М О Т И В И :
Срещу подсъдимия В.Д.Г.,
роден на ***г. в гр. ***, живущ ***,
български гражданин, женен, не осъждан, с основно образование, ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че през периода от 1.01.2000г. до 30.11.2000г., в
гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, като управляваща представляващ ЕТ „***”***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС
в размер 233 522.51 лв. като затаил истина и потвърдил неистина в подадени
справки-декларации по ЗДДС ЕТ „***”*** пред Териториална данъчна дирекция -
Плевен както следва:
По справка-декларация
№ 1114/14.01.2000г избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС
в размер – 2 884.05 лв. като затаил истина - невключил в данъчната основа
и не декларирал дължимия ДДС за извършени продажби на ЕТ „***” – Казанлък по
фактури № 636/7.12.1999г., на стойност 2 884.05. лв. и ДДС – 576.81 лв., №
637/10.12.1999г., на стойност 3 5000 лв. и ДДС 700 лв., № 638/10.12.1999г., на
стойност 3 500 лв. и ДДС – 700 лв.
и № 640/10.12.1999г., на стойност 3 464 лв. и ДДС – 692.80 лв.
По справка-декларация
№ 1130/15.05.2000г избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС
в размер – 996.20 лв. като затаил истина - невключил в данъчната основа и не
декларирал дължимия ДДС за извършени продажби на ЕТ „***” – Казанлък по фактури
720/7.04.2000г., на стойност 2 640 лв и ДДС – 528 лв. и № 721/7.04.2000г.,
на стойност 2 341.02 лв. и ДДС 468.20 лв.
По справка-декларация
№ 1145/14.06.2000г избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС
в размер – 1 945.17 лв. като затаил истина - невключил в данъчната основа
и не декларирал дължимия ДДС за извършени продажби на ЕТ „***” – Казанлък по
фактури № 747/10.05.2000г., на стойност 3 437.50 лв. и ДДС – 687.50 лв., №
748/10.05.2000г., на стойност 3 208.33 лв. и ДДС - 641.67 лв. и №
749/10.05.2000г., на стойност 3 080 лв. и ДДС- 616 лв.
По справка-декларация № 998/14.08.2000г. избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС
в размер 177 316.51 лв. като потвърдил неистина - включил в данъчната
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от ЕТ
„***” – Русе – по фактура № 25/29.07.2000г., от „Левъл Трейд” ООД – Бургас – по
фактури № 38/24.07.2000г. на стойност 83 490 лв. и ДДС – 16 698 лв.,
№ 1/2.07.2000г. на стойност 38 079.38 лв. и ДДС – 7 615.88 лв., №
4/5.07.2000г. на стойност 81 592.50 лв. и ДДС – 16 318.50 лв., №
34/16.07.2000г. на стойност 61 108.12 лв. и ДДС – 12 221.63 лв., №
5/10.07.2000г. на стойност 77 452.50 лв. и ДДС – 15 490.50 лв., №
36/16.07.2000г. на стойност 66 240 лв. и ДДС – 13 248 лв. и № 37/20.07.2000г.
на стойност 84 870 лв. и ДДС - 16 974 лв.
По справка-декларация № 1296/14.09.2000г. избегнал
плащането на данъчни задължения - ДДС в размер 42 465 лв. като потвърдил
неистина - включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит неизвършени доставки от „Тонекс холд” ЕООД – Варна по фактури № 569/30.08.2000г. на стойност 46 250
лв. и ДДС- 9 250 лв. и № 1066/30.08.2000г. на стойност 36 075 лв. и
ДДС - 7 215 лв. и от „Тераполис”
ЕООД – Пловдив – по фактура № 571/30.08.2000г.
с данъчна основа 130 000 лв. и ДДС 26 000 лв.
По справка-декларация № 1222/14.11.2000г. избегнал
плащането на данъчни задължения - ДДС в размер 8 130.02лв. като потвърдил
неистина - включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит неизвършени доставки от „Тонекс холд” ЕООД – Варна по фактура №
1/10.10.2000г. на стойност 17 100 лв. и ДДС 3 420 лв. и от „Дюпон 666” ООД – Варна – по фактури
10/12.10.2000г. на стойност 4 360 лв. и ДДС – 726.67 лв., № 17/16.10.2000г. на
стойност 4600 лв. и ДДС – 766.67 лв., № 14/16.10.2000г. на стойност 4 600 лв. и
ДДС – 766.67 лв., № 16/16.10.2000г. на стойност 4 700 лв. и ДДС – 816.67 лв. и
№ 11/13.10.2000г. на стойност 4 900 лв. и ДДС – 816.67 лв- престъпление чл.
255, ал. 3 във вр. с ал.1, т.2 , във вр. с чл. 26, ал.1 и чл.2 НК.
В открито съдебно заседание
процесуалния представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че
от доказателствата по делото се установява авторството и съставомерността на
деянието, поради което моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимия Г. за виновен. Процесуалният представител на Окръжна
прокуратура Плевен в пледоарията си сочи, че престъплението следва да бъде
квалифицирано от съда като такова по чл. 257 / отм./ във връзка с чл. 255 /
изм/ от НК.
Подсъдимият В. Д.Г. депозира
искане производството да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като прави
пълни самопризнания по повод на повдигнатото му обвинение и изразява съгласие
да не се събират доказателства по реда на чл. 371 т.1 от НПК. Моли съда за едно
по-ниско наказание, като демонстрира критично отношение към деянието си.
Защитника – адв. Д. М. ангажира
становище, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява съставомерността и авторството на деянието, като моли съда при
индивидуализацията на наказанието да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът, като прецени събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, както и направените по реда на чл. 370 от НПК самопризнания от
страна на подсъдимия, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред първоинстанционния съд протече по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият В.Д.Г. е роден на ***г. в гр. ***. Завършил е основно образование. Женен е и живее със
семейството си в с. ***, Плевенска област. Не е
осъждан.
С решение на Окръжен съд - Плевен
по ф.д. № 1546/1991г.е вписан в
регистъра за търговските дружества ЕТ „***”***
със собственик, управител и представляващ В.Д.Г..
На 17.05.1994г. търговеца бил данъчно регистриран по
ЗДДС, респективно за последния възникнали задължения за начисляване и отчитане
на данък добавена стойност съобразно законово установените правила, сред които
попадало и задължението за подаване на справки-декларации за всеки отчетен
период. От момента на извършване на регистрацията по ЗДДС, В качество си на управител и собственик на на ЕТ „***”*** подсъдимия
посредством лични действия осъществявал и обективизирал в писмени документи –
първични счетоводни такива, сделки от името
на търговското предприятие. Подсъдимия лично осъществявал и контакти с
данъчната администрация, включая подаването на справките декларации по ЧЛ.100 ЗДДС, като момента на подаване на декларацията бил 14-дневен след изтичане на
отчетния период.
През периода 1.01.1999г. – 31.11.2000 г.подсъдимия,
като управител и едноличен собственик на ЕТ „***”*** извършвал търговска дейност, която следвало
да отразява в дневниците за покупки и продажби и да декларира в ежемесечните
справки-декларации по ЗДДС. През м. декември 1999г. и през м. април и май
2000г. Г. не описал в дневниците за продажби и не отразил в съответните справки
декларации следните реално извършени продежби:
През м.
декември 1999г. Г. от името на ЕТ „***”*** извършил продажби на пшеница на ЕТ „***”
– гр. Казанлък. За осъществените търговски сделки били съставени фактури обективизиращи
сключения между страните договор за покупко-продажба и удостоверяващи
доставянето на стоката на купувача , а именно фактури № 636/7.12.1999г., на
стойност 2 884.05. лв и ДДС – 576.81 лв., № 637/10.12.1999г., на стойност
3 5000 лв. и ДДС 700 лв., № 638/10.12.1999г., на стойност 3 500 лв. и ДДС
– 700 лв. и № 640/10.12.1999г., на
стойност 3 464 лв. и ДДС – 692.80 лв. въпреки, че сключените сделки били
реални, т.е. страните си разменили насрещните престации, подсъдимият не ги
описал в дневника си за продажби, като последните не намерили отражение и в
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1114/14.01.2000г при данъчна администрация
гр. Плевен. В същато време сделките били отразени в дневниците за покупки и в
справката-декларация на купувача ЕТ „***”
– гр. Казанлък. Като не отразил в данъчната декларация, подадена през м. януари
2000г. извършените сделки подсъдимия за
данъчен период 1.12.-31.12.1999г. намалил размера на дължимия за внасяне към
републиканския бюджет ДДС в размер 2 669.61 лв.
През м. април
2000г. Г. отново от името на ЕТ „***”*** извършил продажби на пшеница на ЕТ „***”
– гр. Казанлък. За извършените сделки били съставени първични счетоводни
документи - фактури № 720/7.04.2000г., на стойност 2 640 лв. и ДДС – 528
лв. и № 721/7.04.2000г., на стойност 2 341.02 лв. и ДДС 468.20 лв.
Посочените фактури Г. отново не описал в дневника си за продажба и не отразил в
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 1130/15.05.2000г. Сделките били реални,
поради което купувача ги отразил в своето счетоводство, последните намерили
отражение в дневниците за покупко-продажба и подадените справки декларации от ЕТ
„***” – гр. Казанлък. Към всяка от фактурите бил приложен и касов бон,
установяващ плащането. Като не отразил в данъчната декларация, подадена през м.
май 2000г. извършените сделки Г. за данъчен период 1.04.- 30.04.2000г. намалил
размера на дължимия за внасяне ДДС с 996.20 лв.
През м. май
2000г. В.Г. от името на ЕТ „***”*** извършил продажби на пшеница на ЕТ „***” –
гр. Казанлък. Съставени били фактури № 747/10.05.2000г., на стойност
3 437.50 лв. и ДДС – 687.50 лв., № 748/10.05.2000г., на стойност
3 208.33 лв. и ДДС - 641.67 лв. и № 749/10.05.2000г., на стойност
3 080 лв. и ДДС- 616 лв, които
обективизирали сключените договори за покупко-продажба от една страна и
удостоверили предаването на вещите във фактическо разпореждане на купувача.
Посочените по-горе фактури Г. не описал в дневника си за продажба и не отразил
в справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1145/14.06.2000г. Сделките са извършени
реално и отразени в дневниците за покупки и в справката-декларация на
купувача ЕТ „***” – гр. Казанлък. Към
всяка от фактурите отново бил приложен и
касов бон, установяващ плащането. Като не отразил в данъчната декларация,
подадена през м. юни 2000г. извършените сделки Г. за данъчен период 1.05.-
31.05.2000г. намалил размера на дължимия ДДС с 1945.17 лв.
През периода 1.07 - 30.11.2000г. обвиняемият подсъдимия
подавал ежемесечните декларации по чл.100 от ЗДДС, като в дневника за покупки на ЕТ „***”*** за м. юли 2000 г. е описал данъчна
фактура № 25/29.07.2000г., издадена от ЕТ „***” - Русе с предмет на доставката
дизелово гориво на стойност 393 750 лв. и ДДС – 78 750 лв.С тази стойност на
доставката и на ДДС фактурата била включена в справка-декларация вх. №
998/14.08.2000г. за данъчен период 1.07.-31.07.2000г. ЕТ „***” - Русе към този момент извършвала търговска дейност. В
дневника за покупко-прадажби на ЕТ „ *” няма
отбелязвания за извършвани сделки с подсъдимия, като представляващия търговеца
св. С.Г. заявява, че никога не е сключвал търговски сделки с ЕТ „ ***”.
Подсъдимият подал справка-декларация вх. № 998/14.08.2000г. за данъчен период
1.07-31.07.2000г., като данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит била с включени 393 750 лв ДДС, като е поискано възстановяване на ДДС в
размер на 78 750 лв по нереално осъществените сделки с ЕТ „***” - Русе .
В дневника за
покупки на ЕТ „***”*** за м. юли 2000
г. са били описани данъчни фактури № 38/24.07.2000г. с
предмет – дизелово гориво на стойност 83 490 лв. и ДДС – 16 698 лв.,
№ 1/2.07.2000г. с предмет – дизелово гориво на стойност 38 079.38 лв. и
ДДС – 7 615.88 лв., № 4/5.07.2000г. с предмет – дизелово гориво на
стойност 81 592.50 лв. и ДДС – 16 318.50 лв., № 34/16.07.2000г. с
предмет – дизелово гориво на стойност 61 108.12 лв. и ДДС – 12 221.63
лв., № 5/10.07.2000г. с предмет – дизелово гориво на стойност 77 452.50
лв. и ДДС – 15 490.50 лв., № 36/16.07.2000г. с предмет – дизелово гориво
на стойност 66 240 лв. и ДДС – 13 248 лв. и № 37/20.07.2000г. с предмет –
дизелово гориво на стойност 84 870 лв. и ДДС - 16 974 лв., издадени от
„Левъл Трейд” ООД - Бургас.С тази стойност на доставките и на ДДС фактурите са
включени в справка-декларация вх. № 998/14.08.2000г. за данъчен период
1.07.-31.07.2000г. Дружеството реално е издало посочените фактури, но всяка от
тях е анулирана с данъчно-кредитно известие от същия или от следващия ден както
следва – ДКИ № 6/02.07.2000г., ДКИ № 12/245.07.2000г., ДКИ № 7/5.07.2000г., ДКИ
№ 8/10.07. 2000г., ДКИ № 9/16.07.2000г., ДКИ № 10/16.07.2000г. и ДКИ №
11/20.07.2000г. Дружеството не е извършило сделки с ЕТ „***”*** по смисъла на
ЗДДС през този отчетен период . Такива сделки не са отразени в дневника на „Левъл
Трейд” ООД - Бургас, както не се установява наличието на документи удостоверяващи плащане, за извършени
транспортни разходи, каквито би следвало да има при една реална доставка на
стоки. В справка-декларация вх. № 998/14.08.2000г. подсъдимия посочил за
данъчен период 1.07-31.07.2000г. данъчната основа на доставките с право на
пълен данъчен кредит завишена с
492 832.50 лв. и е поискано възстановяване на ДДС в размер на 98 566.51 лв. Така посредством
посоченото от подсъдимия в справка-декларация вх. № 998/14.08.2000г. за данъчен
период 1.07-31.07.2000г. са включени
неизвършени доставки от ЕТ „***” - Русе
и „Левъл Трейд” ООД - Бургас и е завишена данъчната основа на доставките
с право на пълен данъчен кредит общо с 886 582.50 лв. и е начислен и
ползван за прихващане ДДС в размер на 177 316.51 лв.
В дневника
за покупки на ЕТ „***”*** за м. август 2000 г. са описани данъчни
фактури № 569/30.08.2000г. на стойност
46 250 лв. и ДДС- 9 250 лв., с предмет на доставка пшеница и №
1066/30.08.2000г. на стойност 36 075 лв. и ДДС - 7 215 лв., също с предмет на доставка
пшеница, издадени от „Тонекс холд” - Варна. Посочените две фактури били включени от подсъдимият в справка-декларация
вх. № 1296/14.09.00г. за данъчен период 01.08.- 31.08.2000г.Посочените фактури
не намерили отражение в справката-декларация и дневника за продажби на „Тонекс
холд”. В показанията на представляващия дружеството Т.К., „Тонекс холд” – Варна,
последния сочи, че е преустановил
дейността си в края на 1999г. Дружеството не е извършвало сделки с ЕТ „***”***
и през 2000г. от негово име са подавани само справки-декларации с нулеви
стойности. Като осчетоводил тези фактури, подсъдимия подал и справка-декларация
вх. № 1296/14.09.00г. за данъчен период 01.08.- 31.08.2000г. с данъчната основа
на доставките с право на пълен данъчен кредит завишена със 82 325 лв. и е приспаднат ДДС в размер на 16 465 лв.
В
дневника за покупки на ЕТ „***”*** за м.
октомври 2000г. е описана данъчна фактура № 571/30.08.2000г., издадена от
„Тераполис” ЕООД - Пловдив с предмет „сушилня зърно”на доставката „сушилня
зърно” на стойност 130 000 лв. и ДДС – 26 000 лв. С тази стойност на доставката
и на ДДС фактурата е включена в справка-декларация вх. № 1296/14.09.2000г. за
данъчен период 1.0.-31.08.2000г. подадена от подсъдимия Г. пред данъчната
администрация.
С решение № 7834/2.09.1994г. на ОС -
Пловдив по ф.д. № 5289/94г. е вписвано в търговския регистър на ЕООД с
наименование „Тера полис” с управител Д.К.Ш.. С решение от 3.05.2000г. по ф.д.
5289/94г. Окръжен съд – Пловдив е вписал прекратяването на „Тера полис” ЕООД –
Пловдив. В показанията си св. Д.Ш. заявява, че предприятието е развивало дейност до 1996г. и не е
извършвало сделки с ЕТ „***”*** . По този начин Г. посочил в справка-декларация
вх. № 1296/14.09.2000г. за данъчен период 1.08-31.08.2000г. данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит е завишена със 130 000 лв. и е
поискано възстановяване на ДДС в размер на 26 000 лв. по явно нереални сделки.
В дневника за покупки на ЕТ „***”*** за м. октомври 2000 г. подсъдимия описал
данъчни фактури № 1/1.10.2000г. с предмет на доставката пшеница на стойност 17
100 лв. и ДДС – 3 420 лв., издадена от „Тонекс холд” ЕООД – Варна и №
7/11.10.2000г. с предмет – промишлено гориво на стойност 4 900 лв. и ДДС –
816.67 лв., № 10/12.10.2000г. с предмет – промишлено гориво на стойност 4 360
лв. и ДДС – 726.67 лв., № 17/16.10.2000г. с предмет – промишлено гориво на
стойност 4600 лв. и ДДС – 766.67 лв., № 14/16.10.2000г. с предмет – промишлено
гориво на стойност 4 600 лв. и ДДС – 766.67 лв., № 16/16.10.2000г. с предмет –
промишлено гориво на стойност 4 700 лв. и ДДС – 816.67 лв. и № 11/13.10.2000г.
с предмет – промишлено гориво на стойност 4 900 лв. и ДДС – 816.67 лв.,
издадени от „Дюпон 666”
ООД – Варна. С тази стойност на доставките и на ДДС фактурите са включени в
справка-декларация вх. № 1222/14.11.2000г. за данъчен период 1.10.-30.10.2000г.
подадена от Г. пред данъчната администрация.
„Дюпон 666”
ООД - Варна е регистрирано по ЗДДС от 16.11.2000г. и не е издало посочените
фактури през м. октомври 2000г. Дружеството не е извършило сделки с ЕТ „***”***
. По повод на твърдените от Г. сделки липсват документи установяващи плащане,
както и данни за кадрова и материална обезпеченост за извършване на описаните
доставки – работници, складова база, транспортни средства и пр. В
справка-декларация вх. № 1222/14.11.2000г. за данъчен период 1.10-30.10.2000г. Г.
посочил данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит завишена с 45 160 лв. в следствие на което е
приспаднат ДДС в размер на 4 710.02
лв.
За периода 1.01.2000г. – 30.11.2000г. на ЕТ „***”*** не е възстановяван реално ДДС. Начисления ДДС
за връщане въз основа на посочените по-горе фактури е ползван за погасяване на
стари данъчни задължения чрез прихващане и за прихващане на дължим ДДС.
Едноличният търговец не е внасял ДДС по нито една от посочените
справки-декларации.
Към всички посочени справки-декларации Г. е прилагал
дневник за покупки и дневник за продажби, в който е описал изброените по-горе
фиктивни сделки, които не са довели до реално прехвърляне на правото на
собственост на стоки или не е посочвал извършени сделки.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
които са напълно непротиворечиви. Установената фактическа обстановка напълно се
припокрива и от самопризнанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371 т.2 от НПК. От удостоверение на Окръжен съд Плевен от 14.05.2002 година по ф.д. 1546/
1991 година се установява, че е регистриран Едноличен търговец с наименованияе
„ ***”***, представлявано и управлявано от подсъдимия по делото. От справки
декларации подадени от подсъдимия именно в тома му качество през периода от 1.01.2000г.
до 30.11.2000г., в гр. Плевен с вх. № 1114/14.01.2000, № 1130/ 15.05.2000, №
1145/ 14.06.2000 приложени по досъдебното производство се установява, че
подсъдимия като е бил длъжен не е посочил в съответните декларации изискуеми по
смисъла на ЗДДС реално осъществените от него сделки подлежащи на облагане с
ДДС. От приобщената като доказателство по досъдебното производство данъчна
декларация по чл.100 от ЗДДС с вх.№ 998 / 14.08.2000 е видно, че в последната Г.
е посочил като реално извършени сделки с „ Левъл Трейд” ООД гр. Бургас и ЕТ „ ***”,
въпреки че между тези търговци от една страна и подсъдимия, в качеството му на
представляващ ЕТ „ ***” не са сключвани договори обективизирани в посочените
първични счетоводни документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че с действията си Г. при условията на продължавано престъпление през
периода 01.01.2000 до 30.11.2000 година е осъществил деяния, които съставляват
престъпление по чл. 257 / отм./ във връзка с чл. 255 / изм. / от НК. От
обективна страна, съобразно легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл.
255 / изм./ от НК, престъплението може да бъде извършено при две форми на
изпълнителното деяние, както е конкретния случай, и се изразява в подаване от
страна на подсъдимия на справки декларации, в които или потвърдил неистина или
затаил истина. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби,
които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената
стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на
ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по
администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и
приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице,
включено в механизма на данъка, да изпълнява задълженията си по начисляване и
внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на
приспадане на данъчен кредит.
По отношение на първото деяние от доказателствата по
делото се установява по един безспорен и категоричен начин, че в
справка-декларация № 1114/14.01.2000г Г. невключил в данъчната
основа и не декларирал дължимия ДДС за извършени продажби на ЕТ „***” –
Казанлък по фактури № 636/7.12.1999г., на стойност 2 884.05. лв. и ДДС –
576.81 лв., № 637/10.12.1999г., на стойност 3 5000 лв. и ДДС 700 лв., № 638/10.12.1999г., на стойност
3 500 лв. и ДДС – 700 лв. и №
640/10.12.1999г., на стойност 3 464 лв. и ДДС – 692.80 лв.
По отношение на второто деяние, за което на ГЕОРГИВ е
повдигнато обвинение, то подсъдимият в подадената справка-декларация №
1130/15.05.2000г за следващия
отчетен период невключил в данъчната основа и не декларирал дължимия ДДС за
извършени продажби на ЕТ „***” – Казанлък по фактури 720/7.04.2000г., на
стойност 2 640 лв и ДДС – 528 лв. и № 721/7.04.2000г., на стойност
2 341.02 лв. и ДДС 468.20 лв.По справка-декларация №
1145/14.06.2000г подсъдимия невключил в данъчната основа и не декларирал
дължимия ДДС за извършени продажби на ЕТ „***” – Казанлък по фактури №
747/10.05.2000г., на стойност 3 437.50 лв. и ДДС – 687.50 лв., №
748/10.05.2000г., на стойност 3 208.33 лв. и ДДС - 641.67 лв. и №
749/10.05.2000г., на стойност 3 080 лв. и ДДС- 616 лв.
По този начин, след като знаел, че има реално
осъществени сделки, които по своето естество и характер подлежат на облагане по
реда на ЗДДС и не ги посочил в справките декларации, което по своята същност
съставлява затаяване на истина, Г. избегнал плащане на дължимия към републиканския
бюджет данъци.
По отношение на останалите деяния, като елементи от
продължаваното престъпление, за което е повдигнато обвинение на Г., съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява по един безспорен
и категоричен начин, както авторството така и съставомерността на деянията,
като такива осъществяващи състава на чл. 257 / отм/ във връзка с чл. 255 / изм/
от НК. По справка-декларация № 998/14.08.2000г.
Г. включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит неизвършени доставки от ЕТ „***” – Русе – по фактура № 25/29.07.2000г.,
от „Левъл Трейд” ООД – Бургас – по фактури № 38/24.07.2000г. на стойност
83 490 лв. и ДДС – 16 698 лв., № 1/2.07.2000г. на стойност
38 079.38 лв. и ДДС – 7 615.88 лв., № 4/5.07.2000г. на стойност
81 592.50 лв. и ДДС – 16 318.50 лв., № 34/16.07.2000г. на стойност
61 108.12 лв. и ДДС – 12 221.63 лв., № 5/10.07.2000г. на стойност
77 452.50 лв. и ДДС – 15 490.50 лв., № 36/16.07.2000г. на стойност 66
240 лв. и ДДС – 13 248 лв. и № 37/20.07.2000г. на стойност 84 870 лв. и
ДДС - 16 974 лв. По справка-декларация № 1296/14.09.2000г. подсъдимия включил в
данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени
доставки от „Тонекс холд” ЕООД – Варна по фактури № 569/30.08.2000г. на стойност 46 250
лв. и ДДС- 9 250 лв. и № 1066/30.08.2000г. на стойност 36 075 лв. и
ДДС - 7 215 лв. и от „Тераполис” ЕООД
– Пловдив – по фактура № 571/30.08.2000г.
с данъчна основа 130 000 лв. и ДДС 26 000 лв. В последващата
справка-декларация № 1222/14.11.2000г. Г. включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от „Тонекс
холд” ЕООД – Варна по фактура № 1/10.10.2000г. на стойност 17 100 лв. и ДДС 3
420 лв. и от „Дюпон 666”
ООД – Варна – по фактури 10/12.10.2000г. на стойност 4 360 лв. и ДДС – 726.67
лв., № 17/16.10.2000г. на стойност 4600 лв. и ДДС – 766.67 лв., №
14/16.10.2000г. на стойност 4 600 лв. и ДДС – 766.67 лв., № 16/16.10.2000г. на
стойност 4 700 лв. и ДДС – 816.67 лв. и № 11/13.10.2000г. на стойност 4 900 лв.
и ДДС – 816.67 лв.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че посочените от подсъдимия фактури
не са отразени в дневниците за покупко-продажба на контрагентите, дори повече
нямат отражение и в цялостното счетоводно записване на търговците. От
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели –
представляващи към онзи момент търговците се установява, че последните не са
имали договорни или други търговски отношения с подсъдимия и представлявания от
него Едноличен търговец. Съдът приема, че именно посредством тези си
действия - осчетоводяването на фактури и
последващото им преекспониране в дневниците за покупко-продажба на ЕТ „ ***” и
в справките декларации, при явното знание относно това, че първичните
счетоводни документи не отразяват реални сделки по смисъла на ЗДДС, подсъдимия Г.
е потвърдил неистина относно тези обстоятелства, като по този начин
представлявания от него Едноличен търговец, в качеството му на регистрирано по
ЗДДС лице е постигнало възникването на право на възстановяване на данъчен
кредит, посредством което при прихващане са покривани стари задължения, сред
които и тези по първите две деяния.
От фактическа страна формата на изпълнение на
инкриминираното деяние по чл. 257 НК вр. чл. 255 НК (отм.) се изразява в укриване
на данъчни задължения, чрез двете форми
на изпълнителното деяние посочени в ал.І на изменения текст на чл. 255 от НК.
Изпълнението на укриването на данъчни задължения е обективирано в механизма на
отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез система от
действия на дееца – подсъдимия Г. , които са свързани с отчитането на
реализирана стопанска дейност, която на практика в началото е била осъществявана
и не е намерила отражение в счетоводните
записвания, а във втория етап от престъпната дейност на Г. не е осъществявана.
Величината на инкриминирания предмет е критерият за наказателноправния характер
на отговорността. Укриването на данъчни задължения е престъпно само ако те са в
големи размери, по дефиницията на чл. 93, т. 14 НК, а в случая са и в особено
големи размери. Абсолютната им стойност в размер на 233 522.51 лева, което
обстоятелство определя и наличието на квалифициращия елемент „ особено големи
размери „. Формата на вината на подсъдимия е установена. Тя е пряк умисъл,
защото подсъдимият е съзнавал и искал настъпването на целите последици,
укриването на данъчни задължения чрез изградения от него механизъм за
симулиране на търговска дейност комбинирано с непосочването във декларациите на
други реално осъществени сделки предмет на облагане по ЗДДС.
От друга страна , съгласно разпоредбата на чл.100 от Закона за данък добавена стойност в
редакцията му към инкриминирания период,
Г. в качеството си на представляващ и управляваш едноличния търговец бил
длъжен да подава справка-декларация в ТДД – Плевен, ежемесечно, до 14 число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Горното се следвало
предвид регистрацията на ЕТ „ ***” по смисъла и за целите на ЗДДС на 17.05.1994
година. С оглед на това, съдът приема, че за Г. е възникнало задължението за
подаване на справки-декларации, поради което инкриминираните документи попадат
в категорията на тези посочени в разпоредбата на чл. 255 от НК / изм./
Подсъдимия, като представляващ и управляващ едноличния търговец е годен субект
на престъпление по чл. 255 ал.І от НК, тъй като именно той е бил лицето, което
е следвало и подавало изискуемите по Закон данъчни декларации . В хода на
наказателното производство се установява по един безспорен и категоричен начин,
че подсъдимия лично е подавал справките декларации пред оторизирания за това
орган на данъчната администрация – ТДД гр. Плевен.
Относно приложимия закон следва да се отбележи, че
по-благоприятната разпоредба за подсъдимия е тази на чл. 257 / отм/ от НК. В
тази насока е и искането на процесуалния представител на Окръжна прокуратура
Плевен изразено в проведеното открито съдебно заседание, въпреки другата правна
квалификация посочена в заключителната част на обвинителния акт. Съдът приема,
че за Г. квалифицирането на деянието като такова осъществяващо състава на чл.
257 / отм/ във връзка с чл. 255 / изм/ от НК е по-благоприятно с оглед
значителния превес на смекчаващи вината обстоятелства и най-вече задължението
за съда, което произтича от факта, че в съдебна фаза производството е протекло
по реда на глава ХХVІІ от НПК, да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК при
индивидуализацията на наказанието. В тази насока е и константната съдебна
практика / Р-20/ 23.01.2008 по н.д.688/2007 на ВКС, Р-34/ 31.03.2008 по
н.д.703/2007 на ВКС, Р- 389/ 07.11.2008 ПО Н.Д.255/2008 на ВКС/. Въпроса
относно това до колко е резонно и в съответствие с основните принципи на
наказателното правораздаване приложението на чл.2 от НК да се поставя в пряка и
непосредствена зависимост със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
и до колко това не би довело до неравенство между лицата спрямо които се
провежда наказателно преследване за такъв вид престъпления по силата на
Конституцията, то настоящия състав не следва да взема отношение, а да се
съобрази с категоричната и константна практика на ВКС на РБ.
При определяне на вида и размера на наказанието,което
следва да бъде наложено на Г. съдът на първо място, съобрази императивната
разпоредба на чл. 373 ал.ІІ от НПК, съобразно която дори при липсата на данни
за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Предвидения минимум на наказание в
разпоредбата на чл. 257 от НК в редакцията й към момента на осъществяване на
престъплението от страна на Г. е две години. С оглед разпоредбата на чл.55 ал.І
т.1 от НК съдът следва да определи наказание под най-ниския предел. В конкретния
случай, съдът като прецени данните за личността на подсъдимия – лице, което не
е осъждано за престъпление от общ характер и няма данни за системно
противоправно поведение в обществото, демонстрираното явно разкаяние за
стореното и критично отношение, приема, че това са обстоятелства от категорията
на смекчаващите вината. От друга страна обаче отчитайки цялостната престъпна
дейност на Г. през инкриминирания период, което сочи на явно нежелание от
страна на дееца да преустанови противоправните си действия, както и общата
сума, с която е ощетен държавния бюджет поради невнасянето на дължимия от
данъчнозадълженото лице ДДС, в кумулативна обвързаност с постигането
посредством инкриминираните документи на право на данъчен кредит, като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че за изпълнение целите на
наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК следва да се определи
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът приема, че няма пречка
изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66
от НК с ТРИГОДИШЕН ИЗПАТЕЛЕН СРОК, поради наличието на законоустановените в
горната разпоредба предпоставки. С оглед личността на дееца, съдът намира, че
не е наложително изтърпяването на наказанието, тъй като Г. както бе посочено
по-горе не е осъждан за престъпление от общ характер, няма данни за други
противоправни прояви.
По отношение на формулираната от прокурора правна
квалификация на деянието като такова осъществяващо състава на чл. 255 ал.ІІІ
във връзка с чл. 255 ал.І т.2 от НК, то съдът не може да възприеме последната
като правилна. Прочее дори процесуалния представител на Окръжна Прокуратура
Плевен участвал в съдебната фаза на производството и вносител на обвинителния
акт, в пледоарията си застъпва становището, че деянието следва да бъде
квалифицирано като такова по чл. 257 / отм/ във връзка с чл. 255 ал.І / изм/ от НК. Тук отново следва да се отбележи, че деянията съставляващи продължаваното
престъпление са извършени към момента на действието на чл. 257 / отм. ДВ 75/ 2006 г./ във връзка с чл. 255 ал.І / изм. ДВ 75/2006 г
/. С изменението на НК /ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 година/ е извършена
радикална промяна в съставите и наказателната отговорност за престъпленията
против данъчната система. Съотношението в тежестта на два наказателни закона,
респективно на две наказателни норми се определя конкретно за всеки отделен
случай и подсъдим, предвид всички обстоятелства по делото, всички елементи на
състава и предвидените за последния санкции, взети в тяхната съвкупност. При
преценката кой закон се явява "по-благоприятен" за подсъдимия в
настоящето производство изхождайки от принципа заложен в чл. 2, ал. ІІ НК,
следва да се има предвид, че изпълнителното деяние по обвинителния акт обхваща
действия и бездействия като: "избегне установяване на данъчни задължения”.
От своя страна разпоредбата н ачл. 255 ал.ІІІ от НК предвижда наказание
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния. Предвиденият по-висок законов минимум и допълнително
въведената санкция - "конфискация", са обстоятелства, които налагат
извода, че по-благоприятния закон за подсъдимия е този, които е бил в сила към
момента на извършване на деянието - чл. 257, ал. 1, пр. 1 НК, във вр. с чл. 255
ал.І и чл. 26, ал. 1 НК. В тази редакция
не се предвижда санкцията "конфискация" и отнемането в полза на
държавата на част от имуществото на подсъдимия е в противоречие със закона и
принципа на действие на наказателноправната норма - чл. 2, ал. 1 НК. С оглед на
това, съдът приема, че подсъдимия Г. следва да бъде ОПРАВДАН по квалифицирания
състав на чл. 255 ал.ІІІ от НК.
При този изход на наказателното производство и по реда
на чл. 189 ал.ІІІ от НПК Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Плевен сумата от 412 лева представляваща деловодни разноски направени в
хода на досъдебното производство.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
18.03.2009 година