Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8927 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Р.В. В***а, с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ
адв. Й*** А***– АК Варна срещу З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
683,39лева, представляваща остатък от обезщетение за забава върху главница от
13800 лева, начислено за периода от 18.06.2016г. (датата на настъпило ПТП) до
25.11.2016г. – датата на частично плащане на сумата в размер на 4299.94 лева,
както и върху главница от 9500.06 лева, начислено за периода от 26.11.2016г. до
08.01.2017г.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на сезиралата съда искова молба: На 18.06.2016г.
ищцата предоставила личния си автомобил „Ауди А4“ с ДКН В1686ВС на Станислав
Георгиев. На същата дата около 09:00 часа в гр.Варна по бул. „***‘ преди
кръстовището му с бул. „Сливница“ автомобилът на ищцата бил ударен от лек
автомобил „Ф*** Д***“ с ДКН *** КС, управляван от Й*** Симеонов. Произшествието
настъпило по вина на водача на л.а „Ф*** Д***“, който автомобил бил застрахован
към датата на инцидента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество.
На 25.11.2016г. ответното
дружество изплатило на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 4299.94
лева.
На 09.01.2017г. ищцата предявила
иск срещу ответното дружество за изплащане на дължим остатък от
застрахователното обезщетение, като по исковата молба било образувано гр.д.
№152/2017г. по описа на ВРС. С решение 2936/17.07.2017г. ответното дружество
било осъдено да заплати на ищцата сумата от 9500.06 лева, представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 13800 лева.
Ищцата твърди, че ответното
дружество ѝ дължи обезщетение за забава за периода от датата на произшествието
18.06.2016г. до датата на извършеното частично плащане 25.11.2016г. изчислено в
размер на законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение от 13800 лева, както и за периода от 26.11.2016г. до 08.01.2017г.,
изчислено върху дължимият остатък от застрахователното обезщетение – 9500.06
лева. Общият размер на дължимото обезщетение за забава възлизал на 733.39 лева.
На 08.11.2017г. ищцата предявила
иск с пр.осн. чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ответното
дружество, като по исковата молба било образувано гр.д. № 17089/2017г. по описа
на ВРС. С решение 1001/12.03.2018г. ответното дружество било осъдено да заплати
на ищцата сумата от 50лева, представляваща част от обезщетение за забава в общ
размер на 734.74 лева, изчислено в размер на законната лихва и дължимо върху
сумата от 13800 лева за периода от 18.06.2016г. (датата на настъпило ПТП) до
25.11.2016г. – датата на частично плащане на сумата в размер на 4299.94 лева,
както и върху сумата от 9500.06 лева за периода от 26.11.2016г. до 08.01.2017г.
Твърди се, че от общо дължимото
обезщетение за забава 733.39 лева следвало да се приспадне платеното в размер
на 50лева, като ищцата предявява иск за сумата от 683,39 лева, представляваща остатък от обезщетение за забава за
сумата от 13800 лева за периода от 18.06.2016г. (датата на настъпило ПТП) до
25.11.2016г. – датата на частично плащане на сумата в размер на 4299.94 лева,
както и върху сумата от 9500.06 лева за периода от 26.11.2016г. до 08.01.2017г.
Иска се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявеният иск по
основание и размер. Твърди се, че на дружеството не е дадена възможност да
заплати лихвата за забава за периода 18.06.2016г.-08.01.2017г., тъй като не била
предоставена банкова сметка, ***ция била закрита.
Сочи, че сумата от 13514,35лева е платена по изп.дело
1713/.2017г. по описа на ЧСИ Л.***в, поради което дружеството не дължи процесната сума. Отправя искане за присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е
очертан от нормата на чл. 86 ЗЗДвр. чл. 429, ал. 3 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж
на задължението за плащане на застрахователно обезщетение и размер на лихвата
за забава.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 и чл.155 ГПК, че са постановени Решение №2936/17.07.2017г. по
гр.д.№152/2017г., ВРС и Решение №1001/12.03.2018г. по гр.д. 17089/2017г. ВРС.
С влязло в сила решение по гр.д. № 152/2017г. по описа на
ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 9500,06лева, представляваща частично неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № В 1686 ВС, в резултат на ПТП, настъпило на 18.06.2016г. в гр. Варна, на бул. „***”, виновно причинено от водач на
лек автомобил „Ф*** Д***” с рег.№ В 7646 КС, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG 02/116000738845 със срок на действие от 03.03.2016г. до 02.03.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.01.2017г. до окончателно изплащане на задължението, като над
тази сума искът е отхвърлен.
С влязло в сила решение по гр.д. № 17089/2017г. по описа
на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 50
/петдесет/лева, представляваща част от обезщетение за забава в общ размер на
734.74 лева, изчислено в размер на законната лихва и дължимо върху сумата от
13800 лева за периода от 18.06.2016г. (датата на настъпило ПТП) до 25.11.2016г.
– датата на частично плащане на сумата в размер на 4299.94 лева, както и върху
сумата от 9500.06 лева за периода от 26.11.2016г. до 08.01.2017г.
С т.2 на ТР № 3/2016г.
от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъкът/ от вземането се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Така, следва да
се приеме, че ответникът е бил в забава, поради което и законната лихва се
дължи, считано от 18.06.2016г. (датата на настъпило ПТП) до 25.11.2016г. –
датата на частично плащане на сумата в размер на 4299.94 лева, както и върху
сумата от 9500.06 лева за периода от 26.11.2016г. до 08.01.2017г. Или изчислено от съда чрез „Апис финанси“ върху пресъдения
размер на дължимото обезщетение по прекия иск от 13800лв. за периода от
18.06.2016г. до 25.11.2016г. вкл., обезщетението за забава е в размер на сумата
от 617,21лева, а за сумата от 9500,06лева за периода от 26.11.2016г. до
08.01.2017г., остатък след приспадане на извършеното частично плащане
обезщетението за забава е в размер на сумата от 116,11лева и след приспадане на
сумата от 50 /петдесет/лева, дължимото такова е в общ размер на 683,32лв.
Исковата претенция следва да бъде уважена до този размер и отхвърлена за
разликата до пълния заявен от 683,39лева.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на
ищеца. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски възлизат на сумата от 410лева, от
които 50лева- платена ДТ и 360лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от
18.11.2019г. Направено е възражение за прекомерност, но с оглед чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните адв.
възнаграждения, същото е в минималния размер, поради което е неоснователно.
Предвид изхода на спора и съобразно уважената част на исковата претенция, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 409,96лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на Р.В. В***а, с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 683,32лева /шестстотин осемдесет и три лева и 0,32ст./,
представляваща остатък от обезщетение за забава за сумата от 13800лева за
периода от 18.06.2016г. (датата на настъпило ПТП) до 25.11.2016г. – датата на
частично плащане на сумата в размер на 4299.94 лева, както и върху сумата от
9500.06 лева за периода от 26.11.2016г. до 08.01.2017г., като отхвърля иска за разликата до пълния
заявен размер от 638,39лева, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.В. В***а, с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 409,96лева, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: