Р Е Ш Е Н И Е
№ 139 / 20.6.2018г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....1053....по описа за............2017…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Теленор България ЕАД гр. София с която същото дружество чрез неговия
процесуален представител е предявило
срещу установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу
В.Г.Г. .Със същият иск горепосочения дружество ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник Г. , че същият дължи на
ищеца общата сума от 2 714, 35 лв.
, представляваща сбор от дължими се суми по издадени фактури № № ********** от 05.08.2015 и 72312931114 от 05.10.2015
година , включваща следните суми : 1. Сумата от 141, 97 лв. представляваща
задължения на ответника през отчетния
период от 05.07.2015 г. до 04.08.2015 година година за неплатени абонаментни такси за ползвани телефонни мобилни и стационарни
номера и 2. Сумата от 2 602, 38 лв. представляваща задължения
за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за съобщителни услуги за телефонните номера , както
и законната лихва върху същите главници респ. главница , считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на
съответната заповед за изпълнение в
Районен съд Карнобат до
окончателното й изплащане , както и
направените от дружеството ищец
съдебни разноски по заповедното
производство. Освен това дружеството ищец посочено по- горе моли съда да
постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати сумата представляваща всички направени по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадени от процесуалният си представител
молби поддържа така предявените от него
искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок
по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор на исковата молба с която са предявени горепосочените
установителни искове срещу
него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия
отговор като счита първият иск за
основателен и моли съдът да уважи като
такъв, а по отношение на втория иск за неустойки твърди, че същият се явява
изцяло неоснователен и моли съда да то отхвърли изцяло като такъв.
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявения срещу него първи иск ,
че не дължи сумата претендирана за установяване с
него тъй като е платил вече претендираната за установяване сума и по този начин моли
той да бъде отхвърлен изцяло, като по отношение на втория иск същият взема пак
становището си обективирано в отговора на исковата
молба , че същият този иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и моли
съдът да го отхвърли изцяло като такъв , ведно с всички последици от това.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Мобилтел ЕАД гр.София иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника В.Г.Г. съществуването в полза на ищеца Теленор България ЕАД на твърдяните от него
вземания за посочените от него суми. За
да бъде уважена тази претенция , установителна такава
съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на
няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело
в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдените от страните договори за
далекосъобщителна услуга , ищецът като
страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения
– да е предоставил твърдяните от него далекосъобщителни
услуги по процесния
договор на ответника
, ответникът също като страна в това правоотношение да е действал
недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните
по договора далекосъобщителни услуги и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на исканите абонаментни такси и
правото на твърдяната неустойка в претендирания за
установяване размер и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
По силата на
представените договори за далекосъобщителни
респ. мобилни услуги № ********* сключен
на 02.04.2014 година между Теленор България ЕАД гр. София и
В.Г.Г. е че същите страни за сключили този договор по
силата на който ищцовото дружество в качеството му на оператор е
предоставило на ответника Г.
мобилен телефонен номер
********** и мобилен телефонен апарат
Nokia C 2- 05 и се е задължило да предоставя в
качеството му на абонат електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи на оператора
или негови партньори , при условията на този договор . Освен това с договор за фиксирани услуги
№ ********* от 05.12.2014 година ищцовото дружество
е предоставило на ответника за ползване фиксиран телефонен номер ********* и стационарен телефонен апарат ТА 8058 Black.Освен това с трети договор за
мобилни услуги № ********* от 07.01.2015 година същото ищцово
дружество е предоставила на ответника
мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Sony Xperia Z3 Compact Black, ведно с посочените при първия договор задължения . С договор за мобилни услуги № ********* от 07.01.2015 г. ищцовото дружество е предоставила на ответника мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство Huawei E 3531 High Speed 21
Mbps , а съгласно Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от
07.01.2015 година горепосочените телефонни номера са били включени в пакет , спрямо който се прилагат търговски отстъпки . Впоследствие с договор за мобилни услуги № ********* от 06.04.2015 година ищцовото дружество
е предоставило на ответника като негов
клиент още един мобилен телефонен номер
********** и мобилен телефонен апарат Lenovo A 6000 Black.
Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същите договори от страна на
ответника изразяващо се в неплащането от
негова страна на уговорените
по договорите месечни вноски за
получените услуги видно от приложените
писмени доказателства , е издало фактура № ********** с период на фактуриране – 05.07.2015 г. до 04.08.2015 г. за общата сума от 279,
01 лв. с ДДС която след приспадане на сумата от 137, 04 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период е
за сумата от 141, 97 лв. която се
претендира. Освен това същото дружество
ищец е прекратило едностранно и
предсрочно сключените между тях договори за услуги респ. горепосочените договори за мобилни услуги и
тъй като ответникът дължал неустойка за
забава на основание чл. 3.3 от
Сертификатът за пакетни услуги №
********* от 07.01.2015 г. за номера ********** , ********** , ********** и за
номер *********, а за номер ********** съгласно
т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 06.04.2015 г. и затова му е издала за плащане фактура №
********** от 05.10.2015 г. с което
дружеството му е начислило за плащане процесната сума от 2 602, 38 лв. неустойка.
Затова понеже ищцовото дружество твърди, че тъй като по този начин е
получило правата на кредитор по процесните договори за предоставяне на услуги с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът
е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 749 / 2017 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 523 от 6.7.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника В.Г. явяващ се длъжник да заплати
на кредиторът – ищецът по делото Теленор
България ЕАД гр. София дължимата се от същия горепосочена сума посочена в диспозитива на
исковата молба , а именно: парична сума
в размер на 2 714, 35 лв., включваща сумата от 2 602, 38 – главница неустойка
както и сумата от 141, 97 лв. , , както и законната лихва върху главницата ,
считано от датата 05.07.2017 година –
датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане , както и всички направени по заповедното производство разноски , включващи : сумата от 54, 29
лв. заплатена държавна такса и сумата от
390 лв. представляваща адв. хонорар. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице
една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-
в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната
сума дължаща се от ответника.
Възползвайки се обаче от правата си ответника е възразил против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и съдът с нарочно разпореждане по
същото ч.гр.д. № 749 / 2017 г. по описа на КРС е указал на кредитора на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може
да предяви настоящия установителен иск за
горепосоченото задължение срещу ответника, което с настоящата си искова молба сегашния
ищецът е сторил. Горепосочените факти
така установени от настоящия съд се признават от страните по делото.
Ответникът по
делото никога не е оспорил , че се е намирал
с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед
на които е получавал съответните услуги за посочения в процесния договор период
от време , което се потвърждава и от приложените по
делото писмени доказателства. По настоящото дело не се приложиха писмени или
каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ищеца в тази им
част , като същите доказателства като
неоспорени от страните по делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен
начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период са били
в правоотношения уредени по силата на сключените
от ответника и ищеца договор за услуги представляващи и именувани договора за мобилни
услуги. Налице в случая е и другата предпоставка за уважаването на иска.
Тука е спорен
факта дали ответника дължи заплащането за
които са му били издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че към фактурите са
налице доказателства затова , както и
факта, че понеже ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло. Тука
съдът намира , че ищеца трябва да докаже неплащането на задълженията от страна на
ответника по процесните
договори , които се явяват наистина дължими преди инициирането на заповедното производство
пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тези претенции, установителни
такива които са обвързани от тази дължимост на
плащанията на длъжника по процесните договори . Настоящата
заповед за изпълнение не е издадена въз
основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение които се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК .
Затова съдът намира, че ищцовото дружество е следвало
да посочи писмени доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази доказателствена тежест.
.В тази връзка следва да бъде посочено това че ищцовото
дружество по делото е ангажирало доказателства
в подкрепа на претенциите си за посочените от него вземания и че същите се дължат от ответника ,като е поискало
назначаването на съдебно счетоводна експертиза , чието искане съдът е уважил и е назначил
исканата съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице К. А. по
същата експертиза , което като неоспрено от страните
по делото , съдът е приел като абсолютно доказателство , е че първата горепосочена фактура № ********** е
от дата 05.08.2015 г. и е съставена от ищцовото дружество като по нея е отразено задължение в
размер на 279, 01 лв. като същата е
осчетоводена . Същото вещо лице посочва , че
задължението по нея до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е намалявано два пъти със сумите от 137, 04 лв. и
сумата от 30 лв. като със същите са извършени две частични плащания като по нея ответницата е останала задължена
със сумата от 111, 97 лв..Същото вещо лице посочва в съдебно заседание , което
се удостоверява и по представена вносна бележка , че ответницата е погасила
същото задължение като е внесла сумата
от 111, 97 лв. и по този начин по отношение на нея няма непогасено задължение
по тази фактура. Съдът намира, че следва да вземе под внимание същата фактура
тъй като тя макар да удостоверява погасено задължение след започването на
заповедното производство следва да се вземе в предвид съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и намира по този начин че тази установителна
претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло,
ведно с претендираната законна лихва.
Същото вещо лице
посочва в заключението си , че втората фактура
№ ********** е издадена на дата
05.10.2015 г. е осчетоводена и също отразява задължение на ответника по
заплащане на неустойки в размер на общата сума от 2 602, 38 лв. които
неустойки за номера №№ ********** , *********, ********** и ********** са уредени и респ. регламентирани в чл. 3. 3 от Сертификатът за пакетни услуги № ********* от 07.01.2015
г. за номера ********** , ********** , ********** и за номер *********, а за номер ********** съгласно
т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 06.04.2015 г. които
са за горепосочената сума, съгласно които
при предсрочно прекратяване на
който и до е договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя
, то потребителят дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти
за всеки номер ,по отношение на
който е налице неизпълнение ,
дължими до края на срока на съответния договор. По отношение на претенцията на ищцовото дружество
за сумата в размер на 2 602, 38 лв. , представляваща неустойки
респ. неустойка за предсрочно
прекратяване на правоотношенията между
страните , съдът намира, че предвидените такива неустойки в чл. 3.3 горепосочения Сертификат и в чл. 11
от договора за мобилни услуги следва да
бъдат квалифицирани като неравноправни
клаузи съгласно разпоредбата на чл. 143
т. 5 от Закона за защита на потребителите.Съгласно параграф 13 т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите - потребител е всяка
физическо лице , което придобива стоки
или ползва услуги , които не са предназначени
за извършването на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице , което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност .В т. 35 на същия параграф 13 от ДР на Закона за
защита на потребителите е предвидено ,
че договор за услуга е договор различен
от договора за продажба , по силата на
който търговецът предоставя или се задължава да предостави
услуга на потребителя , а потребителя да заплаща или се задължава да
заплати цената за нея. Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза в потребителски
договор се съдържа в разпоредбата
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите който казва , че неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на дадена клауза от договор за неравноправна са: клаузата да не е
индивидуално определена , а да е предварително
изготвена от търговеца като потребителя няма възможност да влияе върху съдържанието й -
чл. 146 ал.2 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП / , не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно , почтено поведение на всеки
участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление , респективно- съвкупност от
правила , определящи пазарното поведение , които произтичат от законите ,
обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави , уговорката да води
до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора , водещи до тяхната
нееквивалентност.
Според клаузата
на чл. 3. 3 от Сертификатът за пакетни услуги № ********* от 07.01.2015
г. за номера ********** , ********** , ********** и за номер ********* и
съгласно т. 11 от договора за мобилни
услуги № ********* от 06.04.2015 г. , а
за номер ********** в случай на
неспазване на срока на договора , в това
число при прекратяването им по вина на
потребителите преди изтичането на срока
му , физическите лица дължат неустойка в
размера на сумата от стандартните за
съответната програма респ. пакет месечни абонаменти за всеки
един фиксиран номер дължими до края на срока на договора. В случая по настоящото дело всички договори за мобилни респективно фиксирани услуги
са сключени с ответницата в
качеството й на физическо лице , като по делото
липсват както твърдения, така и
доказателства сключването им да е свързано с извършването на търговска или професионална дейност или във връзка с упражняването на търговска или професионална дейност от потребителя поради което ответницата като физическо лице има качеството на потребител по смисъла на
общата разпоредба на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП. В това си качество
тя може да се позовава на наличието на
неравноправна клауза в договорите за
мобилни услуги засягащи правата й като
потребител на съответните услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 т. 5 от ЗЗП неравноправна е тази клауза , която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Дали клаузата е
неравноправна се преценява към момента на сключването на договора , като се
вземат в предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора , всички
обстоятелства, свързано с неговото сключване , както и всички останали клаузи
на договора или друг договор от който той зависи – чл. 145 ал.1 от ЗЗП.
Неравноправните клаузи в договора са нищожни
освен ако са уговорени
индивидуално – чл. 146 ал.1 от ЗЗП. В предвид гореизложеното като взе
впредвид съдържанието на самата неустоечна клауза от сертификата за пакетни услуги ,
респективно договорите и съпоставяйки я с останалите клаузи за правата на потребителя , настоящия
съд прие, че същата се явява
неравноправна , поради което е и нищожна .Така както е уговорена клаузата за неустойка
създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя на услугата.Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно от
сертификата за пакетни услуги респ.
от договорите потребителят няма никакво право да прекрати , без това да
влече след себе си негативно последици- в случай заплащане на неустойка.
Съгласно чл.3.3 от сертификата не само
при прекратяване на правоотношенията
между страните по вина на потребителя ,
но и при всяко предсрочно прекратяване
на договорните отношения , включително
нежелание на потребителя за продължаването им , последният следва да
му заплати всички дължими месечни
такси до края на срока на договора ,
който в случая е 24 месеца от сключването му. В този смисъл потребителят е задължен
да заплати необосновано висока неустойка , поради предсрочното
прекратяване на договора не само при
неизпълнение на негово задължение , но и
във всеки случай на неспазване на срока
,като размерът на неустойката към
момента на сключване на договора може да
бъде до 24 месечни абонаментни такси , без за същия потребител да се
създават някакви права , което се
явява необосновано висока неустойка по
смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП. Отделно следва да се посочи , че така както е
уговорена неустойката , мобилния
оператор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер
какъвто би получил , ако договорът не беше прекратен , но без да е предоставя
ползването на каквато и да е било услуга
от потребителя т.е. операторът не е
предложил каквато и да е насрещна престация , съпоставима
с дължимата неустойка при
прекратяване на договорните отношения
между страните , с което е създадено
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото
лице -потребител , който като
икономически по- слаба страна се ползва
с предвидената в ЗЗП засилена защита . Освен това самата клауза не урежда и каквито и да е
правила за изчисляване на
неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение на потребителя. Това е така тъй като във
всеки случай на неизпълнено
задължение потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер.
Това създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора , както е в настоящия случай. За
неизпълнено задължение от потребителя в размер на сумата от 111, 97 лв. за търговеца възниква правото да получи неустойка в размер на сумата от 2602,38 лв. , която сума
надвишава повече от 23 пъти размера на задължението.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл.3.3 от горепосочения Сертификатът за пакетни услуги Globul Combo+ № ********* от 07.01.2015 г. за номера ********** , ********** ,
********** и за номер ********* и клаузата в
т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 06.04.2015 г. за
номер ********** се явяват
неравноправни и нищожни на основание чл. 146 ал.1 т.5 от ЗЗП , без да
засяга действителността на договорите
за мобилни , респ.- фиксирани
услуги. Следователно доколкото
клаузата за неустойка е нищожна ,
последната не поражда права и задължения
по договора.Отделно следва да се посочи и това , че от приложените
договори и респ. сертификат за пакетни услуги не става ясно при какви
условия сключените между страните договори се прекратяват и дали неплащането на задължение за ползвани от потребителите услуги е сред тези основания. В този смисъл съдът
намира, че от събраните по делото доказателства
не се установяват осъществяването
на елементите от фактическия състав пораждат правото на неустойка в полза на ищцовото
дружество, респективно , че са
налице на основания за начисляване на посочената във фактурата сума за
неустойка. Затова и съдът намира, че предявената установителна
претенция с правно основание чл. 422 в ал.1 от ГПК за сумата от 2602,38
лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите се
явява неоснователен и недоказан изцяло и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло , ведно с всички законни последици от това.
При този изход
на делото претенцията на ищцовото дружество за присъждане на съдебни разноски както в исковото, така и в
заповедното производство се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал
извършването на съдебни разноски в размер на общата сума от 858, 29
лв.включваща следните суми : 54, 29 лв. заплатена държавна такса , сумата от
504 лв. представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лв. изплатено възнаграждение за вещо
лице . Съгласно правилото на разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищцовото
дружество разноски съразмерно с уважената част от исковете , поради което
същата следва да заплати за настоящото съдебно производство на дружеството кумата от 36, 91 лв. , а за
заповедното производство същата дължи заплащане на ищцовото дружество
на сумата от 19, 10 лв. . От друга страна ответницата е доказала в исковото
производство извършването на съдебни
разноски в размер на сумата от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение .
Затова на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищцовото
дружество следва да й заплати сумата от 478, 50 лв. направени от нея съдебни
разноски , съразмерно с отхвърлената
част от иска .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен
от Теленор
България ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , район Младост ж.к. Младост
4 Бизнес парк София сграда 6 ,
същото дружество със съдебен адрес за призоваване и съобщения – гр. София ж.к. Гео Милев ул. Александър Жендов № 6 ет. 5 чрез
адвокат З.Й.Ц. САК срещу В.Г.Г. с ЕГН ********** ***- ти септември № 40 вх. Д
ет. 7 ап. 20 и с който ищецът Теленор
България ЕАД моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение
на В.Г.Г. , че
същата в
качеството си на
длъжник по : 1. договор за мобилни
услуги № ********* сключен на 02.04.2014
година между Теленор
България ЕАД гр. София и
В.Г.Г.
за мобилен телефонен номер ********** , 2 . по договор за фиксирани услуги
№ ********* от 05.12.2014
година за фиксиран
телефонен номер ********* 3. по
договор за мобилни услуги №
********* от 07.01.2015 година за
мобилен телефонен номер ********** ,
4. по договор за мобилни услуги № ********* от 07.01.2015 г. за мобилен телефонен номер ********** , които съгласно Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 07.01.2015 година горепосочените телефонни номера са били включени в пакет , спрямо който се прилагат търговски отстъпки и 5. По договор за мобилни услуги № ********* от 06.04.2015 година за мобилен телефонен номер ********** предвид допуснатото неизпълнение на същите договори от страна на
ответника изразяващо се в неплащането от
негова страна на уговорените по договорите
месечни вноски за получените услуги му
дължи сумата от 111, 97 лв. за която е издадено фактура № ********** с период на фактуриране – 05.07.2015 г. до 04.08.2015 г. , както и отделно му дължи сумата от 2 602, 38 лв.
представляваща неустойка за забава
на основание чл. 3.3 от Сертификатът
за пакетни услуги № ********* от 07.01.2015 г. за номера ********** ,
********** , ********** и за номер *********,
а за номер ********** съгласно
т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 06.04.2015 г. за която сума му е била издадена за плащане фактура №
********** от 05.10.2015 г. с което
дружеството му е начислило за плащане процесната сума от 2 602, 38 лв. неустойка и за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 523 от 6.7.2017
г. по ч. гр.д. № 749 / 2017 година по описа
на Районен съд Карнобат , ведно със законната лихва върху същите суми начиная от датата
на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 05.07.2017 година до окончателното изплащане на същите
задължения като неоснователен и
недоказан изцяло.
ОСЪЖДА В.Г.Г. с ЕГН ********** ***- ти септември № 40 вх. Д
ет. 7 ап. 20 да заплати на Теленор
България ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , район
Младост ж.к. Младост 4 Бизнес парк София сграда 6 , същото дружество със съдебен адрес за
призоваване и съобщения – гр. София ж.к.
Гео Милев ул. Александър Жендов № 6 ет. 5 чрез адвокат З.Й.Ц. САК сумата от
36, 91 лв. представляваща
направените от Теленор България ЕАД съдебни разноски по настоящото исково производство ,
съразмерно уважената част от исковете , както и сумата от 19, 10 лв.
представляваща направените от
дружеството съдебни разноски по заповедното производство , съразмерно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Теленор България
ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София ,
район Младост ж.к. Младост 4 Бизнес парк София сграда 6 , същото дружество със съдебен адрес за
призоваване и съобщения – гр. София ж.к.
Гео Милев ул. Александър Жендов № 6 ет. 5 чрез адвокат З.Й.Ц. САК да заплати на В.Г.Г.
с ЕГН ********** ***- ти септември № 40
вх. Д ет. 7 ап. 20 сумата от 478, 50 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: