РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно административно
наказателно дело № 20215300601598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С Решение № 260552 от 04.06.2021 г., постановено по АНД № 5980/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н. с., обвиняемият П. Й. К. е
признат за виновен в извършено на 10.02.2019 г. в гр. Пловдив престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, в резултат на
виновно нарушаване на правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като е оправдан в това да е нарушил правилата по чл. 23, ал. 1 и чл. 75,
ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК
съдът е освободил обв. К. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева. В негова тежест,
на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, е възложено заплащането на направените
по делото разноски.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от упълномощения
защитник на обвиняемия К. - адв. Д., с която се прави искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново, изцяло
1
оправдателно решение. Излагат се твърдения за допуснато нарушение на
материалния и процесуалния закон, и за явна несправедливост. Не са
направени доказателствени искания. Защитата не се е възползвала и от
правото да депозира допълнение към въззивната жалба в предоставения й
срок след уведомяването за изготвяне на мотивите към решението.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло от обвиняемия и
защитника му. Отправените с жалбата оплаквания аргументират с твърдение,
че по делото не са събрани безспорни доказателства, които да доказват вината
на обв. К.. Той не е имал възможност да реагира и предотврати ПТП-то, при
което са причинени съставомерните вреди. Не той, а друго, неустановено
лице - водач на товарния автомобил, от който е паднало препятствието на
пътя, с действията си е предпоставило ПТП.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив изразява становище,
че жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Атакуваният съдебен акт като правилен, законосъобразен и справедлив
следва да се потвърди. При постановяването му съдът е взел предвид всички
доказателства. След обсъждането им в цялост е достигнато до правилен и
законосъобразен извод за вината на жалбоподателя по настоящото дело.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и
защитника му и извърши цялостна служебна проверка на правилността на
обжалвания първоинстанционен акт, при спазване изискванията на чл. 313 и
чл. 314 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва решението, в предвидения за това срок.
Тя е частично основателна, макар и не по изложените съображения, а с
оглед налична неназована от обжалващия материална незаконосъобразност
на решението. В преобладаващата си част жалбата е неоснователна.
Възприетата от Пловдивският районен съд фактическа установеност на
извършеното е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въз основа на събраните по
реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени
способи, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
2
Обв. К. е правоспособен водач на МПС, с валидно СУМПС до
13.10.2021. Управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4“ с рег. №
*-негова собственост. Към инкриминираната дата – 10.02.2019г. автомобилът
бил технически изправен, с валидно сключена за 2019г. застраховка
„Гражданска отговорност”.
Пострадалият ИАК е правоспособен водач на МПС, с валидно до
13.09.2020г СУМПС. Като собственик на лек автомобил марка „Киа“,
модел „Спортидж“ с рег. № * ползвал същия. Към инкриминираната дата –
10.02.2019г. автомобилът бил технически изправен, с валидно сключена за
2019г. застраховка „Гражданска отговорност”.
На 10.02.2019г., около 14.00ч, св.ИК потеглил с лекия автомобил
„Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № * от с.Ко за гр.Пловдив. На предна дясна
седалка в автомобила седяла съпругата му-св.ВК. И двамата били с
поставени предпазни колани. Времето било ясно, слънчево, сухо, поради
което видимостта била много добра. След с.Труд пътното платно се
разширявало в две ленти, които били разграничени с прекъсната пътна
маркировка. Св.К се движел със скорост от около 80км/ч., като спазвал
дистанция от около 30м. от лекия автомобил, който се намирал пред неговия.
Докато управлявал МПС, забелязал че водачът на намиращия се пред него
лек автомобил предприел маневра – движение на дясно. Вгледал се и
констатирал, че на пътното платно имало някакво препятствие. Погледнал и
в огледалото за задно виждане.Установил, че непосредствено зад неговия
автомобил не се движело друго МПС, намалил скоростта, в следствие на това
преустановил движението на управлявания от него автомобил
непосредствено преди препятствието.То се оказало пластмасов палет на
платното за движение. Св. К преустановил движението до степен да спре, тъй
като не можел да заобиколи този палет поради наличието в същия момент
на други автомобили, движещи се в дясната лента за движение. За да се
обозначи на пътя, той пуснал аварийните светлини на автомобила си.
Забелязал, че малко по-напред от неговия автомобил, от другата страна на
пътя вдясно, на самия банкет, бил спрян малък камион с каросерия.
Предположил, че въпросният палет е изпаднал от този камион. В следващия
момент погледнал в огледалото за задно виждане. Забелязал, че лек
автомобил - марка „Ауди”, модел „А 4“ с рег. № * се приближава с много
3
висока скорост. Констатирал още, че водачът му не намалява скоростта на
движение. Поради това предупредил съпругата си, че има опасност от удар
между двата автомобила. След няколко секунди такъв последвал между
управлявания от обв.К. автомобил и спрелия автомобил, управляван от
свидетеля. Причината била, че обв.К. не реагирал своевременно на опасността
от удар с лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № *. Ударът
настъпил в предната част на управляваното от обвиняемия МПС и в задната
част на управляваното от св.К. След удара обвиняемият сам слязъл от
автомобила си, като преди това позвънил на тел.112 и съобщил за
настъпилото ПТП. Следва да се добави, че от справката от „ Национална
система“ 112 се установява непосредствено след него на същия номер да е
позвънила и свид. К. Това обосновава като добросъвестни и твърденията на
св. Ки, че именно К е сигнализирала на сочения телефонен номер. Обв. К.
отишъл до колата на пострадалия свидетел и попитал как са возещите се в
автомобила „Киа Спортидж“.
Произшествието е настъпило в хоризонтален, равен и прав участък от
пътя, при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина.
Платното за движение в мястото на произшествието имало настилка от
асфалт, която била суха.
Водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № *-
св.К и водачът на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4“ с рег. № *-
обв.К. били тествани за употреба на алкохол от пристигналите на
местопроизшествието органи на реда. Пробата била отрицателна и за двамата
водачи. Били извикани и два екипа на Бърза помощ, които транспортирали
св.К и съпругата му, както и обв.К. в спешен кабинет на УМБАЛ „Св.Георги“
– гр. Пловдив. Там били извършени прегледи, при които се констатирало, че
вследствие на удара и настъпилото ПТП св. К имал счупена кост на лявата
китка, което наложило да бъде гипсирана. В допълнение към приетото от
районния съд следва да се констатира, че били установени и травматични
увреждания на обвиняемия, вкл. множествени разместени счупвания на двете
кости на дясната подбедрица в долния край, в областта на глезенната става.
С оглед установяване на техническата причина за настъпилото ПТП, в
хода на ДП-во е била назначена автотехническа експертиза. Според
заключението на вещото лице скоростта на движение на л.а.“Ауди А4“,
4
управляван от обв.К., в момента на удара е била около 68км/ч. Водачът на
това МПС е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако е реагирал на разстояние по-голямо от 52м от спрелия
л.а.“Киа Спортидж“, управляван от св. К. Като основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка експертът сочи, че
водачът на л.а.“Ауди А4“- П. Й. К. не е реагирал своевременно на опасността
от удар със спрелия на платното пред него л.а. „Киа Спортидж“.
В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени
още две допълнителни авто-технически експертиза. Изразеното становище на
вещото лице е, че оставянето на следи при екстрено спиране не е
задължително, а това в по-голяма степен важи за автомобилите с
антиблокираща спирачна система- ABS, която теоретично държи колелото на
границата на въртенето, т.е. обороти близки, но по-големи от нула, а при
липса на плъзгане няма да останат следи. Технически правилно е водачите на
пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а също така и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне
опасност за движението. В случая водачът на л.а. „Киа Спортидж“ е спрял на
платното за движение, тъй като е възникнала опасност за движението му-
препятствие на платното пред него. Продължаване на движението на л.а. “Киа
Спортидж“ би довело до удар в това препятствие. След като водачът на
л.а.“Киа Спортидж“ е спрял и то не екстрено, а плавно, той е пуснал
аварийните светлини и така се е обзначил на платното по единствения
възможен начин, за който имал време. Технически правилно е водачът на
пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. В анализираната пътна ситуация,
при спразване на минималната дистанция съобразена с безопасността на
движението, така че задно движещия се л.а.“Ауди“ да спре безопасно при
предприемане на рязко спиране на предно движещия се неизвестен
автомобил, водачът му е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара с л.а „Киа Спортидж“ и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
В хода на ДП е била назначена и изготвена и СМЕ на пострадалия
ИАК. Според заключението на вещото лице, на пострадалото лице ,
5
вследствие на настъпилото ПТП, е била причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК, изразваща се в контузия на лявата ръка със
счупване на лъчевата кост на ръката в областта на гривнената става /китката/,
довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около
1.5-2месеца.
При правилната фактическа установеност на деянието, възприета въз
основа на наличните по делото доказателства, обсъдени и кредитирани в
съответствие с изискването на процесуалните норми и правилата на
формалната логика, не е налице и заявената пред настоящия съд процесуална
незаконосъобразност на обжалваното решение. Процедурно вярно е
установена фактологията по деятелността на подсъдимия.
Упреците за необоснованост на решението, поради несъответствие на
изводимото от доказателствата с възприетата фактическа обстановка, са
неоснователни.
Изложените от проверявания съд мотиви в тази насока се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав.
С изискуемата задълбоченост са анализирани обясненията на
обвиняемия. Не са кредитирани само в частта, че той не е възприел
автомобила на св. К, защото неустановен по делото автомобил който рязко
завил непосредствено преди мястото на ПТП, е пречел на видимостта му и
поради това възприел автомобила на К в момент, когато удара бил неизбежен.
Несъответствието на така заявеното с изводимото от останалите
доказателствени източници- показанията на свидетелите ИК и ВК, и липсата
на каквото и да е подкрепящо твърдението на подсъдимия доказателство
правилно са оценени от контролирания съд, който е възприел обясненията на
подсъдимия в тази част като обслужващи избраната защитна позиция.
Като взаимно допълващи се и непротиворечиви, съответни на
установеното от писмените доказателства и експертните становища са били
кредитирани изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, а именно ИК, ВК, ЛД, СА. Показанията на св.Д и А
не съдържат факти за инкриминираните събития и са ползвани като годен
източник на доказателства относно възприетите от тях характеристики на
местопроизшествието след настъпилото ПТП.
Съдът ясно е извел възприетите факти и е обосновал от кои
6
доказателства се установяват. Кредитирането изцяло на експертните
становища, изготвени добросъвестно от лица с необходимите специални
знания и опит, също е правилно.
Не се откроява визираното от жалбоподателя противоречие между
заключенията на изготвените АТЕ- основна и допълнителна. От тях се
установява, че на водача К. са били необходими 2,8 секунди за реакция и
плавно спиране. Изводът, обоснован и в на двете експертни становища (
основно и допълнителни) е, че обв. К. е могъл да реагира своевременно и да
избегне настъпването на ПТП.
Задълбочено са били обсъдени и кредитирани в съответствие с
действителното им съдържание и наличните по делото писмени
доказателства.
Телесното увреждане на св. К.- контузия на лявата ръка със счупване на
лъчевата кост на ръката в областта на гривнената става /китката/, причинило
трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1.5-2месеца, е
установено от заключението на в.л. с изискуемите специални знания и опит.
Увреждането е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и
съответства на визираните в чл. 129 от НК телесни повреди.
В съответствие с възприетата фактическа обстановка на извършеното е
и изводът, че обв.К. на 10.02.2019г. на път II-64 км 49, област Пловдив, при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, с регистрационен № *, е нарушил правилата за движение по
ЗДвП е нарушил правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДВП и по
непредпазливост е причинил е причинил средна телесна повреда на ИАК,
ЕГН:**********, изразваща се в контузия на лявата ръка със счупване на
лъчевата кост на ръката в областта на гривнената става /китката/,причинило
трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1.5-2месеца,
при което е съотнесъл това му поведение към съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.1 от НК. Те несъмнено са налице.
Проверяваният съд не е обсъдил с изискуемата прецизност следващото
деянието поведение на обвиняемия, за което настоящият съд ще изложи
становище по- сетне, тъй като е значимо за правната кволификация.
Несъмнено е установено неизпълнението на задължението,
установено в чл. 20, ал.2 от ЗДвП за водачите на МПС - да намалят скоростта
7
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Това неизпълнение е поставило началото на причинно-
следствения процес, при който е настъпило ПТП и е причинена установената
телесни повреда на пострадалият К- средна по смисъла на чл.129, ал.2 вр .с
ал.1 от НК.
Възражението пред настоящия съд, с което се обосноват
оплакванията за процесуална и материална незаконосъобразност на
решението, както и за несправедливост (изведена от факта на признаването на
обвиняемия за виновен), се аргументират с изразено становище от вещото
лице, изготвило допълнителна АТЕ, че обв. К. не е могъл да предотврати
удара. Внимателният прочит на всяко от трите налични по делото становища
на същото вещо лице не очертава като основателно това възражение. В
заключението на допълнителната АТЕ, приложено на л. 94-102 т. 1 от ДП, са
обсъдени две хипотези на обстоятелствата непосредствено преди
настъпването на ПТП- при наличен движещ се друг автомобил между двата
участвали в произшествието, рязко свил вдясно и при липсата на такъв.
Действително вещото лице сочи, че ако е имало друг автомобил с описаното
поведение, едва след отклонението му вдясно спрелият автомобил на св. К е
станал видим за обвиняемия и в този случай обв. К. не е имал възможност да
избегне удара. И в това заключение се поддържа и изразеното в предходните
две становища от експерта, че при липсата на такъв ( трети) автомобил, обв.
К. е могъл да забележи спирането на лекия автомобил, управляван от
пострадалия и преди мястото на удара да спре. Настоящият съд споделя
аргументите на първостепенния- доказателствената съвкупност сочи
категорично на недостоверност на заявеното от обвиняемия, че между
управлявания от него автомобил и автомобила, управляван от пострадалия, е
имало такова превозно средство. Св. К по убедителен начин описва
собственото си поведение, включващо не само спиране, но и включване на
аварийно светлини с цел предупреждение на идващи след него водачи, а така
също и възприятията си от огледалото за обратно виждане- че автомобилът,
движещ се отзад, изобщо не намалява скоростта на движението си, при което
пострадалият е имал и време да предупреди съпругата си за очакван ( и
настъпил) удар. Идентични за този факт са и показанията на св. К. Т.е.
алтернативно изразеното при добросъвестно изследван от вещото лице в
ДАТЕ въпрос за евентуален принос на трети за произшествието автомобил не
8
може да бъде възприето, поради категорично установеното, че такъв
автомобил не е имало.
Неоснователно е и възражението, че неустановено по делото лице-
водач на товарен автомобил, от който е изпаднало препятствието на пътя, е
единствено отговорен за случилото се.
На първо място от къде, кога и как се е озовал пластмасовия палет
там, където не е следвало да бъде- на платното за движение, по делото не е
установено. Единствено св. К сочи да е предположил, че той е изпаднал от
спрелият в насрещната част на пътя, на банкета, малък камион. Дали
предположенията му са съответни на обективната действителност, по делото
не е установено.
Несъмнено е установено, че наличието на такъв предмет пред
управлявания от пострадалия автомобил е предпоставило спирането му, след
което е последвал и удара отзад. Но това обстоятелство не може да се
съотнесе като изключващо отговорността на обвиняемия. Самият пострадал е
управлявал лекия си автомобил така, че изненадан от препятствието на пътя,
е успял последователно да намали скоростта, да спре, да включи аварийните
светлини и да погледне какво се случва зад него. Всички изготвени по делото
експертизи сочат на възможност за обвиняемия да възприеме своевременно
спрелия автомобил на св. К и да предприеме действия за спиране, каквито не
е предприел.това се извежда и от показанията на свидетелите Ки. В случая
препятствието на пътя на обв. К. е бил не пластмасовия палет, а спрелия
автомобил на св. К. Спрямо последния той е дължал действия, които е могъл,
но не е извършил, поради което е настъпило ПТП.
Правилно е определена и формата на вината- непредпазливост, изразила
се в небрежност - обвиняемият е имал възможността да предвиди и
предотврати престъпния резултат, той не е целял, нито предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Искането за признаването на обвиняемия за невиновен е
неудовлетворимо.
Убедителни и поради това споделяеми са мотивите на ПдРС за
оправдаване на обвиняемия по възведеното му обвинение престъплението да
е извършено при нарушаване и на разпоредбата на чл.23 ал. 1 от ЗДвП. Тя
9
установява задължение за спазване на дистанция, позволяваща на водача на
ППС да избегне удар в движещото се пред него друго превозно средство
него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая не се установява
причината за настъпване на произшествието да е поради неспазена
дистанция, тъй като в момента, в който управляваният от пострадалия
автомобил е намалил скоростта и спрял, обвиняемият е могъл чрез безопасно
екстрено спиране да избегне удара. Причината за настъпването му е липсата
на реакция за спиране, а не неспазена дистанция. Идентични са
съображенията за оправдаването на обв. К. и по възведеното обвинение за
нарушение на чл.75 ал. 1 от ППЗДвП, установяваща същото задължение за
дистанция.
Настоящият състав на съда намира, че неправилно ПдРС не е обсъдил
задълбочено данните по делото относно обективираното от обвиняемия
поведение непосредствено след настъпването на ПТП. Несъмнено е
установено, че той веднага и пръв е подал сигнал на тел. 112. След това,
въпреки обективно установеното му състояние от приложената по делото
СМЕ и медицински документи, е отишъл до пътуващите в другия автомобил
и ги е попитал за състоянието им. От заключението на СМЕ, приложено на л.
48 т. 1 от ДП е видно, че на обв. К. също са причинени при обсъжданото
ПТП травми- множествени разместени счупвания на двете кости на дясната
подбедрица в долния край, в областта на глезенната става, довели до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около 5-6 месеца, както
и контузия на главата, причинила му болка. Медицинските документи,
приложени по делото, подкрепят в пълна степен заключението на вещото
лице. В този аспект, с оглед сериозните увреждания и на обвиняемия, следва
извод, че той не само се е обадил на тел. 112, но и е проявил дължимата
грижа към състоянието на возещите се в другия лек автомобил. Обективното
състояние на всеки от свид. Ки не е налагало допълнителни усилия от
обвиняемия К., извън реализираните, за оказването им и на друга помощ.
Известно е, че правната квалификация на деянието по чл. 343а от НК е
свързано с активно поведение на дееца, насочено към оказване на помощ на
жертвата. Законът не поставя изискване за естеството на спасителните
действия и тяхната ефективност, като единственото условие е те да са
необходими. Установената по делото фактология очертава проявено от
подсъдимия поведение, което покрива критериите на чл. 343 а ал. 1 б. а от
10
НК, тъй като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
Пострадалият св.К още в хода на досъдебното производство е изразил
категорично, че не желае прекратяване на досъдебното производство.
Макар във въззивната жалба да не са наведени оплаквания в тази
насока, съобр. чл. 314 ал. 2 от НПК задължение на въззивния съд е да
провери изцяло правилността на присъдата и единственото ограничение в
тази му дейност е свързано със съблюдаване на принципа за забрана да се
влошава положението на обжалващия подсъдим/обвиняем – за reformacio in
peius, ако липсват искания в тази насока от останалите страни в
производството. В настоящия случай са налице основания за приложение на
благоприятстващ обвиняемия закон- изменение на решението, чрез
приложение на привилегирована спрямо приетата от първостепенния съд
правна норма. В тази част само решението следва да се измени.
Това не се отразява на възприетото от контролирания съд относно вида
и размера на наказанието. И в този случай наказуемостта на престъплението,
преценена наред с данните за съдебното минало на обв. К. и липсата на
съставомерни имуществени вреди обуславя приложението на чл. 78а, ал.1 от
НК.
Наложеното му административно наказание глоба в най- ниския
предвиден размер от 1 000 лв. съответства на индивидуализиращите
отговорността на дееца обстоятелства. В конкретния случай, с оглед
възприетата от настоящия състав правна квалификация на извършеното,
следва да бъде изключено цененото от ПдРС като смекчаващо отговорността
на дееца поведението след произшествието- „ позвънил е на тел.112, стигнал е
до пострадалия, макар и той самия да е бил със тежко увреждане“. Тези
обстоятелства бяха взети предвид от настоящия съд при определяне
съставомерността на извършеното и са включени в обективните признаци на
престъплението. В минималния размер от 1 000 лв. несправедливост на
наказанието не може да се обсъжда и не е налице. Не е наложено
алтернативно кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като
районният съд е счел, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и
без него.
В съответствие с императива на чл. 189, ал.3 от НПК е разрешен
11
въпросът с разноските.
Жалбата е неоснователна и не следва да се уважи в насока отмяна на
решението на районния съд и оправдаване изцяло на обвиняемия, тъй като не
са налице основанията за това.
Воден от горното и на осн. чл. 337 ал. 1 т. 2 и чл. 338 от от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 260552 от 04.06.2021 г., постановено по АНД №
5980/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н. с., като
преквалифицира престъплението по чл. 343 а ал. 1, б. а вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„Б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като обвиняемият П. Й. К. след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12