№ 566
гр. Шумен, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630100044 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на С. И. Ц., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът сочи, че били собственик на следните недвижими имоти :
1. Имот № *** /нула нула две нула две едно/ по картата за възстановена
собственост /КВС/ на землището на с. *** с площ от 1.033 дка /един
декар и тридесет и три квадратни метра/, местност „Ясаци“, категория на
земята - четвърта, начин на трайно ползване: посевна площ, при граници:
имоти с № № 002020; 0020203; ***; 000300, по документ за собственост,
а според КККР на с. ***, недвижимият имот представлява: поземлен
имот с идентификатор 12663.*** /едно две шест шест три точка две точка
две едно/, с адрес: с. ***, местност „Ясаци“, с площ от 1033 кв.м. /хиляда
тридесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Друг вид нива;
Категория на земята: 4 /четвърта/.
1
2. Имот № *** /нула нула две нула две три/ по картата за възстановена
собственост /КВС/ на землището на с. *** с площ от 1.779 дка /един
декар седемстотин седемдесет и девет квадратни метра/, местност
„Ясаци“, категория на земята - четвърта, начин на трайно ползване:
посевна площ, при граници: имоти с № № 0020203; 002024; 000300, ***
по документ за собственост, а според КККР на с. ***, недвижимият имот
представлява: поземлен имот с идентификатор 12663.*** /едно две шест
шест три точка две точка две три/, с адрес: с. ***, местност „Ясаци“, с
площ от 1779 кв.м. /хиляда седемстотин седемдесет и девет квадратни
метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на
трайно ползване: Друг вид нива; Категория на земята: 4 /четвърта/.
Придобил ги, по договор за покупко-продажба, от своите баба и дядо, по
бащина линия които в продължение на 40г. ги владели и ползвали. През 2013г.
имотите били актувани като общински и продадени от Община Хитрино на
ответното дружество. Тъй като били оградени и достъп до тях имало само
през застроен имот на ищеца, респективно праводадателите му, то владението
им не било смущавано. Иска да се признае за установено по отношение
ответника, че е собственик на описаните недвижими имот, по давност.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът подава отговор.
Считат иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се
основава. Твърдят, че имотите били общинска собственост и до 2022г. давност
не е текла, съответно от придобиването им, до предявяване на иска, тя е
изтекла в негова полза. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители/ответникът в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата
молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното :
По договор за покупко-продажба от 09.06.***г., за което бил съставен
НА № 93, НД № 261/***г. на Нотариус № 716, ищецът придобил
собствеността на дворно място, с площ от 2393 кв.м., представляващо УПИ V-
2
23, в кв. 4, по плана на с. ***. Праводателят му бил признат за собственик на
същото по давност.
С договор № 0009/11.02.2014г., ответникът закупил недвижими имоти
– земеделска земя от Община Хитрино, между които и процесните два. За тях
били съставени актове за частна общинска собственост, съответно с № 1945 и
1946, и двата от 01.08.2013г., с посочено правно основание чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Според показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не
намери основание да не даде вяра, двата имота граничат с имота на ищеца и
заедно са повече от 5-6 декара; оградени са заедно, от 50-те години на миналия
век; винаги са се ползвали и владели заедно, като общ двор, от всички
предишни собственици, като праводателя на ищеца /Ц. И. Г./ го е закупил през
1979г. и от тогава го владее/и трите имота/ необезпокоявано, като продължава
да живее в единия; няма възможност да се влезе в двата процесни имота,
освен през имота на ищеца/V-23/, тъй като граничат с дере и саморасли
салкъми; те били чистени последно през 1985-1986г., когато процесните
имоти били предоставени от праводателя на ищеца на св. Раимов, който
посочва, че трактор в тях е влизал един път след 1978г.; имотите никога не са
били в ТКЗС.
В посочената им част показанията на свидетелите съвпадат с
писмените доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ. В него е
посочено, че „…имот с идентификатор 12663.*** по КККР на
неурбанизираната територия на с. ***, одобрена със заповед № РД-18-
387/07.06.2019 г. на ИД на АГКК, граничи от юг и запад с УПИ V-23 от кв. 4,
по действащия план на с. ***, одобрен със заповед № 504/28.06.1995 г. на
Кмета на Община Хитрино, съответно имот с идентификатор 12663.*** по
КККР на неурбанизираната територия на с. ***, одобрена със заповед № РД-
18-387/07.06.2019 г. на ИД на АГКК, не граничи с УПИ V-23 от кв.4 по
действащия план на с. ***, одобрен със заповед № 504/28.06.1995 г. на Кмета
на Община Хитрино, без и двата имота да навлизат в УПИ V-23 от кв.4 по
плана на с. ***; двата процесни са достъпни единствено през УПИ V-23,
между тях не съществува ограда; Имот с идентификатор 12663.*** няма
граница от запад. Ползва се като общ двор, част от имот с пл. № 21 по плана
на с. ***. Имот с идентификатор 12663.*** от север и изток граничи с
3
непроходимо дере, обрасло с дървета и храсти. В имота има насаждения от
орехи; Имот с идентификатор 12663.*** няма граница от запад и юг. Ползва се
като общ двор, част от имот с пл. № 23, по плана на с. ***. Имот с
идентификатор 12663.*** граничи от североизток с непроходимо дере,
обрасло с дървета и храсти. По границата с дерето има запазена частично лека
ограда от градинска мрежа. От югоизток имотът граничи с имот пл. № 24. По
общата граница съществува слог, обрасъл с дървета. Имотът се ползва като
дворно място, по границите има насаждения от дървета; От първоначалното
заснемане на имотите по плана от 1927 г. процесиите имоти представляват
дворни места, за които са отредени парцели по регулационния план. След
изключването им от регулационните граници на селото със заповед №
1464/30.09.1963г. процесиите имоти са неурбанизирана територия. Няма
данни да са включвани в ТКЗС или друга форма на колективно ползване на
земята; Не са налични доказателства имотите да са били част от кооперативно
земеползване, да са били одържавявани или отнети по друг начин. Към
момента на огледа имотите продължават да се ползват като част дворните
места, които са разположени частично във и извън регулационните граници“.
Не са посочени, представени, съответно събрани доказателства
подкрепящи ответното твърдение за осъществяване на владение над двата
процесни имота.
Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните
изводи :
За осъществяване на фактическият състав на придобивната давност е
необходимо наличието на два елемента – владение и срок. В случая те са
налице. Анализа на доказателствата сочи, че намерението за своене на
имотите е възникнало у ищцовите праводатели още при настаняването им в
тях, с отчитане, че трите коментирани имота са възприемани като едно дворно
място. Извършването на подобрения, поддържането на трайни насъждения,
включително събиране плодовете им, преимущественото живеене в него,
обработката му самостоятелно и чрез трети лица, заплащането на данъци и
такси са достатъчно явна демонстрация на намерение за своене, както към
всички трети лица, включително и ответника - техен „собственик“ по
документ за периода след договора му с Община Хитрино. Отделно, ако
представители на ответника, или праводателя му, въобще бяха проявила
4
интерес към имотите и дори само да ги бяха посетили, за този не кратък
период от време, по-дълъг от посочения в закона, биха констатирали и
разбрали както намеренията на ищеца и праводателите му, съотвено би
следвало да реализират правата си по ЗОС/ответния праводател/, така и
невъзможността си фактически да достъпят до считаните за техни имоти, без
да преминат през ищцовия, сега, а назад във времето през този на
праводателите му.
Наличните по делото доказателства не сочат, че както ищецът, така и
праводателите му са държали имота за другиго и не може да се приеме за
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, нито има такива за спиране и прекъсване
на давността/чл. 81 ЗС/. Това, че поради разположението на имотите и релефа
на местността единствения подход към тях е през ищцовия, лишава ответника
или трети лица от възможност да осъществяват дори периодични посещения
на имотите без това да стане достояние на ищеца или праводателите му, което
от една страна изключва наличието на действия водещи до загубване или дори
смущаване на ищцовото владение, а от друга прави невъзможно съществуване
на обективния елемент на ответно владение. Отдаването под наем на
земеделски земи, какъвто договор е представил ответникът, с трето лице, не е
нито едно от коментираните действия, само по себе си, особенно в случая, при
показанията на свидетелите, че и конкретният наемател не е влизал в
имотите/л.121/ Предвид изложеното, възражението на ответника, че е
придобил имотите по давност, след договора за покупко-продажба с Община
Хитрино е неоснователно, и исковете следва да се уважат, като се признае, че
ищецът е придобил имотите по давност с непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години, присъединявайки владението на
праводателите си.
Всъщност основния спорен въпрос между страните се свежда до това
процесния имот частна или държавна/общинска собственост е бил във
времето, съответно прилага ли се разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС /ДВ, бр.
46/2006г. и множеството последващи удължавания/, по отношение владението
на ищеца, съответно чл. 86 от ЗС, по отношение владението на праводателите
му. Както се посочи отговорите са отрицателни по следните съображения :
Приетите доказателства налагат да се приеме, че имотите са били частна
собственост и като такива са придобити от праводателите на ищеца и то не
само непосредствените му. Според наличните за тях планове, те не винаги, и
5
не целите са били земеделски земи, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. По
същественото е, че липсват данни да са отнемани неправомерно или въобще,
одържавявани, включвани в ТКЗС, отстъпвани безвъзмездно. Същевременно
според свидетелските показания и данните от СТЕ процесните два имота и
собствения на ищеца са владяни в реални граници от ищцовите праводатели,
като един общ имот, след частни писмени договори, сключвани с намерение
да прехвърлят собствеността им, въпреки невъзможността да постигнат този
ефект с тях. Липсата на фактическо отнемане на имотите и владеенето им в
реални граници, изключват възможността за прилагане реституционно
законодателство по отношение на тях. Не е следвало да се прилагат
разпоредбите на ЗСПЗЗ, съответно Община Хитрино със споменатите
административни актове, не е станала собственик, по чл. 19 , ал. 1 от ЗСПЗЗ /Р
№ 50024 от 11.07.***г. на ВКС по ГД № 1761/2022г, Iг.о./. Така по отношение
на ищеца или негови праводатели, не е спирал срока по §1, ал. 1 от ЗДЗС, тъй
като имота, въобще не е бил частна общинска собственост, съответно пък
Общината, не е могла да прехвърли права, които не е придобивала на
ответника.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца, сумата от 2007,05 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – ***, че С. И. Ц., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – ***, е собственик по давност /присъединявайки
владението на праводателя си Ц. И. Г./ на следните недвижими имоти :
1. Имот № *** /нула нула две нула две едно/ по картата за възстановена
собственост /КВС/ на землището на с. *** с площ от 1.033 дка /един
декар и тридесет и три квадратни метра/, местност „Ясаци“, категория на
земята - четвърта, начин на трайно ползване: посевна площ, при граници:
имоти с № № 002020; 0020203; ***; 000300, по документ за собственост,
6
а според КККР на с. ***, недвижимият имот представлява: поземлен
имот с идентификатор 12663.*** /едно две шест шест три точка две точка
две едно/, с адрес: с. ***, местност „Ясаци“, с площ от 1033 кв.м. /хиляда
тридесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Друг вид нива;
Категория на земята: 4 /четвърта/.
2. Имот № *** /нула нула две нула две три/ по картата за възстановена
собственост /КВС/ на землището на с. *** с площ от 1.779 дка /един
декар седемстотин седемдесет и девет квадратни метра/, местност
„Ясаци“, категория на земята - четвърта, начин на трайно ползване:
посевна площ, при граници: имоти с № № 0020203; 002024; 000300, ***
по документ за собственост, а според КККР на с. ***, недвижимият имот
представлява: поземлен имот с идентификатор 12663.*** /едно две шест
шест три точка две точка две три/, с адрес: с. ***, местност „Ясаци“, с
площ от 1779 кв.м. /хиляда седемстотин седемдесет и девет квадратни
метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на
трайно ползване: Друг вид нива; Категория на земята: 4 /четвърта/.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на С. И. Ц., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 2007,05 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7