Р
Е Ш Е
Н И Е №189
гр.Кюстендил 06.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебното заседание,
проведено на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на секретаря
Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия М. Богданова в.гр.д.№170 по
описа за 2018 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Р.“ ЕИК ********със
седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Х.С.“ №**, представлявана от
Председателя В.Д.А.чрез адв. С.Е. от АК Благоевград със служебен адрес:
гр.Благоевград, ул.“Тодор Александров“ №47 ет.3 офис 5 против Решение №644,
постановено на 14.12.2017г. по
гр.д.№772/2017г. по описа на Районен съд Дупница.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт съдът е осъдил Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.",
да заплати на С.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 4
000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
незаплатен остатък от дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 предл. второ от КТ, ведно със законната
лихва, считано от 28.04.2017г. до окончателното му заплащане.
Отхвърлил е като неоснователен предявения от Кооперация "РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", срещу С.В.Х., насрещен иск с правно
основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 131.10 лв., представляваща получени без основание обезщетения
по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ.
Осъдил е Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р. да
заплати на С.В.Х. сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 160.00 лв. /сто и
шестдесет лева/, както и 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ - разноски за съдебно
- счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.
Въззивникът "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.
обжалва съдебното решение на районната инстанция изцяло като неправилно и
необосновано. Твърди се нарушение на материалния закон. Поддържа, че с
въззиваемия С.Х. не са били в трудови правоотношения, тъй като той е бил
председател на кооперацията и на управителния съвет и съгласно разпоредбата на
чл.83 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор подлежат на изрична
регламентация в закон, в акт на МС или в устав. В случая били регламентирани в
Закона за кооперациите и Устава. Позовава се на липсата на изрична правна
норма, регламентираща възникване на трудово правоотношение между кооперацията и
нейния председател. Счита, че не е приложима разпоредбата на §2 от ДР на КТ,
тъй като касае трудовите правоотношения на членовете – кооператори, не и на
председателя на кооперацията. Според въззивника районният съд неправилно е
приел, че към 01.05.2014г. правоотношението между кооперацията и председателя й
е било валидно прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.10 от КТ. Излага доводи в тази
насока. Поддържа, че поради липса на ТПО Х. не е имал право да получи
обезщетения на основание КТ. Тези суми
били получени от него без правно основание и съгл. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е длъжен
да ги върне. Въззиваемият получил общо 8
131,10лв., без да е имало основание за това. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск от Х., респ. уважаване на насрещния иск на Районна
потребителна кооперация Р.. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
По
реда на чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ответника по същата С.В.Х. чрез адв. Е.Б.. Счита жалбата за неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение. Оспорва изложените обстоятелства в жалбата.
Твърди, че са били налице трудови правоотношения между страните, като в
трудовата му книжка работодателят –
въззивник е отбелязал датите на възникване и прекратяване и прослужено време за
периода от 20.10.1975г. до 01.05.2014г. – 38г. 6м. и 11дни. Сочи, че
въззиваемият е започнал работа в кооперацията на длъжност шофьор въз основа на
сключен трудов договор №582 от 20.10.1975г. като до 01.05.2014г. е бил
преназначаван на различни длъжности в РПК Р. на ТПО. Същият е заемал длъжността
Председател на кооперацията за периода от 25.03.1997г. до 01.05.2014г., поради
което правилно му е била присъдена за обезщетение по чл.222 ал.3 КТ сумата в
размер на 4000лв., както и че получената от Х. сума в размер на 2 347лв. на
основание чл.224 ал.1 КТ не е получена без основание с оглед наличието на
трудови правоотношения между страните. Развива доводи в тази насока. Поддържа,
че не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
С оглед извършената от съда служебна
проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
При въззивния контрол за законосъобразност и правилност
на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първа
инстанция доказателства счита, че то е неправилно, доколкото
първоинстнационният съд е достигнал до погрешен извод за наличие на
трудовоправно отношение между страните по спора, с оглед на което постановеното
от РС Дупница решение следва да бъде отменено, предявеният от ищеца иск с
правно основание чл.222, ал.3 КТ отхвърлен като неоснователен, респ. да се
уважи насрещният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД на
ответната кооперация.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и
възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Пред РС Дупница е предявен иск за сума в размер на
4000.00 лв., представляваща неизплатената част от дължимото на ищеца С.В.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** от ответника Кооперация "РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
ул.„Х.С.“ №5, ЕИК ********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС,
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Ответникът по първоначалния иск е предявил срещу
ищеца насрещен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за осъждане на същия да му заплати сумата от
8131.00 лв., от които: получено без основание обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
в размер на 5784.00 лв. и получено без основание обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2347.00лв.
Ответникът Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "Р.", е юридическо лице, осъществява търговска дейност с
подробно описан предмет и в интерес на нейните членове.
Видно от съдържащите се в личното трудово досие на ищеца
по първоначалния иск Заповед №582/20.10.1975г. и Трудов договор №
582/20.10.1975г., С.В.Х. е назначен на същата дата в Районна потребителна
кооперация «Р.», гр. Р., чийто правоприемник е ответната кооперация, на
длъжност «шофьор» по безсрочен трудов договор на пълно работно време. Впоследствие
със Заповед № 52/06.08.1996г. е преназначен от длъжността «отговорник в
хлебопроизводството» на длъжност «заместник председател», считано от 01.07.1996г.,
на основание решение на управителния съвет за неопределено време.
Със Заповед №47/26.03.1997г. С.Х. е преназначен на
длъжността «Председател» на РПК «Р.». Като основание за преназначаване в
заповедта е посочено «на основание Протокол № 2 от годишно-отчетно събрание и
Протокол №1 на комисията по избора от същото събрание, проведено на
25.03.1997г., и съгласно чл.86, ал.1 от Кодекса на труда».
Видно от Допълнително споразумение от 01.04.2002 г. към
Трудов договор № 582/20.10.1975г., на основание чл.86, ал.1 от КТ, С.Х. е
преназначен отново на длъжността «Председател», като трудовият договор е
сключен за срок от три години, на пълно работно време, с определено основно
месечно трудово възнаграждение. Следват неколкократни преназначавания отново на
длъжността председател с допълнителни споразумения към Трудов договор №
582/20.10.1975г.: ДС от 30.03.2005г.; ДС от 02.01.2006г.; ДС от 04.01.2008г.;
ДС от 05.01.2009г.; ДС от 01.09.2011г.; ДС от 02.01.2012г.; ДС от 01.02.2012г.;
ДС от 02.05.2012г.; ДС от 01.10.2012г.; ДС от 01.11.2013г.
Със Заповед №4/29.04.2014г. на председателя на
управителния съвет на РПК «Р.» трудовото правоотношение е прекратено, на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.05.2014г., когато С.В.Х. е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от приетото като
доказателство по делото Разпореждане №********** на Ръководител «ПО» в ТП на
НОИ, гр.Кюстендил. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено
на работника/служителя да се изплатят следните обезщетения: по чл.224, ал.1 от КТ за 51 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на
2361.80 и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия в
размер на шест брутни заплати, в размер на 5784.00 лв.
Видно от представената от ищеца по първоначалния иск
трудова книжка, С.В.Х. работи в ответната кооперация от 20.10.1975г.,
първоначално на длъжност «шофьор», а в последствие е преназначаван многократно
на различни длъжности, с допълнителни споразумения към основния трудов договор.
В периода от 1997г. до 01.05.2014г., когато е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е изпълнявал длъжността «Председател» на РПК «Р.».
Трудовият му стаж в кооперацията в периода от 20.10.1975г. до 01.05.2014г. е 38г., 6 месеца и 11 дни, като
е посочено, че осигурителният стаж е равен на положения трудов стаж. Посочени
са и данни за получаваното от Х. трудово възнаграждение.
Видно от приетата като доказателство справка-данни от ТД
на НАП-София, офис Кюстендил за осигуряването на С.В.Х. в периода от
01.06.1999г. до 30.04.2014г. (времето, в което е изпълнявал длъжността
«председател»), същият е осигуряван за всички социални рискове, т.е. като лице,
работещо по трудово правоотношение, видно от посочения код 01.
От ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск
са представени Устав на РПК «Р.» от 2008г. и Устав на РПК «Р.» от 2014г., в
които не е предвидено възникване на трудово правоотношение между кооперацията и
избрания за председател.
Представена е и ведомост за заплати за м. април 2014г.,
подписана от С.Х., видно от която същият е получил сумата от 2347.10
лв.-обезщетение по чл.224 КТ и сумата от 5784.00-обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
За обективно и всестранно изясняване на спора,
първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал.3 и чл.224,
ал.1 от КТ е брутното трудово възнаграждение за месец март 2014г., което е на
стойност 964.00 лв., от което следва, че размерът на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ в размер на шест месечни брутни работни заплати е 5784.00 лв., а
размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск в размер на 51 дни е 2347.10. Общата стойност на двете обезщетения е в
размер на 8131.10 лв. С.В.Х. е получил частично плащане от дължимата сума в
размер на 4131.10 лв. и има дължим остатък за получаване в размер на 4000.00лв.
В счетоводната сметка 499 на РПК «Р.» е отразено, че кооперацията дължи на С.В.Х.
сума в размер на 4000.00 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ- претенция за
заплащане на обезщетение при прекратяване на ТПО при придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като и с насрещен иск по чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 8131.00 лв., от които
получено без основание обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 5784.00 лв. и
получено без основание обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 2347.00 лева.
Страните не спорят и по делото е установено, че С.В.Х. е
изпълнявал длъжността «Председател» на ответната кооперация в периода от 1997г.
до 01.05.2014г. Спорно в случая е дали длъжността е изпълнявана по трудово
правоотношение. Районният съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 от
5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК, е приел, че е принципно
възможно член кооператор да е и в трудово правоотношение с кооперацията, както
и че е допустимо, отношенията между председателят и кооперацията да бъдат
уредени като трудови. Приел е също така, че от представените по делото
доказателства, а именно Трудов договор №582/20.10.1975 г., Заповед
№47/26.03.1997 г. и допълнителни споразумения към основния трудов договор,
безспорно се установявало, че ищеца е бил в трудовоправни отношения с ответната
кооперация, при което е уважил предявеният иск по чл.222, ал.3 КТ, респ.
отхвърлил като неоснователен насрещния иск на ответната кооперация с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Въззивната инстанция, след анализ на събраните в хода на
пръвоинстанционното производство доказателства и съобразявайки материалния
закон, достига до различен правен извод, а именно за липса на характеристиките
на трудово правоотношение на отношенията между председателя и кооперацията.
При разглеждане на процесните отношения следва да се
съобрази разпоредбата на чл.83 от КТ, съгласно която длъжностите, които се
заемат въз основа на избор, подлежат на изрична регламентация - в закон, в акт
на МС или в устав. В случая, с оглед начина на организиране на дейността на ответника,
регламентацията е в Закона за кооперациите и Устава. При запознаване с тези
нормативи не се установява изрична норма, регламентираща възникване на трудово
правоотношение между кооперацията и избрания неин председател. В Устава на
ответната кооперация е записано, че председателят се избира от Общото събрание.
Създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между кооперацията и
председателя не е по трудов договор, независимо от представените по делото
трудови договори и независимо, че
е
прекратен със заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
В случая, нито в Закона за кооперациите, нито в акт на
МС, нито в приложения по делото устав на ответната кооперация е предвидено, че
между кооперацията и нейния председател
следва да възникне трудово правоотношение въз основа на избора на Общото
събрание. След като в посочените актове няма изрично предвиждане на избор на
председател като основание за възникване на трудово правоотношение, то не може
да се приеме, че такова правоотношение е съществувало. Създаденото въз основа
на избора от ОС правоотношение между ищеца и ответната коопрерация не е трудово
по смисъла на чл.357 КТ, независимо от представения по делото трудов договор от 20.10.1975 г., допълнителните
споразумения към него, трудовата книжка
на ищеца, както и справката от ТД на НАП
- София, офис Кюстендил, че ищеца за
периода от 01.06.1991 г. до 30.04.2014г. е осигуряван за всички социални
рискове, т.е. като лице работещо по трудово правоотношение. Така представените
доказателства не обуславят извода за наличие на
възникнало между страните трудово правоотношение, въз основа на избор, след
като в устава на кооперацията или в друг
нормативен акт не съществува такава норма.
Не е приложима и разпоредбата на §2 от ДР на КТ,тъй като
касае трудовите правоотношения на членовете–кооператори, не и с председателя. В
този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение №4/2005 от 05.04.2006г. на ВКС
по т.д.№4/2005г.на ОСГТК, което е приложимо към членовете – кооператори, които
работят в кооперацията по трудов договор, но не и за председателя на кооперацията,
чието правоотношение не е трудово. Председателят на кооперацията е председател
и на управителния съвет и се избира между членовете на кооперацията /чл.26 ал.1
ЗК/. Той е орган на кооперацията, представлява я, организира изпълнението на
решенията на общото събрание и на управителния съвет и ръководи текущата й
дейност /чл.26 ал.2 ЗК/. Решенията и действията на органите на кооперацията,
включително решенията за избор и освобождаване на председателя на кооперацията
и за определяне на възнаграждението му, подлежат на обжалване по реда на чл. 58
- 61 ЗК. Тези спорове не са трудови. В този смисъл е и практиката на ВКС:
решение №705 от 08.06.2006г.по гр.д.№2518/2003г. на ІІІ г.о.и определение
№715/13.03.2004г.по гр.д. №1677/2002г. на ІІІ г.о. При нарушение на права на
председателя на кооперацията, като орган на кооперацията, защитата следва да се
осъществи по реда на специалния ЗК с иск по чл.58 от ЗК или чл.60 от ЗК. С този
иск обаче не може да се реализира претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, доколкото същата е последица от прекратяване на
съществувало между страните трудово правоотношение, каквото в случая не е
налице. При тези доводи иска по чл.222, ал.3 КТ се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде
отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и
затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на
едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до
получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност
и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. При иска по чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е получил
претендираната сума, при отсъствието на основание за получаване на престацията.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че ищеца е получил от ответната кооперация сума в
размер на 5784.00 лева – обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и сума в размер на
2347.10 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Така получените обезщетения са изплатени без основание, доколкото се
установи, че между страните по спора за периода от 1997 г. до 01.05.2014 г.
ищеца С.В.Х., изпълнявайки длъжността „Председател“ на Районна потребителна
кооперация „Р.“ не е бил в трудовоправни отношения със същата, с оглед на което
и изплатените обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224 КТ са получени без
основание. При тези изводи иска по чл.55, ал.1, предл. право се явява
основателен и ще бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на въззивната страна се дължат
разноски, сторени пред двете инстанции, в размер общо на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, доказани като дължими с представените
договори за правна помощ. Съда намира за неоснователно възражението за
прекомерност на дължащото се адвокатско възнаграждение с оглед минималните
размери по чл. 7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба №1 от 09.07.2007 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Кюстенидлският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №644, постановено на 14.12.2017г. по гр.д.№772/2017г. по описа
на Районен съд Дупница и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.В.Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, срещу Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"Р.", със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х.С.“ №**, ЕИК
*****, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, иск за сума в размер на
4000.00 лв., представляваща неизплатената част от дължимото му обезщетение по
чл. 222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД на Кооперация "РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", със седалище и адрес на управление: гр.
Р., ул. „Х.С.“ №**, ЕИК ******, представлявана от В.Д.А.-председател на УС сумата
от 8131.00 лв., от които: получено без основание обезщетение по чл. 222, ал.3
от КТ в размер на 5784.00 лв. и получено без основание обезщетение по чл. 224,
ал.1 от КТ в размер на 2347.00 лв.
ОСЪЖДА С.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х.С.“ №**, ЕИК ******,
представлявана от В.Д.А.-председател на УС, сумата в размер на 2000.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от които 1000.00 лв.,
сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 1000.00
лева, сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, доказани
въз основа на приложени към делото договори за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при обосноваване на
предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.