Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….10.2019
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане в. гр. дело № 1347 по
описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 2365/30.05.2019 год.,
постановено по гр. дело № 19124/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата С.Д. *** не дължи на ответника “Енерго-Про
Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 3 209, 22 лева, съставляваща стойност на служебно
начислено (след корекция) количество ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в гр.
Смядово, Шуменска област, ул. Пчелина № 12, с аб. № ********** за периода
17.11.2016 год. – 16.11.2017 год., за която сума е издадена фактура №
*********/13.12.2018 год. (В първоинстанционното решение е допусната очевидна
фактическа грешка относно периода на потребление, която следва да бъде
поправена по реда на чл. 247 ГПК).
В
жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните доказателства. Твърди се в жалбата, че процесната сума съставлява
цена на реално доставено от дружеството – въззивник и реално потребено от обекта
на въззиваемата количество електронергия, тъй като е установено точното
количество потребена от абоната, но неотчетена при периодичните месечни отчети
ел. енергия, което количество съответно не е заплатено от ищцата, поради което
и същата дължи заплащането му на дружеството-въззивник.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции
съдебни разноски.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна С.Д., чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно
и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
При
извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищцата С.Д. *** навежда
следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Смядово,
обл. Шумен, ул. Пчелина № 12, с аб. №
**********, доставяна и́ от ответника „Енерго-Про Продажби” АД –
Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на
електроенергия. Уведомена е, че и́ е начислено допълнително
количество ел. енергия за периода 17.11.2016 год. – 16.11.2017 год. на стойност
от 3209, 22 лева, за която сума е издадена фактура № *********/13.12.2018 год. от
ответника „Енерго-про Продажби“ АД-Варна. Ищцата счита, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребявала
начисленото и́
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание да и́
бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия, предвид отмяната на ПИКЕЕ (2013 год.) от ВАдмС на РБ,
считано от 14.02.2017 год.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 3209,
22 лева, начислена по фактура № *********/13.12.2018 год. за обект на потребление с аб. №
********** за периода 17.11.2016 год. – 16.11.2017 год.
В писмен отговор, подаден в
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез
процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с
ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. ул.
Пчелина № 12. На 16.11.2017 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано
натрупано количество ел. енергия от 19652 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който
не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия в размер на 19652 кВтч
е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема на електромера – констатирано е наличие на
преминала ел. енергия от 19652 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото количество ел.
енергия от 19652 кВтч е остойностено с фактура № *********/13.12.2018
год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищцата
сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта и́ ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия тя
дължи на ответното дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според
представен на л. 20-21 от делото на ВнРС констативен протокол № 1301199/16.11.2017 год., на посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи”
АД (понастоящем „Електроразпределение Север“ АД-Варна) са извършили техническа
проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0312 0052 9410, монтиран на обекта на ищцата, при която са отчетени показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1 – 1160 кВтч; 1.8.2 – 4319 кВтч; 1.8.3 –
19652 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 5479 кВтч. Електромерът
е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 174522 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на
ищцата, в присъствието лицата Р.М.Р., за когото е посочено, че живее на
адреса и Д.А.Д.– баща на ищцата, които са
подписали обсъждания констативен протокол без възражения.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
2356/05.12.2018 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера
е констатирала осъществявана намеса в тарифната схема на електромера – установено
е наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 19652 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия,
издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е
одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 19652 кВтч за периода 17.11.2016 год. – 16.11.2017 год. За стойността на горното количество ел.
енергия е издадена фактура № *********/13.12.2018 год. за сумата от 3209, 22
лева.
От
заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че
електромерът с фабр. № 1115 0312 0052 9410, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен тип; преминал е метрологична
проверка през 2015 год. и към датата на проверката на 16.11.2017 год. е в срок
на метрологична годност. Ищцата е битов абонат и отчитането на потребената от
обекта му ел. енергия е по две тарифи – нощна и дневна. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 19652
кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което е налице нарушение на
нормалната работа на измервателния уред. Наличието на данни, записани в регистър
1.8.3 се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на електромера и
по – конкретно – в тарифната му схема. Установява се още, че количеството ел.
енергия от 19652 кВтч е възможно да бъде доставено от доставчика и потребено от
обекта на абоната за периода 17.11.2016 год. – 16.11.2017 год.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и
към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 17.03.2017 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
(„условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които
доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия
по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 19652 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищцата доколкото не се
установи, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0312 0052 9410 на обекта на ищцата регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания – по делото няма
данни кога изобщо е бил монтиран процесния електромер на обекта на ищцата – от
заключението на съдебнотехническата експертиза може да се приеме, че е монтиран
най-рано през 2015 год., когато електромерът е преминал първоначална
метрологична проверка. Поради това и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет
регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото не са
ангажирани дококазателства, от които да се установи при условията на пълно
доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 при монтажа на
електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на
електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т.
нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат
„прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради
което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран
за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от
доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети
ел. енергия.
По тези
съображения сумата от 3209, 22
лева, съставляваща
стойност на служебно начислено за периода 17.11.2016 год. – 16.11.2017 год. количество ел.
енергия от 19652 кВтч
за обект на потребление, находящ се в гр.
Смядово, Шуменска област, ул. Пчелина № 12, с аб. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура №
*********/13.12.2018 год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 550
лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2365/30.05.2019 год., постановено по гр. дело № 19124/2018 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на С.Д.Д. ЕГН **********,*** сумата от 550 лева (петстотин и
петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.