Р Е Ш Е Н И Е
№ 286 / 4.2.2020г.
гр. Перник, 04.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 2495 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу М.В.А., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 358.31 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 19, находящ се в ***,
от които главница в размер на 314.67 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 43.64 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото
дружество са представени – копие от заявление – декларация за закриване на
партида за битови нужди, копие от нотариален акт ***г. на нотариус И. И., с
район на действие Пернишки РС под № 134 в регистъра на НК и удостоверение за наследници.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. Е.А.. Последният е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че
страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото няма
доказателства ответницата да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
Оспорва се и представеното извлечение от сметка.
В хода на
производството са извършени и две експертизи – съдебно техническа експертиза
/СТЕ/ и съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани,
поради което иска същите да бъдат уважени.
Особеният
представител на ответника счита, че исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени, доколкото по делото се установява, че ответницата е собственик на
имота, но има учредено ограничено право на ползване върху същия в полза на
друго лице.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6072/22.11.2018
г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт ***г.
на нотариус И.Исе установява, че на 26.04.1999 г. ответницата е придобила като
купувач собствеността върху процесния имот – апартамент № 19, находящ се в ***,
по силата на договор за покупко продажба. От посочения нотариален акт се
установява също, че продавачът на имота – лицето В. А. Й., с ЕГН: ********** е
запазило за себе си правото на ползване върху имота безвъзмездно, докато е жив.
От нотариалния акт е видно и че по отношение на процесния имот е било учредено
право на ползване и на още едно лице – С.М.А..
По делото е представено и удостоверение за наследници,
от което се установява, че лицето С.М.Ае починало – на 21.05.2005 г. като е
оставило за свой наследник сина си В.А.Й.. В удостоверението за наследници
липсват данни последният да е починал.
От извършена справка в Национална база данни
„Население“ относно ответницата по делото М.А. е видно, че В.А.Й. е неин баща и
че същият е жив.
На последно място от представено по делото копие от
заявление – декларация за закриване на партида за битови нужди от 14.07.2015 г.
се установява, че В.А.Й. е поискал да
бъде закрита партидата за процесния топлофициран имот, като бъде открита нова
въз основа на нотариален акт № 142 от 26.04.1999 г., като към заявлението е
било приложено удостоверението за наследници на лицето С.М.А..
По делото са изготвени и приети съдебно техническа експертиза и съдебно
икономическа експертиза.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 6072/22.11.2018 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства
за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота. В тази връзка следва да се отбележи и че при
учредено ограничено вещно право на ползване /каквото именно визира цитираната
разпоредба/, собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като
това правомощие е прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на
понятието „вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е Решение
№14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв случай облигационната
връзка по силата на публикуваните общи условия възниква между доставчика на
топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на
ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната
практика ползвателят, притежаващ ограничено вещно право на ползване, изключва собственика
в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така,
тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и
същият съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта. Нито в закона, нито в общите условия на дружеството е
предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя. При това
положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното
правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в
отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по силата на договора.
За да насочи претенцията си спрямо собственика, ищецът следва да докаже пълно и
главно, че последният е упражнявал правомощието ползване на имота, въпреки
учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право или че последното е
погасено.
В
конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че
през процесния период от време върху имота е учредено ограничено вещно право на
ползване в полза на бащата на ответницата – лицето В.А.Й..
Другото лице, в полза на което е било учредено такова право на ползване, е
починало още през 2005 г., следователно учреденото в негова полза право се е
погасило далеч преди процесния период и няма отношение към същия. От
дружеството обаче не са ангажирани никакви доказателства, от които да се
установява, че вещното право на ползване върху имота, учредено на В.А.Й., е по
какъвто и да било начин погасено или въобще преустановено. Не са ангажирани и
доказателства ответницата като собственик на имота да е упражнявала
правомощието ползване на имота, въпреки наличието на ограниченото вещно право
на ползване. Следва да се обърне внимание и че съгласно нотариалния акт вещното
право на ползване в полза на В.Й.е изрично учредено като безсрочно т.е. докато
ползвателят е жив и че от ищцовото дружество не се ангажираха и доказателства
същият да е починал. Видно от справката в НБД „Население“ посоченото лице към
настоящия момент е живо.
Единственото
ангажирано от ищцовото дружество доказателство, относимо към посочения въпрос,
представлява заявлението – декларация за закриване на партида. От последното
обаче се установява само, че В.Й.е поискал да се закрие дотогавашната партида
относно имота и да се открие нова съобразно нотариалния акт като към
заявлението е приложено удостоверение за наследници на другия вещен ползвател В.А.
Доколкото с представения по делото нотариален акт е учредено вещно право на
ползване именно на В. Й., то само при наличните по делото данни, липсва
основание да се приеме, че В.Й.е преустановил ползването на имота.
По
тези съображения следва да се приеме, че през периода, посочен в исковата молба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия, е съществувало, но не с
ответницата собственик на имота, а с нейния баща и ползвател на имота по силата
на ограниченото вещно право, съответно задълженията през този период за заплащане
стойността на доставената топлинна енергия са възникнали за него.
По
тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме
и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда извършените по
делото експертизи.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й
се дължат нито в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу М.В.А.,
с ЕГН: **********, установителни искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 358.31 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот –
апартамент № 19, находящ се в ***, от които главница в размер на 314.67 лева за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 43.64 лева – обезщетение за
забава за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г.вкл., както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 8221 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА