Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С решение № 365/30.03.2011 г. по АНД № 1484/2009 г. на ВТРС съдът е признал Х. Г. Х. роден на 07.08.1945 г. в с. О., живущ в с. В., българин, бълг.гражданин, с полувисше образование, женен, неосъждан, работи, с ЕГН * за виновен в това, че на 11.04.2009 г. в с. П. при управление на МПС – лек авт. „Ш. Ф.” с ДК № ВТ ....... АС в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил на А. И. Н. две средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движението на долни ляв и десен крайник – престъпление по чл. 343 ал. 1 б.Б от НК във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП. На основание чл. 304 от НПК признава за невинен и оправдава дееца Х. Г. Х. в частта на първоначалното обвинение по чл. 25 ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 38 ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 78а ал. 1 от НК освобождава Х. Г. Х. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343 ал. 1 б.Б от НК, във вр. с чл. 342 ал. 1 НК, вр. чл. 25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 343 Г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК лишава Х. Г. Х. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от влизане на решението в сила, като го осъжда да заплати и направените разноски по делото в размер на 540 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. Г. Х. чрез адв. И.. В нея се твърди, че са недоволни от решението в частта, в която е признат за виновен, тъй като решението в тази част било необосновано и неправилно и моли съдът да го отмени, като го признае за невинен. Окръжна прокуратура В. заема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като решението е правилно и законосъобразно, а решението следва да бъде потвърдено. Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 313 и чл. 314 ал. 1 от НПК, Великотърновският окръжен съд приема за установено следното: Решението е от 30.03.2011 г., като то е съобщено на жалбоподателя Х. на 05.04.2011 г., чрез защитника му адв. И.. Жалбата е подадена на 20.04.2011 г., т.е. в срок. Същата е допустима за разглеждане от състав на В.Т. окръжен съд, но по своята същност е неоснователна. Подсъдимият Х. Г. Х. по професия е медицински фелдшер и работи към медицинска практика на д-р С. П.. Същият е собственик на л. а. „Ш. Ф.” с рег. № ВТ ....... АС. На 11.04.2009 г. вечерта, заедно със съпругата си С. Х., се прибирали за с. В., през с. П., като той управлявал личния си автомобил. Наложило се в с. П. да посетят пациент. Х. слязъл от автомобила, който спрял на Г.та улица до дом № .. и кафе - аперитив „Г.” в близост до кръстовище с улица без изход. След като си свършил служебните ангажименти, подсъдимият заедно със съпругата си решили да минат през гр. Д., поради което се наложило автомобилът да бъде обърнат в обратна посока. Затова Х. предприел маневра „назад” в улицата без изход, след което предприел маневра „завиване наляво” в посока гр. В. Т.. При извършване на маневрата „завиване наляво” не пропуснал движещият се по улицата мотоциклет „Х.” с рег. № ВТ ........ В, който се движел по Г.та улица, посока изток-запад, преди кръстовището с улицата без изход и който бил управляван от неправоспособен водач – пострадалият А. И. Н. от с. Ц. к.. При извършване на маневрата „завиване наляво” от Х., мотоциклетистът предприел интензивно спиране, което обаче не осъществил, нарушил равновесието си и паднал върху асфалтовото покритие, тъй като последвал удар между двете пътни превозни средства. Ударът бил челен за мотоциклета с фар, табло, спойлер и страничен за лекия автомобил с преден десен калник, предна дясна врата и предна дясна джанта. В резултат на удара А. И. Н. получил телесни увреждания, които от назначената СМЕ се установява, че са му причинени две средни телесни повреди: счупване на дясна бедрена кост, счупване на диафизата на дясна тибия довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за срок не по-малко от 6 месеца и счупване на горния крайник на лява тибия, довело до трайно затрудняване на движение на ляв долен крайник за срок не по-малко от 3,5 месеца. По делото са изслушани назначените СТЕ като техническата експертиза е установила, че лекият автомобил и мотоциклетът преди и по време на произшествието са били технически изправни и годни за експлоатация и същите не са в причинна връзка с произшествието. Назначени са и авто-технически експертизи, които да установят причината за ПТП, които са допълнена в съдебно заседание и които експертизи не са възприети от извършителя, но мотивите, с които не ги възприема са неоснователни, тъй като същият твърди, че е невинен, а тези експертизи не давали отговор за това му твърдение. Съдът възприема напълно СТЕ, която е дадена от вещото лице инж. Илиев, който компетентно и обосновано отговаря на всички въпроси поставени от съда и страните и която експертиза и настоящата съдебна инстанция възприема напълно, тъй като същата допълва първоначалната такава експертиза и отговаря подробно за извършване на механизма на ПТП. От нея безспорно се установява, че на 11.04.2009 г., на кръстовище в с. П., намиращо се на ул. „Г.” и улица без изход, до дом № .. и кафе-аперитив „Г.” е реализирано ПТП осъществено от Х., който е управлявал л. а. „Ш. Ф.” и от мотоциклета управляван от А. И. Н., като последният е бил неправоспособен водач за управление на мотоциклет. И двете МПС са били изправни. Тази експертиза дава заключение, че произшествието е пр¯текло около 20,10 - 20,20 часа, в зоната на кръстовището при суха, едрозърнеста, неизносена асфалтова настилка на улицата, без неравности и дупки. Установено е, че улица „Г.” е с организирано двупосочно движение без нанесена /видима/ разделителна линия, която при измерването е установено, че е 7,10 м. Платното за движение на улицата без изход е с ширина 3,70 м, като заустената част от кръстовището към ул. „Г.” е измерено на 12,1 м, при наклон за спускане 1 %, а улицата „Без изход” - 6 %. Виновното лице Х. предприема навлизане в ул. „Г.” с маневра „завиване наляво” с цел включване в улицата за последващо движение към гр. В. Т. /гр. Д./. В този момент по ул. „Г.” в посока към гр. В. Т. се движи мотоциклет „Х.” управляван от А. Н. от с. Ц. к.. Към момента на навлизане на л. а. на ул. „Г.” мотоциклетистът се е движел със скорост около 85 км/ч и се е намирал на 140-141 м от мястото на удара. Мотоциклетистът възприема навлизащия автомобил когато се е намирал на 53 м от мястото на удара и е предприел първоначално спиране със задна гума и последващо поваляне на мотоциклета, но въпреки предприетите действия не е успял да го спре до мястото на удара. Водачът на лекия автомобил не възприема идващия от дясно на него мотоциклет и продължава маневрата си за включване в движението на ул. „Г.”. Осъществява се кос удар между плъзгащия се мотоциклет и падналия от него мотоциклетист от дясната страна на автомобила. След удара лекият автомобил продължава движението си и се установява на запад, а мотоциклетът и мотоциклетистът в близост до мястото на удара. Изчислено е, че при осъществяване на удара мотоциклетът се е движел с 63,4 км/ч, а лекият автомобил с 11,5 км/ч, тъй като с предприемане на маневрата мотоциклетистът е намалил първоначалната си скорост на движение. Опасната зона за спиране на мотоциклета при екстремно спиране е 68,8 м, а за разрешената скорост на движение в населеното място са необходими 30,5 м. При наличие на възможност за възприемане, ако водачите са реагирали за спиране от диапазона от време от момента на навлизане на л. а. в платното на ул. „Г.” до 2 секунди след това ще могат двете моторни средства да спрат, ако водачът на мотоциклета се е движил с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч и е реагирал за спиране преди да достигне до мястото на удара. Видимостта на двамата водачи е взаимна – при възникване на възможност за възприемане от единия водач, възниква такава и за другия, но тя е ограничена и от конструкцията на кафе -аперитива изградено на тротоара след кръстовището. Наличието на паркирания автомобил пред заведението още повече ограничава неговата видимост, т. е. в случая данните по делото не позволяват еднозначно да се определи възможността за възникване на реалната видимост между двамата водачи и от там предотвратяване на произшествието. Причина за ПТП от експлоатационна и техническа гледна точка е навлизане на л. а. от улицата без изход в ул. „Г.” и без да пропусне мотоциклетиста, пресича траекторията му на движение, както и движението на мотоциклетиста със скорост, която не му позволява да спре до мястото на удара, въпреки реагирането, т. е. ПТП е осъществено при съпричиняване и от страна на мотоциклетиста. От експлоатационно-техническа гледна точка ПТП е причинено от Х. от неправилна преценка на пътната обстановка, тъй като е навлязъл на Г.та улица, без да пропусне мотоциклета, пресичайки траекторията му на движение; както и невъзможността на мотоциклетистът да реагира с оглед недостатъчното време и разстояние за да реагира, а също и превишената му скорост. При тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като на кръстовище между улица без изход и ул. „Г.”, на 14.04.2009 г., в с. П., при управление на МПС л. а. „Ш. Ф.” с ДК № ВТ ....... АС, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП извършил маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, в която е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея, като не пропуснал движещия се мотоциклет „Х.” управляван от А. Н. и по непредпазливост му причинил две средни телесни повреди. От субективна страна е извършил деянието по непредпазливост, изразена като небрежност, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди. За това деяние се предвижда наказание до 3 години „Лишаване от свобода” или пробация, но тъй като извършителят е пълнолетен, неосъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV НК и причинените имуществени вреди са несъставомерни за престъплението, липсват отегчаващи вината обстоятелства, то по отношение на него следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а НК, още повече, че и пострадалият е нарушил ЗДвП, тъй като се е движил със скорост над допустимата от 50 км/ч за населеното място / чл.21, ал. 1 ЗДвП/, поради което правилно и законосъобразно същият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност и е пристъпил към налагане на административно наказание „Глоба”. Първата съдебна инстанция при постановяване на решението си не е възприела правилно и законосъобразно фактическата и правна обстановка и е постановила адм.наказание глоба.Размерът на глобата с оглед извършеното е определен на 1000 лева, която сума е законосъобразно определена с оглед извършеното от Х. престъпление. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението, като първата съдебна инстанция е постановила правилно и законосъобразно това кумулативно налагащо се наказание, както и е присъдила подсъдимият да заплати направените разноски по делото в размер на 540 лева.При тази фактическа и правна обстановка постановеното решение като правилно и законосъобразно се потвърждава изцяло. Водим от изложеното В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/30.03.2011 г. по АНД № 1484/2009 г. на В.Т. районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |