Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 09.06.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева,
като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 750 по описа за 2019 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 6/20.11.2019 г.,
постановена по НЧХД № 290/2018 г. по описа на РС С., състав на този съд е
признал подсъдимия К.И.Т. за виновен в това, че на 12.09.2018 г. около 18.00 часа
в село Р., общ. С., в местността „Г. п.“ чрез удар с юмрук в главата нанесъл на
баща си И.Г.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в
дясната теменна област на главата, обработена хирургично, причинила му временно
разстройство на здравето неопасно да живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
3, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
На основание чл. 78а от НК съдът
освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание глоба в размер на 2500 лв.
С присъдата подсъдимият К.Т. е
осъден да заплати на частния тъжител И.Т. сумата от 413 лв., представляваща
направени от него разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар;
както и да заплати по сметка на МВР сумата от 232.00 лв. и по сметка на РС С.
сумата от 399.30 лв., представляващи осъществени разноски в хода на
производството.
Недоволен от присъдата е
останал защитникът на подсъдимия К.Т. – адв. П.П. от САК, който в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на присъдата и постановяването й в нарушение
на процесуалния закон. Иска се отмяна на постановената присъда и оправдаване на
подсъдимия по обвинението.
В допълнение към въззивната
жалба се сочи, че в производството по делото е проведен недопустим разпит –
този на частния тъжител И.Т. в процесуалното качество на свидетел, като съдът е
изградил вътрешното си убеждение върху неговите показания, анализирайки ги и
съпоставяйки ги с другите доказателства по делото.
Обвинението се счита за
недоказано, тъй като дори и да се приеме, че телесните повреди на частния
тъжител са установени, то не е установена от доказателствата по делото по
несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към причиняването им. Сочи се, че
единственият косвен свидетел е Трендафилова, която е силно заинтересована от
изхода на делото; тя е лицето, подало сигнала на тел. 112 и именно показанията
на тази свидетелка е общият източник на останалите гласни доказателства –
показанията на полицейските служители и лекаря от ФСМП. Заинтересоваността на
свидетелката се обосновава с наличието на предхождащи случая влошени
взаимоотношения с подсъдимия.
Не се прави искане за събиране
на нови доказателства, като искането за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан
по обвинението, се допълва с алтернативното искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът адв. П. счита обвинението за недоказано по безспорен
начин, алтернативно – че по делото е допуснато съществено процесуално
нарушение, като в допълнение към въззивната жалба прави и искане за намаляване
на наказанието като явно прекомерно.
Подсъдимият К.Т. поддържа
становището на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд заявява,
че е невинен.
От повереника на частния
тъжител И.Т. – адв. Д.П. от САК, е депозирано възражение срещу въззивната жалба
на защитника. Постановената присъда се счита правилна и законосъобразна и се
прави искане за потвърждаването ѝ, с аргументи за сторен от съда правилен
анализ на доказателствената съвкупност и
неоснователност на оплакванията в жалбата. В подкрепа на изводите на съда за
осъществяване на деянието от подсъдимия се сочат заключенията на извършените
фоноскопска и съдебно-медицинска експертизи, данните от които съответстват на
заявеното от свидетелите Т., Н., И. и С. и на твърденията в тъжбата.
Не се оспорва оплакването на
подсъдимия, че по недопустим начин е проведен разпит в процесуалното качество
на свидетел на частния тъжител И.Т., но се оспорва твърдението в тъжбата, че
съдът в мотивите си се е позовал изрично на тези гласни доказателства и въз
основа на тях е изградил вътрешното си убеждение. Иска се въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, алтернативно в случай, че въззивният съд установи
наличието на съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия, присъдата да бъде отменена и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред
въззивния съд повереникът адв. П. прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, алтернативно в
случай, че съдът установи допуснато съществено процесуално нарушение за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от РС С..
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия К.И.Т.
с внесената от баща му И.Г.Т. тъжба е повдигнато обвинение в това, че на
12.09.2018 г. около 18.00 часа в село Р., общ. Своге, в местността „Г. п.“ чрез
удар с юмрук в главата нанесъл на баща си И.Г.Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата,
обработена хирургично, причинила му временно разстройство на здравето неопасно
да живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Районният съд е отказал да приеме за съвместно
разглеждане предявения от И.Т. граждански иск срещу подсъдимия, в размер на
2000 лв.
При собствена преценка на събраната в хода на
първоинстанционното доказателствeна съвкупност,
настоящата инстанция приема за установено следното:
Частният тъжител И.Т. и подсъдимият К.Т. са баща и син.
Частният тъжител и съпругата му (понастоящем покойница)
прехвърлили на подсъдимия собствеността на придобития в режим на съпружеска
имуществена общност апаратамент. След това майката на подсъдимия починала, а
отношенията между него и частния тъжител се влошили. Частният тъжител се
преместил да живее в с. Р., местн. «Г. п.», в имот, собствен на бившата съпруга
на подсъдимия – свидетелката Д. Т., като самата свидетелка живеела в гр. С.. В
близост до къщата – през пътя, се намирала къща, собственост на подсъдимия.
Между частния тъжител И.Т. и бившата му снаха Д. Т., от
една страна, и подсъдимия К.Т., от друга, в продължителен период от време отношенията
били конфликтни, като във връзка с тях по жалби и искови молби до
правоохранителни и съдебни органи били
образувани различни съдебни производства по реда на ГПК (вкл. такива по реда на ЗЗСДН и СК) и
НПК.
На 12.09.2018 г. частният тъжител се намирал в дома си в
с. Р., когато привечер подсъдимият К.Т. заедно със свидетеля Р. К. – негов
приятел, съборили част от оградата от мрежа и колове около двора на къщата и
нахлули в имота. Подсъдимият извлякъл с ръце частния тъжител от къщата и му
нанесъл побой, като го удрял с юмруци във врата, гърба и главата. След това
подсъдимият и свидетелят К. напуснали имота, а частният тъжител позвънил по
телефона на свидетелката Т., съобщил ѝ за случилото се и я помолил да
позвъни на тел. 112. Свидетелката изпълнила молбата му, след което се придвижила
с автобус до село Р.. Тъй като имотът, в който живеел пострадалият се намирал
на труднодостъпно място, свидетелката изчакала в селото полицейския екип,
съставен от свидетелите Г. Н. и И. И., и заедно със служителя на повиканата
междувременно спешна помощ – свидетелят Л. С., ги отвела до пострадалия.
Пристигайки на място, свидетелите Н. и И. видели съборената
на земята оградна мрежа и възприели, че по главата на пострадалия има кръв, а
той им се оплакал от болки в гърдите. На свидетеля С. частният тъжител Т.
споделил, че е бит от двама мъже от съседната къща и казал, че го боли главата.
Той бил отведен със служебния автомобил до село Р. и прехвърлен в линейката,
която го откарала в болницата в гр. С.. Раните му били обработени, а след това пострадалият
постъпил в УМБАЛ «С. А.» в гр. С., където останал под наблюдение за 48 часа, с
придружител свидетелката Т..
На 13.09.2018 г. частният тъжител бил прегледан от
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ «С. А.».
При извършения преглед били констатирани следните увреждания: в дясната теменна
област на главата на разстояние около 8 мм над върха на дясна ушна мида има
линейна рана, с относително неравни охлузени и кръвонаседнали ръбове –
хирургически обработена (залепена с тъканно лепило), с размери 3/0.1 – 0.2 см.,
разположена успоредно спрямо срединната линия на главата, като областта около
раната е обхваната от умерено изразен, болезнен при допир оток, на площ около
4/3 см. и оскъдно зацапана със засъхнала кръв; в лявата тилна област на главата
има неправилно по форма бледо мораво червеникаво кръвонасядане, с размер
3.5/2.5 см.; по предната повърхност на лява ушна мида, в долната ѝ трета, към ушната висулка има
неправилно по форма червеникаво охлузване, с повърхност на нивото на околната
кожа и размери 1/0.3 см., оскъдно зацапано със засъхнала кръв; горният и
долният клепачи на дясното око са повсеместно обхванати от мораво синкаво
кръвонасядане и умерено изразен оток; горният и долният клепачи на лявото око
са повсеместно обхванати от бледо синкаво мораво кръвонасядане, като същото
ангажира и лявата скулна област и е с петнист характер, на площ 4/3 см.; по
лявата странична повърхност на носа, в долната му трета, има неправилно по
форма синкаво кръвонасядане с размери 1.5/1 см.; в дясната скулна област на
главата има неправилно по форма петнисто мораво синкаво кръвонасядане, с
размери 4/2.5 см.; по лигавичната повърхност на солната устна, на нивото кореспондиращо
на първите долни десен и ляв зъб, както и на втори и трети долни зъби отляво
има неправилно по форма мораво червеникаво кръвонасядане с размери 1.5/1 см. По
тялото и крайниците на пострадалия не били установени други травматични
увреждания.
Установява се от заключението на допуснатата в хода на
съдебното следствие пред първостепенния съд СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В.
Т., че на И.Т. са причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана в
дясната теменна област на главата, която е обработена хирургично и му е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; кръвонасядания в
областта на главата тилно, на клепачите на двете очи, носа, скулите и долната
устна, както и охлузване на лявата ушна мида, които увреждания са му причинили
болки и страдания. Разкъсно-контузната рана в дясната теменна област на главата
се дължи на удар, нанесен с твърд тъп или ръбест предмет, като предвид нейната
анатомична локализация не може да се получи при падане и контакт с терена.
Кръвонасяданията се дължат на множество удари, нанесени с или върху твърди тъпи
предмети с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло
като ръце, крака, глава и др. Тези в областта на лицето добре отговарят да са
получени от удари с юмрук. Охлузването на лявата ушна мида се дължи на косото
по допирателната действие на твърд предмет с ограничена контактна повърхност и
може да бъде получено и от действието на човешки нокът. Според експерта
констатираните увреждания могат да бъдат получени по описания в тъжбата начин.
Уврежданията са локализирани в областта на главата, която е богато инервирана,
като са причинили на пострадалия болки и страдания със значителна интензивност
в първите няколко дни, които постепенно са намалели до пълното им изчезване в
рамките на 20 – 25 дни, какъвто е периодът на възстановяване от подобни
наранявания.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция изведе от
гласните доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели, които са
последователни, логични и взаимно подкрепящи се и кореспондират с писмените
доказателства – съдебномедицинско удостоверение, лист за преглед на пациент, съдебни
решения, искова молба, заповед за защита, справки от РУ Своге, прокурорска
преписка, и със заключенията на СМЕ и фоноскопска експертиза на съдържанието на
звуков файл.
Законосъобразно първостепенният съд не е дал вяра на
показанията на свидетеля К., който отрича на инкриминираната дата да е бил
свидетел на нанесен от подсъдимия побой на баща му. Твърденията на свидетеля,
че оградата на имота е била ненакърнена, са в противоречие с показанията на
свидетелите Н. и И., които сочат, че оградната мрежа е била съборена на земята.
За последните свидетели не се установява, а и не се сочи да са заинтересовани или
предубедени от изхода на делото, поради което с основание могат да бъдат
счетени за безпристрастни. Предвид наличните по делото данни, че свидетелят К.
също е взел участие в действията на подсъдимия на инкриминираната дата,
показанията му обяснимо целят да оневинят както подсъдимия, така и самия него
за случилото се. От друга страна, заявеното от свидетеля К. по отношение на
частния тъжител – че използва дворовете на хората като клозет, напива се и спи
по горите, извършва нерегламентирана сеч (за която свидетелят твърди да е
сигнализирал компетентните органи) и кражби по вилите в района, както и
определението му «според мен той е много малоумен човек» ясно сочат на негативно
отношение към тъжителя.
Фактическата
обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с
фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна,
макар и сравнително лаконична интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства.
Действително, в
противоречие на процесуалните норми по делото е допуснат разпит на частния
тъжител И.Т. като свидетел. Извършеното по този начин процесуално нарушение не
е от категорията на съществените и не налага връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Изключването на тези гласни
доказателства не е в състояние да промени извода на съда, че от страна на
подсъдимия К.Т. са осъществени посочените по-горе действия спрямо баща му на
посочената в тъжбата дата. Този извод е несъмнено установен от останалата
доказателствена съвкупност, тъй като механизмът на причиняване на уврежданията
и тяхната давност, съобщен в показанията на свидетелите Д. Т., Н. и И. и основаващ
се на споделеното от частния тъжител, изцяло кореспондира с приетото от съответните медицински специалист
досежно уврежданията и начина на причиняването им.
Посегателствата против здравето
са типични резултатни престъпления. Лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК е налице, когато на
пострадалия се причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Разстройството на
здравето в конкретния случай се свежда до причинена по описания в тъжбата начин
разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата на И.Т.. Останалите
констатирани увреждания - кръвонасядания в областта на главата тилно, на клепачите
на двете очи, носа, скулите и долната устна, както и охлузване на лявата ушна
мида, са причинили на пострадалия болки и страдания и също покриват
медикобиологичния критерий за лека телесна повреда, но са по-леко наказуеми по
ал. 2 на чл. 130 от НК, поради което се поглъщат от правната квалификация на леката
телесна повреда по ал. 1 на същия текст.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимият К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо частния тъжител И.Т.. Последният е негов баща,
поради което е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 3, пр. 2 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството на
деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и приложението на
материалния закон са напълно обосновани и почиват на една правилна и вярна
логическа интерпретация на събраните по делото доказателства.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е отчел, че понесената от подсъдимия гражданска
отговорност не обосновава наказателен характер на вече проведеното производство
по реда на ЗЗСДН и изключва приложението на принципа ne bis
in idem, в какъвто
смисъл е и константната съдебна практика.
В
съгласие с установените факти по делото и със закона е и изводът на
първоинстанционния съд, че престъплението е осъществено от субективна страна
при условията на пряк умисъл, като подсъдимият К.Т. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Умисълът е обективиран в
нанасянето на телесната повреда в главата на пострадалия, като действията на
подсъдимия са били предприети въпреки напредналата възраст на пострадалия, която
на практика не му е позволила противопоставяне на побоя.
При
проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че районният съд, при
приложение на материалния закон,
законосъобразно е преценил, че са налице кумулативните предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл. 78 а от НК – подсъдимият е пълнолетно лице, за извършеното
от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК. Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия Т. съдът е отчел изрядното му
процесуално поведение в производството, а като отегчаващо – че престъплението е
извършено с проява на цинизъм и унижение към възрастен и немощен човек.
Въззивният съд се съгласява с тези изводи на районния съд, въз основа на които административното
наказание глоба е определено под средния размер (който е 3000 лв., съобразно
предвидената в закона санкция от 1000 до 5000 лв.) - а именно 2500 лева. Тъй
като конкретните обстоятелства не сочат
на по-тежък случай на нанасяне на лека телесна повреда на родител, от
обикновена демонстрация на физическо
превъзходство, а и с оглед на настъпилите сравнително леки последици за
здравето на пострадалия, това наказание, счита и настоящата инстанция, ще даде
възможност на подсъдимия да преосмисли постъпката си и да съобрази за вбъдеще
поведението си в обществото със законоустановените порядки, изключващи подобна
саморазправа.
Предвид изводите
на съда за виновността на подсъдимия К.Т. в извършване на престъплението,
законосъобразно са му възложени осъществените в хода на производството
разноски.
В тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени и осъществените от частния тъжител разноски
пред въззивния съд за адвокатски хонорар, в размер на 400 лв., като за
извършеното плащане са представени доказателства - договор за правна защита и
пълномощно.
Воден
от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК и чл. 338 от НПК, С. окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/20.11.2019 г.,
постановена по НЧХД № 290/2018 г. по описа на РС С..
ОСЪЖДА
К.И.Т., с ЕГН **********
да заплати на И.Г.Т., с ЕГН ********** сумата от 400.00 лв. (четиристотин
лева), представляваща осъществени разноски пред СОС за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………