Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2497

 

град Пловдив, 02.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2643 описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от дружеството „ВИС - КУТРЯНОВ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град Пловдив, бул.”Македония”№ 7, представлявано от управителя Г.И.К., чрез пълномощника на дружестото - адв. К., срещу Комисия за защита на потребителите /КЗП/ София.

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 300 лева, причинени на дружеството ищец, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление № К-0031729 от 19.05.2014 година, издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, което е отменено с влязъл в сила  съдебен акт – решение № 2339 от 08.10.2014 година по АНД № 4363 от 2014 година по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ наказателен състав, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред въззивната инстанция. Сумата се претендира за присъждане, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 31.10.2014 година до оконачателното й изплащане. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание – дружеството ищец чрез адв. К. поддържа исковата претенция. Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите /КЗП/ София не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер. Прави възражение за датата, от която следва да бъде начислена лихвата върху претендираната сума.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира исковата претенция за основателна с оглед събраните доказателства по делото.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

Няма спор, че Наказателно постановление № К-0031729 от 19.05.2014 година, издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Не е спорно, че по АНД № 4363/2014 година по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ наказателен състав е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.09.2014 година, сключен между дружеството ищец чрез представляващия го управител В.Н.К. и адвокат Д.К., от който е видно, че е договорена сумата от 300 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 4363/2014 година по описа на Районен съд - Пловдив, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора.

С действията на своите служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на дружеството ищец, изразяваща се в заплащане на хонорар на адвокат Д.К. в размер на 300 лева, с която сума дружеството е било увредено. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищцовото дружество за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

По делото се установява, че дружеството „ВИС-КУТРЯНОВ“ ЕООД  действително е било защитавано по визирания по - горе договор, като упълномощеният адвокат е извършвал съответните процесуални действия, видно от протокола за проведена съдебна заседание по АНД № 4363 от 2014 година по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ наказателен състав.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл съдът не следва да бъде споделен довода, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 година, постановено по т. д. № 2/ 2014 година на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е доводът на ответника, че заплатеното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцовото дружество е претърпяло вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление пред районния съд.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Дружеството ищец в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на дружеството ищец вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена санкция, която ищцовото дружеството е считало за незаконосъобразна.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на дружеството за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищцовото дружество са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Платената на адвоката сума за целите на обжалването и отмяната на наказателното постановление има характер на възнаграждение. По правилата на ЗЗД получаването на възнаграждение се свързва с изпълнение на договор за поръчка, сключен между наказаното лице и адвоката и упълномощаване на втория от първия като едностранна правна сделка. Чрез договора страната доказва наличието на споразумение относно обхвата на правната услуга, размера на възнаграждението и начина на плащане, както удостоверяване на факта на плащане в частта, в която същият служи като разписка.

По делото са налични доказателства за плащането по договора за поръчка както и за неговото изпълнение от страна на адвоката, чрез съответнити процесуални действия извършени по АНД № 4363 от 2014 г. на Районен съд Пловдив.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответника за лихвата, от която дата следва да се дължи.

Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от момента на влизане в сила на решение № 2339/08.10.2019г. постановено по АНД № 4363/2014г., с което процесното НП е отменено, а именно от 31.10.2014г. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на дружеството ищец ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 425 лв. за адвокатско възнаграждание /по договора за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г. на л.5/ и държавна такса /л.2/.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отделение, Десети състав:

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите - София да заплати на дружеството „ВИС - КУТРЯНОВ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град Пловдив, бул.”Македония”№ 7, ап. 75, представлявано от управителя Г.И.К., сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, за имуществените вреди, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление № К-0031729 от 19.05.2014 година, издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 2339 от 08.10.2014 година по АНД № 4363 от 2014 година по описа на Районен съд Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред въззивната съдебна инстанция, по договор за правна защита и съдействие от 09.09.2014 година, сключен между ищцовото дружество и адвокат Д.К., ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 31.10.2014 година до оконачателното й изплащане, както и разноски за това съдебно производство в размер на 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: