Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 02.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието
на секретар Антоанета Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на „З.Д.Е."АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Б. и Е.И. - изпълнителни директори, чрез процесуалния си
представител К.А. - юрисконсулт, срещу А.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 700.00 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по щета № **********/14.08.2018 г. от
застрахователя в полза на застрахования, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на 24.07.2018 г., в района на гр. Варна, на кръстовището
на ***** и ул. *****А.А.Д., като водач на МПС с ДК № *****, е причинил ПТП,
като не пропуска пресичащата на пешеходна пътека М.Б.Б., вследствие на което я
удря. Пострадалият вследствие на гореописаното ПТП пешеходец М.Б.Б. е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Събитието е констатирано от
контролните органи с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №
1707/27.07.2018 г. След настъпване на процесното ПТП, А.А.Д. е напуснал мястото
му преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, въпреки че
на основание чл. 125, т. 1 от Закона за движение по пътищата идването на
служите за контрол на МВР е било задължително поради наличието на ранен човек
вследствие на ПТП. Срещу деликвента е образувано административно-наказателна
преписка № 988335/27.07.2018 г.
Между „ЗД.Е." АД и собственика на автомобил с per. № ***** има
сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите № 07118000524915/09.02.2018г., валиден към
датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
пострадалата М.Б.Б. е предявила към „ЗД.Е." АД претенция под №
**********/14.08.2018 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. За доказване на
претенцията, пред „ЗД.Е." АД са представени съответните документи.
Назначена при застрахователя на основание разпоредбите на чл. 16 от Наредба
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства комисия е определила
застрахователно обезщетение по щета № **********/14.08.2018 г. в размер на 3
700.00 лв. Между дружеството и пострадалото лице, чрез адв. А.Д., е сключена
спогодба от 22.11.2018 г. за изплащане на горепосочената сума, с оглед
окончателно уреждане на отношенията им по повод процесното ПТП. Видно от
приложеното платежно нареждане, на 11.12.2018 г. застрахователното обезщетение
е било изплатено по банкова сметка ***.
На основание чл. 500 ал. 1 от КЗ ищецът има право да получи заплатеното
от негова страна от застрахования, доколкото същият към момента на ПТП е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато на основание
чл. 125, т. 1 от Закона за движение по пътищата идването на служите за контрол
на МВР е било задължително поради наличието на ранен човек.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че
искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва изцяло
механизма на ПТП, настъпването на вреди, както и предпоставките за възникване
на отговорността по чл. 500 ал. 1 от КЗ, като в тази връзка твърди следното:
На 24.07.2018г., около
21:40ч., в гр. Варна, управлявайки л.а. „Фолксваген Шаран", с per. № *****
се движел по ул. „***" посока *****. На кръстовището с ***** спрял за да
изчака зелен сигнал на светофара. След като светнал разрешаващ сигнал на
светофара, предприел завиване наляво посока центъра на града, като навлязъл в
кръстовището и спрял, за да пропусне движещите се направо МПС. След като
пропуснал всички автомобили преминаващи направо, потеглил и след 4 - 5 м.
отново спрял, за да пропусне преминаващите пешеходци. Като пред автомобила в
този момент преминавало младо момиче. Същото се уплашило да не го блъсне и се
подпряло на предния капак, след което загубило равновесие и паднало. Веднага
излязъл от автомобила, тя се изправила, попитал я как е, има ли й нещо, при
което тя отвърнала, че й няма нищо. Предложил й да я закара до болницата, но тя
категорично отказала, събрала си нещата и си тръгнала.
След няколко дни му се
обадили полицейските органи, за да отиде в сектор „Пътна полиция" във
връзка с блъснат пешеходец на 24.07.2018г. Като отишъл там разбрал, че момичето
се е обадило на органите на МВР и казало, че е блъсната на пешеходна пътека,
посетила е болнично заведение и е подала жалба срещу него. Бил му съставен АУАН
и го освободили.
В последствие му било
издадено НП, което обжалвал. С Решение № 140/24.01.2019г. по АНД № 4828/2018г.
по описа на ВРС, 6 състав, било отменено НП, като съдът приел за установено, че
ПТП не е имало и не е блъснал пешеходката. В проведеното заседания от дадените
от нея показания се установило, че удар изобщо не е имало, тъй като автомобилът
не се е движел, а тя се е подпряла на автомобила, загубила е равновесие и е
паднала.
С влязлото на
14.02.2019г. в сила Решение № 140/24.01.2019г. по АНД № 4828/2018г., по описа
на ВРС, е безспорно установено, че А.Д. не е бил участник в ПТП-то и за него не
са възникнали, каквито и да било задължения вменени в ЗДвП на участниците в ПТП,
в това число и да остане на място и да изчака идването на полицейски служители.
Поради това липсват
предпоставките на чл. 500 от КЗ, липсва ПТП, липсва ранен човек, не може да се
приеме, че хипотезата на чл.125, т.1 от ЗДвП е осъществена.
Сочи, че постигнатата
спогодба между ищеца ЗД „Е." АД и пострадалата М.Б.Б. не обвързва
ответника по отношение на размера на обезщетението, който
не е установен спрямо него със сила на присъдено нещо.
Отделно счита, че сумата от 3 500, 00 лева е изключително завишена спрямо
телесните увреждания на пострадалата и не кореспондира със справедливо такова
по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Освен сумата в размер на 3 500.00 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, която се претендира ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, ищеца претендира
и сумата в размер на 200.00 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, при сключване на извънсъдебната спогодба между пострадалата и
застрахователя ЗД „Е." АД. Счита, че тази сума не се дължи и не следва да
се претендира от ответника в настоящото производство, тъй като спогодбата е
сключена извънсъдебно. Тя има договорен характер и всички разноски, свързани
със сключването й са избор на договарящите и са си за тяхна сметка.
В с.з. ищецът с писмена молба
моли за уважаване на иска. Ответникът чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявената претенция намира правното си основание в чл.
500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл.
500 ал. 1 т. 3, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
За уважаване на иска е необходимо доказване от страна
на ищеца, на предпоставките за възникване на отговорността на деликвента, а
именно че е сключена валидна застраховка „ГО" за процесния автомобил с
ответника със срок на действие, обхващащ датата на застрахователното събитие,
че е настъпило ПТП с посочения механизъм на увреждане, че от ПТП са причинени
вреди на трето лице, по вид и размер, съгласно твърденията, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, че са налице
предпоставките за реализиране на регресната отговорност, а именно, че
ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато на основание чл. 125, т. 1 от Закона за движение по пътищата идването на
служите за контрол на МВР е било задължително поради наличието на ранен човек.
С оглед твърденията на ответника, същият следва да
докаже положителните правопогасяващи
факти, на които основава възраженията си, в случая – твърдения от него
механизъм на уврежданията, за които е заплатено обезщетение от страна на ищеца,
а именно че те не са причинени от ПТП с автомобила на ответника.
Не се оспорва по делото наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО" за процесния автомобил, между страните
по делото и наличието на плащане в посочения размер от страна на ищеца в полза
на трето за делото лице, претендиращо права на поспадало от ПТП лице. Оспорва
се механизма на настъпването на вредите и предпоставките за възникване на
отговорността на ответника.
От събраните в хода на НАХД № 4828/2018г. на ВРС,
доказателства, надлежно приобщени към настоящото дело, се установява от разпита
на самата „пострадала от ПТП“ М.Б.Б., че на
24.07.2018 година се прибирала от приятеля си с тролей № 82. Слязла на спирка „*****“,
и тръгнала към светофара за пешеходци. Тръгнала да пресича ***** в посока към
басейна. Светофара бил зелен и имало четири, пет коли, които чакали да направят
ляв завой по ***** посока центъра. Тя тръгнала да пресича на зелено между
колите и водача, който бил спрял, потеглил. Тя застанала на капака с разперени
ръце настрани и наведена напред, направо
легнала на капака, при което впоследствие паднала на десния си крак, защото нещо се спънала и си ударила брадичката.
Нещата й се пръснали. Човекът спрял, като също много се уплашил. Попитал я, как
е, има ли нужда от медицинска помощ. Тя му отказала, събрала си нещата и се
прибрала в къщи. Не смятала нищо да казва на родителите си, защото й нямало нищо,
но те я видели, че трепери, видели и коленете й, които били охлузени, и
брадичката й и баща й се обадил на телефон 112. Колата тръгнала да идва от горе
й, но спряла, тя легнала на капака му, за да я види. Удар нямало, колата не я е
ударила, тя просто протегнала ръцете си напред. Водачът бил спрял, когато тя се подпряла на капака му.
Предвид детайлно изяснената фактическа обстановка чрез разпит на прекия
свидетел на инцидента и пострадал М.Б.Б. се установява, че уврежданията й
/които не бяха уточнени от ищеца, но се установяват от събраните в хода на
процеса писмени и устни доказателства – охлузвания по лицето и брадичката, рана
на долната устна, и охлузване в областта на коляното/, са причинени от падане от страна на М.Б.Б. в резултат на
спъване.
Не се установява вредите да са настъпили в резултат на удар между лекия
автомобил, управляван от ответника и пострадалата. Поради това не е налице ПТП,
доколкото за ПТП е необходимо съприкосновение между два автомобила или
автомобил и пострадало лице.
Поради липса на ПТП с пострадало лице /или пострадало от ПТП лице/, не
е било необходимо да бъдат уведомявани контролните органи, съгласно
разпоредбата на чл.125, т.1 от ЗДвП /същите
се уведомяват когато при произшествието
има убит или ранен човек/. В конкретния случай липсват както ПТП /няма удар на
пострадалата от автомобила/, така и ранен в следствие на ПТП човек
/свидетелката е ранена, но не от ПТП/.
За да е налице посочената в чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ предпоставката за
ангажиране на регресната отговорност на застрахованото лице, е необходимо то да
е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В конкретния
случай идването на контролните органи не е задължително /поради липсата на ПТП
с пострадал човек/, и поради това не е налице и задължение на ответника да
изчака идване на органите на КАТ. Поради това не би могло да се приеме, че
водачът на автомобила е напуснал самоволно мястото на инцидента. Липсата на
предпоставките на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ води до неоснователност на
предявения по делото иск, поради което същият следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
се следват разноските за производството, които са в размер на 590лв., съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „З.Д.Е."АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Б. и Е.И.
- изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител К.А. -
юрисконсулт, срещу А.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 700.00 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по щета № **********/14.08.2018 г. от
застрахователя в полза на застрахования, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл. 500
ал. 1 т. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА „З.Д.Е."АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Б. и Е.И. - изпълнителни директори, чрез процесуалния си
представител К.А. - юрисконсулт, ДА
ЗАПЛАТИ НА А.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 590лв.
/петстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: