№ 152
гр. Русе, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
в присъствието на прокурора Х. Ст. М.
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20234500100832 по описа за 2023 година
Производството е по чл.336 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от Ф. Х. М. по чл.5 от ЗЛС, в която сочи,
че дъщеря й Б. К. Р., родена на 06.01.2006 г., била диагностицирана с
“Генерализирани разстройства на развитието“ с придружаващо заболяване
“Детски аутизъм“. Към момента ответницата е освидетелствана със сто
процента степен на увреждане с чужда помощ. Ищцата твърди, че въпреки
редовно провежданото лечение, посещения при психолози и логопеди и
обучението в ЦСОП-гр.Русе, състоянието на дъщеря й не се подобрява. Б. не
контактува с никого, не говори, не реагира на повикване по име, не умее да
извършва елементарни ежедневни дейности. Често е неспокойна и
крещи.Имала и опити да се самонарани. Ищцата сочи, че ответницата не
може да се грижи сама за себе си, не разбира какво върши, не може да
осмисля същността и значението на своите постъпки и не може да взема
адекватни решения. Предвид изложеното, иска от съда да постанови решение,
с което Б. Р. да бъде поставена под пълно запрещение, тъй като страда от
душевна болест и не може сам да се грижи за своите работи.
Ответницата Б. К. Р. не е изразила становище по иска в срока за
отговор по чл.131 ГПК, нито в съдебно заседание, за което е доведена от
своята майка.При разпита й съдът придоби непосредствено впечатление за
1
състоянието на жената- когато докладчикът се обръща към нея, тя не реагира
адекватно и не може да говори.Силно стресирана от непознатата
обстановка.По време на изслушването й, жената стоя с гръб към състава през
цялото време, не беше в състояние да се концентрира дори и минимално, не
се отзова, когато беше повикана по име.
От представените по делото писмени доказателства се установява,
че при навършване на една година, Б. К. Р. е била диагностицирана с
“Генерализирани разстройства на развитието“ с придружаващо заболяване
“Детски аутизъм“.Към момента тя е освидетелствана със сто процента степен
на увреждане с чужда помощ /л.6/.В медицинската документация е отразено,
че лицето е посещавало специализирана детска градина с ресурсно
подпомагане.С нея системно работят психиатър, логопед и психолог, но няма
подобрение в състоянието й.Жената е с неразвита реч, която не ползва като
средство за общуване, липсват целенасочени действия и не изпълнява устни
инструкции, има проява на автоагресия.
В хода на производството е разпитан бащата на ответницата.
Същият установява, че дъщеря му се нуждае от непрекъснати грижи предвид
естеството на заболяването й. Тя рядко е контактна и само частично успява да
се облече и нахрани сама.Не умее да извършва каквато и да било социална
дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
искът е основателен. Ответницата страда от заболяване, което е сериозно и
трайно, и ограничава способността й да ръководи действията си, да се грижи
за своите работи и да защитава адекватно интересите си, поради което следва
да бъде поставена под пълно запрещение. При постановяване на решението
съдът съобразява, че целта на производството за поставяне под запрещение е,
да се даде правна защита на онези физически лица, които поради слабоумие
или душевна болест, не са в състояние да се грижат за своите работи изобщо
или отчасти, да защитават личните си или имуществени интереси. Съгласно
чл.5 от ЗЛС, за да се постави едно лице под запрещение, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки - лицето да е болно от слабоумие
или от душевна болест и да не може да се грижи за своите работи. Душевната
болест сама по себе си не прави болния недееспособен, а болестното
състояние, заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси,
2
са основание за поставянето му под запрещение. Ограничаването на
дееспособността следва да се съобразява с индивидуалните възможности и
потребности на конкретното лице с проблеми в развитието. То трябва да се
основава на необходимостта от подпомагане на това лице, а не на виждането
за него като за заплаха. В процесния случай ответницата не притежава
възможности за правилно анализиране на житейски ситуации.Психическото
състояние на Б. К. Р. не позволява тя да поема права и задължения чрез лични
действия и да се грижи за своите интереси, както и сама да защитава и
управлява имуществото си. До този извод се стига по категоричен начин от
съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал и от
придобитите от съда непосредствени впечатления от поведението на лицето в
съдебно заседание.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
В този смисъл е и становището на прокурора, който счита, че с оглед
умственото и психическо състояние на Б. К. Р., искът е основателен.
След влизане на решението в сила, препис от същото следва да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство - Община Русе, за да се
учреди настойничество.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ Б. К. Р., ЕГН **********, от гр.Русе, ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
органа по настойничество и попечителство при Община–Русе за учредяване
на настойничество на лицето.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се
изпрати на ТЗ “ГРАО”- гр. Русе за сведение, както и на отдел “Гражданско
състояние” при Община-Русе за отразяване на промяната в дееспособността
на Б. К. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико
Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4