НК вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК, и след това да го редуцира с 1/3, то дори и
при определяне на минималния размер от три години, след редуцирането му –
Славчев би следвало да търпи две години наказание “лишаване от свобода”.
При тези условия, съдът при преценката кое е по-благоприятното положение
за дееца, намери, че следва да наложи наказанието с прилагане на чл.58 А ал.4
НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, и подсъдимият следва да бъде осъден на
"лишаване от свобода" в размер от една година и шест месеца.
При наличието на предишни осъждания на подс. Л. С., посочени във
фактическата част на настоящите мотиви, не може да намери приложение
чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за това
/деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ
характер/. С оглед на това и на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, наложено на
Славчев, на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС – с оглед последното търпене на
ефективно наказание „лишаване от свобода“ – по н.о.х.д. №147/2023 г. на РС –
Своге, приключило на 28.06.2024 г. .
На следващо място, тъй като по отношение на подс. С., още в хода на
досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение “задържане под
стража”, търпяна и към провеждането на съдебното такова, то съдът следва на
осн. чл.59 ал.1 от НК да приспадне и приспада от така определеното му по
делото наказание “лишаване от свобода”, времето, през което С. е бил с
посочената мярка за неотклонение. Това приспадане следва да се зачете от
03.02.2025 г. / когато е наложена от съд мярката/ до влизане на присъдата в
законна сила. На същото правно основание – чл.59 ал.1 вр. ал.2 от НК, от сега
определеното наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспаднат и
съдът приспада и периодите на задържане на С. по ЗМВР – за 24 ч. и времето
на задържане от прокурора по реда на чл.64 ал.2 от НПК – с оглед осигуряване
обвиняемия пред съда, наложил след това мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в досъдебна фаза. Тези периода са съответно – от
30.01.2025 г. до 31.01.2025 г. и от 31.01.2025 г. до 03.02.2025 г.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	8
Дата:	19 юни 2025 г. (в сила от 4 юли 2025 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20251310200094
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 май 2025 г.

Присъда по дело №94/2025 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите