Р Е Ш Е Н И
Е
№ 473
гр.Велико
Търново, 05.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., и при участието на прокурора Иванов като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
625 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от ЕАД „Ловико
лозари“ с адрес на управление ***срещу Агенция „Митници“ с цена на иска
17 958,74лв., ведно със законната лихва от 14.02.2018г. до окончателното
им заплащане, представляващи претърпени от дружеството имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление. В исковата молба се твърди, че от Началника на Митница
Свищов е издадено наказателно
постановление, като при обжалването на
наказателното постановление дружеството претърпява имуществени вреди,
изразяващи се в заплатен ***ски хонорар в размер на 17 958,74лв. за процесуално
представителство.
Моли се за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
Агенция Митници, чрез
процесуален представител, в писмен отговор на исковата молба, оспорва изцяло предявения иск, счита същия за неоснователен, алтернативно претендираното ***ско възнаграждение за прекомерно. Моли за отхвърлянето на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за
основателност на иска и моли същия да бъде уважен.
След като разгледа твърденията на страните
и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
На ЕАД „Ловико
лозари“ е издадено Наказателно постановление № 212 / 03.08.2017г. от Началника
на Митница Свищов. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Павликени. НП е отменено с Решение № 81 / 15.12.2017г., потвърдено с Решение №
43 /14.02.2018г. на Великотърновският административен съд. В производството
пред районния съд дружеството е представлявано от *** Р.Д., като съгласно
представения договор за правна защита и съдействие № 0201204 договореното
възнаграждение за услугата в размер на 17 958,74лв. Възнаграждението е
заплатено по банков път, съгласно представено банково бордеро от 13.11.2017г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от
влизане в сила на решението, с които е отменено наказателното постановление.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. На вторият въпрос „Подлежат ли на обезщетяване
направените в тези производства разноски ?“ отговор не е даден.
С Тълкувателно решение № 1 / 15.03.2017г. на ВАС е
прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***ски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Претендираният
размер на имуществените вреди е в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 / 2004г.
Предвид така посочените тълкувателни решения искът се
явява основателен.
Между
страните липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на ЕАД
„Ловико Лозари” е издадено наказателно постановление от
Началника на Митница Свищов, което е отменено с окончателен съдебен акт.
Безспорно претендираните имуществени вреди от отмяната на това наказателно
постановление са заплатено ***ско възнаграждение и са пряка последица от
издадените НП.
В
хода на обжалването на наказателното постановление пред районния съд е
представен и приложен по анд № 269 / 2017г. договор за правна защита и
съдействие № 0201204, в който е вписано договореното ***ско възнаграждение в
размер на 17 958,74лв., както и начина на плащане – по банков път.
Представено е и банково бордеро от 13.11.2017г. / преди приключване на делото
пред ПРС/ за заплащане на цялата договорена сума.
В правната теория е спорен характера на наказателното
постановление, издавано по реда на ЗАНН – дали това е административен акт, тъй
като се издава от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с
него се налага наказание на лица.
Доколкото съгласно общия принцип, че всички разходи
или вреди, които страната неоснователно и по вина на административно-наказващия
орган е направила, респективно претърпяла във връзка с процес по оспорване
законосъобразността на издадено от него наказателно постановление, следва да й
бъдат възстановени, то следва да се отговори на въпроса "по какъв
ред" да стане това. В законодателната уредба е налице празнота по въпроса
за разноските в административно-наказателния процес.
Налице е Тълкувателно решение № 2 /
03.06.2009г. на ВАС, съгласно което присъждане на разноски за воденето на НАДХ
не е предвидено в закон и е недопустимо. Тълкувателното решение е задължително
за всички съдилища в страната, поради което и при направено от страната искане
за присъждане на разноски то подлежи на отхвърляне, както и е процедирал районния
съд.
Настоящият състав намира, че към
момента липсва действаща правна норма, въз основа на която да се присъдят в
полза на ищеца претърпените от него имуществени вреди от незаконосъобразното
наказателно постановление – не е приложим нито ЗОДОВ, нито ЗЗД.
Липсата на правна норма обаче, не е основание за
отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие.
Съгласно чл.127, ал.2 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под
предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Съгласно
чл.5 от ГПК съдът разрешава делата според точния смисъл на законите. При липса
на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. Съдът намира, че в конкретния случай е нарушено основно начало на
правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по
съставяне на АУАН и издаване на НП в противоречие на закона орган при Агенция
Митници са навредили на наказаното дружество.
Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на ***ското възнаграждение при обжалването на наказателното
постановление. Видно от анд № 269 / 2017г. наложената на дружеството санкция е
в размер на 821 437лв., поради което и минималния размер на ***ското
възнаграждение при спазване правилата на Наредба № 1 за минималните ***ски
възнаграждения възлиза на 17 958,74лв., като определеното и заплатено
възнаграждение за водене на делото е именно в този размер.
Дали
делото по оспорване на наказателното постановление е от фактическа и правна
сложност, настоящият състав намира за ирелевантно за спора с оглед изложеното
по-горе.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи факта, че митническият орган,
извършил проверката, при която са констатирани акцизни стоки без заплатен акциз
и административно наказващия орган, издал наказателното постановление, са
запознати с наличието на съдебна практика, постановяваща по отношение на същите
акцизни стоки и помещения, че не са собственост на ЕАД „Ловико Лозари”. И
въпреки това, в нарушение на съдебните актове, е извършена проверка отново на
същите помещения /които дори са били с митнически пломби, поставени при
предходната проверка/ и са установени същите количества и вид акцизни стоки.
Следователно тези лица съзнателно нарушават както закона, така и правата на
дружеството, за които действия търсенето на отговорност по ЗОДОВ единствено за
разходите по обжалване на наказателното постановление е несъразмерно малка
защита, предоставена от закона.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 1 150лв., съобразно представен списък
с разноските и при наличие на доказателства за действителното им извършване.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция Митници гр.София да заплати
на ЕАД „Ловико лозари“ с адрес на управление ***сумата от 17 958,74лв. / седемнадесет хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки /, ведно със законната
лихва върху нея от 14.02.2018г. до окончателното й заплащане, представляваща
претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление.
ОСЪЖДА Агенция Митници гр.София да заплати
на ЕАД „Ловико лозари“ с адрес на управление ***сумата от 1 150лв. ( хиляда сто и петдесет лева ),
представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: