Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.02.2021 г.
В И МЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 13839 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.10.2020
г. по гр.дело № 31914/20 г., СРС, ІІ ГО, 178 състав е признал за незаконно и отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на М.И.З., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******, от
длъжността началник отдел „Маркетинг“, Дирекция „Бизнес развитие“ при „И.А.Б.“
АД, извършено Заповед № 259/26.05.2020 г. на Р.С.- главен изпълнителен директор
и М.Г.- изпълнителен директор. Възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М.И.З., ЕГН ********** на
длъжността началник отдел „Маркетинг“, Дирекция „Бизнес развитие“ при „И.А.Б.“
АД Осъдил е „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.И.З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******, на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 във връзка е чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 10 868,82 лева,
представляваща обезщетение за времето от 26.05.2020 г. до
05.10.2020 г., през което е останала без работа поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за разликата над 10 868,82 лв. до размера от 14
228,82 лв., като погасен чрез прихващане и за размера над 14228,82 лв. до пълния претендиран
размер от 21 000 лв., като неоснователен. Осъдил е „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от
ТПК сумата от 595,03лв. - държавна такса. Осъдил е „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.И.З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1130 лв. разноски в производството. Осъдил е М.И.З., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******
да заплати на „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ответника „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от изпълнителните членове на УС Р.С. и М.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт С.В.с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
налице другите две предпоставки, обуславящи
законосъобразното упражняване на правото на уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ, а именно, че заеманата длъжност не е била ръководна и че не били налице
конкретни бизнес задачи, поставени пред новите изпълнителни директори.
Относно приетото от СРС, че заеманата длъжност не следва
да се квалифицира като ръководна е свързано с тълкуването, че същата била йерархично
подчинена на директора на Дирекция „Бизнес развитие“. Прието е, че тъй като
„едни от основните задължения и отговорности за длъжността-за организация и
контрол на работата по разработване и налагане на нови банкови продукти, вкл.
процесите по реализиране на рекламни кампании и за разработване на проекти за
маркетинговата и рекламна политика“ се осъществявали след съгласуване с
директора на дирекцията, то длъжността не била ръководна по своя характер,
поради което уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ било незаконосъобразно.
Този извод не кореспондира с практиката
на ВКС, съгласно която преценката дали служител е част от ръководството на
предприятието е въпрос, относно който не са определящи наименованието на
длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен
на управителя. Следва да бъде съобразен не факта, дали решенията, които взема
служителят при изпълнението на трудовите си задължения се съгласуват с някого
или не, а какво е значението им за постигането на заложените в предприятието
стопански резултати. Счита, че цитираното от съда задължение за изготвяне на
маркетинговата и рекламната политика на Банката несъмнено води до извод, че
длъжността на З. е ключова за успешното изпълняване от изпълнителните директори
на заложените в бюджета икономически показатели. Тези показатели се реализират
чрез провеждането на маркетинговите политики на Банката, изготвени от нея в
изпълнение на трудовите й задължения. Същия извод следва да се направи и
относно задължението по т.2 на
длъжностната характеристика, относно организирането и контролирането на
работата по разработване и налагане на нови банкови продукти и услуги. Тези
функции са вменени изрично на началника на отдела, а не на директора на
дирекцията, който участва единствено в процеса по съгласуването на взетите
решения. Поради това, началникът на отдела, изпълнявайки възложените му задачи,
има определящо значение за постигането на стопанските резултати на Банката,
заложени в бизнес плана. Фактът на съгласуване на някои управленски решения не
следва да променя крайния извод по отношение на длъжността на служителя, на
когото са възложени тези задачи.
От съществено значение за анализа на заеманата длъжност и
по-специално за факта, че началникът на отдела контролира трудовия процес в подчинения
му отдел са и изрично посочените правомощия по т. 14 - т. 16 от длъжностната
характеристика, а именно разпределянето на задачите между останалите служители
в отдела, организацията и съблюдаването на заложените срокове, участието в
подбора и атестацията им и др. Тези задължения отговарят на изискването,
заложено в § 1, т. 3 от ДР КТ и практиката на ВКС.
Освен това, съдът, неправилно игнорира като доказателство
представената Заповед № 603 от 24.10.2019 г., с която на М.З. се възлагат задължения по ръководство на двата
отдела в рамките на дирекцията. Решаващият състав неправилно приема, че при преценката за характера на
заеманата длъжност, следва да се вземе предвид единствено длъжността, на която
е назначена ищцата, тъй като не било налице вътрешно съвместителство или
преназначаване. От значение за
преценката на длъжността са действителните трудови функции, в възложени
на служителя. Сочи и практиката на ВКС, отразена в Решение № 111 от 12.03.2012
г. по гр. д. № 726/2011 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 259 от 2.06.11
г. по гр. дело № 1725/10 г. на IV Г. О. на ВКС, съгласно която „трудовите
функции следват от естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на
работника или служителя длъжностна характеристика, в която трудовите функции да
са отразени. Но когато работникът или служителят започне работа и осъществява
определени трудови функции, свързани е естеството на длъжността и работодателят
приема изпълнението им, следва да се приеме, че са възложени на служителя или
работника и приети от него. Възлагането, приемането и изпълнението на трудови
функции, които са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде
доказано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени
средства“. Счита, че в случая, са налице такива допълнителни трудови функции,
които са били възложени и изпълнявани от М.З., в качеството й на началник на
отдел. По делото е безспорно установено, че макар и тя да не е заемала длъжност
директор на дирекция „Бизнес развитие“, е контролирала и организирала работния
процес и в другия в рамките на дирекцията отдел-„Централизирани продажби“. От
самата заповед е видно, че З. се е запознала с нея срещу подпис, не я е
оспорила пред първата инстанция, а от представеното с исковата молба извлечение
от трудовата книжка е видно, че трудовото й възнаграждение е било увеличено
считано от 01.11.2019 г., една седмица след издаването на заповедта. Всички
тези обстоятелства, водят до несъмнения извод, че е налице възлагане на
допълнителни трудови задължения и отговорности от ръководен характер и същите
са били изпълнявани. Видно от текста на самата заповед, осъществявайки тези
функции, М.З. изготвя докладни записки директно до изпълнителните директори,
което обстоятелство само по себе си показва, че към момента на прекратяване на
трудовото й правоотношение, тя е била член на ръководния екип на изпълнителните
директори на Банката.
Прави се извод,
че изхождайки от длъжностната характеристика на
заеманата от въззиваемата/ищца длъжност, анализирана в съответствие с допълнителната заповед за възлагане на задължения по
ръководство и на другия отдел в дирекцията, длъжността на М.З. следва да се
квалифицира като такава от ръководството на предприятието по см. на § 1, т. 3
от ДРКТ.
По отношение на
наличието на възложена на изпълнителните директори бизнес
задача:
Сочи се, че нарушения на материалния закон са допуснати и при анализа
на представения бизнес план, инкорпориран в бюджета на Банката. Съдът приема,
че представеният бюджет не представлявал бизнес задача, съдържаща
икономическите показатели, които изпълнителните директори следва да постигнат,
тъй като към него не бил представен бизнес план от изпълнителните директори, с
разпределение на конкретните задачи, поставени пред съответните дирекции. В
бюджета се съдържат заложени определени размери на приходи и разходи по пера,
които представляват конкретните бизнес задачи, поставени пред изпълнителните
директори. Счита се, че в този случай е ненужно представянето на какъвто и да
била последваща бизнес програма, тъй като тя се
съдържа в конкретните финансови показатели на бюджета. Връзката между тези цели
и начините за тяхното реализиране от съответните структурни звена в Банката е проследима от представените по делото длъжностни и
функционални характеристики относно заеманата длъжност, от които се установява,
че поставените бизнес цели се реализират именно чрез съставянето и провеждане
на маркетинговата политика, въвеждането и рекламирането на банковите продукти и
успешното намиране на нови клиенти. Именно в задълженията на началника на
отдела да координира процесите по създаването и налагането на новите банкови
продукти на Банката се състои поставената пред отдела задача за реализиране на
заложените финансови цели. Ето защо, не може да бъдат споделени направените от
съда изводи, че от бюджета не можело да се установи от наличието на какви
бизнес задачи се обуславяла промяната в ръководния екип на Банката. Не следва
да бъдат подкрепени и изводите на съда, че бизнес планът следва да съдържа и
изрично функционално разпределение на задачите между компетентните дирекции. Счита,
че такова изискване противоречи на цялостната логика на основанието за
прекратяване по чл. 328, ал. 2 КТ. От константната практика по приложението на
разпоредбата е видно, че предпоставка за упражняването му е бизнес задачите да
бъдат възложени за изпълнение на новите изпълнителни директори, а не на
членовете на ръководния им екип. Поради горните причини, няма нужда да бъде
предоставян нарочен документ, в който задачите да бъдат по какъвто и да е начин
разпределени между членовете на този екип. Единствено е необходимо такива
задачи да бъдат поставени на изпълнителните директори, които имат право да
подберат лицата, е които тези задачи да бъдат изпълнени, като в процесния случай, това изискване е изпълнено.
Сочи се още, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като не е обсъдил болничните листове на ищцата, свидетелстващи
за предходните отношения между страните, довели до прекратяване на трудовото правоотношение. От тези документи е видно, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, въззиваемата
не е полагала труд в Банката за период от месец и половина, при съответно
направено възражение за недобросъвестно упражняване на процесуални права от М.З.
при използването й на правото на отпуск поради временна неработоспособност. Всички тези факти сочат, че към момента на прекратяване на
договора, правната връзка между работодателя и служителя е практически
изчерпана от съдържание. Бидейки част от ръководния екип на предприятието, ясно
и логично е последващото решение на изпълнителните
директори да прекратят трудовото й правоотношение именно на това правно
основание, доколкото с поведението си З. ясно показва, че не желае да спомогне
новите изпълнителни директори да изпълнят заложените им с бюджета цели и
задачи.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените искове по чл344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225 КТ. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна М.И.З., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото
адвокат Й.Д.,***, пл. „*******, оспорва жалбата в подадената
насрещна жалба.
С насрещна въззивна жалба от М.И.З., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото
адвокат Й.Д.,***, пл. „******* в частта относно размера на присъденото
обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ. Сочи, че в исковата молба е предявена претенция по чл.225, ал.1 КТ за
период от шест месеца за оставане без работа след уволнението, считано от 26.05.2020
г. до 26.11.2020 г. в общ размер от 21 000 лв. Последното съдебно заседание
е било на 05.10.2020 г., поради което първоинстанционният
съд не е присъдил обезщетението за целия 6-месечен период след датата на
уволнението. В приетата по делото ССЕ е отразено, че общият размер на
обезщетението е 20 290,71 лв.. Към настоящият момент въззивницата
твърди, че не е постъпила на работа и няма други доходи по трудово
правоотношение, поради което са налице всички изисквания за присъждане на
обезщетение за оставяне без работа в
пълен размер.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в частта относно размера на присъденото обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ и да бъде постановено ново, с което да бъде осъден
работодателя да й изплати обезщетение в размер на 20 290,71 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба 20.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на разноски пред предходната и настоящата инстанции.
Съдът, след като
обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и
становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата на
ответника е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а на ищцата в срока по чл.263, ал.2 ГПК от надлежна
страна и също е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От
фактическа страна:
Предявени
са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл.225 КТ
от М.И.З. срещу „И.А.Б.“ АД за признаване за незаконно
уволнението й, извършено със Заповед № 259/26.05.2020 г. на основание чл.328,
ал.2 КТ и неговата атмяна, за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност началник отдел „Маркетинг“, Дирекция
„Бизнес развитие“, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за
оставането без работа в период от шест месеца от 26.05.2020 г. до 26.11.2020
г., в размер на 21 000 лв. ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата
М.И.З. твърди, че е била в трудовоправни
отношения с ответника от 2017 г. ТПО било прекратено с процесната заповед на 26.05.2020 г. Счита, че не са
налице предпоставките за уволнение на посоченото от ответника основание -
чл.328, ал.2 КТ. Позицията която заемала, а именно началник отдел „Маркетинг“ в
Дирекция „Бизнес развитие“ не е ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, а е
експертна и не е част от формиран ръководен екип, с чиято помощ да се постигат
поставени пред новия УС бизнес цели и задачи. Уволнението било извършено при
злоупотреба с право от страна на ответника, тъй като реалната причина за него е
желанието на ищцата да ползва отпуск по чл.167 а КТ, за което е депозирала
молба в деня на уволнението. Сочи още, че твърдяното основание за уволнение не
е налице тъй като, не е избиран нов УС на ответника, който да е избран от
надлежен орган и при установен ред; не са поставяни нови цели и задачи,
различни от възложени на предходния УС; заповедта за уволнение не е подписана
от лица имащи правото да представляват банката в качеството й на работодател.
Сочи, че размерът на брутното месечно възнаграждение получавано от ищцата,
което следва да послужи като основа за определяне на обезщетението по чл.225,
ал.1 КТ е 3500 лв.
Ответникът „И.А.Б.“
АД в
писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове.
По
делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение от 26.04.2017г., като длъжността заемана от ищеца към момента на
прекратяване на ТОП е била началник отдел „Маркетинг“ в Дирекция „Бизнес
развитие“. Със заповед № 259/26.05.2020 г. на основание чл.328, ал.2 КТ
правоотношението е прекратено във връзка със сключен на 31.03.2020 г. договор
за управление с Р.Г.С., избран за главен изпълнителен директор на ответника с
протокол 08/31.03.2020 г. с решение на УС на „И.А.Б.“ АД. Представен е
представен препис от протокол № 8/31.03.2020г., от който се установява, че
надзорния съвет на „И.А.Б.“ на 16.03.2020 г. е избрал за членове на УС Р.Г.С., М.А.Г.,
И.А.Й., М.Б.М.и Б.М.З., а УС в посочения състав е избрал: Р.Г.С. за главен
изпълнителен директор, М.Е.- за изпълнителен директор и И.Й.за изпълнителен
директор, считано от 31.03.2020 г. да извършват оперативното управление на
банката и двама от тях да я представляват. Депозиран е договор за управление от 31.03.2020 г., сключен между „И.А.Б.“
АД, представлявано от председателя на надзорния съвет и главния изпълнителен
директор Р.С., съгласно който главния изпълнителен директор ще управлява
банката съвместно с изпълнителните директори и ще я представлява спрямо трети
лица, считано от 31.03.2020 г. В договора са уговорени правата и задълженията
на страните, както и дължимото възнаграждение на главния изпълнителен директор.
Съгласно договора за управление, изпълнителният директор М.Г.следва да
подпомага дейността на главния изпълнителен директор и ръководи и контролира
дейността на структурните звена на банката съобразно разпределението на
функционалните компетентности между главния изпълнителен директор и
изпълнителните директори /видно от представеното функционално разпределение на
дирекциите в централното управление на банката към съответните изпълнителни
директори, на М.Г.е възложено ръководството на управлението и на дирекция
„Бизнес развитие“/. По делото е депозирана длъжностна характеристика за длъжността началник отдел
„маркетинг“ в дирекция „Бизнес развитие“, видно от която длъжността е
йерархично подчинена на директора на дирекцията, основните задължения и
отговорности са: да организира и контролира работата по разработване и налагане
на нови банкови продукти, като съгласува изготвените проекти с директора на
дирекцията, изготвя годишен бюджет, като планира разходи за рекламни дейности и
др. обичайни разходи, контролира изготвянето на справки и отчети във връзка с
проведени маркетингови проучвания, контактува с външни консултанти и медии,
изготвя презентации за представяне на банката и координира процеса по изготвяне
на рекламни материали на продукти на банката, възлага и контролира изготвянето
на справки за дейността на дирекцията, организира и ръководи дейността на
отдела, като разпределя задачи между служителите, като следи изпълнението на
същите, участва в подбора на служители за отдела. Установява се, че правомощия
на заемащия длъжността е да взема оперативни решения и да прави предложения до
директора на дирекцията за подобряване на работата. Представена е заповед № 603/24.10.2019 г.,
с която на ищцата е възложено освен да ръководи отдел „маркетинг“ да организира
и координира работата на отдел „Централни продажби“, докато бъде назначен
директор на дирекция „Бизнес развитие“, като във връзка с организационни
въпроси и изготвяне на справки за работата същата има право да изготвя доклади
и предложения до изпълнителните директори на банката. Депозиран е протокол от 29.10.2019 г. от заседание на УС на банката,
видно от който в дирекция „Бизнес развитие“ са закрити отдел „Европейски
програми“ и отдел „Картов център“, като съгласно функционални характеристика на
дирекция „Бизнес развитие“ в сила от 06.11.2019 г., с която ищцата е запозната,
дирекцията след закриване на посочените отдели се състои само от 2
отдела-„Маркетинг“ и „Централизирани продажби“. Представено е извлечение от протокол № 20/19.12.2019 г.,
видно от което надзорният съвет на банката е приел бюджет за 2020 г.,
изпълнението на който е възложено на изпълнителните директори. По делото е
представен проектобюджет на банката за 2020 г.., в който са посочени показатели
за активи, пасиви, финансови показатели, нетни приходи, разходи по икономически
елементи и финансов резултат, който се очаква да бъде постигнат за всяко
тримесечие на 2020 г. По делото е била
приета ССЕ, от която се
установява, че последния пълен отработен от ищцата месец е м.11.2019г.,
брутното възнаграждение за този месец е в размер на 3 342 лв., а размерът на
обезщетението по чл.225 КТ от датата на прекратяване на правоотношението-26.05.2020 г. до датата на
съдебното заседание-05.10.2020 г. е 14 228,82 лв., а за периода от 6
месеца, считано от 27.05.2020 г. до 27.11.2020 г. е 20 290,71 лв.
От
правна страна:
Трудовият договор на ищцата е бил прекратен на основание чл.328, ал.2 КТ. Нормата сочи, че освен
в случаите по ал.1 служителите от ръководството
на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ и поради сключването
на договор за управление на предприятието.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца.
Фактическият
състав на уволнителното основание предпоставя изпълнение на ръководна длъжност от служителя,
сключване на договор за управление с новоизбрания или новоназначен управляващ
предприятието на работодателя и
упражняване потестативното право на уволнение в срок
от 9 месеца от започване изпълнението на договора.
Настоящата
инстанция също приема, че е налице само една от предпоставките на визираната
правна норма на чл.328, ал.2 КТ- уволнението да е извършено в предвидения
9-месечен срок от започване изпълнението на договора за управление, сключен с управителя на Дружеството.
Първият спорен въпрос пред настоящата
инстанция се отнася до обстоятелството дали ищцата е заемала длъжност, която се
включва в ръководството на предприятието.
Кои
лица се включват в ръководството на предприятието определя пар.1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ-това е ръководителят на предприятието,
неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи
за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро,
оперативно бюро и други подобни). В свои решения ВКС приема, че служител от
ръководството на предприятието е например заемащият длъжността „главен
счетоводител” - решениe № 1 от 18.01.2000 г. по гр.
д. № 522/99г., III г. о., ВКС, главният юрисконсулт, началници на отдели и
служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за
цялостния производствен процес. Също така трайно ВКС приема, че характерът на
длъжността като ръководна се определя от длъжностната
характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния
класификатор на длъжностите.
В конкретния
казус настоящата инстанция следва да отговори на въпроса за коя длъжност следва
да извърши преценка дали е с ръководен
характер, с оглед доводите на въззивника/ответник за
фактически изпълнявани от ищцата дейности по съвместяване на функциите на
ръководител отдел „Маркетинг“ и отдел „Централизирани продажби“. Във връзка с
тези доводи, ответникът прави извод, че изхождайки от длъжностната характеристика на заеманата от
въззиваемата/ищца
длъжност, анализирана в съответствие с
допълнителната заповед за възлагане на задължения по ръководство и на другия
отдел в дирекцията, длъжността на М.З. следва да се квалифицира като такава от
ръководството на предприятието по см. на § 1, т. 3 от ДРКТ. Ответникът е
представил заповед № 603 от 24.10.2019
г. от която е видно, че на ищцата са възложени допълнителни задачи по
организация и координация на работата на другия отдел в дирекция „Бизнес
развитие“, но настоящата инстанция също намира, че по делото не са представени
доказателства на ищцата да е било възложено вътрешно съвместителство като
ръководител на двата отдела, нито същата да
е била назначена, макар и временно като изпълняваща длъжността директор
на дирекцията. Действително, предвид
практиката на ВКС, на която се позовава въззивникът/ответник,
отразена в Решение № 111 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., Г. К., IV Г.
О. на ВКС и Решение № 259 от 2.06.11 г. по гр. дело № 1725/10 г. на IV Г. О. на
ВКС, „трудовите функции следват от
естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на работника или
служителя длъжностна характеристика, в която трудовите функции да са отразени.
Но когато работникът или служителят започне работа и осъществява определени
трудови функции, свързани с естеството на длъжността и работодателят приема
изпълнението им, следва да се приеме, че са възложени на служителя или
работника и приети от него. Възлагането, приемането и изпълнението на трудови
функции, които са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде
доказано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени
средства“. В настоящия казус, по делото не е безспорно установено, че ищцата,
макар и да не е заемала длъжност директор на дирекция „Бизнес развитие“, е
контролирала и организирала работния процес и в другия в рамките на дирекцията
отдел-„Централизирани продажби“. Това не се установява от обстоятелството, че
ищцата се е запознала срещу подпис със заповед № 603 от 24.10.2019 г., че не е
оспорила заповедта пред първата инстанция, нито и че трудовото й възнаграждение
е било увеличено считано от 01.11.2019 г., една седмица след издаването на тази
заповед. Липсват доказателства, а доказателствената
тежест е на работодателя, че ищцата е изпълнявала сочените допълнителни трудови
задължения. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че става въпрос за един
кратък период от време, приблизително 5 месеца /от 25.10.2019г.- датата на
запознаване на ищцата със заповед № 623 до 26.05.2020 г.-датата на прекратяване на ТПО, като бъде изключен
м.април 2020г., поради факта, че ищцата е ползвала болничен за 13 дни, считано
от 13.04.2020 г. и болничен, депозиран на 29.04.2020 г. за срок от 30 дни.
Изводът е, че преценка за ръководния характер следва да
се прави само за длъжността, от която ищцата е била уволнена, като към момента
на прекратяване на правоотношението, ищцата е заемала длъжността началник отдел
„Маркетинг“. Именно за тази длъжност следва да бъде отговорено
на въпроса дали е ръководна. Относно критериите, въз основа на които длъжността
се определя като „ръководна“ по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, е налице задължителна
практика на ВКС, обективирана в решение 250 от 13.02.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. №
2682/2013 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК. С посоченото решение е прието, че по
чл.328, ал.2 КТ могат да бъдат уволнявани
само служители от ръководството на предприятието по см. на
пар.1, т.3 от
Допълнителните разпоредби на КТ, които са специфичен
кръг от служители,
от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по
себе си предполага,
че това могат
да са лица
и извън ръководителя и неговите заместници. При съмнение дали
даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата
от него
длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Освен това преценката
дали дадена длъжност
е „ръководна“ следва да се
извършва конкретно при всеки отделен
случай като критерия за преценка,
освен задълженията по длъжностна характеристика,
следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и включените в длъжността трудови функции. Следва да се
има предвид също така, че
само по себе
си обстоятелството, че длъжността носи
наименованието ръководител/какъвто
е настоящият казус/ не обосновава извод, че служителят
е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от
ръководството на предприятието.
С
решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 117/2016 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК, е дадено сходно разрешение,
а именно: с договора за управление на
предприятието управителят се задължава срещу
определено възнаграждение да постигне определен
стопански резултат. 3а целта на управителя
се поставя съответна „бизнес задача“, която е за целия срок
на договора и по отделно за
всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат
постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой
работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на
тази „бизнес задача“, управителят е длъжен да разработи
„бизнес програма“, която да предложи
и която следва да изпълни по
време на действието на договора
за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената
„бизнес програма“ и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се
възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати.
Именно затова с разпоредбата на чл.328,
ал.2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да
формира управленския екип на предприятието,
който да го подпомага за
изпълнение на поставените с договора за управление задачи.
Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.328, ал.2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КТ, като това ограничение следва от целта
на основанието - да се даде
възможност на управителя да определи
своя ръководен екип. Както бе посочено по-горе в изложението,
дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги
фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието
на длъжността не е определящо. От съществено значение
са възложените на служителя трудови
функции, както и мястото на длъжността в системата на управление
на предприятието. Основанието по чл.328,
ал.2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или
е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение
на всички лица, на които
е възложено управлението на трудовия процес
във всяко едно отделно звено
на предприятието. Приносът на различните
звена за резултатите от работата на предприятието
обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор
по чл.328, ал.2 от КТ е да улесни
управителя за постигане на предвидените
в „бизнес плана“ стопански резултати като му дава
възможност да формира ръководния екип, с който да
работи за постигането на тези цели. Затова
то трябва да се прилага
само по отношение
на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата,
от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение
на такива, които ръководят звена, от работата,
от които постигането на тези резултати не зависят.
В конкретния казус, видно от
представената длъжностна характеристика се установява, че длъжността
ръководител отдел „Маркетинг“ е йерархично подчинена на директора на дирекция
„Бизнес развитие“. Основните задължения и отговорности за длъжността са т. 2 да организира и контролира работата по
разработването и налагането на нови банкови
продукти и услуги, вкл. процеса на реализирането на рекламните кампании
за тях, да съгласува изготвените идейни
проекти и стратегии с директора на дирекцията. Видно е, че тези основни
дейности се осъществяват след съгласуване с директора на дирекцията, т.е. не са
предоставени изцяло на преценката на ръководителя на отдела, а се осъществяват
след съгласуване с директора на дирекцията. Другите дейности са по т.14 да организира,
ръководи и контролира дейността на отдела, да разпределя задачите между
служителите т.15 да планира работата им, т.16 да отговоря за
запознаване на служителите в отдела със съответните вътрешни нормативни
документи. Изпълнява и други задачи, произтичащи от утвърдени вътрешни
нормативни документи и пряко възложени от
директора на дирекцията. Предвид тази подчиненост, от задълженията на ищцата да
организира и ръководи дейността на отдела, да разпределя задачите между
служителите, да участва в техния подбор, не може да се направи извод, че тя е
била самостоятелно отговорна за
определен етап от трудовата дейност. От друга страна, част от задълженията на
ищцата имат изцяло оперативен характер, като изготвяне на справки, проучване на
инициативи и програми на държавни и международни институции, осъществяване на
комуникация с консултанти, изготвяне на презентации за продуктите, координиране
на процесите по обработка и съхранение на документация и информация.
Изводът
е, че заеманата от ищцата
длъжност ръководител отдел „Маркетинг“ не е ръководна
по смисъла на пар.1,
т.3 от ДР на КТ и не попада в кръга на предвидените длъжности в разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ.
Относно
необсъждането от съда на представените от ищцата болнични листове, които според ответника свидетелстват за предходните
отношения между страните, довели до
прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като ищцата не е полагала труд в Банката за период
от месец и половина и повече, при твърдяно
недобросъвестно упражняване на процесуални права от М.З. при
използването й на правото на отпуск поради временна неработоспособност, то
настоящата инстанция намира, че във фактическия състав на визираната правна норма не намира приложение преценка на добросъвестност или не.
Отделно, недобросъвестността е твърдяна, но не и доказана, тъй като липсват
данни самите болнични листове да са атакувани от работодателя и отменени по
съответния административен ред.
Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон при анализа на представения
бизнес план, инкорпориран в бюджета на Банката.
При сключване на нов договор за управление,
независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор
за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична
като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да
съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа
на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която
да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора решение-решение
№ 117/30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение
№ 230 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о., ГК и т.н. В конкретния казус, ответникът е представил
решение на УС за приемане на проектобюджет за 2020 г., който следва да се
изпълни от изпълнителните директори на банката. Настоящата инстанция също приема, че представения по делото
проектобюджет не представлява бизнес задача съдържаща посочените по-горе
показатели. В него са заложени определени размери на приходи и разходи по пера,
но за постигане на същите не е представен бизнес план от главния изпълнителен
директор. От елементите в представения проекто-бюджет,
не се установява от изпълнение на какви бизнес задачи и постигане на какви
показатели в дирекция „Бизнес развитие“ се обуславя необходимостта от промяна в
екипа на дирекцията и по-конкретно в отдела, ръководен от ищцата, доколкото от проекто-бюджета не е видна задача за изпълнение свързана с
маркетинг развитието на банката. В този смисъл, неоснователно се явява
твърдението, че е ненужно представянето на какъвто и да била последваща бизнес програма, тъй като тя се съдържа в
конкретните финансови показатели на бюджета, че връзката между тези цели и
начините за тяхното реализиране от съответните структурни звена в Банката е
ясно проследима от представените по делото длъжностни
и функционални характеристики относно заеманата длъжност. Тези цели следва да
бъдат ясно поставени и декларирани, а не
проследими и извеждане чрез тълкуване.
Относно насрещната въззивна
жалба на ищцата, то същата се явява частично основателна. Като начало, в нея не
е изрично посочено, че се атакува решението в частта, в която искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен като неоснователен за
размера над 14 228,82 лв. до пълния
предявен размер от 21 000 лв.
Нормата
на чл.225, ал.1 от КТ сочи, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. За
да бъде уважен предявеният иск за заплащане на претендираното
обезщетение за периода от 05.10.2020 г. до 26.11.2020г., следва да са налице следните
предпоставки-признаване на уволнението за незаконно; вреда, свързана с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение от работника; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото трудово
възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Посочените юридически факти от сложния фактически състав следва да участват в
условията на кумулативност, поради което е достатъчна
липсата на един от тях, за да бъде искът неоснователен. В настоящия казус, ищцата
е доказала обстоятелството, че след прекратяване
на трудовия договор е останала незаета по друго трудово правоотношение и няма други доходи по трудово правоотношение. Претендираният размер
е 21 000 лв., а от приетата по делото ССЕ се установява, че общият размер
на обезщетението е 20 290,71 лв.
Последното съдебно заседание е било проведено на 05.10.2020 г., поради което първоинстанционният съд не е присъдил обезщетението за
целия 6-месечен период след датата на уволнението, а към датата на съдебното
заседание.
Ето
защо, процесното решение следва да бъде отменено в
частта, в която съдът е отхвърлил
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за размера над 14 228,82 лв. до размера от 20 290,71 лв., вместо
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от още 6 061,89 лв., представляваща обезщетение за времето от 05.10.2020 г. до 26.11.2020г., през което М.И.З. е
останала без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва,
считано от 20.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Относно
размера на разноските.
Както е посочено в определение № 732 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 5545/2016 г. на ГК, ІV ГО на ВКС,
по въпроса, касаещ начина на определяне
на съдебните разноски по трудови
спорове, е създадена задължителна
за съобразяване от съдилищата
съдебна практика, обективирана в определение №
821/23.12.2015 г. по гр.д. № 5438/2015 г., IV г.о., постановено по реда на
чл.273, ал.3 ГПК, която се споделя от
настоящия въззивен състав. С цитираното определение е прието, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за
отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без
работа, се определя сумарно, както следва-на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г.-общо една минимална месечна заплата за исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и възнаграждение, определено
по реда на
чл.7, ал.2, ал. 2 от Наредбата по
иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му. Минималното адвокатско възнаграждение
по трудови спорове е уредено в
чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, като нормата предвижда,
че когато исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ (за отмяна на
уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при
условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една
минимална работна заплата. Възнаграждението за иска за
обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, който е оценяем, се определя
по реда на
чл.7, ал. 2 от
Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно, или при условията на
обективно съединяване с неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. При сумиране на оценяемия и неоценяемите искове /минималната работна заплата към момента на сключване на
договора за правна помощ от 27.07.2020
г. е в размер на 610 лв. Към нея следва да сне прибави възнаграждението за обезщетение,
определено по реда на чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 633 лв., като се получава сумата общо
от 1243 лв. Претендиранато адвокатско възнаграждение
е в по-малък размер от 1130 лв. и е присъдено в пълния му размер за първата
инстанция. Предвид изхода на делото, присъдените разноски за първата инстанция не следва да
се променят.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, за настоящата инстанция въззивникът/ответник следва да заплати на връззивника/ищец направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 14.10.2020 г. по гр.д.№ 31914/2020г. на СРС, ІІ ГО, 178 състав само в частта, в
която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за
размера над 14 228,82 лв. до размера от 20 290,71 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.И.З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******, на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 във връзка е чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от още 6 061,89 лв., представляваща обезщетение за времето от 05.10.2020 г. до 26.11.2020г., през което М.И.З. е
останала без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва,
считано от 20.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от изпълнителните членове на УС Р.С. и М.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт С.В.да
заплати на М.И.З., ЕГН **********, чрез пълномощника си
по делото адвокат Й.Д.,***, пл. „******* направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.