Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
гр.Пловдив, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и шести
февруари…през…две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Красимира Ванчева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №107 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №592/20.12.2018г.,
постановено по търг.д. №93/2018г. по описа на Старозагорския окръжен съд,
ответникът „М.” ООД, ЕИК * е осъден да заплати на Е.ЛТД, кооперативно
дружество, регистрирано под номер *в Регистър на кооперативните дружества към
Министерство на икономиката, Отдел К., И., представлявано от г-н Н.В.и г-жа М.А.,
сумата 44 481,23 евро, представляваща неплатена част от цена по договор за
международна продажба на стоки /протектори за пневматични гуми/, съгласно
фактура № 214160/30.09.2014г. и международна товарителница № *** от дата
14.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 10.04.2018г., до окончателното изплащане. „М.” ООД е осъдено да заплати
на Е.ЛТД 7 688,81лв. - разноски по делото.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника „М.” ООД. Счита решението за неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Изразено е несъгласие с изводите на първинстанционния съд, мотивирА.го
да приеме искът за основателен, че ответникът не е направил своевременно пред
продавача – ищеца, възражение за несъобразност на получената стока, която е
била със скрити недостатъци. Счита, че решаващият за спора извод – че купувачът
е изгубил правото си да се позове на несъобразността на стоката по смисъла на
чл.39 т.2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки, е изведен при допуснати
съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е приел, че липсват
писмени доказателства относно факта на уведомяване на продавача – ищеца за
скрити недостатъци на стоката, която е доставил. Процесуалното нарушение се
изразява в това, че съдът не е допуснал събирането на допустими доказателствени
средства, своевременно заявени от страната, а именно – гласни доказателства, за
установяване на относимия по делото факт – устно уведомяване на продавача от
страна на купувача за недостатъци на доставената стока. По този начин съдът на
практика е препятствал събирането на доказателства относно релевантните за
спора факти и обстоятелства. Твърди се, че съдът не отговорил на съществения за
спора въпрос – годна ли е била по предназначението доставената от ищеца стока
по смисъла на чл.35 ал.1 и чл.35 ал.2, б. „а“ от Конвенцията. Изложени са
подробни съображения и анализ на доказателствата относно факта на несъобразност
на доставената стока и липсата на сертификат за произход. Изразено е несъгласие
и с извода на съда, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да достави
годна по предназначението си стока. Наведени са твърдения – че ищецът –
въззиваема страна, е неизправната страна по договора: Доставил е стока с
недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновен преглед на стоката и
които недостатъци са толкова съществени, че правят стоката негодна за
използване по нейното предназначение – качеството на доставените от ищеца
протекторни ленти е много под средното и обезсмисля допълнителните средства,
които трябва да се вложат за регенериране на гумата. Позовава се на нормата на
чл.40 от Конвенцията, визираща знанието на продавача относно дефекта на стоката
като отнемащо правото му да се ползва от разпоредбата на чл.38 и чл.39 от
Конвенцията. В тази насока се позовава на допуснатата при първинстанционното
разглеждане на делото съдебнотехническа експертиза, съгласно заключението от
която, за доставените протекторни ленти липсват специални технически символи,
характеризиращи нейния произход, дата на производство, срок на годност, както и
сертификат за качество; Доставената стока не е съпроводена с документи за
произход и сертификат; Ищецът е производител и в този смисъл му е известно
качеството на произведената от него стока; Индиция за знанието на ищеца е и
фактът, че предлага стоката на занижена цена. Счита, че тези обстоятелства
правят неприложима разпоредбата на чл.39, т.2 от Конвенцията. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният осъдителен
иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски. С
въззивната жалба е предявено доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства на основанието по чл.266 ал.3 от ГПК относно факта на уведомяване
на продавача за несъбразността на доставената стока.
Ответник – жалбата Е.ЛТД в
представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Възразява
по заявеното от жалбоподателя доказателствено искане. На свой ред и при
условието на евентуалност – в случай че се уважи доказателственото искане на
въззивника, също предявява доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства – разпит по делегация на свидетели в И.. Претендира сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на
страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Производството пред Окръжен съд – С.З. е образувано по
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.53 от Конвенцията на Организацията
на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, /в сила за
България от 01.08.1991г./ във вр. с чл.327, във вр. с чл.318 и чл.286 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство Е.ЛТД, /Е./ кооперативно
дружество, регистрирано под номер *в Регистър на кооперативните дружества към
Министерство на икономиката, Отдел К., И. основава
претенциите си срещу „М.“ ООД на наличието на договорни отношения между
страните, произтичащи от договор за
международна продажба на стоки - протектори за пневматични гуми. Съгласно
договора ищцовото дружество е продало на „М.“ ООД общото количество от 22
770,82кг. различни видове протектори за пневматични гуми за общата сума от 61
481,23 евро, за което е издадена фактура №214160/30.09.2014г. Стоките са
изпратени от И. с международна товарителница №***/14.10.2014г. и са доставени
на ответника в гр. С.З.. Твърди се, че стоките са поръчани от купувача на
01.09.2014г. с електронно писмо до Е. със списък на протекторите за пневматични
гуми. Подробно са описани преддоговорните отношения между страните, обективирани
в електронна кореспонденция – уговаряне на цената, начин и срок на заплащането
й, начин на доставка. Съгласно фактура №214160 заплащането на цената се извърша
с три плащания: Първо плащане в размер на 30% от общата цена, дължимо до 90 дни
от датата на международната товарителница - 14.10.2014г.; Второто плащане в
размер на 30% от общата цена, дължимо до 120 дни от датата на международната
товарителница; Третото плащане в размер на 40%
от общата цена, дължимо до 150 дни от датата на международната
товарителница. Твърди се, че „М.“ ООД е получило стоките, но е в частично
неизпълнение на задължението си за плащане на продажната цена. Изложени са
подробни факти относно отправени покани и извършени частични плащания. След
последното плащане, извършено на 19.10.2016г., е останала дължима сумата от 44
481,23 евро. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 44 481,23 евро,
представляващи останалата част от цената по Договора, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
В постъпилия в срока по чл.367
ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и по реда на чл.373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба ответникът оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва факта на поръчване
и доставка на стоката, като сочи, че е бил
привлечен от сравнително ниската цена - 2,70 евро на килограм и от възможността
за заплащане на цената в срок от 150 дни от международната товарителница.
Възраженията по основателността на иска се свеждат до твърдения за некачествена
доставка и са възпроизведени и във въззивната жалба. Изложени са факти за
извършени рекламации от клиенти, което наложило да бъде повторена услугата по
поставяне на протектор и за своя сметка ответникът направил нови регенерати.
Ответникът сигнализирал доставчика, на когото междувременно започнал да плаща
за доставката. Посочва, че основната комуникация с ищцовото дружество била
водена с негови представители - А.М., д-р А.А.и Н.В., като са посочени
телефонните номера, на които са водени разговорите на английски език. Доставчикът
поел ангажимента да изпрати свой представител. Поради множеството рекламации
ответникът поръчал изследване на доставените протектори от оторизирана
лаборатория за изследване на протектори на гуми - град Я.. След проведено
изследване, на 11.06.2016г., получил потвърждение, че показателите на тези
протекторите са крайно занижени. Ответникът започнал да уведомява клиентите си
за тези занижени показатели, но при тази информация клиентите се отказвА.от
поръчката. Доставчикът изпратил свой представител, който посетил склада на „М.”
ООД, където и понастоящем се съхранявало нереализираното количество продукция,
представляващо около 1/2 от цялото доставено количество. Този представител се
запознал както с материала, така и с рекламациите, които получил от клиентите и
поел ангажимент да се потърси решение. Именно поради некачествената доставка ответникът
извършвал частични плащания, с идеята, че ще плати на доставчика само това,
което е успял да реализира и то без печалба, тъй като е повторил услугата по
повод на рекламациите на клиентите. Предвид липсата на годна доставка и на
основание чл.35 ал.1 и чл. 35 ал.2 б. „а” от Конвенцията ответникът твърди
пълно неизпълнение от страна на продавача.
В допълнителната искова молба ищецът пояснява, че купувачът е приел стоката
без възражения за липса на сертификат и други придружаващи документи, в
заявката си не е посочил изисквания за определено качество. Оспорва
твърдението, да е бил уведомяван за несъобразност на доставената стока.
Позовава се на разпоредбата на чл.39 от Конвенцията, считайки, че на този етап
купувачът/ответник е изгубил право да се позовава на несъобразността на стоката,
защото не е уведомил продавача, посочвайки естеството на несъобразността, в
разумен срок, след като я е открил или е трябвало да я открие. Счита, че не са
налице и изключенията по чл. 40 и чл. 44 от Конвенцията. Твърди, че узнава за
възраженията на купувача досежно годността на стоката от отговора на исковата
молба. По отношение на твърденията на ответника за извършени рекламации
изразява становище, че, според момента на
рекламациите – края на 2015г. и 2016г., протекторите не са използвани по
предназначение за сезона, за които са били предлагани, а именно летни
протектори и това може да е причина за различните показатели, които се твърдят
от клиентите на ответника.
При така наведените
твърдения и възражения от страните, след
като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба, съдът прие за установено
следното:
Безспорно установено в
рамките на първоинстанционното производство и неспорно пред въззивната
инстанция е наличието на договорни отношения между страните по делото,
произтичащи от сделка – търговска продажба. В изпълнение на създадените
договорни отношения ищецът - Е.ЛТД продава на „М.“ ООД 22 770,82кг. различни видове протектори за
пневматични гуми за общо уговорена продажна цена 61 481,23 евро. Стоките са изпратени от И. с международна
товарителница №***/ 14.10.2014г., доставени са на купувача - ответника в гр. С.З.
и са приети от същия. За извършената продажба продавачът е издал фактура №
214160/30.09.2014г. Не е спорен и фактът, че уговорената продажна цена не е
изцяло изплатена от купувача, като неизплатената част е претендираната от ищеца
сума - 44 481,23 евро.
В случая претендираните права произтичат от
частноправни отношения с международен елемент, доколкото страните по договора
са с места на дейност в различни държави. Международният характер на частното
правоотношение обуславя прилагането на нормите на международното частно право
от правоприлагащия орган. Приложимото право към договори с международен елемент
е уредено в гл.IV и Х от част ІІІ „Приложимо
право“ от КМЧП. Съгласно чл.3 от КМЧП разпоредбите на Кодекса не засягат
уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в
международен договор, в друг международен акт в сила за Р.Б. или в друг закон. С
оглед наличието на международен договор – многостранна международна конвенция,
която урежда възникнА.правоотношения по търговска продажба между страни с
главно управление и основно място на дейност в различни държави, то пряко
приложение намира Виенската конвенция и приложимото материално право е това по Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки от 1980г. и
ратифицирана от Р.Б. с Указ №264 на ДС от 13.03.1990г. - в сила от 01.08.1991г.
/Конвенцията/. И.
приема Конвенцията през януари 2002г.
Съгласно чл.53 от
Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в
съответствие с изискванията на договора и на тази конвенция. Както се посочи,
не е спорно, че купувачът е приел стоката, но не е изплатил изцяло уговорената
продажна цена.
Процесуалната защита на
купувача – ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в
настоящето, се свежда до доводи за недължимост на претендиранатата сума,
основани на твърдения, че доставената стока е с недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновен
преглед на стоката и които недостатъци са толкова съществени, че правят стоката
негодна за използване по нейното предназначение – качеството на доставените от
ищеца протекторни ленти е много под средното. Доколкото решаващите изводи на
първоинстанционния съд се основават на разпоредбата на чл.39 ал.2 от
Конвенцията, предвиждаща, че купувачът изгубва
правото да се позовава на несъобразността на стоката, ако не уведоми продавача,
посочвайки естеството на несъобразността, в разумен срок, след като я е открил
или е трябвало да я открие, но във всеки случай купувачът изгубва правото да се
позовава на несъобразността, ако не е уведомил за нея продавача най-късно в
срок от две години от деня, когато стоката е била фактически предадена, то
спорът, пренесен пред въззивната инстанция, е досежно това – уведомен ли е
продавачът от купувача за несъобразност на стоката, доставена с
международна товарителница №***/14.10.2014г. в рамките на предвидения в чл.39
ал.2 от Конвенцията срок или това уведомяване е обективирано едва в отговора на
исковата моилба.
Възражението на жалбоподателя,
че качеството на доставените от ищеца протекторни ленти е много под средното се
основава на твърдение, че доставените протектори за извършване на регенерат на
тежки автомобилни гуми, са се оказА.с пробег само
от 25-35 хиляди километра, вместо нормалния такъв - 100-140 хиляди километра. В
подкрепа на твърдението за постъпили рекламации от клиенти при
първоинстанционното разглеждане на делото са представени такива от „В.“ ООД, „Е.М“
ООД, „Х.“ ЕООД. Съпоставимо с депозираните пред настоящата инстанция гласни
доказателства – показанията на свидетеля Г. – служител в „М.“ ООД, зает в
производството на регенериране на автомобилни гуми, който установява, че
рекламациите са постъпили по повод на регенерираните гуми с протекторите,
доставени от И., може да се направи извод, че действително експлоатационната
дълготрайност на въпросните протектори е 25-35 хиляди километра. Съгласно заключението от
допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа
експертиза средностатистическият пробег на регенерирани гуми при експлоатация в
нормални условия в Р.България е 100 000 – 150 000км. Съгласно чл.36
от Конвенцията, продавачът
носи отговорност в съответствие с договора и с тази конвенция за всяка
несъобразност, която съществува, в момента, когато рискът преминава върху
купувача, дори ако несъобразността става видима по-късно. Съгласно чл.35 от
Конвенцията, продавачът трябва да
достави стока, която съответства по количество, качество и описание на
указаната в договора. От друга страна, според ясния смисъл на чл.11 от
Конвенцията, договорът за международна продажба на стоки е неформален - не е
необходимо договор за продажба да бъде сключен или доказан писмено; за него не
важи и каквото и да е друго изискване за форма; той може да бъде доказан по
всякакъв начин, включително и със свидетели. Това се отнася и за отделните
елементи от договора – количество, цена, начин на доставка, начин на плащане,
включително и качество. Не са ангажирани обаче, каквито и да е доказателства,
както писмени, така и гласни от носещата доказателствената тежест за това страна
– ответникът – купувач, относно това – предмет на договаряне ли е било и каква експлоатационната дълготрайност на въпросните протектори е договаряна, за
да се приеме, че доставените протектори са били с по-ниски експлоатационни
качества от уговорените. Не са ангажирани доказателства нито са наведени
твърдения в насока относно въпросните характеристики в предложението по смисъла
на чл.14 от Конвенцията. Параметри, касаещи експлоатационната трайност на
протекторите, не са указани и в разменената електронна кореспонденция – заявка,
изходяща от купувача до продавача от 01.09.2014г., имаща характер на приемане
по смисъла на чл.18 от Конвенцията. Цитираното електронно писмо съдържа само
списък на стоки – протектори за пневматични гуми, посочени само по видове и
приблизително тегло. От своя страна разпоредбите на чл.19 от Конвенцията регламентират
т.н. насрещно предложение, като отговор
на предложение, който цели да бъде приемане, но съдържа добавки, ограничения
или други изменения, е отхвърляне на предложението и представлява едно насрещно
предложение, а отговор на предложение, който цели да бъде приемане, но съдържа
допълнителни или различни условия, които не променят съществено условията на
предложението, представлява приемане, освен ако предложителят своевременно
възрази устно срещу несъответствието или изпрати съобщение в същия смисъл. Ако
той не възрази по този начин, условията на договора са тези на предложението с
измененията, съдържащи се в приемането. Липсват каквито и да е данни и
твърдения относно договорени показатели, касаещи експлоатационната трайност на
протекторите. Самият ответник в отговора на исковата молба заявява, че
основното при приемане на предложението е било „сравнително
ниската цена - 2,70 евро на килограм и от възможността за заплащане на цената в
срок от 150 дни от международната товарителница“. Що се отнася до допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа експертиза, то
заключението от същата не съдържа конкретен отговор относно качеството на
доставените ленти протектори – че качеството на същите е под средното изискуемо,
а само възпроизвежда констатации от лабораторни изследвания, извършени не в
рамките на настоящето производство. Ето защо не може да се приеме, че при
условието на пълно и главно насрещно доказване е установено несъобразност на
доставената стока. С оглед твърдението на самия жалбоподател, че все пак част
от стоката е реализирана, не може да се приеме наличие на некачествено неизпълнение, приравняващо се на пълно
неизпълнение.
Това се отнася и до
възражението на жалбоподателя за липса на придружаващи документи и сертификат
за стоката. Нормата на чл.34 от Конвенцията е с диспозитивен смисъл - ако продавачът е
длъжен да връчи документи относно стоката, той трябва да ги връчи по време,
на място и във формата, изисквани от договора. Не са ангажирани доказателства,
нито са въведени твърдения, че между страните е постигнато споразумение за
доставка на стоката с придружаващи документи. /А според показанията на
свидетелите А.А.,
А.М., Н.В.придружаващи произведените стоки документи са налични при
производителя – продавач, но не са изисквани от купувача/.
Дори да би могло да се приеме,
че доставената стока е с недостатъци – несъобразна с договора, то правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че по смисъла на чл.39 ал.2 от Конвенцията
купувачът е изгубил правото да се позовава на
несъобразността на стоката, тъй като не е уведомил продавача, посочвайки
естеството на несъобразността, в разумен срок и това не е сторено най-късно в
срок от две години от деня, когато стоката е била фактически предадена.
Преценявайки за
основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд – недопускане на
гласни доказателства, своевременно заявени с отговора на исковата молба и
относими към възраженията на ответника по основателността на иска –
констатирана несъобразност на доставената стока, съответно – уведомяване на
продавача, въззивната инстанция, при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК,
уважи доказателственото искане и на
двете страни за допускане на гласни доказателства. Разпитани са свидетелите,
посочени от ищеца – Н.Н. и Г.Г.. По реда на чл.3 и чл.4 от Конвенцията за събиране на
доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, е допуснат разпит по делегация от компетентния И.ски съд на
свидетелите А.А.и А.М., както и на основание чл.176 ал.1 и ал.4, във вр. с
чл.177 ал.1, т.2 от ГПК – обяснения на законния представител на Е.ЛТД - Н.В.,
които да отговорят на поставените въпроси в молба вх.№2462/20.03.2019г.,
подадена от Е.ЛТД и в молба вх. №2768/29.03.2019г., подадена от „М.“ ООД.
Депозираните пред въззивната инстанция гласни доказателства обаче не
опровергават, а напротив – потвърждават изводите на първоинстанционния съд
относно приложението на чл.39 ал.2 от Конвенцията и че възражението на купувача
за несъобразност на стоката е заявено едва с отговора на исковата молба –
депозиран на 11.05.2018г. Както се посочи, фактическото предаване на
стоката се е осъществило през м. октомври 2014г. Показанията на свидетелите от
групата на жалбоподателя не установяват по категоричен, дори и по косвен начин,
че това възражение е предявено устно преди изтичане на предвидения в чл.39 ал.2
от Конвенцията двугодишен срок. Свидетелят Г. депозира показания, че
управителят на дружеството – купувач е уведомил продавача, чрез телефонен
разговор. Свидетелят уточнява, че разговорите по телефон са се водели на
английски език, а самият свидетел не владее английски език, за да се приеме, че
показанията му са непосредствени и убедителни. /„Шефът каза, че ще се обади на И.ците
и се обади. Аз не разбирах какво си говореха“./ Не са конкретни и убедителни и
показанията на този свидетел и относно факта на посещение на представител на
продавача след уведомяване на последния за констатирани недостатъци: „След това
дойде един човек, сигурно е бил представител на фирмата, аз го видях визуално,
бегло. Откъде е, що е, не знам дА.е от И..“ Извод за надлежно уведомяване и
надлежно упражнени права за защита
при нарушаване на договора от продавача по реда, указан в чл.46 – чл.52 от
Конвенцията, не може да се обоснове и от показанията на свидетеля Н.. Същият
сочи, че с Д.Ч. /управителя на „М.“ ООД/ са бивши съдружници в дружеството, но
видно от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ от 2009г. не е вписвана промяна на
членския състав на дружеството. Показанията на този свидетел обаче не почиват
на лични и непосредствени впечатления – показанията, касаещи относимите за
спора въпроси, се основават на непреки впечатления – „мисля, че…“. За разлика от
показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя, показанията на
свидетелите, посочени от въззивяемата страна, разпитани по делегация, са
конкретни, категорични, непосредствени и убедителни. Съгласно показанията на Н.В./който,
според обясненията му, понастоящем, считано от края на 2018г. не е законен
представител на дружеството – продавач/, А.А.и А.М. категорично се установява, че всички
телефонни разговори със законния представител на „М.“ ООД, включително и
електронна кореспонденция, са водени единствено по повод забавата на купувача
за заплащане на продажната цена и неизпълнението на това му задължение. И
тримата свидетели са категорични, че при тези разговори представителят на
дружеството – купувач е настоявал само за удължаване срока за плащане на
продажната цена /„Той спомена, че има финансови проблеми и че стоките се движат
много бавно“; „Той имаше сериозни проблеми с паричните потоци и поради това
поиска удължаване на срока за плащане, като същевременно посочи, че се познаваме
от много години и че той със сигурност ще плати“/. И тримата свидетели са
категорични и идентични в показанията си, че представител на дружеството –
продавач, именно А.М., е посетил дружеството – купувач единствено и само поради
неплащане на продажната цена и това е станало по инициатива на продавача.
Свидетелят А.М. пояснява, че не е провеждал телефонни разговори със законния
представител на „М.“ ООД, изпращал е електронни писма по повод неизпълнение на
задължението за заплащане на продажната цена, на които Ч.не отговарял. Това е
била и причината, по инициатива на дружеството – продавач, М. да посети
българското дружество. От страна на последното не е правено искане представител
на дружеството – продавач да посети купувача, за да констатира, че стоката е
некачествена. Свидетелят депозира категорични показания: „Нашата среща се
състоя във фабриката и нито една дума не беше спомената от него или от негово
име, нито е направил позоваване на качеството на стоките. Отидох там в опит да
събера дълга и дори, когато пристигнах нямаше претенции за качеството. Исках да
постигнем споразумение за разсрочено плащане…“. Свидетелите установяват и че е
коментиран въпросът за връщане на непродадената част от стоката, но не поради
нейната несъобразност, а поради невъзможността от страна на купувача да я
заплати. Свидетелят А.А.пояснява: „Той каза, че няма пари да плати и че държи
стоките ни в склада, като попита дА.стоките могат да се върнат“, както и че при
проведените телефонни разговори от страна на Ч.никога не е повдиган въпроса на
качеството на стоката. Показанията на тези свидетели, като непосредствени и
убедителни, съдът кредитира изцяло. Достоверността на тези показания, преценена
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, се подкрепя и от приложената
електронна кореспонденция между страните /от името на Е. водена от адв. И./, в
която е коментирано единствено задължението на купувача за заплащане на
продажната цена и неговата забава. Конкретно в тази насока следва да се посочи
писмо, изходящо Д.Ч.до адв. И., с дата 21.01.2016г. /л.35/, с текст:
„…потвърждавам, че до края на януари мога да внеса сумата от 2 000 евро.
Предлагам да му плащам месечно по 2 000 евро до пълното погасяване на
задължението от 56 481,23 евро“. Следва да се посочи, че цитираното писмо
е с дата, хронологично следваща сочения от жалбоподателя период на постъпили
рекламации. Ето защо, при изрично предвидената в раздел Трети от Конвенцията
процедура, като средства за защита при нарушаване на договора от продавача, и
при данни за многобройна писмена кореспонденция между страните, не може да се
възприеме тезата на жалбоподателя за устно възражение за несъобразност на
стоката, без такова възражение да е намерило отражение в писмена форма. При
така изложените данни от фактическа страна и съображения следва да се направи
единствено изводът, че купувачът е
загубил правото си да се позовава на несъобразност на стоките - предмет на
договора по смисъла на чл.39 ал.2 от Конвенцията.
Не може да намери приложение и
нормата на чл.40 от Конвенцията, съгласно която продавачът не може да се позовава на разпоредбите на чл.38 и 39, ако
несъобразността е свързана с факти, които той е знаел или не е могъл да не знае
и които той не е разкрил пред купувача. Сам по себе си фактът, че продавачът е
и производител, не презумира знание за некачествено производство на стока, дори
и такова да е налице. Индиция за такова знание не може да бъде фактът, че предлага стоката на
занижена цена. Самият жалбоподател заявява, че именно цената и възможността за
значително отсрочено плащане на продажната цена е била водещата мотивация за
приемане на предложението.
По изложените съображения
искът за заплащане на продажна цена на стоки /неизплатена част от уговорената
такава/ по договор за международна продажба на стоки, се явява основателен,
както правилно е приел и първоинстанционния съд. В този смисъл обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на
основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна направените разноски по делото, които, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК са 2 940лв. /включително
и адвокатско възнаграждение с представени доказателства за извършено плащане/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №592/20.12.2018г., постановено по търг.д. №93/2018г.
по описа на Старозагорския окръжен съд, с което „М.” ООД, ЕИК * е осъдено да
заплати на Е.ЛТД, кооперативно дружество, регистрирано под номер *в Регистър на
кооперативните дружества към Министерство на икономиката, Отдел К., И., сумата
44 481,23 евро, представляваща неплатена част от цена по договор за
международна продажба на стоки /протектори за пневматични гуми/, съгласно
фактура №214160/30.09.2014г. и международна товарителница № ***/14.10.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
10.04.2018г., до окончателното изплащане, както и разноски по делото - 7
688,81лв.
ОСЪЖДА
„М.” ООД, ЕИК
* да заплати на Е.ЛТД, кооперативно дружество, регистрирано под номер *в
Регистър на кооперативните дружества към Министерство на икономиката, Отдел К.,
И. направените пред въззивната инстанция разноски - 2 940лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: