№ 19371
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110140063 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Волф“ АД срещу
Агенция „Пътна инфрастуктура“. Исковата молба е основана на твърдения за платена от
ищеца на ответника сума от 450 лева като компенсаторна такса по смисъла на чл.10, ал.2 от
Закона за пътищата, определена с електронен фиш № ********** от устройство 10181 за
установено нарушение на ППС с рег. № СВ 9022 РС за движение по път А – 6, км 50+427,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена
дължимата пътна такса.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е платил на ответника процесната
компенсаторна такса, като дължимостта й се оспорва с довод, че пътят, на който в
електронния фиш е посочено, че е извършено нарушението, не е въведен в експлоатация.
При това се извежда, че няма извършено административно нарушение, което да обоснове
дължимост на платената компенсаторна такса. Фактът, че конкретният пътен участък не бил
въведен в експлоатация, ищецът установил в по – късен момент (в хода на производството
по АНД № 2022110209159), поради което ищецът бил лишен от възможност да обжалва
наложеното наказание и завеждането на настоящия иск бил единствената форма на защита.
Отделно от това се навеждат и доводи за това, че има неяснота при описанието на
нарушението, не било ясно и какъв е размерът на дължимата пътна такса и как е определен
този размер. Ищецът не получил възстановяване на таксата по отправено от него искане на
08.06.2023г. по реда на чл.4б ДТ, вр. чл.55 от Закона за пътищата, поради което счита, че
гражданскоправният ред за защита чрез иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в случая е единствена
форма за защита на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил допустимостта на иска с довод за
неподсъдност на спора пред гражданския съд. Позовава се на това, че по съществото си
властническото волеизявление на компетентния контролен орган за определяне и събиране
на компенсаторна такса представлява индивидуален административен акт в устна форма,
тъй като компенсаторната такса има санкционен характер и нейният правопораждащ
характер е извършеното административно нарушение. Като индивидуален административен
акт законосъобразността на волеизявлението на контролния орган за определяне и събиране
на компенсаторна такса се обжалвало по реда на чл.146 и сл. АПК. Възстановяването на
такси, за които ищецът твърди, че са недължимо платени (платени без основание), не
можело да се осъществи по пътя на предявяване на иск пред граждански съд (в случая на
кондикционен иск). При това касаело се за правоотношение, възникнало от дейност по
събиране на държавна такса, определена със закон, в полза на държавата, която се реализира
от орган с властнически правомощия, т.е. е налице административна дейност, основана на
1
власт и подчинение, а не облигационни правоотношения между равнопоставени субекти.
Съдът приема, че искът е недопустим. В конкретния случай в исковата молба се
излагат доводи за незаконосъобразност на акта, с който е констатирано административно
нарушение от страна на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващо се в
движение на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не е
заплатената дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съобразно електронен фиш №
**********, издаден във връзка с конкретното нарушение, като алтернатива на имуществена
санкция в размер на 2500 лева е дадена възможност на нарушителя (в случая ищец) да се
освободи от административно – наказателна отговорност при заплащане на компенсаторна
такса в размер на 450 лева на основание чл.10, ал.2 ЗП. В случая въведеният с исковата
молба спор засяга законосъобразността на акта, с който е констатирано административното
нарушение и е определена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП. Въведеното задължение за
плащане на компенсаторна такса представлява санкция за извършено административно
нарушение и е алтернатива на провеждане на производство по ЗАНН, като по същество
представлява властническо волеизявление, което подлежи на контрол по реда на ЗАНН – в
този смисъл е определение № 12999 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2020 г., VII
о., определение № 308 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2020 г., VII о. Щом има
ред за защита срещу акта, с който е определена компенсаторната такса, и това е редът по
ЗАНН, недопустимо е да се търси защита по гражданскоправен ред чрез предявяване на
кондикционен иск, основан на твърдения за липса на извършено административно
нарушение и неправилно определяне на размера на компенсаторната такса.
Без значение е в случая, че ищецът е установил по – късно, че липсва нарушение, за
което е бил издаден електронният фиш и заради което е била заплатена компенсаторната
такса, поради което и ищецът е изгубил правото на защита по приложимия ред по ЗАНН. На
практика чрез предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД се търсят последиците на отмяна на
властническото волеизявление, с което е определена компенсаторна такса в издадения
електронен фиш, след като се отрича извършването на нарушението с доводи, че пътният
участък не е част от платената пътна мрежа поради липса на въведен е експлоатация пътен
участък.
Предвид горното искът е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на
основание чл.130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 204998/18.07.2023г., с която „Волф“ АД е предявило
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфрастуктура“ за сумата от 450 лева –
платена без основание във връзка с определена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона
за пътищата в електронен фиш № ********** за административно нарушение от
01.08.2021г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2