Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Русе, 14 септември 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 08 септември 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Мирослав
Маринов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №273…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от Т.Г.Д., чрез
адв. В. Д.,***, против решение №303/01.07.2021 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №682/2021 г. по описа на съда.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-3393-000093
от 16.03.2021 г. на началник 2-ро РУ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния
акт на касатора, по реда на чл.185 от (Закон за движение по пътищата)
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушаване
на разпоредбата на чл.70, ал.3 от същия закон.
В жалбата съвсем бланкетно са изложени оплаквания за нарушение на
материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила при постановяване на въззивното решение. Тази жалба се поддържа от адв.
Я. Попов в съдебна зала, който отново акцентира върху допуснати съществени
нарушения на процесуални правила.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна, а въззивното решение - за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 25.02.2021г., около 11.30 часа, в гр.
Русе, на ул. „Шипка“, №88а, водачът на л.а. „Фолксваген голф“, с рег.
№ Р 4617 ВХ – Т. Д. бил спрян за проверка от служители на 2-ро РУ при
ОД на МВР-Русе. Причината за проверката била тяхна констатация, че автомобилът
бил управляван без включени светлини за движение през деня или с къси светлини,
задължени по чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Всичко описано по-горе дало основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на Д.,
в качеството му на водач на лекия автомобил. Това било сторено със съставянето
на АУАН от същата дата. В него е описани деянието, съставляващо административно
нарушение, като е посочено, че Т. Д. управлява л.а. „Фолксваген голф“, в
светлата част на денонощието без къси светлини. Актосъставителят сочи и нарушената
правна норма – чл.70, ал.3 от ЗДвП. Актът е подписан с възражение, че
автомобилът е бил с включени дневни светлини.
Посочената за нарушена норма-на чл.70, ал.3
от ЗДвП, вменява на водачите задължението да управляват МПС през деня с
включени светлини за движение през деня или с къси светлини“.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична
фактическа обстановка, като нарушението буквално е описано със текста от
закона-МПС, което се движи през деня без задължително включени светлини за
движение през деня или с къси светлини. За нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП на Д.
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, съобразно
санкционната разпоредба на чл.185 от същия закон.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че деянието на Т. Д. е безспорно установено и
доказано, както от обективна, така и от субективна страна и липсва причина за
уважаване на жалбата. С такива мотиви е
потвърдил санкционния акт.
Изводите на въззивната инстанция за поведение
на водача на лекия автомобил, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.70,
ал.3 от ЗДвП са правилни и се споделят напълно от касационния съдебен състав на
Административен съд Русе.
Направените с касационната жалба и допълнени в съдебна зала доводи и
съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърденото с него
наказателно постановление са недоказани, остават неоснователни и не следва да
се уважат.
В проведеното въззивно съдебно производство по оспорване на НП №
21-3393-000093 от 16.03.2021 г., издадено от началника на 2-ро РУ при ОД на МВР
гр. Русе, Т. Д. не е оборил
презумтивната доказателствена сила на съставения АУАН, противно на твърдяното
от ад. Попов. Свидетелските показания и на актосъставителя, и на свидетеля,
посочен в акта – и двамата служители на 2-ро РУ при ОД на МВР гр. Русе, са
еднопосочни, и кореспондират с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а
именно, че Д. е управлявал л.а. „Фолксваген голф“ без включени светлини. И двамата сочат, че водачът на лекия
автомобил е бил без включени светлини, нито дневни, нито къси.
Не е съществено и нарушението, за което
пледира адвоката на Д. пред касационната инстанция, а именно, че описаната в
АУАН фактическа обстановка е различна от тази в НП. В АУАН е записано „в
светлата част на денонощието управлява МПС без включени къси светлини за
движение през деня“. В НП : „водач, който се движи с МПС през деня без
задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини“.
Липсата на включени светлини / светлини за движение през деня или къси
светлини / през светлата част на деня е укоримото и наказуемо деяние,
нарушаващо правилото на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Това, че в АУАН е посочено само
къси светлини, при положение, че МПС-то е нямало включени и дневни такива, а в НП
административно-наказващият орган е описал административното нарушение с
буквата на закона, не води до нарушаване / ограничаване на процесуалните права на наказаното лице.
Още повече, че нормата на чл.53, ал.1 и ал.2(изм.) от ЗАНН позволяват на АНО да
издаден наказателното постановление и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. А касационната инстанция счита, че в АУАН няма и
допусната нередовност.
Ето защо Административният съд намира решението
на РРС за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от
жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято
структура е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в сила решение
№303/01.07.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №682/2021 г.
по описа на съда.
Осъжда Т.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и
двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.