Мотиви към нова присъда, постановена по в.н.о.х.д.№ 303/2018 г. по описа на С. о. съд
Производството
е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна
прокуратура – гр. П. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 66/16 г. по
описа районен съд – гр. Б..
С
атакуваната присъда подсъдимите М.Н.Д., Г.А.Б. и М. Ц. К. са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им
обвинение, както следва:
-
подсъдимият М.Н.Д. е признат за НЕВИНЕН за това, че на 20.11.2010
г., около 22.30 часа, в района на „Водно и хвостово стопанство Б.-2" към
„Е.Мед" АД, в землището на с. М., С. област, в съучастие като съизвършител
с Г.А.Б. с ЕГН ********** и М. Ц. К.
с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство - микробус „Ф.д
Т." с рег. № С 28 49 MP,
собственост на ЕТ „Ф.-7 Ц. Ц." и използване на техническо средство - газов
металорежещ инструмент /резак/ и метален лост, е отнел чужди движими вещи:
отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1 060 кг на стойност 0.413 лв.
за 1 кг или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и
хвостово стопанство Б;-2", към „Елаците Мед" АД с. М;, С; област, без
съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги
присвои, като е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления и наказанията не са отложени по чл. 66, ал. 1 от НК /по НОХД № И-1419/2007
година на СРС; НОХД №257/2007 година на ПРС; НОХД № 22/2002 г. на ПРС/ и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
-
подсъдимият Г.А.Б. е признат за НЕВИНЕН за това, че 20.11.2010г.,
около 22.30 часа, в района на „Водно и хвостово стопанство Бенковски-2"
към „Елаците Мед" АД, в землището на с.Мирково, Софийска област, в
съучастие като съизвършител с М.Н.Д. с ЕГН: ********** и М. Цветелинов К. с
ЕГН: **********, чрез използване на моторно превозно средство - микробус „Ф;Т;"
с рег. № С ; MP,
собственост на ЕТ „Ф;-7 Ц; Ц;" и използване на техническо средство - газов
металорежещ инструмент /резак/ и метален лост, е отнел чужди движими вещи:
отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг на стойност 0.413 лв.
за 1 кг или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и
хвостово стопанство Б;-2" към „Е; М;" АД с. М;, С; област, без
съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги
присвои и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
-
подсъдимият М. Ц. К. е признат за НЕВИНЕН за това, че в съучастие
като съизвършител с М.Н.Д. с ЕГН: ********** и Г.А.Б. с ЕГН: **********, чрез
използване на моторно превозно средство - микробус „Ф. Т." с рег. № С . MP, собственост на ЕТ „Ф.-7 Ц.
Ц." и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент
/резак/ и метален лост, е отнел чужди движими вещи: отпадъчни метални детайли
от тръби с общо тегло 1 060 кг на стойност 0.413 лв. за 1 кг или всичко на обща
стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство .2",
към „Е.Мед" АД с. М., С. област, без съгласието на представител на фирмата
с намерението противозаконно да ги присвои и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът се е произнесъл и по
въпроса за веществените доказателства като е постановил веществените
доказателства - 2 бр. регистрационни табели с номер К1301D да се отнемат в полза на държавата.
С присъдата разноските по
делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК са оставени за сметка на държавата.
Недоволен
от присъдата е останал прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319,
ал. 1 НПК е подал протест и допълнително писмено изложение към него с искане
обжалваният съдебен акт да се отмени и да се постанови нова присъда, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им
обвинение, като им се наложи наказание, както следва: на подс. М.Д. – лишаване
от свобода за срок от три години, което да се изтърпи ефективно; на подс. Г.Б.
– наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се
отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и на подс. М.К. -
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се
отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Отправя се упрек
към предложения от първия съд анализ и оценка на събраните доказателства:
твърди се, че първият съд е кредитирал показанията на свидетелите Б. и М. и
същевременно в противоречие на съдържащите се в същите доказателствени
източници данни е приел, че мястото, където са били складирани вещите, предмет
на инкриминираната кражба, не е било оградено или обозначено по недвусмислен
начин, така че дейците да са съзнавали, че прекъсват противозаконно чуждо
владение върху вещите, който пък фактически извод е поставен в основата на
оправдаването на подсъдимите поради субективна несъставомерност на деянието.
Твърди се, че първият съд е игнорирал и друг съществен факт, подкрепящ
обвинителната теза, а именно, че отнемането на вещите е извършено през нощта, което
обективира съзнаване у подсъдимите, че действията им са противоправни.
Няма
надлежни искания за събиране на доказателства.
В съдебно
заседание представителят на СОП поддържа протеста с доводите, изложени в него. Застъпва
становище, че от съвкупната преценка на доказателствата /от показанията на
свидетелите М., Б., Б. и Б., събраните оценителни и технически експертизи и
извършения следствен експеримент/, събрани в хода на съдебното следствие пред
предходната инстанция и във въззивното съдебно следствие, се установява по несъмнен
начин, че вещите, предмет на престъплението, са били собственост на „Е. М.” АД,
което е организирало съхранението им чрез организиране на денонощна охрана на
мястото, където са били складирани металните тръби, също така на място са били поставени
ясни и недвусмислени обозначителни табели. Оспорва извода на първия съд, че
вещите, предмет на престъплението, представляват отпадъци, тъй като, макар и
употребявани, тръбите не били бракувани. Отделно прокурорът се позовава и на ТР
№ 54/16.09.1989 г. в насока, че отпадъците, които имат стойност, могат да бъдат
предмет на кражба. Изхождайки от установената фактическа обстановка, прокурорът
поддържа, че и тримата подсъдими са осъществили вмененото им престъпление и от
субективна страна, тъй като са съзнавали, че отнетите от тях вещи са чужди,
имат конкретна стойност и са били охранявани.
Служебният
защитник на подс. М. Н. - адв. Б. М. - моли да се потвърди обжалваната присъда.
В подкрепа на това искане се изтъква, че не е доказано инкриминираните вещи да
са били собственост на "Е. Мед" АД, тъй като не са завеждани като
материални активи на дружеството. На следващо място се сочи като недоказано и
обстоятелството, че мястото, където са били складирани вещите, е собственост на
дружеството "Е. Мед" АД. Според защитата мястото, където са били
оставени тръбите, не е било оградено, няма трайни обозначителни табели, което
се установява от снимковия материал по делото.
Защитникът
на подс. Г. Б. - адв. Д. - оспорва протеста с искане да се потвърди обжалваната
присъда.
Защитниците
на подс. М. К. - адв. Н. К., адв. П. Я. и адв. Хр. Б. - също поддържат искане
за потвърждаване на присъдата. В допълнението на доводите на останалите
защитници адв. К. сочи, че престъплението не е осъществено от субективна
страна, тъй като подсъдимите не са съзнавали, че инкриминираните вещи са чужди
и че прекъсват чужда фактическа власт върху тях. Защитникът адв. Я. поддържа
искането за потвърждаване на оправдателната присъда с аргументи за недоказаност
на твърдените от обвинението факти, че теренът, където са били складирани
вещите и самите вещи са били собственост на "Е. М." АД. Счита, че
собствеността не може да се доказва с гласни доказателства. Защитникът адв. Б.
поддържа, че не са събрани убедителни доказателства затова че инкриминираните
вещи имат стойност. Счита за голословно твърдението на прокурора, че
подсъдимите били запознати с факта, че обектът се охранява.
Подсъдимите
поотделно поддържат становищата, изразени от защитниците им, като искат да се
потвърди обжалваната присъда.
С. о. съд,
втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с
доказателствата по делото, включително и тези, събрани в хода на въззивното
съдебно следствие, с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.
314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Срещу
подсъдимите е повдигнато обвинение за това, че в съучастие помежду си като
съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК са осъществили състава на
престъплението кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на 20.11.2010 г., около 22.30 часа, в района на
„Водно и хвостово стопанство Б.-2" към „Е. М." АД, в землището на с.
М., С. област, чрез използване на моторно превозно средство - микробус „Ф. Т."
с рег. № С . MP,
собственост на ЕТ „Ф.-7 Ц. Ц." и използване на техническо средство - газов
металорежещ инструмент /резак/ и метален лост, са отнели чужди движими вещи:
отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1 060 кг на стойност 0.51 лв.
за 1 кг или всичко на обща стойност 540.60 лв., от владението на „Водно и х.
стопанство Б.-2", към „Е. М." АД с. . С. област, без съгласието на
представител на фирмата с намерението противозаконно да ги присвоят, като подс.
М.Н. е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления и
наказанията не са отложени по чл. 66, ал. 1 от НК /по НОХД № И-1419/2007 година
на СРС; НОХД №257/2007 година на ПРС; НОХД № 22/2002 г. на ПРС/ - престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По внесения
обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 345/2012 г. по описа на районен
съд гр. П.. В хода на проведеното по това дело съдебно следствие е допусната и
извършена повторна оценителна експертиза, според която стойността на вещите,
предмет на кражбата, за която е повдигнато обвинението, възлиза на 0,413 лв. за
1 кг или всичко на обща стойност 437,78 лв. Отчитайки установените в хода на
съдебното следствие данни за стойността на вещите, предмет на обвинението,
прокурорът е повдигнал ново обвинение срещу подсъдимите по реда на чл. 287, ал.
1 НПК, което е било предявено на страните. Постановената по това дело присъда е
отменена с решение по в.н.о.х.д. № 588/15 г. по описа на С. о. съд и делото е
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Образувано е н.о.х.д. №
16/2016 г. по описа на районен съд гр. П., по което определеният
съдия-докладчик се е отвел от разглеждането му и с решение по ч.н.д. № 115/16
г. на В. касационен съд делото е изпратено за разглеждане на районен съд Б..
Пред последния е образувано н.о.х.д. № 66/2016 г., по което е постановена
присъдата, предмет на настоящия въззивен контрол. Същата присъда е била предмет
на въззивен съдебен контрол по в.н.о.х.д. № 416/17 г. по описа на С. о. съд,
отменена е и е постановена нова присъда, с която подсъдимите са признати за
виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение. Постановената нова присъда по в.н.о.х.д.
№ 416/17 г. по описа на С. о. съд е отменена с решение по н.д. № 153/18 г. на
ВКС, III н.о. и делото
е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
При извършения въззивен контрол на
присъдата, постановена по н.о.х.д. № 66/2016 г. по описа на районен съд гр. Б.,
се установяват основанията по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваната
присъда в частта, с която тримата подсъдими за признати за невинни и оправдани
по повдигнатото им обвинение и съображенията на въззивната инстанция в тази
насока са следните:
Най-напред въззивният съд констатира,
че първият съд е формирал своите фактически констатации и изводи, поставени в
основата на решаващия му извод за оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им
обвинение, въз основа на превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства, формирало неверни фактически и правни изводи по съществени за
правилното решаване на делото въпроси.
На следващо място въззивната инстанция констатира
процесуално опущение на първия съд, свързано с приобщаването към
доказателствените източници на допуснатата в хода на проведеното съдебно
следствие по н.о.х.д. № 345/12 г. по описа на районен съд – Пирдоп повторна
оценителна експертиза, обосновала и допуснатото изменение на обвинението относно
стойността на отнетите вещи /с.з. от 15.05.2015 г. , л.л. 86-87 от с.д./, като
не е извършен разпит на вещото лице, извършило експертизата - вещо лице Н.Т.,
съгласно изискванията на чл. 282 НПК, съответно не е била прочетена
експертизата, което наложи отстраняването му от въззивната инстанция, чрез
извършване на повторна експертиза. Извършването на повторна оценителна
експертиза се наложи с оглед сложилата се обективна невъзможност за провеждане
на разпит на вещо лице Н.Т. във въззивното производство, поради настъпила смърт
на вещото лице.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
вкл. и събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, установява
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а именно:
От представените решения от 09.07.1996 г.
и от 22.12.1999 г. по ф.д. № 4788/1991 г. по описа на СОС /л.л. 241-244,
н.о.х.д. № 66/16 г. на БРС/ се установява, че
търговското дружество „Е. М.” АД със седалище *** е правоприемник на „Е. М.”
ЕАД, което пък от своя страна е правоприемник на първоначално регистрираното
дружество „Е. М.” ЕООД, учредено изцяло с държавно имущество. Установява се, че с решение № 4/09.01.1996 г.
на Министерския съвет на Р Б. е предоставен терен от фонда на Г. стопанство „С.”
гр. П. на „Е. М.” ЕООД, чийто правоприемник се явява „Е. М.” АД, с площ от 2 922
дка, предназначен за изграждане на хвостохранилище "Бе." - ІІ етап,
към „Е. Ме.д” ЕООД – с. М. /л. 230 н.о.х.д.
№ 66/16 г. на БРС/. На цялата площ от 2 922 дка
е било изградено хвостохранилище "Б. - ІІ етап", което впоследствие е
преименувано на „Водно и хвостово стопанство – Б. - 2" към „Е. М.” АД,
функциониращо като складово депо на материали, използвани в дейността на
дружеството. Теренът от 2 922 дка, върху който е изградено
хвостохранилището, не е включен в ДМА на дружеството.
Част от територията на
ВХС "Б. - ." е залята с хвост, а друга част – с вода, има изградена
подпорна стена, тръбопроводи, хвостопроводи, предвид наличието на които за
външен посетител е видно, че районът е предназначен за промишлена дейност.
Поради голямата си площ районът не е ограден от четири страни, а само от една –
там, където се намира входът с пропускателен пункт и бариера. От другите страни
са поставени охранителни табели, обозначаващи, че е забранен достъпа на външни
лица.
На територията на ВХС "Б. - ."
е въведен пропускателен и охранителен режим. Външни лица, различни от
служителите в дружеството, могат да пребивават само ако са снабдени със
съответен пропуск /като доставчици и др.под./.
Територията на стопанството се охранява
от дружеството „Г. охрана” гр. С. /с предмет охранителна дейност/, като за
целта се използва подвижна охрана, патрулираща с автомобил, предвид голямата
площ на обекта и особеностите на релефа. Охранителят има задължение през
определени интервали от време – час или 2 часа - да обикаля всички части на
обекта и да следи за сигурността на складираните там вещи, както и за навлизане
на външни лица. При съмнение за последното, лицата, които не са служители на
дружеството, са длъжни да се легитимират и да покажат пропуск - документ,
предоставящ им право на пребиваване на охраняваната територия. В противен
случай се извеждат незабавно от обекта, а инцидентът се описва в отделна
тетрадка, която се води задължително от охранителя и се докладва на
висшестоящия по степен или на началника на охраната.
Една част от територията на ВХС "Б.
- 2" е предназначена за складиране на употребявани метални тръби, които се
използват за изграждане на тръбопроводи с по-ниско налягане.
След първоначалното им влагане в
употреба, при проведено замерване и регистрация на плътност-дебелина на стените
под 10 мм, тръбите се демонтират. Изцяло амортизираните и негодни за употреба
тръби се складират в старото хвостохранилище – „Б. - 1", а тези, които са
годни да се използват повторно, се складират във ВХС "Б. - 2". Затова,
макар и да не подлежат на счетоводно записване, като вещи със 100% амортизация
/съгласно въведените нормативни стандарти за срок на годишна амортизация/ за
предприятието са ценни като вещи и материали, предназначени за производствената
дейност, поради което се намират под охранителен режим.
Тръбите се завеждат счетоводно като
краткотрайни материални активи само веднъж - при закупуването им.
Подсъдимите М.Н.Д., Г.А.Б. и М. Цветелинов К. към м. ноември
2010 г. живеели в гр. П. и били в приятелски отношения помежду си. Подс. Б.
работел без писмен трудов договор във фирмата
на бащата на подс. М.К. – свид. Ц. К..
На 20.11.2010 г., следобед, подс. Г. Б. отишъл при свид.
Х. Б. и му поискал инструмент за рязане на метал /т.нар. "резак"/.
Свид. Б. му дал инструмента в комплект с газова и кислородна бутилка, които
подс. Б. натоварил в микробуса, с който пристигнал - м. „Ф. Т..”, бял на цвят.
Вечерта, след 21 ч. и преди полунощ тримата подсъдими,
облечени в работни дрехи, се придвижили със същия микробус - м. „Ф. Т.т”, бял на цвят - до местността "Ш.
кол" в близост до с. М., където се намира ВХС "Б. - 2". На
поляна в територията на хвостохранилището имало складирани метални тръби на
предприятието с дължина на всяка от тях около 20 метра и ширина на отвора на
тръбата около 1 метър /820 см/. Тръбите били подредени една до друга и една
върху друга. Подсъдимите нарязали част от тръбите с помощта на
"резака" и натоварили 8 бр. от изрязаните парчета в микробуса, след
което потеглили в посока към гр. . като се придвижвали по неасфалтиран път,
който излиза на главен път I-6. Микробуса управлявал подс. Г. Б..
Светлините на микробуса, с който се придвижвали
подсъдимите по черния, неасфалтиран път от хвостохранилището към главен път I-6,
били забелязани от свидетелите Т. Ба. и Г. М. - служители на РУП гр. П., които
по това време осъществявали контрол по безопасността на движението в този
участък - от ханче "М." до гр. П. -
и се придвижвали по главен път I-6 в посока към гр. З.. Двамата
полицейски служители проследили визуално по светлините придвижването на
превозното средство до излизането му на главен път I-6. В този момент те го
спрели. На полицейските служители направил впечатление превозвания товар -
метални тръби с широк диаметър, подобни на тръбите, съхранявани в хвостохранилището,
които се подавали от задната част на превозното средство. При извършената
проверка се установило, че спряното МПС е микробус „Ф.Т.", бял на цвят, с
регистрационни табели К., собственост на фирма „.7” с представител свид. Ц. Ц. К..
Като водач на микробуса бил установен подс. Г.А.Б.. Тримата подсъдими били
установени като лицата, придвижващи се с микробуса. Те били облечени с работни
дрехи, видимо изцапани. Установено било също така, че в товарното отделение на
микробуса се намират нарязани парчета метални тръби, а върху тях били поставени
газова бутилка, кислородна бутилка, маркуч с монтиран металорежещ инструмент
тип „резак", вентил за газ и манометър. За случая бил уведомен дежурния по
управление *** и тримата подсъдими били отведени в РУП – П. за изясняване на
случая.
Била сформирана дежурна оперативна група,
която на 21.11.2010 г. за времето от 10.00 часа до 10.35 часа извършила оглед
на местопроизшествието, намиращо се на 350 метра южно от главен път I-6, до
неасфалтиран обособен път за хвостохранилище на „Е. Мед" АД с. . Бил
изготвен и фотоалбум за констатираното при огледа на местопроизшествието.
За времето от 11.30 часа до 12.20 часа на 21.11.2010
г. бил извършен оглед на МПС - микробус „." с регистрационен номер К.D. В
багажното отделение на същият били установени 1 бр. газова бутилка, 1 бр.
кислородна бутилка, 2 бр. маркучи с монтирани на тях вентил, манометър и резак,
както и 8 бр. метални елементи (парчета) с различна дължина - подробно описани
в протокола за оглед на МПС. Микробусът, ведно с намиращите се в него вещи, е
иззет с изготвения протокол за оглед. За констатираното в протокола е изготвен
фотоалбум.
За времето от 15.00 часа до 15.36 часа на 21.11.2010
г. бил извършен следствен експеримент, при който подсъдимият Б. отвел разследващите
до мястото, откъдето предната вечер той, заедно с подсъдимите К. и Д. са
изрязали намерените в микробуса метални елементи (парчета). За констатираното
при следствения експеримент е изготвен фотоалбум.
Видно от протокола за осъществено следствено действие
в присъствието на поемни лица бил извършен следствен експеримент. Екипът по
разследването и поемните лица били отведени от подс. Б. до място в района на
работната площадка на ВХС "Б. - 2" на „.ед” АД, където последният е
посочил на придружаващите го метална тръба. За нея Б. обяснил, че именно от нея
са изрязвани парчетата, превозвани в микробуса.
В хода на съдебното производство е разпитан като
свидетел, участващия в качеството на поемно лице И. Де. Дж., който потвърждава
подписа си под протокола и достоверността на съдържанието на същия, приложен
към досъдебното производство.
Иззетите 8 броя метални парчета били претеглени на
кантар в „Е.М." АД, като се установило, че нетното тегло на същите е 1 060
кг. За направеното претегляне била съставена кантарна бележка, приложена към
материалите по досъдебното производство.
От основното и
допълнителното заключение на съдебно-техническа та експертиза, изготвена от
в.л. Н. В. Д. се установява, че предоставените за изследване 8 броя части от
метални тръби, съставляващи предмет на престъплението, иззети от подсъдимите, с
общо тегло 1060 кг и 1 бр. метална тръба, находяща се на площадка ВХС „Б.- ."
към „Е. м." АД, са идентични по общи признаци.
Съгласно
заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, приета в хода на
въззивното съдебно следствие, общата стойност на инкриминираните вещи към
момента на извършване на деянието е била 437,78 лв. при единична цена на
килограм метални отпадъци към момента на деянието от 0.413 лв. Стойността на
вещите е определена съобразно цените, по които "Е. М." АД е продавало
железен скрап на "С." П. за м. ноември 2010 г., т.е. към момента на
извършване на деянието, като е определена средна цена, съобразно дебелината на
метала (от 0,395 лв. до 0,413 лв./кг метални отпадъци).
С постановление на ПРП от 18.07.2011 г. иззетите като
веществени доказателства 8 бр. метални елементи (парчета) с общо тегло 1060 кг
са върнати на собственика „Е. М.." АД с. М., като с протокол за връщане на
ВД от 19.07.2011 г. същите са предадени на Г. Б. - началник цех ВХС към „Е. М."
АД с. М..
В хода на разследването към материалите по досъдебното
производство е приобщено свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство, от което се установява, че е регистриран микробус „Ф.Т." с ДКН .
MP и рама номер WF0VX..
От протокола за оглед от 04.07.2011 г. и фотоалбум към
него се установява, че регистрационните табели с номер К1301D на МПС
„Ф. .т" са поставени над регистрационни табели с номер С . MP, като
номерът на рамата на микробуса, обект на огледа, е W.. По този начин за отнемането и извозването на
частите от металните тръби, подробно упоменати по-горе, подсъдимите са
използвали автомобил, снабден с идентификационни номера, различни от законната
му регистрация в КАТ /видно от свидетелството за регистрация, приложено към
досъдебното производство - л. 73/, а именно - предназначени за друго МПС. В
разпита си пред съда свид. Ц. К. признава, че микробусът е закупен за нуждите
на производствената дейност на регистрираната от него фирма ЕТ „.7”, но фактически го е предоставил за ползване на
сина си – подс. М.К., като му е предоставил и ключовете от автомобила.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от взаимно кореспондиращи си, убедителни и безпротиворечиви
доказателства и доказателствени средства – гласни доказателства, писмени
доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед, протокол за
следствен експеримент, съдебни решения, свидетелство за регистрация на МПС и
др. документи, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК от предходната
инстанция, както и от цитираните в изложението по-горе експертни заключения.
Налице са убедителни, напълно кореспондиращи помежду
си и безпротиворечиви свидетелски показания - на свидетелите Б.в, Б., Г. . Г. .
Хр. Б., М. М., И. Д., които установяват изложената фактическа обстановка, вкл.
и относно обстоятелствата, оспорвани от защитата, че обектът е бил обозначен по
ясен и разбираем начин като такъв с ограничен достъп за външни лица и относно
вида, характеристиките и предназначението на вещите, предмет на инкриминираното
деяние.
Най-напред несъмнено се установява от
свидетелските показания и от извършения оглед, че инкриминираните вещи -
метални тръби - са били складирани върху терен, ползван от "." АД
като хвостохранилище - ВХС "Б. - 2". Установи се, че теренът е бил
предоставен на "." ЕООД, чийто правоприемник е "." АД, с
решение на МС № 4/09.01.1996 г. именно за изграждане на второ хвостохранилище
".- 2". Несъмнено се установява, че предмет на деянието са вещи,
принадлежащи на "." АД - демонтирани метални тръби, които
предприятието е използвало за изграждане на нови тръбопроводи с ниско налягате
/т.нар. "безнапорни" тръбопроводи/ именно поради изхабяването
/изтъняването/ на дебелината на метала. В тази насока са събрани показанията на
свидетелите Г. Б. - началник склад във ВХС "Б. -2", М. и . Същите
сочат, че на територията на ВХС "Б.-2" не се съхраняват отпадъци, а
изцяло негодните тръби, които не се използват за осъществяване дейността на
дружеството се съхраняват на друго място - старото хвостохранилище ".1".
Вещите, предмет на инкриминираното
деяние, не представляват неоценим отпадък. Тези вещи имат пазарна стойност и тя
е определена компетентно и обосновано от приетата повторна оценителна
експертиза, посочена по-горе в изложението.
Освен това инкриминираните вещи са били
съхранявани, складирани на определено за тази цел място, обозначено ясно и
недвусмислено като производствена територия с ограничен достъп за външни лица.
Това се установява, както от показанията на свид. Б. относно характеристиките
на терена - видимо една част от него е била заета от хвост, а друга - от вода,
отделени с подпорна стена, и складирани, подредени метални тръби, чиито размери
сочат промишленото им предназначение, така и от обстоятелството, че районът на
хвостохранилището е бил ясно и недвусмислено обозначен като такъв с ограничен
достъп за външни лица. В тази насока се установи, че от предприятието "Е.М."
АД е бил организиран и въведен контролно-пропускателен режим за цялата
територия на ВХС „.2” с денонощна охрана; достъпът до територията на
хвостохранилището се осъществява през специален вход с бариера, като теренът е
ограден от тази страна, а в останалите части достъпът на външни лица е
ограничен с поставянето на специални, видими табели, вкл. и на разклонението,
непосредствено до главния път, е имало табела, че отклонението е за частна
собственост с ограничен достъп на външни лица. Наличието на предупредителни
табели със забрана за достъп на външни лица се установява от показанията на свидетелите
Б. и Б. /вкл. показанията им, събрани в хода на проведеното въззивно
съдебно следствие по в.н.о.х.д. № 416/17 г. на СОС/,
от показанията на свидетелите Б., М. и . които очевидно са били превратно
тълкувани в тази част от страна на първоинстанционния съд. Тук следва да се
отбележи, че свид. . заявява, че не може
да си спомни дали е имало табела на главния път, но същевременно, обяснявайки
причината, поради която е спрян за проверка микробуса, заявява, че същият е
излизал от "служебен път на хвостохранилището", с което косвено
потвърждава показанията на цитираните по-горе свидетели.
При така установеното се налага изводът, че вещите,
предмет на инкриминираното деяние, макар и употребявани, са имали
производствено предназначение, а дори и дефинирани като отпадък /отпадъчни
метални детайли от тръби/- същите имат пазарна стойност и са били складирани на
място, обозначено като територия с ограничен достъп за външни лица,
съставляваща част от производствена площадка на предприятието -
хвостохранилище, и поради това могат да бъдат предмет на престъплението кражба.
В такъв смисъл е и ТР № 54/1989 г. на ОСНК на ВС. При това за съставомерността
на деянието е без значение дали ползваният от предприятието терен за
хвостохранилище /върху който са били складирани металните тръби/ е негова
собственост или ползването му е било предоставено безвъзмездно от държавата - в
случая с решение на МС № 4/09.01.1996 г. В тази връзка не могат да бъдат
споделени доводите на защитата за несъставомерност на деянието, тъй като
терена, ползван от предприятието за хвостохранилище, не бил включен като ДМА и
земята не била собственост на предприятието.
По-нататък съдът не дава вяра
на показанията на свидетелите Цветелин К., Г.Д. Георгиев и Мирослав Желев, с
които се прави опит да се обоснове защитна версия за липса на съпричастност към
извършване на деянието от страна на подсъдимия М.К.. Тези показания са
опровергани по категоричен начин от показанията на свидетелите Б.и М. -
полицейските служители, заловили извършителите непосредствено след отнемането
на металните тръби. Двамата свидетели – Ба. и М. - сочат тримата подсъдими като
лицата, заловени с откраднатите вещи, непосредствено след извършване на
престъплението. Техните показания по непораждащ съмнение начин установяват времето
и мястото на извършване на деянието и средството, с което са транспортирани отнетите
вещи. Двамата свидетели сочат и достатъчно убедителна причина, поради която се
е наложило да спрат микробуса за проверка - а именно, че в тъмната част от
денонощието е излизал от черен път, обслужващ единствено и само хвостохранилището и предназначен за лица, на
които е разрешен достъп до същото, като от отворената задна врата на микробуса
са се подавали тръби, „подобни на тези, които се съхраняват в хвостовото
стопанство". Косвена индиция за прякото участие и на тримата подсъдими в
отнемането на вещите е обстоятелството, че и тримата са били облечени с работни
дрехи, които били замърсени. Освен това,
от гледна точка на формалната логика, инкриминираните вещи представляват 8 броя
части от метални тръби с общо тегло 1 060 кг и с ширина на отвора около 1 м, при
което е непосилно вдигането, пренасянето и натоварването им от сам човек.
Поради всичко това съдът приема, че всеки един от
тримата подсъдими е съпричастен към отнемането на процесните вещи.
Освен това, при преценката на показанията на свидетелите
К., Г. и Ж. следва да се отчете близостта им с подс. К. и поради това тяхната
заинтересованост от изхода на делото (свид. Ц.
К. е баща на подс. М.К., свид. Г. Г. е служител при свид. Цв. К. /в показанията
си го назовава „шефа”/, а свид. Ж. е братовчед на подсъдимия). Извън посоченото, показанията им са без особен
доказателствен принос, т.к. не касаят обстоятелства, включени в предмета на
обвинението, с изключение частта от показанията на свид. К., в която се
съдържат признания, че лично е предоставил ключовете и микробус м. „Ф. Т.”, с
който е осъществено отнемането и превозването на вещите, на сина си М..
При така установеното от фактическа
страна се налага извода, че тримата подсъдими в съучастие помежду си като
съизвършители са извършили престъплението, за което им е повдигнато
обвинението.
От
обективна страна е налице деяние, съставляващо противозаконно отнемане от
владението на другиго на чужди движими вещи, без съгласието на лицето, което ги
държи, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство
- микробус „Ф. Т." с рег. № С 28 49 MP, собственост на ЕТ „.7 Цв. Ц.в" и техническо средство -
газов металорежещ инструмент /резак/ и метален лост - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, като подс. М.Н. е осъществил деянието при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления и наказанията не са отложени по чл. 66, ал. 1
от НК /по НОХД № И-1419/2007 година на СРС; НОХД №257/2007 година на ПРС; НОХД
№ 22/2002 г. на ПРС/ - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б",
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението кражба се осъществява с действия, които първо са
насочени към отнемане на чужда вещ от владението на нейния собственик (владелец
или държател) и второ - които са насочени към установяване на свое владение
върху вещта. С извършване на първите действия - за отнемане вещта от владението
на нейния собственик (владелец или държател), започва изпълнителното деяние на
престъплението кражба. Изпълнителното деяние завършва с установяване на свое
владение върху вещта, предмет на кражбата, от страна на дееца. Източник на
преки доказателствата относно осъществяването на действия от страна на тримата
подсъдими, с които е осъществено отнемането на чуждите вещи от владението на
техния собственик, са показанията на свидетелите Б. и М., които сочат и тримата
подсъдими като съпричастни към установяването на трайна фактическа власт върху
вещите, като самото прекъсване на чуждото владение е било реализирано от
тримата в предходен момент - с нарязването на тръбите и натоварването им в
микробуса. Тези данни са достатъчни да обосновават от фактическа и правна
страна извод, че тримата подсъдими са осъществили съвместно изпълнителното
деяние на престъплението кражба.
От обективна страна се установи, че за
извършването на кражбата тримата подсъдими са използвали моторно превозно
средство и техническо средство - металорежещ инструмент "резак" и
метален лост, което обосновава квалификацията на кражбата по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 1 и пр. 2 НК.
Подс. М.Н.
е извършил престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 НК - по НОХД № И-1419/2007
година на СРС; НОХД №257/2007 година на ПРС; НОХД № 22/2002 г. на ПРС, - което
квалифицира кражбата като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” НК
и обосновава правоприлагането на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От субективна страна и тримата
подсъдими са извършили деянието с пряк умисъл като и тримата са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им. Всеки един от
подсъдимите е имал субективни представи относно всички съставомерни елементи на
престъплението – съзнавал е че прекъсва владението на другиго върху движими
вещи без негово съгласие, че движимите вещи са чужди и че за отнемането им се
използват моторно превозно средство и технически средства. Извън всякакво
съмнение обстоятелствата относно времето - през нощта и мястото на извършване
на деянието - обозначена производствена площадка, ползвана от "Е. М."
АД за хвостохранилище и складиране на метални тръби - сочат наличие на
субективни представи у всеки един от подсъдимите, че вещите са чужди.
От субективна страна тримата подсъдими
са отнели вещите с намерение противозаконно да ги присвоят, обективирано в
липсата на съгласието на собственика за отнемане на вещите и в установената от
тях трайна фактическа власт върху вещите, според която същите са могли свободно
да се разпоредят правно и фактически с тях. От субективна страна деянието е
извършено при общност на умисъла, като всеки един от подсъдимите е целял
настъпването на престъпния резултат и е съзнавал, че и другия цели същия
резултат.
От обективна страна всеки един от подсъдимите е
участвал в изпълнителното деяние на престъплението, а от субективна страна е
налице общност на умисъла на тримата извършители и в този смисъл е налице
хипотезата на чл. 20, ал. 2 НК – съучастие на тримата подсъдими под форма на
съизвършителство.
Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд
за субективна несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимите не са
съзнавали, че вещите са чужди, е необоснован и неправилен. Този извод на първия
съд почива на превратно тълкуване на събраните доказателства в смисъл, че
отнетите от подсъдимите вещи са се намирали извън предприятието и не на
определени и обозначени за това места, позовавайки се на ТР № 54/1989 г. на
ОСНК на ВС. По делото са събрани достатъчно по обем и убедителни по съдържание
доказателства, посочени конкретно и анализирани по-горе, които установяват че
вещите, предмет на инкриминираното деяние, са били складирани на място,
обозначено като територия с ограничен достъп за външни лица, денонощно
охранявана, съставляваща част от производствена площадка на предприятието -
хвостохранилище, като при тези обстоятелства, които подсъдимите обективно са
могли да възприемат, те несъмнено са съзнавали, че складираните там вещи са
чужди.
Изложеното въвежда основанието по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваната присъда в частта, с която тримата подсъдими са
признати за невинни и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да
бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение.
За
извършеното престъпление от подс. М.Н. законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години. При определяне на наказанието за
извършеното престъпление съдът отчете като отегчаващи обстоятелствата, свързани
с механизма на извършване на деянието, което реализира два квалифициращи
признака на престъплението кражба - използване на МПС и на технически средства,
обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън онези осъждания, определящи
кражбата като опасен рецидив и лошите характеристични данни за него. Съдът
отчете като смекчаващо обстоятелството, че отнетите вещи са били върнати на
пострадалото лице след изземването им. В настоящия казус на специална преценка
подлежи прекомерната продължителност на наказателното производство, който
фактор има самостоятелно значение за справедливостта на наказание. Видно е от
материалите по делото, че наказателният процес е продължил в течение на почти осем
години, считано от момента на извършване на деянието. Тази продължителност
следва да се отчете като неразумно дълъг срок на наказателното производство.
Това обстоятелство съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1
ЕКПЧ предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен
механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността
наказанието да бъде намалено. Продължителността на наказателното производство
въззивният съд определя като смекчаващо обстоятелство с голяма относителна
тежест и съществено значение, обосноваващо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Оценката на установените обстоятелства, релевантни към индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия, обосновава наказание при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, като, отчитайки приоритетно целите на личната превенция, съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС. Съдът счете, че
така определеното и наложено наказание е съответно и на целите на генералната
превенция, и е достатъчно да поправи и превъзпита подсъдимия.
За
извършеното престъпление от подсъдимите Г.Б. и М.К. законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до десет години. При определяне на наказанието за
извършеното престъпление съдът отчете по отношение на всеки един от двамата
като отегчаващи обстоятелствата, свързани с механизма на извършване на
деянието, което реализира два квалифициращи признака на престъплението кражба -
използване на МПС и на технически средства. Съдът отчете по отношение и на
двамата подсъдими като смекчаващи обстоятелствата, че отнетите вещи са били
върнати на пострадалото лице след изземването им, добрите характеристични данни
за тях, чистото им съдебно минало, а по отношение на подс. Б. - оказаното от
него съдействие за разкриване на обективната истина. По отношение и на тези
двама подсъдими също следва да се отчете установената неразумна продължителност
на наказателното производство като смекчаващо обстоятелство с голяма
относителна тежест и съществено значение, обосноваващо приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК при индивидуализацията на наказанията им.
Оценката на установените
обстоятелства, релевантни към индивидуализацията на наказанието на всеки от
подсъдимите Б. и К., обосновава наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като, отчитайки приоритетно целите на личната превенция, съдът определи и
наложи на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
Съдът, като взе предвид сравнително
по-ниската степен на обществена опасност на личността на всеки от подсъдимите Б.
и К. и чистото им съдебно минало, счете, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за тяхното поправяне не е наложително наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години по отношение на всеки от тях.
Постановената оправдателна присъда
следва да бъде отменена и в частта, с която на основание чл. 190, ал. 1 НПК е
постановено разноските по делото да останат в полза на държавата.
Обжалваната
присъда е правилна и следва да бъде потвърдена в останалата част, с която е
постановено веществените доказателства по делото - 2 бр. регистрационни табели
с номер К1301D - да се
отнемат в полза на държавата.
Предвид изложеното и в рамките на правомощията си по
чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 338 НПК въззивният съд отмени
обжалваната присъда в посочените по-горе части и вместо това постанови нова
присъда, с която призна подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение,
като им наложи посочените по-горе наказания и потвърди присъдата в останалата
част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.