№ 152
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по повод подадена въззивна жалба от Х.М. Й., ЕГН:
**********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Е.А. З.,
срещу решение № 260075/15.10.2021г. по гр.д. № 626/2018г. по описа на РС-
Първомай, в частта, с която е признато за установено в отношенията между
страните, че жалбоподателката дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от 9,62 лева, представляваща стойност на
далекосъобщителни услуги, потребени чрез мобилен номер ********** по
програма „Резерв 13, 99 лева” за периода от 18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. по
сключен между страните Договор за мобилни услуги от 13.08.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2017 г., до
окончателното издължаване, за принудителното изпълнение на което вземане
е издадена Заповед № 371/30.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 644/2017 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 106, 02
1
лева– представляваща лизингови вноски по сключен между страните Договор
за лизинг на мобилно устройство марка Telenor модел Smart Plus Black от
13.08.2015 г. за периода от месец февруари 2016 г. до месец юли 2017 г.,
сумата от 291, 00 лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство
за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и за квалифицирана
процесуална защита на ищеца и ответника съответно от адвокат и особен
представител съразмерно на уважената им част, и сумата от 28, 60 лева–
съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 644/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита
от адвокат съразмерно на уважените искове.
От жалбоподателя е релевирано бланкетно оплакване за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение с искане за неговата отмяна.
В постъпилия писмен отговор въззиваемото „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника адв. В.Г.,оспорва
основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание във вр. с
чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответницата Х.М. Й., ЕГН: **********,
дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
9,62 лева, представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени
чрез мобилен номер ********** по програма „Резерв 13, 99 лева” за периода
от 18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. по сключен между страните Договор за
мобилни услуги от 13.08.2015 г., , както и за осъждане на ответницата да
заплати на ищцовото търговско дружество , сумата от 106, 02 лева–
представляваща лизингови вноски по сключен между страните Договор за
2
лизинг на мобилно устройство марка Telenor модел Smart Plus Black от
13.08.2015 г. за периода от месец февруари 2016 г. до месец юли 2017 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по сключени
на 13.08.2015 г. Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг на мобилно
устройство марка Telenor модел Smart Plus Black, по които ищцовото
дружество е изправна страна и е изпълнило договорните си задължения за
предоставяне на клиента на далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер
********** и мобилно устройство марка Telenor модел Smart Plus Black.От
ответника по спора не са ангажирани доказателства за изпълнение на
насрещните задължения за заплащане на дължимите такси и лизинговите
вноски.По тези съображения първоинстанционният съд е уважил
предявените искове в посочения и доказан по делото от ищеца размер.
С подадената бланкетна въззивната жалба жалбоподателят не е
инвокирал конкретни пороци на обжалваното решение и не е релевирал
конкретни оплаквания във връзка с наведените твърдения, че същото е
неправилно.
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение
№ 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията
на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, служебната
проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта /в
обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а при липса на
конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка
на неговата правилност,с изключение на нарушение на императивна
материалноправна норма, ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Прието е, че въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
3
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Разпоредбите, обсъждани от районния съд не са императивни
материалноправни норми, не се констатира и нарушение на такива от
въззивния съд, нито се касае за защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, визирани в изключенията на т.1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за които съдът следи служебно, за да се извърши цялостна
проверка на правилността на първоинстанционното решение, дори ако
нарушение на такава норма не е въведено като основание за обжалване.След
като въззивната жалба не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение, въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди, в който смисъл е и
решение № 172 от 10.04.2017 г. по т.д. № 2312/2015г. на ВКС, І т. отд.
Ето защо обжалваното решение, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер
от 480 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260075/15.10.2021г. по гр.д. № 626/2018г.
по описа на РС-Първомай, в частта, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че Х.М. Й., ЕГН: **********, дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 9,62 лева,
представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени чрез
мобилен номер ********** по програма „Резерв 13, 99 лева” за периода от
18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. по сключен между страните Договор за мобилни
услуги от 13.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 26.10.2017 г., до окончателното издължаване, за принудителното
изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 371/30.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
4
644/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, както и в частта, с
която Х.М. Й., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 106, 02 лева– представляваща
лизингови вноски по сключен между страните Договор за лизинг на мобилно
устройство марка Telenor модел Smart Plus Black от 13.08.2015 г. за периода
от месец февруари 2016 г. до месец юли 2017 г., сумата от 291, 00 лева –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна
такса за разглеждане на исковете и за квалифицирана процесуална защита на
ищеца и ответника съответно от адвокат и особен представител съразмерно на
уважената им част, и сумата от 28, 60 лева– съдебноделоводни разноски по ч.
гр. дело № 644/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за
държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от адвокат съразмерно
на уважените искове.
ОСЪЖДА Х.М. Й., ЕГН: **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 480 лева-разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Е.А. З. - особен представител на
жалбоподателя Х.М. Й., ЕГН: **********, разходен касов ордер за
определеното й възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300
лева.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5