ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Аделина Иванова
Виктор Б. Чаушев
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:Производството е по реда на чл.341 ал.2
вр. чл.270 ал.4 НПК. Образувано е по въззивен частен протест на прокурори при СП
срещу протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 07.03.2022г. по
НОХД №477/2021г., по описа на 03-ти състав СНС, с което съдът е уважил молбата на
подсъдимия Д. и защитника му – адв.Л.Т. за изменение на прилаганата мярка за
процесуална принуда от „Гаранция в пари“ от 20 000лв, в по – лека, в по-малък
паричен размер или в „Подписка“, като съдът е изменил мярката определяйки същата в
размер от 10 000лв.
Спазен е срока от седем дни, предвиден чл.342 ал.1 НПК за подаване на протест,
което съдът установи от датата на постановения в открито заседание акт на съда от
07.03.2020г., и подадения в същия ден протест. Същия е депозиран от съответен орган
на държавното обвинение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С частният протест е оспорена законосъобразността на съдебния акт, с
твърдения за неправилност на изводите на съда, довели до смекчаване тежестта на
мярката за процесуална принуда прилагана спрямо подс.Д.. Твърди се, че прилаганата
до момента процесуална принуда, не е прекомерна, че същата е необходима и е
наложена с необходимата тежест за успешно обезпечаване на предвидените от закона
цели по чл.57 НПК. В подкрепа на тези твърдения, представителите на държавното
обвинение са ангажирали доводи, основаващи се на събраните по делото
доказателства, като справка за съдимост (л.7-10), от която било видно, че подсъдимия
Д. е осъждан общо 11 пъти, включително и за престъпления по чл.354а и чл.339 НК, за
каквито е ангажирана наказателната му отговорност и по настоящото съдебно
производство. Представителите на държавното обвинение са поставили акцент върху
характера и тежестта на обвинението срещу подс.Д., по настоящото съдебно
производство. Декларативно са изложили съмнения за евентуални рискове обвързани с
възможно неправомерно посегателство срещу доказателства и интересите на
правосъдието, по това производство. Според прокурора е налице и риск от укриване,
който дефинитивно произтичал от възможния неблагоприятен изход по делото и
1
възможността за постановяване на осъдителен краен съдебен акт с налагане на
наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата и с доводите изложени във
въззивния протест, с аргументите на решаващия съд отразени в атакуваното
определение, прецени, че протеста следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен, а атакуваното протоколно определение на СНС от 07.03.2022г. да бъде
потвърдено.
Подсъдимия Д. И. Д. е бил привлечен към наказателна отговорност за две
престъпления. Първото е по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10 т.2 вр. ал.1 алт.2 НК, за
ръководител на ОПГ за периода от началото на 2017г. до 11.10.2019г. на територията
на гр.Стара Загора, създадена с користна цел чрез извършване на
наркоразпространение, а второто е за държане без разрешение по ЗОБВВПИ на
11.10.2019 г. в гр. Стара Загора на 65 бр. боеприпаси за огнестрелни оръжия.
В мотивите си рещаващия съд, правилно е съобразил обстоятелството, че по
отношение наличието на обосновано подозрение за евентуална съпричастност на
подсъдимия, следва да не обсъжда в детайли конкретни доказателства, в обем и по
въпроси относими към чл.301 НПК. В тази връзка, съдът в достатъчна степен се е
обосновал за наличието на първата изискуема предпоставка по см. на чл.63 НПК.
Същевременно с оглед изискването на закона в чл. 270, ал. 1 изр.2 НПК, съдът е
подложил на внимателна оценка, както представените доказателства, така и
продължителния период на прилагане на настоящата мярка за неотклонение, които
следва да бъдат съпоставени с обективните данните за безупречно процесуалното
поведение на подсъдимия Д. от момента на изменението на мярката за неотклонение в
„Гаранция в пари“ в размер на 20 000 лв. от първи състав при АСНС, до момента.
(приложено в папка озаглавена „допълнителен том“ към ДП - л.49 – л.52), с
определение по ВНЧД №286/11.06.20г.. Продължителния период от време, в който
подсъдимият е имал възможността свободно да се придвижва без ограничения, при
липса на данни за допуснати в този период други неправомерни действия, не
подкрепят доводите на държавното обвинение за наличие на висок реален риск, от
извършване на престъпление. Не са постъпили и данни, от които да е видно, че подс.Д.
е ставал причина за отлагане на делото. В този смисъл изтеклия период от време, в
съчетание от липсата на процесуални нарушения и други данни за неправомерно
поведение, обуславя извод за настъпила промяна в обстоятелствата по см. на чл.270
ал.1 изр.2 НПК, които са послужили за определянето на настоящата мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 000 лв. от друг състав на АСНС към
съответния предходен момент.
На следващо място настоящият въззивен състав съобрази, че по делото са били
представени писмени доказателства от адв.Л.Т. които, съдът не е обсъдил, въпреки
изтъкнатите въз основа на тях доводи на защитата в проведеното съдебно заседание на
07.03.2022г. Същите са били предоставени пред съда с мотивирана жалба от 21.01.22г.
на адв. Т., (л.794 – л.800 част трета на съдебното производство), с която обосновава
твърденията за възникнали финансови нужди на семейството от допълнителни парични
средства. Представени са данни, че съпругата му не работи, а размера на декларирания
доход от 650 лв., за началото на 2022г., от подс.Д., като управител на търговското
дружество „Х....“ ЕООД булстат ................. се твърди, че е недостатъчен за покриване
ежедневни нужди на семейството му. Приложени са удостоверение за получения доход
за м. януари както и извлечение от търговския регистър за търговско правния статут на
дружеството, удостоверение за раждане на малолетно дете на подсъдимия и служебна
бележка от службата по заетостта в гр.Ст. Загора, удостоверяваща, че съпругата му И.
Н. е безработна. Описаните писмени документи са относими към обстоятелствата по
2
см. на чл.56 ал.3 НПК и не се опровергават от други доказателствени източници по
делото.
Като взе в съвкупност както настъпилата промяна в обстоятелствата, свързана с
наличието на по-нисък риск от извършване на престъпление в сравнение с този от
05.06.2020г., въз основа на който е взета спрямо подс. Д. мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 20 000 лв., както и изтъкнатите по – горе социални и
семейни основания по смисъла на чл.56 ал.3 НПК и като съобрази, че с изменението на
размера на Гаранцията в пари“ от 20 000 на 10 000лв. ще бъдат обезпечени в
достатъчна степен целите по чл.57 НПК, доколкото не е отпаднала изцяло
процесуалната нужда от обезпечаване на предвидените рискове в закона по отношение
на подс.Д., настоящия състав намира атакувания съдебен акт на СНС за правилен и
законосъобразен.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 от НПК, IV
въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Специализирания наказателен
съд от 07.03.2022г. по НОХД №477/2021г., по описа на 03-ти състав СНС, като оставя
без уважение протеста на СП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3