№ 1142
гр. Пазарджик, 26.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220102197 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Б.,
упълномощен отпреди.
Ответникът не се явява, редовно призован. За него се явява адв. Г.,
надлежно упълномощена.
АДВ. Б.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. Б.: - Поддържам исковата молба. Водим един свидетел.
АДВ. Г.: - Поддържаме отговора на исковата молба.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата си молба против Г. ИВ. ГР., ЕГН********** от
гр.Пазарджик, ул.“К.В.“№55, ет.2, ап.6 ищцата В. Д. П., ЕГН********** от
1
гр.Пазарджик, ул.“К.“ №17, чрез адв.Б. твърди, че с ответника са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.д.№2643/20г. по описа на
РС-Пазарджик. От брака имали родено дете – Н., родена на .... Родителските
права били предоставени за упражняване на майката, определен бил и режим
на лични отношения с бащата. От раздялата им за детето се грижела майката,
подпомагана от своите родители. – търговия с трикотажни изделия -
налагали тя да пътува извън страната, като тя имала желание да води със себе
си и детето, включително и на почивки и екскурзии. Родителите на майката
също пътували във връзка с бизнеса си често извън България и също можели
да водят със себе си детето Н.. Майката искала няколко пъти съгласие от
бащата за издаване паспорт на детето и съгласие да напуска страната, но той
нямал отношение към неговото развитие, възпитание и наклонности и не
давал такова, като по този начин лишавал детето си от възможността да се
развива и обогатява и не на последно място нарушавал конституционното му
право да се придвижва свободно. Нарушавал също и Конвенцията за защита
правата на детето относно визираните в чл. 10, ал.2 от същата негови права.
Не на последно място възпрепятствал майката да упражнява своите права и
задължения като родител. Твърди, че било в интерес на детето издаването на
международен паспорт и даването на разрешение то да пътува в чужбина
Поради това моли съдът да постанови решение, с което даде разрешение
малолетното дете Н. Г. Г., родена на .... да се снабди с паспорт, да пътува в
чужбина, без за това да е необходимо разрешението, респ. съгласието на
нейния баща Г. ИВ. ГР., както и да се снабдява с визи при необходимост.
Сочи доказателства. Претендира разноси.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва
твърдението, че след раздялата за детето се грижи само майката. Напротив –
той полагал в рамките на режима на лични отношения съответните грижи.
Твърди, че било неподходящо 10-месечното бебе /към момента на отговора/
да пътува в чужбина, тъй като това не било в негов интерес, а пък и поставяло
в риск и се нарушавал ритъмът на грижи за детето. Твърди ответникът, че не
лишавал детето от възможността да се обогатява, тъй като било твърде малко,
за да пътува. С оглед възрастта на детето изложените в исковата молба
аргументи били относими към дете на възраст около 7-8 годишно. Не е
против детето да пътува в чужбина с майка си, но съобразно ограниченията с
оглед възрастта. Не дава разрешение всеки път детето да пътува до всички
2
страни в света неограничено, без да бъде конкретизирано къде и за колко
време, тъй като това създавало риск за детето. Неограничено по брой, време и
дестинация пътуване не би било в негов интерес, с оглед опасности от
различно естество, вкл. и пандемията Ковид 19. Счита, че ако се даде такова
разрешение, то трябва да бъде за определен период от време, а именно не
повече от 7 поредни дни или общо не повече от 20 дни годишно, като
ограниченията били необходими с оглед спазване на режима за лични
отношения между бащата и детето. Имало значение и за това, че след като
започнело да посещава детски ясли не било в негов интерес да отсъства дълго
от тях. Следвало да се отчете и изключително ниската възраст на детето,
неговото развитие, възможността да общува и с другите си близки и роднини.
Твърди, че в случай, че се уважи молбата, то следвало срокът, за който да се
даде такова разрешение да бъде петгодишен – с оглед валидността на
паспортите на децата до 18-годишна възраст, като след изтичане на този
период срокът би могъл да променен с оглед възрастта на детето.
Затова моли искът да бъде отхвърлен, а евентуално в случай, че бъде
уважен, то да бъде при посочените ограничения.
Претендира разноски.
При тези данни съдът приема, че е сезиран със субективно съединени
искове по чл. 127 а, ал.2 от СК.
УКАЗВА на страните, че върху всяка от тях пада тежестта да докаже
твърдените факти и обстоятелства.
АДВ. Б. : – Нямам възражение по доклада на съда.Да се приключи
делото. Нямам искания.
АДВ. Г. : - Нямам възражение по доклада на съда. В РС Пазарджик е
налице друго висящо производство, а именно гр.д. № 2705/2021 г. на ХІІ
състав. Същото е иск от бабата и дядото на детето Н. – И. и П. Г.и срещу
ищцата в настоящото производство и той е за определяне на режим на лични
отношения и по отношение на бабата и дядото на детето по бащина линия.
Производството е висящо и все още не е насрочено за първо заседание. В тази
връзка считам, че наред с режимът на лични отношения между детето и
бащата при произнасяне по настоящото дело следва да бъде съобразен и
режимът на лични отношения, който е предмет на гражданското дело, което
цитирах. Към момента по отношение на висящността мога да представя
3
няколко разпореждания на съда. В тази връзка считам, че е налице
преюдициален спор, тъй като при определяне издаването на паспорт и даване
на заместващо съгласие за пътуване и произнасяне по настоящия спор, то
съдът следва да съобрази личните отношения на доверителя ми с детето,
както и ако има такива на трети лица с него, с оглед ограниченията, при
които следва да бъде дадено това съгласие, поради което правя и искане за
спиране на настоящото производство до приключване на горепосоченото
гражданско дело.
АДВ. Б. : - Искането е неоснователно. Няма връзка между двете дела.
Какъвто и да би бил изхода на другото дело няма значение за спиране и
неразглеждане на настоящото дело.
Съдът намира искането за спиране на производството по гр.д. №
2705/2021 г. по описа на ПРС за неоснователно.
Независимо от наличието на висящо производство за определяне на
режим на лични отношения между бабата и дядото и детето Н., то същото не е
в условията на преюдициалност за настоящия казус. Съдът е сезиран с иск за
издаване на н паспорт на детето и разрешение същото да напуска пределите
на страната, извън съгласието на своя баща и разрешаването на този спор не е
предпоставен от определяне на конкретен режим на лични отношения на
детето с неговите баба и дядо. Още повече, че в конкретния случай не се иска
разрешение за конкретно пътуване, с посочени дати, които да бъдат
съобразени с определен вече режим или с предстоящо определяне на такъв.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответника
за спиране на производството по настоящото дело до приключване на
производството по гр.д. № 2705/2021 г. по описа на ПРС.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО/: - Водим допуснатите
свидетели. Нямаме възражение да се приеме изготвения по делото социален
доклад.
СЪДЪТ
О П Р ЕДЕ Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото изготвения от ДСП
4
Пазарджик социален доклад по делото.
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля на ищцовата страна, както следва:
Д.Н.П. : - На 52 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща на ищцата. Желая да съм свидетел. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.П.: - Моята дъщеря се беше срещала с Г., с когото са
разведени и го беше питала да даде съгласие за издаване на паспорт на детето.
Той беше отказал. Аз се срещнах със сват ми – на Г. баща му и той каза , че
ще поговорят с Г.. След две седмици се срещнах и питах – ние нямаме
намерение да емигрираме. Бизнесът ни е тук, работата ни е тук. Дъщеря ми си
е тук. При срещата отказаха категорично. Г. искаше да ми уточнява за какво
става въпрос, но аз бях малко афектиран и се качих в автомобила и си
тръгнах. Често пътуваме в чужбина – в Турция, Гърция, Сърбия. Пътувам, тъй
като и работата ми е такава. Дъщеря ми и ние се занимаваме с търговия и
искаме да сме заедно всички. Малката ми дъщеря спортува активно, искахме
всички да отидем на международно състезание да я подкрепим, но нямахме
възможност да отидем всички. Аз не присъствам на връчването на детето за
режима. Идват бабата и дядото да вземат детето, бащата не присъства. Имаме
желание да ходим цялото семейство на почивки, ние сме и подкрепата на
дъщеря ни. Дъщеря ми работи онлайн търговия с дрехи, занимава се с
продажба на дрехи – закупува ги от Турция. В момента е в майчинство
дъщеря ми, не знам докога. Детето е на година и два месеца. Още не говори
детето.
Сне се самоличността на свидетеля на ответната страна, както следва:
Е.Л.Я.: - На 59 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, кръстница съм на Г.. Предупредена за наказателната отговорност
по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Е.Я.: - Познавам В., откакто станаха с Г. приятели,
после се ожениха и след това преди около година се ожениха. Майката се
грижи за детето. Бащата го вижда но много рядко и така, както е определено
от съда. Първа и трета седмица го вижда, в рамките на режима. В. се занимава
с търговия, има сайт в който продава дрехи. Знам, че пътува до Турция и ходи
до там да взима дрехите – от фабрики, магазини. Не мога да кажа колко често
5
пътува.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО/: - Нямаме искания. Да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б.А: – Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебно
решение, с което да уважите исковете. Не претендираме разноски. Видно е,
че е в интерес на детето да бъде заедно със семейството си. Все още
съществува разпоредбата в българското законодателство, при което и двамата
родители да дадат съгласие, или нотариално заверена декларация за пътуване
на малолетното дете. В интерес на детето е да дадете заместващо съгласие от
бащата детето да пътува. Двамата свидетели установиха че семейството на
майката и майката пътуват в чужбина, бизнесът им тук, те няма да
емигрират. Възможността е детето да бъде с майка си и моля да уважите в
цялост иска, да не бъде ограничено във време и брой пъти. В интерес на
детето е.
АДВ. Г. : - Уважаема г-жо съдия, моля да отхвърлите искането.
Безспорно от разпита на страните се установи че основно искането е
десетмесечното дете да пътува в чужбина по магазините, в които се извършва
търговия в дрехи. Посочи се пътуване по работа като аргумент. Не е в
интерес на детето да бъде разнасяно по пътищата по работа с неговата майка.
Искането е преждевременно и в този смисъл неоснователно и с оглед на
заявеното днес от свидетеля - бащата на ищцата, че тя е по майчинство, а
както и от посоченото в социалния доклад е видно, че тя е в майчинство.
Основен приоритет на майката е да отглежда детето си до определена възраст.
Дете, което не може да говори няма какво да се обогатява с изучаване на
чужди езици. Неограничени пътувания, най-общо посочени в чужбина биха
създали риск за това дете. Не се противопоставяме детето да има паспорт, тъй
като бащата ще поиска разширение на режима и то ще иска да пътува с баща
си. Ищцата дори не е изслушала аргументите на Г., трябва да има някакво
лимитирано изброяване на страните, които ще посещава, при спазване
режимът на лични контакти. За такова малко дете трябва да има някакво
ограничение в броя дни, в които да бъде в чужбина. Поради влошените
6
отношения между майката и бащата и фактът, че те не контактуват - това ще
постави бащата в риск той да не знае кога и за колко време детето ще бъде в
чужбина. Моля за присъждане на разноските. Представям списък.
АДВ. Б. : - Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7