Р Е Ш Е Н И Е № 1326
гр. Пловдив, 02.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 02.11.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова ч. гр. д. № 2668 по
описа на съда за 2017 г. и взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 32539/27.10.2017г /регистратура ПОС/ от E. Н.М. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 20168240400621
по описа на ЧСИ К. П. рег. № 824, с която се обжалва постановление за разноските
от 12.09.2017г, с което е оставено без уважение искането на длъжника за
редуциране на юрисконсултското възнаграждение, като направените по
изпълнителното дело разноски са възложени на длъжника.
В жалбата се твърди, че по
отношение размера на процесното юрисконсултско възнаграждение е приложима
Наредбата за заплащането на правната помощ, а не Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, тъй като относима към случая е новата редакция на
чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8 от 24.01.2017г/. Счита се също, че делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на юрисконсултското
възнаграждение от 356.64 лв е прекомерен. Претендират се разноски.
Ответната страна по
жалбата – ЕВН България Топлофикация ЕИК ********* /взискател в изпълнителното
производство/, я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК /постановление за разноските/ и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спорът е относно приложимата редакция на чл.
78, ал. 8 ГПК при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение на
взискателя, като според длъжника то следва да се определи съобразно новата
редакция, в сила от 28.01.2017т, която препраща към размерите на
възнагражденията по Наредбата за правната помощ, а според взискателя – по
предишната редакция, препращаща към наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съобразно която е определено и възложено в тежест на длъжника
юрисконсулткото възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в
изпълнителното производство.
В случая изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя на 25.02.2016г, като с
разпореждане от същата дата, отразено върху печат, поставен на молбата, ЧСИ е
приел предявените разноски, в т.ч. юрисконсултското възнаграждение в размер на
356.64 лв, който е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004г, като с поканата за
доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за приетите разноски в този размер.
С молба от 05.09.2017г
длъжникът е поискал да се изготви постановление за разноските, както и да се
намали размерът на юрисконсулткото възнаграждение съобразно актуалната редакция
на чл. 78, ал. 8 ГПК.
При така установените по
делото факти, които са безспорни, приложима е редакцията на чл. 78, ал. 8 ГПК
към датата на приемане на предявените от взискателя разноски, която е преди
измененията, въведени с ДВ бр. 8 от 24.01.2017г, в сила от 28.01.2017г, както
правилно е приел ЧСИ с отказа си да редуцира размера на юрисконсултското
възнаграждение съобразно Наредбата за правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е
процесуална, тъй като предвижда правомощия на съответния ръководен орган да
определя възнагражденията по посочения ред. Процесуалните норми, съществуващи в
момента на разглеждане на делото, са задължителни за този орган независимо от
това кога са възникнали материалноправните отношения по даден спор и следва да
се прилагат и по висящите производства, като в случая не са предвидени
изключения в преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение на
ГПК. (Определение № 46 от 22.02.2027г. по т.д. № 637/2016г. на ВКС, I т.о. и Решение № 84 от 5.IX.1957 г.
по гр. д. № 63/57 г., ОСГК). Доколкото към датата на приемане на разноските –
25.02.2016г, е в сила старата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК, като новата – в
сила от 28.01.2017г, няма обратно действие за заварени случаи, правилно
размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. С подаването на молба след
измененията на ГПК за изготвяне на постановление за разноските, при положение,
те такива вече са били приети с нарочен акт на ЧСИ, възпроизведен и в поканата
за доброволно изпълнение до длъжника, за последния не възниква право за
преразглеждане на размера на юрисконсултското възнаграждение съобразно
редакция, която не е била в сила, към момента на приемането им.
Размерът
на юрисконсултското възнаграждение е изцяло съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004г и действителната
фактическа и правна сложност на делото, което към настоящия момент е все още висящо
и по него се извършват изпълнителни действия за събиране на дълга, като видът,
продължителността и резултата от тях не биха могли да бъдат предвидени отнапред.
За
образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд
размер от 200 лв /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, като за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
. В случая безспорно се дължи и възнаграждение по
чл. 10, т. 2, тъй като такова се дължи не само за извършване на
действия по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива несъмнено са налице – юрисконсултът е надлежно упълномощен
от взискателя да го представлява, като същевременно е поискал и предприемането на действия по
принудително събиране на вземането – така напр. с молба от 12.08.2016г е
поискано от ЧСИ да извърши проверка на гражданското и имуществено състояние на
длъжника ведно със съответните последици от това, изрично изброени; с молба от
12.10.2017г от ЧСИ е поискано да направи справка в регистъра на банковите
сметки и сейфове към БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове
и насочване на изпълнението върху тях чрез налагането на запор.
Ето защо, жалбата е
неоснователна и ще се остави без уважение.
При
този изход на делото и претенцията за разноски жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на взискателя юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи съобразно актуалната редакция на чл. 77, ал. 8 ГПК, т.е. по Наредбата
за заплащане на правната помощ или 100 лв съгласно чл. 25а, ал. 3, предложение
последно.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 32539/27.10.2017г /регистратура ПОС/ от E. Н.М. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 20168240400621
по описа на ЧСИ К. П. рег. № 824, с която се обжалва постановление за
разноските от 12.09.2017г, с което е оставено без уважение искането на длъжника
за редуциране на юрисконсултското възнаграждение, като направените по
изпълнителното дело разноски са възложени на длъжника.
ОСЪЖДА E. Н.М. ЕГН ********** да заплати на ЕВН България
Топлофикация ЕИК ********* сумата от 100 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: