Решение по дело №3834/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 04.03.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3834 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №472966 от 17.08.2018г., постановено по гр.дело №21869/2016год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от К.С.Х. ЕГН********** против „Т.-С.”ЕАД ЕИК******, че ищецът К.Х. не дължи на „Т.-С.”ЕАД сумата от 1978,57лв.- стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2009г. до м.04.2011г. за топлоснабден имот в гр.София, ул.„******, апартамент №18, аб.№179815 и сумата от 350,47лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2009г. до 11.07.2012г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по делото в размер на 383,38лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за процесния период са погасени по давност. Твърди, че давностният срок е прекъснат с подаването на молба за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ, като към момента на подаване на молбата не е била изтекла 3-годишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. След проведено производство по реда на чл.422 ГПК следвало да се приложи петгодишна погасителна давност по отношение на процесното задължение. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в подадения в срок отговор на въззивната жалба, моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Касае се за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на задълженията, за които е налице влязло в сила решение следва да се приложи общата петгодишна давност. В случая се установява, че както производството производството по чл.422 ГПК, така и изпълнителното производство по посоченото от ответника и приложено изпълнително дело, са водени от ответника само срещу съпругата на ищеца. Ответникът действително е солидарен длъжник по отношение на тези задължения, но солидарните длъжници са обикновени другари и предприемането на действия спрямо единия от тях, както и прекъсването на погасителната давност по отношение на единия от тях, не води до прекъсване на погасителната давност на задълженията на другия длъжник, по аргумент от общата разпоредба на 125 ЗЗД- прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Без значение е дали прекъсването или спирането е в рамките на граждански процес или настъпва на извънсъдебно основание. Действията спрямо друг солидарен длъжник няма действие и спрямо длъжника, за когото не са предприети действия в рамките на изпълнителния процес. Както отделните действия на някой от солидарните длъжници, така и действията спрямо някой от тях, нито вредят, нито ползват останалите, с изключение на удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници, в който случай се проявява погасителен ефект и за останалите. Поради това липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник (в случая ищеца и ответник по въззивната жалба) води до изтичане на давността за вземането спрямо него. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски и в отговора на въззивната жалба е заявил, че претендира такива в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение което е заплатено изцяло и в този размер следва да бъде присъдено.    

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №472966 от 17.08.2018г., постановено по гр.дело №21869/2016год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С."ЕАД да заплати на К.С.Х. ЕГН********** сумата от 300 лева разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/