№ 676
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20253100500532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба № 9817/03.02.2025г. подадена от ОБЩИНА ВАРНА,
представлявана Б.Р.К. - Кмет, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Д. с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк" №43 против Решение № 171/14.01.2025 г. по
Гражданско дело № 9653/2024 г., постановено от Районен съд - гр. Варна, Гражданско
отделение, 48-ми състав, с което е прието за установено в отношенията между страните на
основание чл. 422 от ГПК чл.410 от КЗ вр. с л. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , по
предявения от ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. Позитано №5 срещу Община Варна, представлявана от кмет
Б.К., че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 3762,24 лв. (три хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета № *******, настъпила при
ПТП на 01.10.2023г. в гр.Варна с МПС марка Форд с ДК № ****, със сключен договор за
застраховка Каско стандарт, при което е увредена предна дясна част на автомобила, като
причината за застрахователното събитие е необозначено препятствие на пътното платно,
сумата от 152,56 лв. (сто петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 29.03.2024г. до 12.07.2024г. , като иска за горницата над 152.56
лв. до претендираните 273,52 лв. и за периода от 11.01.24г. до 28.03.34г. е отхвърлен за което
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8831/2024г. на ВРС. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Счита за неустановени твърденията на ищцовото дружество относно това, че процесният
автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред
дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени материални вреди на превозното
средство, като виновното поведение на Община Варна изразяващо се в бездействие и
намиращо се в пряка причинна връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални
вреди по автомобила, не е доказано. Твърди се, че не е установено, увреждането да е
настъпило в резултат именно на неподдържането, неизправността на процесния пътен
участък, както и неотстраняването и/или несигнализирането на съществуващо препятствие
по него.Посочва, че липсата на категорични доказателства чия собственост е тази територия
и кой е субектът, който има задължение да я изгражда и поддържа, не може да се приеме, че
1
Община Варна се явява пряк причинител на вредата по застрахования автомобил. Посочва
още, че представените доказателства са крайно недостатъчни, за да се направи извод за
пряка причинна връзка между настъпилото увреждане на ищцата и осъществено
противоправно бездействие на ответника. В тази насока, счита, че да възникне отговорност
за Общината, е необходимо да са налице три предпоставки: вреда по колата, увреждането да
е причинено от процесната дупка, пряка и непосредствена връзка между причинената вреда
на колата и въпросната дупка. В заключение, сочи, че в искова молба не са изложени
твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства, например: нарушено
зрение или други сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение на
метеорологичните условия, обуславящи невъзможността да се възприеме въпросната дупка,
заради, която се твърди, че е настъпило пътнотранспортното произшествие. Отправя се
искане, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното Решение , като
бъде отхвърлен предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с твърдения за
неоснователност на жалбата. Счита се, че в хода на съдебното производство безспорно е
установено, времето, мястото и механизма на настъпилото ПТП., като в решението са
обсъдени и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П. Р. П., които
правилно са били кредитирани от първоинстанционният съд. Във връзка с доказването на
причинно – следствената връзка между попадането в необозначената дупка и несените щети
на процесния автомобил е било ангажирано вещо лице, което е дало заключение .В тази
насока се твърди, че по делото са събрани нужните доказателства, че е настъпила вреда за
застрахованото МПС по застраховка Каско, определен и доказан е с назначената по делото
АТЕ размера на щетата, както и че вида й е съответен на механизма на ПТП, че е налице
причинна връзка между настъпилото събитие и причинените по автомобила щети, че
събитието е настъпило на път стопанисван от Община Варна, че ответника е поканен
доброволно да заплати щетите, както и че носи отговорност пред пострадалия собственик на
автомобила, тъй като неговите работници и служители не са изпълнили задължението си по
поддържане на пътното платно в изправност, както и при наличие на препятствие на
платното същото да бъде своевременно и адекватно сигнализирано. Отправя искане
решение № 171/14.01.2025 г. на 48 с-в, ВРС по гр.д. № 9653/24 г., с което са уважени
предявените искове да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника редовно призован, изпраща
представител. Заявява, че поддържат депозираната въззивна жалба, оспорва отговора на
въззивната жалба и отправя искане за присъждане на сторените разноски в настоящото
производство. Въззиваемата страна, редовно призована, явява се представител. Оспорва
въззивната жалба и поддържа отговора. Отправя искане за присъждане на сторените
разноски.
Производството по делото е образувано по предявен иск от ЗАЕД Булстрад
Виена Иншурънс Груп, ЕИК ********* срещу Община Варна с правно основание чл. 422 от
ГПК чл.410 от КЗ вр. с л. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД , за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 3762,24 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета
№ *******, настъпила при ПТП на 01.10.2023г. в гр.Варна с МПС марка Форд с ДК № ****,
със сключен договор за застраховка Каско стандарт, при което е увредена предна дясна част
на автомобила, като причината за застрахователното събитие е необозначено препятствие на
пътното платно, сумата от 273,52 лв., представляваща лихва за забава за периода от
11.01.2024г. до 12.07.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8831/2024г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 01.10.2023 г. при ПТП, движейки се по път в
гр. Варна по бул. Сливница в посока център срещу Мебелна палата на около 100 - 150 м. от
кръстовището с бул. „Ян Хунияди" П. Р. П., като водач на МПС марка Форд, ДК № *****,
негова собственост, попада на препятствие на пътното платно, представляващо
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което поднася надясно и се удря в
бордюра, вследствие на което е увредена предна дясна част на автомобила. Сочи се, че
между ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и П. Р. П., собственик на МПС марка Форд,
ДК № ***** е сключен договор за застраховка Каско стандарт със застрахователна полица №
2
****** материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното
правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от
26.05.23 г. до 25.05.2024 г. Щетите нанесени на МПС марка Форд, ДК № *****, са подробно
описани в опис-заключение по щета № *******, като е увредена предна дясна част на
автомобила - праг десен, носач пр.д., калник пр.д. Ищецът твърди, че на 11.01.24 г. е
преведена сумата от 3737,24 лева на „Колор профи център" ООД сервиза отстранил щетите
по увредения автомобил. За ликвидация на щетата в ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп" са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Счита се, че причина за
настъпването на застрахователното събитие е необозначено препятствие на пътното платно.
Прави заключение, че неизпълнението на задълженията по чл. 167, ал. 1 от ЗДП е причината
за настъпване на вредата, поради което следва да се ангажира отговорността на Общината
ответник по реда на чл. 49 от ЗЗД. Ищецът излага твърдения, че на длъжника е връчена
регресна покана на 25.03.2024 г .с изх. ДУВ № 726/20.03.24 г., по която липсва плащане на
претендираната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на исковете. Прави възражение за
съпричиняване, съобразно нормата на чл.51 от Закона за задълженията и договорите, тъй
като увреденият сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Сочи се, че с
неспазване на дължимата грижа водачът е улеснил механизма на увреждането. Счита, че
поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП,
поради неспазване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел
твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на
маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото увреждане и противоправно бездействие на
ответника. Сочи се, че не е ясно, дали вредата не се дължи на случайно събитие или
непреодолима сила. Оспорва изплатеното обезщетение като прекомерно високо.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269
от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки,
поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Следва да се има предвид, че въззивната инстанция дължи произнасяне само по онези
посочени в жалбата оплаквания, които са основани на своевременно релевирани в първата
инстанция твърдения и възражения.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира
жалбата за частично основателна, като приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а видно и от представената по делото застрахователна полица №
****** е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и П. Р. П. за
автомобилна застраховка "КАСКО СТАНДАРТ " за лек автомобил марка Форд Мустанг с
рег.№ *****, със срок на действие от 26.05.2023 г. до 25.05.2024 г. Страните не спорят също,
че на 01.10.2023 г П. Р. П., като водач на МПС марка Форд, ДК № ***** при ПТП,
движейки се по път в гр. Варна по бул. Сливница в посока център срещу Мебелна палата на
около 100 - 150 м. от кръстовището с бул. „Ян Хунияди", попада на препятствие на пътното
платно, представляващо необезопасена дупка на пътното платно, за което е съставена
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица “Каско Стандарт“. Във
връзка със настъпване на застрахователното събитие ищцовата страна с преводно нареждане
от 11.01.2024 г е заплатила на Колор Профи център сума в размер на 3737.24 лева
застрахователя обезщетение за отстраняване на причинените щети подробно описани в
опис- заключение по претенция № 51-04000-03880/23 от 02.10.2023г. По делото е
представена регресна покана относно щета, заведена при " между ЗЕАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" под № 726/20.03.2024г. до Община град Варна, с която ответникът е
поканен да приведе по банковата сметка на застрахователното дружество сумата от 3737.24
лева – стойност на щетата. До ответника /въззивник в настоящото производство/ е
изпратена и получена регресна покана. В отговор на същата Община- Варна е възразила
3
срещу доброволното изплащане на исканата сума.
Поради оспорване механизма на реализиране на процесното ПТП, респективно
причинно-следствената връзка между същото и настъпилото увреждане на застрахования
автомобил, по искане на ищцовата страна по делото е допусната и назначена съдебно-
автотехническа експертиза. От заключението на същата се установява,че механизмът на
настъпване на щетите отговаря на описания в заявлението за изплащане на обезщетение и в
приложената декларация. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на претенция № 51- 0400-
03880/23/ 02.10.2023г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Калник
преден десен, Облицовка PVC праг десен, Кормилна рейка, Носач преден десен, Предна
врата дясна. Експерта заключава, че общият размер на средствата необходими за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от описаното ПТП
съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне
на обезщетения по застраховка имущество, е 4 313.76 лв., който включва следните позиции:
обща стойност за резервни части – 2871.00 лв. Общо за операции за Д/М и Р/О – 16.8 ч. х
40.00 лв. = 672.00 лв. Общо за операции за Боядисване – 11.86 ч. х 40.00 лв. = 474.40 лв.
Общо за Основни и допълнителни материали – 296.36 лв. Размерът на изплатеното от
застрахователя обезщетение – 3 737.24 лв., включващо разходи за резервни части с
приложена търговска отстъпка и ремонт съгласно договорни отношения между сервиз и
застраховател, съответства на нужните средства по пазарни цени за отстраняването на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за
определяне на обезщетения по застраховка имущество. Направените от ЗЕАД „Булстрад
ВИГ“ ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за оглед и експертиза съответстват на
обичайните такива при такъв тип щети.
Въз основа на събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля П. П.
се установява, че при управление на МПС с ДК № ***** същият е претърпял ПТП като е
попаднал с дясна гума в дупка на пътното платно пред Изчислителният център срещу
Мебелна палата. Свидетелят твърди, че е видял дупката, но не успял да я избегне и
повредил колата. Предполага, че се е движил с около 40 км/ч, а дупката е била в дясната
част на пътното платно, с размери около 80/40, видял и шахта. Усетил тежък удар, поради
което веднага спрял, и видял, че гумата не си е на мястото. Автомобила е бил извозен в
сервиз, от където П. разбрал, че десен носач, рейка кормилна, гумата, която е опряла в
калника, и по самия калник има огъвания. След инцидента колата била трудно подвижна.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно
основание от разпоредбите на чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, доколкото правата на
ищеца, произтичат от договор, регулиран от действието на Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Посочената норма урежда регресното и суброгационното право на
застрахователя. Тъй като в конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на
увредения до размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната
сума, има право да иска от причинителят им, това което е платил.
В настоящия случай ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 2 от КЗ във
вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество; 2. заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди;
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил
работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се предполага до
доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от
4
общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т. е. отговорността по чл. 49 от
ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е различна
от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на виновно причинени вреди от
страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил
някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина
на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
От представените по делото доказателства по безспорен начин се доказва връзката
между ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и П. Р. П., собственик на МПС марка Форд,
ДК № *****, по застраховка " Каско Стандарт" към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Доказва се и факта на изплащане на стойността на
застрахователното обезщетение на автосервиза на застрахованото МПС, което обуславя и
правото на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите.
Настъпването на ПТП и неговия механизъм, както и уврежданията по автомобила се
установяват по делото от приложените писмени доказателства, и заключението на вещото
лице, че вредите по автомобила е възможно да настъпят по механизма, описан в искане за
оценка на вреди. Изводите на в. л. по заключението на САТЕ, така и обстоятелствата,
съдържащите се в приетите по делото писмени доказателства не са опровергани от
ответната страна. Доказателства, които да опровергават тези данни, не са събрани по делото.
Ето защо и като съобрази всички събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
съдът намира за доказани по делото фактите досежно механизма на настъпилото ПТП с л. а.
на посочената дата и място, както и причинените на автомобила материални щети.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, пътищата са публична и частна
собственост, като общинските пътища са публична общинска собственост, поради което в
настоящата хипотеза пасивно материалноправно легитимирана да отговоря по предявените
искове е Община Варна, доколкото не се оспорва факта, че пътя в гр. Варна е общински.
Безспорно установено е , че произшествието е настъпило на път, общинска собственост, и
общината носи отговорност за управлението, ремонта и поддържането на пътищата, съгл.
чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. Съгласно § 1, т. 14 от ЗП "поддържане на пътища" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Tъй като общината не е изпълнила задължението си да
осигури безопасно движение по пътя, в частта му, в която е настъпило ПТП, то тя е пряко
отговорна за репариране на вредите.
Съгласно приетото заключението на възприетата от съда САТЕ се установява, че
размерът на на изплатеното от застрахователя обезщетение – 3 737.24 лв., включващо
разходи за резервни части с приложена търговска отстъпка и ремонт съгласно договорни
отношения между сервиз и застраховател, съответства на нужните средства по пазарни цени
за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения по застраховка имущество, а направените от
ликвидационни разноски са в размер на 25 лв. Видно представено преводно нареждане
безспорно се установява факта на заплащането от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение за отстраняване на претърпените щети по автомобила в общ размер на 3 737.24
лв. Няма спор, че ответникът не е предприел изпълнение в дадения му срок за доброволно
изпълнение. С оглед изложеното съдът намира предявения регресен иск за основателен,
поради което следва да се уважи за сумата от 3 737.24 лв., както и за сумата от 25 лв.,
представляваща направени разходи по ликвидация .
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава. Установява се, че до ответника е изпратена регресна покана. Доколкото в поканата не
е даден срок за плащане, то ответникът изпада в забава от деня следващ деня на поканата.
5
Съгласно приложено писмо, съда прави заключение, че Община – Варна е узнала най- рано
за получената регресна покана на дата 29.03.2024г.Поради което обезщетението за забава се
следва за периода 29.03.2024 г. – 12.7.2024 г. и възлиза на 152.56 лева.
По възраженията на ответника:
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно. Посочената разпоредба
на чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно легалната дефиниция дадена с § 6, т.
37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ представлява нарушаване на целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. Така обоснованите от ответника собствени твърдения за
причината за настъпване на ПТП / неспазване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП/, от
което са настъпили обезщетените от ищеца вреди за автомобила, са твърдения за факти,
пораждащи изгодни за него последици, поради което той носи тежестта да ги докаже.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. От страна на ответника нито се твърди, нито
се доказва, че неизправностите по пътното платно са били надлежно сигнализирани
(обозначени), именно с оглед на което да се поставя и разглежда въпросът за изпълнение от
страна на водача на МПС на задълженията му по чл. 20 от ЗДвП, поради което наведените
възражения, настоящият съдебен състав прие за неоснователни.
С оглед на гореизложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, съдът
намира предявените искове за доказани по основание. Като е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане
на разноски в полза на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство за въззивната инстанция, такива следва да
бъдат присъдени. Въззивника е направил възражение за прекомерност на поисканата от
въззиваемата страна сума за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Настоящият
съдебен състав, съобразявайки Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 и това, че
нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното
определяне на възнаграждения, съда формира своята преценка, като съобрази вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на всички фактори съдът
намира, че адвокатското възнаграждение в претендираният размер е прекомерно, поради
което същото следва да бъде намалено до размера на 400 лева.
Така мотивиран, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 171/14.01.2025 г. по Гражданско дело № 9653/2024
г., постановено от Районен съд - гр. Варна, Гражданско отделение, 48-ми състав, в частта, в
която е прието за установено в отношенията между страните на основание чл. 422 от ГПК
чл.410 от КЗ вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, по предявения иск от ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. Позитано №5 срещу Община Варна, представлявана от кмет Б.К., че ответника
6
дължи на ищеца сумата от 3762,24 лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и два лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
разноски по ликвидация на щета № *******, настъпила при ПТП на 01.10.2023г. в гр.Варна с
МПС марка Форд с ДК № ****, със сключен договор за застраховка Каско стандарт, при
което е увредена предна дясна част на автомобила, като причината за застрахователното
събитие е необозначено препятствие на пътното платно и за сумата от 152,56 лв. (сто
петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава за периода
от 29.03.2024г. до 12.07.2024г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 ГПК „ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк" №43 представлявана от Б.Р.К. - Кмет да заплати на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. Позитано №5 сума в размер на 400 лева представляваща сторени във въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението
на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7