Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1327 30.05.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6483/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по повод
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в ..................................,
представлявано от М.Д.Д., подадена чрез пълномощник – юк.Р., против К.Д.П., ЕГН
**********, с адрес ***, с която се иска от съда да признае с решение
дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в
производството по ч.гр.дело №4056/2018 г. по описа на БРС, а именно: сумата от
759,72 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем,
сключен на 26.06.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника П., сумата
от 650,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.08.2014 г. до
19.04.2015 г., сумата от 140,00 лева, представляваща такса разходи, сумата от
472,77 лева – лихва за забава за периода 23.08.2014 г. – 30.05.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
26.06.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника по настоящото дело е
бил сключен договор за паричен заем №................., с който на заемателя е
предоставена сумата от 800,00 лева, срещу задължението на последния да я върне
заедно с договорна лихва в размер на 766,80 лева на 10 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 156,68 лева. Твърди се, че ответникът не
е заплатил изцяло дължимия заем, а сумата, която е платена до момента е в размер
на 162,00 лева.
На 01.02.2015 г. е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ ООД, по силата на
който вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от горепосочения
договор е прехвърлено в собственост на настоящия кредит, за което ответникът, в
качеството си на длъжник е уведомен с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски от исковото и заповедно производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество
се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който
поддържа иска и моли за уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не
се е възползвал от правата си и не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се
явява и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
въвежда възражения за недействителност на сключения с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор поради противоречие с добрите нрави и закона – ЗПК и ЗЗП, а
по-конкретно се твърди, че чл.3 от договора накърнява договорното равноправие
между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което и същият се явява нищожен и се
иска прогласяването му като такъв. Счита, че с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, за ответникът е възникнало задължение за връщане
единствено на предоставената в заем сума, което изключва наличие на основание
за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Твърди се още,
че ответникът е бил въведен в заблуждение относно параметрите на договора и
по-конкретно размера на годишния лихвен процент, което е още едно основание за
обявяване на договора за недействителен. Счита, че претендираната от ищеца
такса разходи се базира на недействителна клауза. На подробно изложените в
молба-становище, поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на
ответника, доводи се иска постановяване на решение, с което съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца само
чистата стойност на кредита. Претендира разноски.
Правното основание на предявения иск е по
чл. 422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата
на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Приет като доказателство по делото е
Договор за паричен заем №.............../26.06.2014 г., от съдържанието на
който се установява, че е сключен на 26.06.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника К.П. за сума в размер на 800 лева, която заемателят П. се
задължил да върне за срок от 10 месеца, на 10 месечни вноски, всяка в размер на
156,68 лева, с падежи 23.07.2014 г., 22.08.2014 г., 21.09.2014 г., 21.10.2014
г., 20.11.2014 г., 20.12.2014 г., 19.01.2015 г., 18.02.2015 г., 20.03.2015 г. и
19.04.2015 г. Видно от договора е и това, че страните са договорили общ размер
на всички плащания – 1566,80 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 115,02 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора в размер на
0,49 % и годишен процент на разходите на заема в размер на 422,15 %.
Между страните не се спори, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е изправна страна по договора и сумата от 800,00 лева е била
получена изцяло и в брой от страна на ответника, който извършил плащания по
договора в общ размер на 162,00 лева. В този смисъл е и заключението на в.л.Т.Д.
по изготвената от нея съдебно-икономическа експретиза, видно от което
заемателят е заплатил сума в размер на 162,00 лева, като същата е отнесена за
погасяване на първата вноска по кредита от 156,68 лева и част от лихвите по
втората вноска – 0,32 лева и 5,00 лева на 04.11.2014 г., с които са погасени
част от начислените разходи по събиране. От заключението на вещото лице става
ясно още и това, че съгласно предоставената от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
информация, по кредита са начислени общо 1566,80 лева, от които 800,00 лева –
главница, 766,80 лева – възнаградителна лихва, 45,00 лева – разходи за събиране
на вземането, 100,00 лева – такса прекратяване на договор и 8,20 лева – лихви
за просрочие до 31.01.2015 г., докато при цедента са начислени общо 1720,00 лева
по кредита, от които 162,00 лева са платени и е налице остатък в размер на
1558,00 лева, от които главница в размер на 759,72 лева, възнаградителна лихва
в размер на 650,08 лева, разходи за събирането в размер на 40,00 лева, такса
прекратяване на договора – 100,00 лева и лихви за забава до 31.01.2015 г. в
размер на 8,20 лева.
Приети като доказателство по делото са
още Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., Приложение № 1/01.02.2015 г. към него, Потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомително писмо, изх.№УПЦ-П8/38-2090304 от
01.02.2015 г. и изх.№УПЦ-С-ИАМ/2090304 от 15.05.2018 г., известие за доставяне,
от съдържанието на които в съвкупност се установява, че вземанията по сключения
с ответника П. договор са били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца
в настоящето производство, за което ответникът е бил уведомен.
По делото е приложено ч.гр.д.№4056/2018
г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че по заявление
на ищеца има издадена по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №2141/05.06.2018 г., с която е разпоредено длъжникът К.Д.П. да
заплати на заявителя следните суми: 759,72 лева, представляваща главница, 650,08
лева, представлявакща договорна лихва за периода 22.08.2014 г. – 19.04.2015 г.,
140,00 лева – такса разходи и 472,77 лева – лихва за забава за периода
23.08.2014 г. – 30.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 31.05.2018 г. до окончателонто изплащане на задължението.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира следното:
Съдът констатира, че исковата молба, по
повод на която е образувано производството по гражданско дело №6483 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 г., против длъжника в заповедното производство по
ч.гр.д.№4056/2018 г. по описа на РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от
уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 27.07.2018
г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Анализът на цитираната разпоредба сочи,
че договорът се счита за сключен от момента на предаване на сумата и за успешно
провеждане на предявените искове е необходимо ищецът да установи основанието,
от което произтича претенцията му, а именно наличието на валидно правоотношение
по договор за заем, по който е изправна страна поради предаване на заемната
сума, както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума и нейния размер,
а така също и размера на претендираните от него лихва и неустойка за посочените
периоди.
В настоящия казус, представеният писмен
договор не се оспорва по автентичност от процесуалния представител на ответника,
който въвежда възражения за недействителност на договора поради противоречие
със ЗПК, нищожност на отделни негови клаузи поради противоречие с добрите нрави
и други, но не и до оспорване възникването на заемно правоотношение и реалното
предаване на сумата от 800,00 лева.
Съдът приема, че вземанията по договора
за заем са били надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, на основание
писмено цесионно съглашение и приложението към него, поради което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е материално-правно легитимирано като кредитор на
ответника.
Въведените от ответника възражения съдът
намира за основателни:
Изхождайки от предмета на договора –
предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него –
юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, ответникът – физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което и
при решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на
действащия ЗПК, в глава трета, от който са уредени изискванията за форма и
съдържание.
Безспорно е, че ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е сключен
в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон
съдържание – липсва информация относно това с всяка отделна вноска каква част
от задължението за главница, лихви и други разходи се погасява, т.е. разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. Това от своя страна води до неговата
недействителност, по аргумент от текста на чл.22 от ЗПК и извод за приложение
на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи
лихва и други разходи по кредита, включително и неустойки. В настоящия казус
чистата стойност на кредита е в размер на 800,00 лева и с оглед признанието от
страна на ищеца на неизгодния за него факт на плащане от страна на ответника на
сума в размер на 162,00 лева, то изводът който се налага е че искът за главница
е основателен и доказан в размер на 638,00 лева и до тази сума следва да се уважи.
Върху уважената част от главната претенция ответникът дължи и законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.05.2018 г. до окончателното й
изплащане. За горницата до претендирания размер от 759,72 лева и за законната
лихва върху тази горница, начиная от 31.05.2018 г., както и за сумата от 650,08
лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.08.2014 г. до 19.04.2015
г., сумата от 140,00 лева, представляваща такса разходи, сумата от 472,77 лева
– лихва за забава за периода 23.08.2014 г. – 30.05.2018 г., искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящия процес деловодни
разноски, съразмерно на уважената част, като същите възлизат на сума в размер
на 230,27 лева.
Съдът съобразява тълкувателната практика
на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното
производство, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата от 28,53
лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът К.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК .....................,
със седалище и адрес на управление ..................................., сумата
от 638,00 лева (шестстотин тридесет
и осем лева), представляваща неплатен остатък от главница по Договор за паричен
заем №.................., сключен на 26.06.2014 г., между „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ********* и ответника К.Д.П., както и законната лихва върху главницата
от 638,00 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 31.05.2018
г. до окончателното й изплащане, което вземане съставлява част от предмета на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №2141/05.06.2018
г., издадена по ч.гр.д.№4056/2018 г. по описа на РС- Бургас, като за горницата
до предявения размер на иска за главница от 759,72 лева и за законната лихва
върху тази горница, начиная от 31.05.2018 г., ОТХВЪРЛЯ иска, както и ОТХВЪРЛЯ
иска за сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №4056/2018 г. по описа
на БРС, а именно в размер на 650,08 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 22.08.2014 г. до 19.04.2015 г., сумата от 140,00 лева,
представляваща такса разходи, сумата от 472,77 лева – лихва за забава за
периода 23.08.2014 г. – 30.05.2018 г.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК .........................,
със седалище и адрес на управление ......................., сумата от 230,27 лева (двеста и тридесет лева и
двадесет и седем лева), представляваща направени поделото разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..................,
със седалище и адрес на управление ........................, сумата от 28,53 лева (двадесет и осем лева и
петдесет и три стотинки), представляваща направени по заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума
може да бъде платена по сметка с IBAN:***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
Ж. С.