Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 23.09.2020 г. Град Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Търговище касационен състав
На петнадесети
септември 2020 година
в открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 98 по описа за 2020
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на П.П.С. ЕГН **********
***, чрез а.. Цв.И. *** против Решение № 49/ 11.03.2020 г., постановено по НАХД
№ 57/ 2020 по описа на РС- Търговище, с което е потвърдено НП № 96/ 20.12.2019
г. на зам. директора на РЗИ – Търговище, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1
и на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето му е наложено адм.
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. като законосъобразно. В жалбата е посочено
като касационно основание – нарушение на
закона. В с.з. касаторът, редовно призован се явява лично и с адв. И., който
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по оспорването – Регионална здравна
инспекция-Търговище, редовно призован се представлява от гл. юрк. Пл. А., която
изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура –
Търговище счита жалбата за неоснователна, а решението за законосъобразно,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във
връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди процесното НП въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че при извършване на проверка на 08.12.2019 г.
в 16.10ч. в обект кафе-аператив „Поко Локо“ гр.Търговище, находящ се на
ул.“Капитан Данаджиев“, № 10, стопанисван от фирма „Олд Скул 2010“ ООД, от
органи на РЗИ-Търговище било констатирано, че в обекта касаторът в качеството си на клиент пуши цигара, която
не е електронна. Той е бил загасил цигарата на земята и пъхнал същата в празна
кутия от цигари, в която имало още фасове от цигари. Заведението било закрито
обществено място с плътно затворени прозорци и таван, като в същото нямало
естествена циркулация на свеж въздух. За констатираното е бил съставен АУАН №
103/08.12.2019г., в присъствието на свидетеля по
акта и касатора, като последния не е упражнил правото си на възражение в законово
установения срок по чл. 44 от ЗАНН. Въз
основа на този акт на 20.12.2019 г. зам.директора на РЗИ-Търговище издал
процесното НП, с което за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗдравето и на основание
чл. 218, ал.1 от ЗЗдравето на касатора е било наложено адм. наказание „глоба“ в
размер на 300лв.
От правна страна въззивният съд е
приел, че възраженията на касатора са неоснователни. В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни“ случаи на адм. нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
Съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен
случай. Извършеното нарушение от касатора е формално, на просто извършване и
като такова за осъществяване на фактическия състав е необходимо единствено да
бъде осъществено изпълнителното деяние. В конкретния случай законодателят в чл.
56, ал. 1 от ЗЗдравето е предвидил дължимо бездействие, а касаторът е нарушил
тези разпоредби като е осъществил изпълнително деяние, изразяващо се в действие
– осъществяване на тютюнопушене в закрито обществено място, като не е
необходимо да настъпят определени общественоопасни последици, но трябва да се
вземе предвид и че липсата на такива не може да се счита за смекчаващо вината
обстоятелство. По този начин и доколкото вреди не се включват в осъществяването
на състава на конкретното нарушение, общественоопасните последици произтичат от
осъществяване на самото изпълнително деяние, тоест в конкретния случай
настъпват с действие от страна на касатора, при дължимо бездействие. В
конкретния случай безспорно е установено, че касаторът не е спазил забраната
предвидена в чл. 56, ал. 1 от ЗЗдравето, като това се потвърждава от събраните
по делото доказателства.
Настоящата инстанция споделя изводите на
въззивния съд като приема, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Въззивният съд е постановил акта си при правилно прилагане на материалния
закон. Установено е тютюнопушене от касатора като клиент на заведението, което
е закрито обществено място, което в разрез със забраната за тютюнопушене, визирана
в чл. 56 от ЗЗ. Клиентът е пушил цигари, които не са електронни, с което е
нарушен чл. 56 от ЗЗ. Правилно е приложена и
санкционната норма на чл.
218, ал.1 от ЗЗ, която предвижда адм. наказание за ФЛ, които нарушат на чл.
56 от ЗЗ. Отговорността на касатора е безспорно доказана от АНО пред въззивния
съд и всякакви възражения в обратната насока за несъстоятелни. Не може да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. Въззивният съд правилно счита, че
липсват мотиви по нейното приложение. Правилно
въззивният съд е приел, че обстоятелството, че нарушението е първо също не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", същото правилно е отчетено
при определянето на наказанието в минималния размер, определен от законодателя.
Тютюнопушенето сериозно вреди на човешкото
здраве, с него се свързват и редица тежки заболявания, което оправдава
вземането на по-стриктни мерки за неговото ограничаване и намаляване от страна
на държавата чрез по-висок размер на адм. наказания за неспазване на забраната
за тютюнопушене на закрити обществени места. Административно-наказателната
отговорност е лична. Закона
за здравето и приетите законови разпоредби относно забрана за пушене в
закрити обществени места е обсъждан в продължение на години и няма как на касатора
да не му е известно, че при нарушаване на въведената забрана може да му бъде
потърсена адм. отговорност и съответна наложено наказание за неизпълнение на
въведеното в закона задължение да не се пуши в закрито обществено место, такова
каквото е било заведението, където се е намирал при съставяне на АУАН.
Ето защо, като е
приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, районният
съд е приложил правилно материалния закон и постановеното от него решение
следва да бъде оставено в сила.
Поради тези съображения съдът в настоящия си състав счита,
че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/ 11.03.2020 г., постановено
по НАХД № 57/ 2020 по описа на РС- Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ……….
. ………