Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 792
01.06.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря С.Х.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 906 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от С.Т.И., ЕГН **********,
с адрес *** против Решение № 260171 от 24.02.2021г., постановено по НАХД №5315/2020
г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление №779 от 24.11.2020г. на Директора на РДГ-Бургас, с което за
нарушение чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266,
ал.1 от ЗГ, на касатора е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150лв. и обезщетение в размер на
270лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен.
В жалбата си
жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отмени
наказателното постановление като преповтаря аргументите, посочени пред
първоинстанционния съд. Посочва, че свидетеля вписан в акта за нарушение не е
очевидец, по отношение на предмета е налице противоречие, като е вписано че
жалбоподателят е отсякъл 5бр. немаркирани с контролна горска марка дървета
благун, а след това е допълнено обща кубатура по сортиментна ведомост 10 плътни
кубични метра дърва за огрев, не е съгласен и с определения размер на
обезщетението.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – неправилно решение поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация – РДГ-Бургас, редовно призован се представлява от юк Д.-С., която счита, че решението
на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Бургас е потвърдил Наказателно постановление №779 от 24.11.2020г. на
Директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на
основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266, ал.1 от ЗГ, на касатора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 150лв. и обезщетение в размер на 270лв. в полза
на Югоизточно държавно предприятие Сливен.
За да постанови
решението си съдът е приел, че в административно-наказателното производство не
са допуснати процесуални нарушения, акта за нарушение и наказателното
постановление съдържат изикуемите реквизити-време, място и обстоятелства на
извършване на нарушението, спазени са сроковете за издаване на АУАН и
наказателното постановление. Първоинстанционният съд е направил изводи за
осъществено от фактическа и правна страна нарушението, квалифицирано по чл.266,
ал.1 вр. с чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ. По отношение на направеното възражение за
маловажност на намира, че случаят не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, тъй като освен стойността на отсечените дървета следва да
се има предвид и че за осъществяване на нарушението е използвано и техническо
средство. Съдът е приел, че правилно е определен размерът на
наказанието.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
По делото е установено, че жалбоподателят на 05.10.2020 г. в землището
на с.Зидарово, подотдел 190, отсякъл 5бр. дървета от дървесен вид дъб и цер
извън границите на сечището без да са
маркирни с контролна горска марка в основата на пъна. Тази фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
С оглед констатирано нарушение е съставен АУАН. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Въз основа на акта за нарушение АУАН било издадено процесното НП. , описани в технологичния план с обща кубатура по
сортиментна ведомост 10 пл.куб.м. дърва за огрев
Възраженията на касатора са неоснователни.
Разпоредбата на чл.104, ал.5, т.5 от ЗГ забранява сечта на немаркирани
дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3 .
Според чл.266 от ЗГ, физическо лице, което в нарушение на този закон и
на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и
недървесни горски продукти се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание.
По същество в жалбата си
жалбоподателят не оспорва установеното от фактическа страна в акта за нарушение
и наказателно постановление.
Първото възражение направено от жалбоподателя, касае оспорване на
вписването на свидетеля в акта за нарушение като очевидец. В разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН е регламентиран редът за съставяне на акт за установяване на
административното нарушение. Посочено е в ал.1, че АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението, а в ал.3 при липса на свидетели от тази
категория или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В случая посочения свидетел е присъствал на установяване на
нарушението, което се установява от показанията на разпитания при разглеждане
на делото в първата инстанция актосъставител. Неправилното посочване на
неговото качество не е от категорията на съществените процесуални нарушения,
тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателя и не води до промяна на
фактическите установявания.
Друго възражение е твърдяно противоречие, между обстоятелствената част в
АУАН, където е посочено, че жалбоподателят е отсякъл 5бр. немаркирани с
контролна горска марка дървета благун, а в наказателното постановление от
фактическа страна е допълнено „обща кубатура по сортиментна ведомост 10 плътни
кубични метра дърва за огрев“. Настоящата касационна инстанция не счита, че
изложеното съставлява противоречие, а допълнение с оглед изчисляване на размера
на обезщетението и не въвежда допълнителни обстоятелства, които касаят
съставомерни признаци на деянието.
По отношение на определения размер на обезщетението. Както правилно е
отбелязал жалбоподателят коефициентът за превръщане от плътни в пространствени
куб.м. е 0,55 и е дефиниран в т.2, предл.1 от Приложение №7 към чл.14в, ал.6
към Наредба за контрол и опазване на горските територии, като по този начин 10
пл.куб.м. представляват 18,18 пространствени куб.м. Прилагайки т.4 от
Приложението към чл.5 от Наредбата за определяне на размера на обезщетенията за
щети върху гори и земи от горския фонд получените 18,18 пр.куб.м. се умножават
с 25лв. 454,5лв. Според жалбоподателя изчисленото по тази начин обезщетение не
съответства на определеното от наказващия орган в размер на 270лв. Настоящата
касационна инстанция споделя направените изводи от страна на жалбоподателя по
отношение на направените изчисления в съответствие с посочените приложими
правни норми, но поради правилото да не се влошва положението на жалбоподателя,
намира че може да се увеличи размерът на обезщетението, поради което следва да
се потвърди в определения от наказващия орган размер.
С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. По тези съображения
решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се
остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение Решение № 260171 от
24.02.2021г., постановено по НАХД №5315/2020 г. по описа на Районен съд –Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.