№
40
Силистра, 11.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на
дванадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Мирена
Стефанова и в присъствието на прокурора……….
като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
в.гр. № 21 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
503/23.05.2018г., постановено по гр.д. №
2880/2017г. по описа на ДРС, са отхвърлени предявените искове от СД”ГИП
90- Караиванови” ЕИК *********,
с.Българево, общ. Каварна, обл. Добрич, представлявано от Г.К. срещу ЧСИ Лучия
Тасева с рег.N 737 на Камарата на
частните съдебни изпълнители гр.Добрич, при участието на трето лице - помагач Застрахователно акционерно
дружество „Армеец” гр. София, за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неправомерно
действие и бездействие на ЧСИ по наложен запор на банкова сметка ***”ГИП 90-
Караиванови” в МКБ „Юнионбанк“ АД в следните размери: 20 867,57 лв.- законна лихва върху 47 776 лв. за периода
20.02.2013г. -08.06.2017г. и 1 359,75 лв. - законна лихва върху 3 273,93 лв, за
периода 08.05.2013г. -08.06.2017г. Осъдено е СД”ГИП 90- Караиванови” да заплати
на ЧСИ Лучия Тасева с рег.N 737 на
Камарата на частните съдебни изпълнители гр.Добрич, при участието на трето лице
- помагач Застрахователно акционерно дружество „Армеец” гр.София, разноски по делото
в размер на 1 200 лв./хиляда и двеста лева/ - адвокатско възнаграждение.
Недоволно от
решението, е останало СД”ГИП 90- Караиванови” с.Българево, общ. Каварна, обл.
Добрич, представлявано от Г.К., което чрез процесуалния си представител го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да
го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът ЧСИ Лучия
Тасева, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на депозираната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.
"Застрахователно
акционерно дружество "Армеец"АД – София депозира становище, с което
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 74, ал.1
от ЗЧСИ.
Не се спори по делото,
че ищецът е длъжник по изп.дело N 20127370400457 по описа на ЧСИ Л.Тасева с
взискател Султанка Кирова Михалева и Димитричка Кирова Стоянова. Не се спори
също, че по делото ЧСИ е наложила следните обезпечителни мерки: възбрана върху
1/2 ид. ч на 10 имот, подробно описан в ИМ, който е собствен на неограничено
отговорния съдружник Г.К., запор върху дружествени дялове на Г.К. в „ГИП
90-К." ООД; запор върху два леки автомобила, запор на земеделска и горска
техника, запор на банкови сметки в лева и валута в ОББ АД, Банка ДСК ЕАД,
Уникредит Булбанк АД, както и запор върху банкова сметка *** „Юнионбанк“ АД, по
която е постьпила сума от 47 776 лв. по програма СЕП-12 от ДФ „Земеделие",
както и сумата от 3 273,93 лв., преведена на 08.05.2013г. по сметка на
ЧСИ. Ищецът твърди, че неправомерно ЧСИ
е наложил запор по тази банкова сметка, ***, въпреки настояванията на ищеца.
Ответникът заявява, че
е наложил запор върху сметка на ищеца в МКБ „ЮНИОНБАНК“ АД на 16.07.2012г. при
налична по нея сума от 1 743 лв., като към датата на превеждане на сумата от 47
776 лв. и допълнително 3 273,93 лв. ищецът не е правил възражения за
несеквестируемост. Отрича твърденията за бездействие на ЧСИ по вдигане на
запорите на банковата сметка за сумите 47 776 лв. и 3 273,93 лв. с аргумент, че
взискателите категорично са се противопоставили. Твърди, че възражение за
несеквестируемост е направено от ищеца едва на 19.07.2013г., като същевременно
е получено отрицателно становище от взискателите за вдигане на запора с
аргумент, че тези суми не са от държавния бюджет, а от Програма за развитие на
селски райони, и поради това е отказал да вдигане запора. Освен това сочи, че
към датата на постьпване на искането от длъжника за вдигане на запора поради
несеквестируемост на процесните суми - 19.07.2013г., производството по изп.
дело е спряно. Сочи също, че запорът е бил наложен до размера на дълга по изп.
дело и над този размер ищецът е имал възможност да се ползва от сумите по
сметките, ако такива са постъпвали.
Спори се
законосъобразно ли е наложен в хода на изпълнителното дело запор върху
банковата сметка на ищеца в МКБ Юнионбанк АД
до размер на сумите 47 776 лв. и 3273,93 лв.; несеквестируеми ли са тези
суми; налице ли е бездействие на ответника по вдигане на запора по отношение на
същите тези суми; настъпили ли са вреди за ищеца от наложени запори върху
сумите 47 776 лв. и 3273,93 лв.; какъв е размерът на вредите.
От приложеното към настоящото дело изп.дело N
20127370400457 по описа на ЧСИ Л.Тасева е видно, че ищецът е солидарен длъжник
по това дело. То е образувано въз основа на молба на взискателите и
изпълнителен лист от 27.02.2012г., издаден по силата на заповед за изпълнение по
ч.гр.дело N 98/2012г. на РС Каварна за сумите 39 261 лв.- главница по
Споразумение от 22.12.2011г., ведно със законната лихва от 24.02.2012г. и 1240
лв.- разноски.
Взискателите Султанка
Кирова Михалева и Димитричка Кирова Стоянова са посочили като способи за
принудително изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника и възбрани на
недвижими имоти. Принудителното
изпълнение е насочено срещу имущества и на двамата солидарни длъжници, както са
поискани от взискателите, видно от молбите им, находящи се в приложеното
изпълнително дело.
В периода 07.03.2012
г. - 03.04.2012 г.ЧСИ е наложил и са вписани поисканите възбрани. Наложени са и
поисканите запори на сметки в "Банка ДСК"АД, "Обединена
българска банка"АД и "Уникредит Булбанк"АД. Видно от
съобщенията, запорите са наложени за размера на вземанията по изпълнителния
лист. След налагане на запорите по сметките в посочените три банки средства по
същите не са постъпили.
С определение №
198/20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 98/2012 г. на КРС /стр.227 от ИД/, принудителното
изпълнение по изпълнителното дело е спряно в частта за събиране на сума в
размер на 12 000 лева по заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист - постановление от 4.05.12г. на ЧСИ, находящо се на стр. 231
от ИД/. С постановление от 5.05.12г., находящо се на стр. 238 от ИД, е отменено
постановление от 4.05.12г., тъй като не е представен влязъл в сила съдебен акт.
На 27.06.12г. по изп.
дело е представено влязло в сила
определение № 420/25.06.2012г. по в.ч.гр.д.№ 451/2012 г. на ДОС /стр. 248 от
ИД/, с което частично, до размера на
12 000 лв., е потвърдено определение № 198/20.04.2012 г. по ч.гр.д.№
98/2012 г. на КРС за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното
дело.
На 16.07.2012 г.
съдебният изпълнител налага запор на вземанията на ищеца от "МКБ
Юнионбанк"АД. Запорът е изпълнен от банката по сметка
№BG31CBUN91951000427095. Видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза /стр. 229/, при налагането на запора по
сметката има 1 855.54 лева, от които 1 743 лева са преведени на 19.07.2012 г.
за погасяване на задължението по изпълнителния лист. Впоследствие по същата
сметка постъпват суми, както следва: на 03.08.2012 г. - 56 лева, на 19.02.2013
г. - 70 409.51 лева и на 30.04.2013 г. - 3 275.09 лева /Таблица 2 от
експертизата/. Съгласно заключението на вещото лице първата постъпила сума е от
"Медицински център I" ЕООД, а следващите две са плащания на субсидии
по програма "СЕПП 12".
Междувременно, с молба
вх.№ 13612/17.07.2012 г./стр. 265 от ИД/
ищецът моли съдебния изпълнител да отмени запора върху вземанията на
дружеството за субсидии за арендуваните от него земеделски земи. С молба вх.№
13789/20.07.2012 г./стр. 269/ ищецът
отново моли съдебния изпълнител да отмени запор върху вземанията му за субсидии
за арендуваните земеделски земи, както и запора на сметката му в "МКБ
Юнионбанк"АД, по която очаква да получи субсидиите. Към втората молба
ищецът прилага и разписка, издадена от лицето Кирил Михалев Великов /стр.275 от
ИД/, съгласно която на 30.03.2012 г. последният, като пълномощник на
взискателите, получава от ищцовото дружество, чрез законния му представител,
сумата 12 000 лева, съставляваща част от вземането по чл. 1 от споразумението
от 22.12.2011 г.
По тези две молби
липсва произнасяне от ЧСИ.
С молба вх.№
13822/20.07.2012 г. взискателите, след като се запознават с молбите и
приложенията, молят принудителното изпълнение да продължи, като главното
парично задължение бъде намалено с 12 000 лева.
На 2.08.12г. по
изпълнителното дело постъпва уведомление с
вх.№ 14963/02.08.2012г. от ТД - Варна на НАП за наличие на публични
задължения на ищцовото дружество в общ размер от 46 746.08 лева и на същата
дата се изпраща съобщение до събирателното дружество за това задължение.
На 3.08.12г. ЧСИ
получава определение № 355/02.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 98/2012 г. на КРС /стр.
308 от ИД/, с което принудителното изпълнение е спряно в частта за събиране на
горницата над 12 000 лева до пълния размер на задълженията по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист и въз основа на него на същата дата издава
постановление за спиране на производството за събиране на сумата над 12 000
лева до пълния размер на задълженията /стр.313/.
На 20.02.2013 г.
съдебният изпълнител налага запор на вземанията на дружеството от сметката му в
"МКБ Юнионбанк"АД и за присъединените в изпълнителното дело публични
задължения.
С писмо от същата дата
"МКБ Юнионбанк"АД уведомява ЧСИ, че на 20.02.2013 г. от сметката на
ищеца в "МКБ Юнионбанк"АД по сметката на съдебния изпълнител са
преведени 47 776 лева /стр. 323 от ИД/. Това се установява и от заключението на
ВЛ. От него също се установява, че на 08.05.2013 г. е превеждана по сметка на
ЧСИ и сумата от 3 275, о9 лв. - Таблица 2 към експертизата.
С молба вх.№
12999/17.07.2013 г. ищецът е поискал постъпилата по сметката на съдебния
изпълнител сума от 47 776 лева да бъде преведена за погасяване на публичните му
задължения. Искането е оттеглено с молба вх.№ 13240/19.07.2013 г., като вместо
него ищецът заявява претенция за възстановяване на сумата 51 049.93 лева /47
776 + 3 275, о9 = 51 051,09 лв./, представляваща сбор от преведените от
сметката му в "МКБ Юнионбанк"АД по сметка на съдебния изпълнител 47
776 лева на 20.02.2013 г. и 3 273.93 лева - на 08.05.2013 г. В подкрепа на
искането си за възстановяване ищецът посочва изрично, че средствата са получени
от дружеството като субсидия по програма "СЕПП 12" и поради това са
несеквестируеми.
С писмо на
ДФ"Земеделие", постъпило по изпълнителното дело с вх.№
14301/07.08.2013 г. /стр.364 от ИД/, съдебният изпълнител е уведомен, че
СД"ГИП 90 Караиванови" е страна по договор по мярка 123
"Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Посочено е
още, че плащания по този договор ще бъдат извършвани по посочените от
дружеството пред Фонда пет банкови сметки - изписани в отговора и една от тях е
тази в "МКБ Юнионбанк"АД.
С молба вх.№
22355/18.11.2013 г. /стр. 373 от ИД/ ищецът отново заявява искане съдебният
изпълнител да му възстанови сумата 51 049.93 лева като субсидия по "СЕПП
12".
На 18.11.2013 г. ЧСИ
постановява разпореждане, с което отказва да удовлетвори искането му /стр. 374
от ИД/.
Едва на 13.06.17г. ЧСИ
резюлира положително молбата на ищеца за възстановяване на сумата от
52 792,93 лв. /стр. 608 от ИД/. Това се случва след постановяване на окончателното
решение № 47/10.04.17г.на ВнАС, с което е отменено разпределението на сумата от
52 792,93 лв. /стр.589 от ИД/.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени
предявените искове по чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, следва ответницата, като частен съдебен изпълнител, да е осъществила
твърдяното от ищеца незаконно изпълнение, то да е сторено виновно, ищецът да е
претърпял твърдените от него вреди и те да са резултат от осъщественото от нея
виновното незаконно изпълнение.
По правилото на чл.
45, ал.2 от ЗЗД вината на съдебния изпълнител тук се предполага.
Не е основателно
поддържаното от ищеца за незаконно наложен запор по сметката в "МКБ
Юнионбанк"АД с №BG31CBUN91951000427095 - по съображения, че по нея
получавал плащанията на субсидии по "СЕПП 12". Очакването по дадена
банкова сметка ***, които са несеквестируеми, не е причина по съответната
сметка изобщо да не може да бъде наложен запор - освен, ако по сметката не
постъпват единствено и само несеквестируеми плащания. В случая такова твърдение
няма, а и се установява, че при запорирането й е имало 1 855.54 лева, както и
че после са постъпили суми от "Медицински център I" ЕООД. Следователно
сметката не е била предназначена само за плащанията към ищеца по договора за
безвъзмездна финансова помощ и за субсидии по "СЕПП 12" и не е
незаконно, че вземанията на ищеца по тази сметка са били запорирани в
секвестируемата им част, формирана от плащания на секвестируеми вземания на
ищеца от трети лица.
Тъй като обезпечението
гарантира принудителното изпълнение, а то не може да бъде насочено срещу
несеквестируемо вземане на длъжника, то вземанията на длъжника от сметка в
банка в размера, формиран от несеквестируеми плащания, е незаконно да бъдат
запорирани.
В случая, след
налагането на запора по сметката на ищеца в "МКБ Юноинбанк"АД, в
същата са постъпили суми от платени субсидии по "СЕПП 12". От
експертизата се установява, че процесните два превод по тази сметка са именно с
основание на превода „СЕПП-12“. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя
с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в
пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е
земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното
целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на
специален режим и са несеквестируеми. В този смисъл е решение № 143/25.10.2017
г. по гр.д.№ 4666/2016 г. на 3-то ГО на ВКС. Следователно и с оглед
гореизложеното запорът и принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца по
посочената сметка за размера, формиран от несеквестируемите субсидии, са
незаконни.
Освен това, те са и
виновно извършени, тъй като жалбоподателят с молбата си от 20.07.2012 г.
изрично е уведомил ЧСИ, че сметката му в "МКБ Юнионбанк" е такава, по
която получава плащания за субсидии по "СЕПП 12". При това положение
съдебният изпълнителе е бил задължен да извърши необходимата проверка и да
укаже на банката /трето задължено лице/, че запорът следва да се изпълнява по
чл. 508 от ГПК само в размера извън постъпилите в полза на длъжника плащания от
субсидии по "СЕПП 12". Това обаче не е направено и независимо от
знанието за това, ЧСИ е предприел принудително изпълнение именно върху
средствата от субсидиите, прехвърляйки ги по сметката на ЧСИ, което се явява
виновно и незаконно негово действие. Съответно виновно и незаконно се
явява бездействието му по молбата на
ищеца с вх.№ 13240/19.07.2013 г., както и изричният му отказ от 18.11.2013 г.
да възстанови на ищеца преведената по сметката на ЧСИ сума от 51 049.93 лева -
субсидии за ищеца по "СЕПП 12".
От изложеното се
налага изводът, че ответницата е осъществила виновно незаконно принудително
изпълнение, свеждащо се до налагането на запор на 20.02.2013г. на вземанията на
дружеството от сметката му в "МКБ Юнионбанк"АД над размера от
12 000 лв. и за присъединените в изпълнителното дело публични задължения,
като на същата дата от тази сметка на ищеца са преведени по сметката на съдебния
изпълнител 47 776 лева, постъпили на 20.02.13г. от ДФ „Земеделие“ с основание
за превода „СЕПП-12“ . Същото важи и за запорираните и преведените на 8.05.13г.
по сметка на ЧСИ 3 275, 09лв. , постъпили по сметката на ищеца на
30.04.13г. от ДФ „Земеделие“ с основание за превода „СЕПП-12“.
Довод за виновното
поведение на ответната страна е и обстоятелството, че всички действия по запора
на процесните суми и превеждането им по сметка на ЧСИ са извършвани при спряно
изпълнително производство за горницата над 12 000 лв. Eфектът на спирането на
изпълнението настъпва по силата на закона от датата на постановяване на
съдебното определение, с което е допусното това обезпечение (арг. от чл. 432,
т.1 ГПК), независимо дали ЧСИ е постановил изрично постановление за спиране на
изпълнението.
Длъжникът може да
претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени
вреди от провеждане на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество,
независимо дали е обжалвал действията му. За да бъде ангажирана отговорността
му по силата на чл. 74 ЗЧСИ трябва да са осъществени всички елементи на
деликтната отговорност – неправомерни действия на частния съдебен изпълнител,
настъпила вреда, причинна връзка между вредата и действията на ЧСИ, както и
вина на последния.
Един от елементите на
непозволеното увреждане е причиняване на вреда, която се изразява в намаляване
на имуществото или в пропускане на ползи чрез увеличаването му. В случая ищецът
претендира обезщетение за настъпила за него вреда, вследствие на неправомерното
поведение на ЧСИ, под формата на пропусната полза в размер на законната лихва
върху процесните запорирани и прехвърлени средства /20 867,57 лв.- законна лихва върху 47 776 лв. за периода
20.02.2013г. -08.06.2017г. и 1 359,75 лв. - законна лихва върху 3 273,93 лв, за
периода 08.05.2013г. -08.06.2017г./, доколкото същите са стояли дълго време по
банковата сметка на ЧСИ, като ищцовото дружество не е могло да разполага със
същите за целите на програма „СЕПП-12“.
За да бъде налице
имуществена вреда като пропусната полза е необходимо да се извърши съпоставка
между имущественото състояние на кредитора /ищеца/ след или при неизпълнението
и състояние, в което би се намирало
имуществото му, ако задължението бъде изпълнено, т.е. тази разлика представлява
пропусната възможност-липса, осуетяване на увеличаването на имуществото. Тази
възможност за увеличаване на имуществото, която е била осуетена от
неправомерното поведение на ЧСИ при изпълнението, трябва да бъде сигурна, а не да се
предполага. Съгласно ТР № 3/12 г. на ВКС за да бъде налице вреда под формата на
пропусната полза, е необходимо да се докаже фактът на създаденото между
кредитора и третото лице правоотношение по повод на ползването или
разпореждането със същия обект, осуетяването на изпълнението по това
правоотношение поради забава на длъжника, т.е. да съществува реална възможност
за сигурно увеличаване на имуществото, която да е била осуетена поради
неизправността на длъжника. В случая не се доказа, че в резултат на
противоправното бездействие на ЧСИ, за периода от подаването на молбата на
длъжника за вдигането на запорите и реалното връщане на запорираните суми в
неговия патримониум, е била осуетена
реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, включително и какъв
би бил евентуалният размер на начислената лихва, ако бяха стояли по неговата банкова сметка, ***.
В съществуващата
хипотеза на неправомерно поведение на ЧСИ ищецът би могъл да претендира
евентуално обезвреда за настъпили за него неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от деликта, но такива не се претендират.
Гореизложеното налага
извода, че предявените искове се явяват недоказани и като такива подлежат на
отхвърляне, тъй като не е осъществен пълният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответницата да обезщети ищеца за претендираните
от него имуществени вреди, които да му е причинила с твърдяното незаконно
принудително изпълнение.
Ето защо, като е
достигнал до същия краен извод, ДРС е постановил правилно решение, което следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
делото пред настоящата инстанция на ответната страна следва да се присъдят
направените от нея деловодни разноски до размера на 1 200 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като така договореното такова съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените разноски за пътни
разходи на адвоката на ответната страна, възлизащи на 800 лв., не подлежат на
присъждане, тъй като съгл. чл. 78, ал.1 ГПК разноски се присъждат само за
платените такси и разноски по производството, както и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт. Разноски за пътни и дневни не се дължат. В този см. и
Р № 45/13.03.18г. на ВКС, четвърто г.о.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
503/23.05.2018г., постановено по гр.д. №
2880/2017г. по описа на Райнон съд гр. Добрич.
ОСЪЖДА СД”ГИП 90-
Караиванови”, ЕИК *********,
с.Българево, общ. Каварна, обл. Добрич, представлявано от Г.К., да заплати на
ЧСИ Лучия Тасева с рег.N 737 на Камарата
на частните съдебни изпълнители, сумата от 1 200 /хиляда и двеста лева/ -
направени от последната разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето лице
- помагач Застрахователно акционерно дружество „Армеец” гр. София,
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ Д.СТОЕВА:
Считам, че обжалваното решение следва
да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове.
Осъществен е пълният фактически
състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата да обезщети
ищеца за претендираните от него имуществени вреди, които му е причинила
вследствие на незаконното принудително изпълнение върху сметката му в МКБ
„Юнионбанк“ АД.
Не съм съгласна, че не е доказано, че
в резултат на противоправното бездействие на ЧСИ, за периода от подаването на
молбата на длъжника за вдигането на запорите и реалното връщане на запорираните
суми в неговия патримониум , е била осуетена реална възможност за сигурно
увеличаване на имуществото му.
В случая ищецът претендира обезщетение
за настъпила за него вреда, вследствие на неправомерното поведение на ЧСИ под
формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху процесните
запорирани средства, доколкото същите са отклонени от неговата банкова сметка ***,
като ищцовото дружество не е могло да разполага със същите през този период.
След като е безспорен фактът, че ищецът в продължение на години е бил
неправомерно лишен от тези средства, преведени му по банковата му сметка в МКБ
„Юнион“ от ДФ „Земеделие“, то той е бил
лишен от възможността да разполага със същото по какъвто и да е начин,
включително и за целите на програма „СЕПП-12“.
Невъзможността на ищеца да ползва
неправомерно запорираната и отклонена от патримониума му парична сума безспорно
обуславя невъзможността му да я ползва по предназначение, а това от своя страна
обуславя и отговорност за насрещната страна да плати обезщетение, съизмеримо
със законоустановената лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Закъснителните лихви по едно
парично задължение настъпват без други условия и поради това съставляват вреда
за длъжника.
Затова при неправомерното изпълнение
върху процесното имущество на длъжника е налице понесена имуществена вреда от
него под формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със
законната лихва върху запорираната и преведена по сметка на ЧСИ сума за периода
на задържането й. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е въведената с
нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение,
независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда
за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва,
освен ако действително претърпените вреди са в по- висок размер, който последен
подлежи на пълно доказване. В този см. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК.
СЪДИЯ :