№ 240
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501005 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от З. В. Б. и въззивна жалба,подадена от Г. ИВ. К. и В. СТ.
К.,насочени против решение № 131 от 27.05.2019г.,постановено по гр.д.№
763/2016 по описа на РС Петрич.И в двете жалби /идентични по съдържание/
се правят оплаквания за недопустимост на съдебния акт,за допуснати
процесуални нарушения при неговото постановяване и че по същество
решението е незаконосъобразно и необосновано.
Въззивниците намират,че не са установени всички предпоставки за
уважаване на исковата претенция по чл.135 ЗЗД,не е разпределена правилно
доказателствената тежест,съдът се е позовал и е обсъждал недопустими
доказателства,а така също се твърди,че решението е немотивирано.
Молят да бъде обезсилено като недопустимо постановеното решение
или ако делото се разглежда по същество да се отмени обжалваното решение
и се постанови друго,с което да се отхвърли иска.
Така подадените жалби се оспорват от другата страна.АС. В. Б. чрез
пълномощника си изразява становище,че обжалваният съдебен акт е правилен
1
и моли да се потвърди.
Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страна по
делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
ОС Благоевград,съобразно правомощията си по чл.269 ГПК намира,че
обжалваното решение е валидно и допустимо
Изтъкнатият довод за недопустимост на съдебния акт е,че в
диспозитива на решението,сделката –прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане,освен ,че е описана с номерацията по
книгите на Нотариуса и АВ е описана и като съдържание и там вместо 1/3
ид.ч. от жилищната сграда,колкото е обема на прехвърлените права с
посочения нотариален акт е описана цялата жилищна сграда.
Според проверяващия съд това не води до недопустимост на целия
съдебен акт.Отделно от това според настоящия състав на съда,предмет на
спора са правоотношенията между страните,свързани с обявяване на
относителната недействителност на конкретната сделка,изповядана в
конкретния нотариален акт.Описанието на имота и самия имот,който се
прехвърля със сделката,оформена в нот.акт няма отношение към предмета на
спора,съответно грешката в описанието му,тъй като иска по чл.135 ЗЗД не е
насочен към определяне на право на собственост в имота.В правната
действителност,обема на права, по отношение на кредитора са тези,описани в
нот.акт,а не тези,които са отразени неправилно в диспозитива на съдебното
решение,като описание на сделката.Тази грешка може да се отстрани и по
пътя на ЯФГ,но не се определя като порок,който да доведе до недопустимост
на решението.
По същество на спора.
Безспорно е по делото,че сделките,посочени от ищеца като увреждащи
са сключени съответно на 08.07.2016г. /дарение на земеделски имот от З.Б. на
В.К./ и на 24.08.2016г./З.Б. е прехвърлил на В.К. 1/ 3 ид.ч. от жилищна
сграда-еднофамилна ,находяща се в гр.Петрич с идентификатор
56126.603.1641.2,срещу задължението на К.,съответно съпруга й да полагат
грижи за гледането и издръжката на Б./.
2
Няма възражения по валидността на сделките.
Преди настоящия спор ,между А.Б. и другия брат Й. Б. от една страна и
от друга З.Б.,В.К.,съпругът й и др. се е развил вещно-правен спор по чл.108
ЗС за правото на собственост на 2/3 ид.ч. от жилищната сграда еднофамилна
с идентификатор 56126.603.1641.2.гр.Петрич по образуваното гр.д.№
233/2014 по описа на РС Петрич.Копие от протоколи и жалби по това
дело,ищецът е представил към исковата молба,за да обоснове знанието на
ответниците за увреждане.Съдът намира,че изявленията на
страните,направени по това дело и оформени като документи,могат да се
ползват по настоящето дело.Протоколите от съдебните заседания са
официални документи,които имат характер на свидетелстващи , а изявления
на страните във въззивни жалби са частни документи.
В съдебно заседание на 15.09.2014г. по гр.д.№233/2014 на РС Петрич
,З.Б. е разпитан по реда на чл.176 ГПК. /л53/.На заседанието е присъствал и
Г.К..В.К. не е присъствала.На това заседание З.Б. е отговорил,че е получавал
пари по системата „Мъни грам“ от 30000 долара и това е отговор на въпроса,
получавал ли е от м.юни 2012г. до м.март на 2013г. по тази система сумата от
47500 долара от брат си А.В.В..
За обстоятелството,че А.Б. претендира ,че е изпратил пари на брат си и
той ги е получил без основание , данни могат да се извлекат и от въззивната
жалба на ответниците против решението по д.№233/2014/л.73/,където на стр.3
от жалбата /З.Б.,В.К. и Г.К. заявяват,че А.Б. е изпращал суми след 2012г.,но
отричат такива да е изпращал преди това.
По делото е установено качеството на кредитор на ищеца спрямо
З.Б.,видно от влязлото в сила на 29.01.2018г. решение по гр.д.№1044/ 2016г.
по описа на РС Благоевград,по което З.Б. е осъден да заплати на А.Б. общо
сума от 27000 щатски долара за преводите,които З.Б. е получил без основание
и които са посочени и в исковата молба по настоящето дело.Като обезпечение
на бъдещ иск по това дело е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от жилищната
сграда , вписана на 25.05.2016г. т.е.,преди сключване на сделките.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
3
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Този иск е конститутивен и има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с
които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато
сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е
извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от
длъжника и третото лице да увреди кредитора.
В тежест на ищцовата страна е на първо място да установи качеството
си на кредитор с неудовлетворено вземане, без да е необходимо същото да е
ликвидно и изискуемо, но определящо е да не е прекратено или погасено. В
разглежданият случая този факт е безспорно установен по делото, доколкото
в полза на ищеца е постановено влязло в сила осъдително решение по гр.д.
№1044/2016 по описа на РС Благоевград и предметът на това дело съвпада с
твърдяното в исковата молба по настоящето задължение на З.Б. за връщане на
суми,което задължение е възникнало преди разпоредителните
сделки,атакувани с иска по чл.135 ЗЗД.При тези данни следва да се приеме, че
качеството кредитор за ищеца за вземане, възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска, е безспорно
установено.
Относно увреждащият характер на сделките, съдът съобрази, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Изхождайки от основният
принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори / чл.133 ЗЗД/, следва да се приеме, че със сделките
длъжникът безспорно е намалил имуществото си, към което ищецът би могъл
да насочи претенциите си. Следователно прехвърлянето на част от
имуществото на длъжника, с което се намалява така установеното общо
обезпечение и се прави невъзможно или се затруднява реализирането на
правата на кредитора води до увреждане на последния. Обстоятелството, че
4
се касае за възмездна сделка не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника -
същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу
кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение.
В отговора на исковата молба,ответниците по иска са направили
възражение,че имуществото,представляващо жилищна сграда е
несеквестируемо,тъй като това е единствения жилищен имот на
длъжника.Въззивният съд намира довода за неоснователен,съобразявайки
практиката на ВКС ,изразена в определение № 777 от 30.10.2019 по гр.д.№
2274/2019 4-то г.о. и решение № 195 от 31.12.2020г. по гр.д.№622/20 на 4-то
гр.д.В тях е прието,че несеквестируемостта брани длъжника,докато
жилището се намира в негова собственост.С извършване на разпореждането
несеквестируемостта отпада и длъжникът сам се е лишил от защитата на
чл.444 т.7 ГПК.В последното цитирано решение се приема,че
несеквестируемостта отпада ,дори ако е прехвърлена само голата
собственост,както е в настоящия случай,тъй като З.Б. си е запазил правото на
ползване върху прехвърлената част от жилищната сграда.
На следващо място е необходимо да бъде установено и знание за
увреждането, т. е. длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното
правно действие, че с него уврежда кредиторите си, като не е необходимо
намерение за увреждане, а е достатъчно простото знание на длъжника, че има
кредитори и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните
интереси. От събраните по делото доказателства безспорно се установява
това, че длъжникът е знаел, че с предприетите действия намалява своето
имущество и по този начин ще затрудни изпълнението на задължението си
към кредиторите.В разпита по чл.176 ГПК ,който по време е преди
прехвърлителните сделки,З.Б. признава,че е получил суми от ищеца т.е.,че
има задължение за връщане.Преди сделките е вписана и възбрана за
претендираните от А.Б. суми,както и изявленията на ответниците във
въззивната жалба сочат,че те са имали знание,че З.Б. има задължения и с
прехвърлянето на имуществото го увреждат. Ценени в своята съвкупност тези
обстоятелства водят до извода за знание на длъжника, че извършеното
разпореждане уврежда кредитора.
5
При сделката със земеделската земя по аргумент на чл.135 ал.1 ЗЗД не
е необходимо и знание на лицето,с което З.Б. е договарял,тъй като е
безвъзмездна сделка-дарение.
Тъй като извършеното увреждащо кредитора действие във връзка с
прехвърлянето на жилищната сграда-еднофамилна е възмездно, следва да се
установи знание за увреждане и от лицето, с което длъжникът е договарял
към момента на сключване на сделката. По делото между страните няма спор,
че процесната сделка е сключена след вписването на възбрана, като обезп.
мярка за вземането на кредитора, върху недв. имот жилищна сграда, която е
прехвърлена. Вписването на възбраната има оповестително действие досежно
претенцията на кредитора и придава публичност на същата. Ето защо и
доколкото вписването на възбраната е извършено преди датата на сключване
на процесната разпоредителна сделка, то съдът приема, че с факта на узнаване
на вписаната възбрана третото лице е узнало за наличието на кредитор на
продавача, който би бил увреден със сключването й, тъй като би се
затруднило удовлетворяването му. Относно значението на вписването на
възбраната за знанието за увреждане у третото лице в горния смисъл е и
решение № 137/10.03.2010 г. по гр. д. № 836/2009 г. на ВКС 3-то г.о.,в което
решение се коментира и правния интерес при вписана възбрана да се предяви
иск по чл.135 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е
установена и третата предпоставка на фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД.
При съвпадение на изводите и на двете инстанции,обжалваното
решение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 131 от 27.05.2019г.,постановено по гр.д.
№ 763/2016 по описа на РС Петрич.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7