Решение по дело №273/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2021 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20217200700273
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. Русе, 14 септември 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 08 септември 2021 год. в състав:

 

Председател:   ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове:   ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

                                                          ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  ………   Мирослав Маринов като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №273…… по   описа   на съда за  2021   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след постъпила касационна жалба от Т.Г.Д., чрез адв. В. Д.,***, против решение №303/01.07.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №682/2021 г. по описа на съда.

С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-3393-000093 от 16.03.2021 г. на началник 2-ро РУ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт на касатора, по реда на чл.185 от (Закон за движение по пътищата) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушаване на разпоредбата на чл.70, ал.3 от същия закон.

В жалбата съвсем бланкетно са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение. Тази жалба се поддържа от адв. Я. Попов в съдебна зала, който отново акцентира върху допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна, а въззивното решение - за правилно и законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:

На 25.02.2021г., около 11.30 часа, в гр. Русе, на ул. „Шипка“, №88а, водачът на л.а. „Фолксваген голф“, с рег. № Р 4617 ВХ Т. Д. бил спрян за проверка от служители на 2-ро РУ при ОД на МВР-Русе. Причината за проверката била тяхна констатация, че автомобилът бил управляван без включени светлини за движение през деня или с къси светлини, задължени по чл.70, ал.3 от ЗДвП.

Всичко описано по-горе дало основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на Д., в качеството му на водач на лекия автомобил. Това било сторено със съставянето на АУАН от същата дата. В него е описани деянието, съставляващо административно нарушение, като е посочено, че Т. Д. управлява л.а. „Фолксваген голф“, в светлата част на денонощието без къси светлини. Актосъставителят сочи и нарушената правна норма – чл.70, ал.3 от ЗДвП. Актът е подписан с възражение, че автомобилът е бил с включени дневни светлини.

Посочената за нарушена норма-на чл.70, ал.3 от ЗДвП, вменява на водачите задължението да управляват МПС през деня с включени светлини за движение през деня или с къси светлини“.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка, като нарушението буквално е описано със текста от закона-МПС, което се движи през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.  За нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП на Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, съобразно санкционната разпоредба на чл.185 от същия закон.

Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установените факти, от правна страна е приел, че деянието на Т. Д. е безспорно установено и доказано, както от обективна, така и от субективна страна и липсва причина за уважаване на жалбата. С такива  мотиви е потвърдил санкционния акт.

Изводите на въззивната инстанция за поведение на водача на лекия автомобил, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.70, ал.3 от ЗДвП са правилни и се споделят напълно от касационния съдебен състав на Административен съд Русе.

Направените с касационната жалба и допълнени в съдебна зала доводи и съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърденото с него наказателно постановление са недоказани, остават неоснователни и не следва да се уважат.

В проведеното въззивно съдебно производство по оспорване на НП № 21-3393-000093 от 16.03.2021 г., издадено от началника на 2-ро РУ при ОД на МВР гр. Русе, Т. Д. не е оборил презумтивната доказателствена сила на съставения АУАН, противно на твърдяното от ад. Попов. Свидетелските показания и на актосъставителя, и на свидетеля, посочен в акта – и двамата служители на 2-ро РУ при ОД на МВР гр. Русе, са еднопосочни, и кореспондират с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че Д. е управлявал л.а. „Фолксваген голф“ без включени светлини.  И двамата сочат, че водачът на лекия автомобил е бил без включени светлини, нито дневни, нито къси.

Не е съществено и нарушението, за което пледира адвоката на Д. пред касационната инстанция, а именно, че описаната в АУАН фактическа обстановка е различна от тази в НП. В АУАН е записано „в светлата част на денонощието управлява МПС без включени къси светлини за движение през деня“. В НП : „водач, който се движи с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини“.

Липсата на включени светлини / светлини за движение през деня или къси светлини / през светлата част на деня е укоримото и наказуемо деяние, нарушаващо правилото на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Това, че в АУАН е посочено само къси светлини, при положение, че МПС-то е нямало включени и дневни такива, а в НП административно-наказващият орган е описал административното нарушение с буквата на закона, не води до нарушаване / ограничаване на процесуалните права на наказаното лице. Още повече, че нормата на чл.53, ал.1 и ал.2(изм.) от ЗАНН позволяват на АНО да издаден наказателното постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. А касационната инстанция счита, че в АУАН няма и допусната нередовност.

Ето защо Административният съд намира решението на РРС за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от жалбоподателя.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Оставя в сила решение №303/01.07.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №682/2021 г. по описа на съда.

Осъжда Т.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                    2.