Присъда по дело №25/2020 на Районен съд - Кула

Районна прокуратура Видин е повдигнала обвинение против подсъдимия Ц.В.Ц. с ЕГН ********** за това че на 15.04.2020 г. в гр.Кула, обл. Видин, на ул.“Стоян Михайловски“ № 3, по време на обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, извънредно положение, свързано със смъртни случаи, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г./, удължено с Решение от 07.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно решение (обн. ДВ, бр. ЗЗ/07.04.2020 г.),, е нарушил мерки, издадени от министъра на здравеопазването на Р. България със Заповед РД-01- 183/06.04.2020г., против разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/, указани му в Предписание за поставяне под карантина с изх. 20601/13.04.2020г. на Регионална здравна инспекция - гр.Благоевград, като след пристигане на 13.04.2020г. от рискова страна - Република Гърция, не спазил срока на 14- дневната карантина да пребивава на адрес: гр.Кула, област Видин, ул.“Стоян Михайловски“ № 3, напуснал адреса, на който се изпълнява карантината - престъпление по чл.  355, ал. 2, пр. 3, във вр с. ал. 1 НК

Представителят на РП-Видин в съдебно заседание поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Пледира на подсъдимия да бъде наложено минимално предвиденото в закона наказание, като се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че същия живее сам и към момента на извършване на деянието не е имало кой да го снабди с храна и други стоки от първа необходимост.

Защитникът пледира за признаване на подзащитния му за невинен поради липсата на умисъл за извършване  на престъплението, тъй като в предписанията на органите на РЗИ - Благоевград, никъде не е задължен подсъдимия да седи в дома си и да не излиза, както и че никъде в закона няма легална дефиниция на термина „ карантина“. Също така пледира, че подзащитният му е излязъл от дома си, за да си купи храна, тъй като не е имал нищо и изходящите му обаждания на телефона му са били ограничени, тъй като е бил в чужбина и не е могъл да плати сметката си. Също така посочва, че с оглед изменението на Закона за здравето от края на 2020г., с което за нарушаване на  карантина от болни лица е предвидено административно наказание глоба от 1000лв до 5000 лв., следва да се приеме, че предвиденото наказание в чл. 355, ал. 2 и 3 НК следва да се отнася само за тежки случаи на зараза на конкретното лице, тъй като е нелогично законодателят да предвиди административно наказание - глоба за болен и поставен под карантина, а наказание “ Лишаване от свобода“ за здрав човек, който е поставен под карантина. Алтернативно пледира, в случай, че подзащитният му бъде признат за виновен, съдът да приложи чл.55 НК, като приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелство, а именно - подсъдимият не е осъждан, работи, отклонение от мерките се е наложило, за да си осигури прехраната, като дори при това действие не си е позволил да ходи безпринципно между хората , а негов приятел му е купил храна.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

От фактическа страна: 

Подсъдимият Ц.В.Ц. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно-специално образование, безработен, неосъждан, живущ ***. Всеобщо известно е, че през месец март 2020г. Световната здравна организация е обявила епидемията от COVID – 19 за пандемия.  С оглед разрастващата се пандемия, както и установяване на заболели лица на територията на Република България, на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България Народното събрание обявява извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., който срок е удължен до 13 май 2020 година, а решението е прието от 44^-то Народно събрание на 13 март 2020 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 22 от 13.03.2020 г. С Решението е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19.  С цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети и на основание на чл.63 от Закона за здравето и  чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед РД-01-183/06.04.2020 г., като в т. II, т. 8 било указано, че  всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще  пребивават за посочения в предписанието срок.

Подсъдимият работил като международен шофьор във фирма „МАГДАК“ ЕООД гр. Велико Търново и често пътувал в чужбина. На 13.04.2020г., подсъдимият Ц. влязъл на територията на РБългария на ГКПП – Кулата с управлявания от него служебен товарен автомобил, където служители на Районна здравна инспекция/РЗИ/ - Благоевград издали и му връчили Предписание за поставяне под карантина № 20601 за срок от 14 дни от 13.04.2020г. до 27.04.2020г., която да бъде изпълнявана на адрес гр. Кула, ул. „ Стоян Михайловски“ №  3, като на лицето е предоставен срок от 24 часа за придвижване до местоизпълнението на карантината, което предписание било връчено срещу подпис на подсъдимия. На 15.04.2020г., около 09.40 часа свидетелите П.В.П. и В.П.В. - полицейските служители в РУ Кула, посетили адреса в гр. Кула, на който подсъдимият следвало да изпълнява предписанието, но не установили никой на адреса и се свързали с подсъдимия по мобилния му телефон, в който разговор подсъдимият ги уведомил, че е на центъра на града и не е на адреса. Полицейските служители се обадили за съдействие на колегата си - свидетеля С.П.Г., който заедно с друг техен колега – Герасим Тошев обиколили със служебен автомобил централната част на гр. Кула, но не открили подсъдимия, като междувременно подсъдимият пристигнал с лек автомобил, управляван от свидетеля  Д.В.В., който го бил закарал до центъра на града и му купил хляб. Свидетелите П. и В. му напомнили, че не трябва да напуска жилището си, а подсъдимият им отговорил, че няма кой да му пазарува необходимите му неща, тъй като живее сам.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите В.П.В., П.В.П., С.П.Г. и Д.В.В., копие на предписание за поставяне под карантина с изх. № 20601/13.04.2020 г., формуляр за събиране на данни на пристигащи от зони с разпространение на COVID-19, справка за пътуване на лице – български гражданин от 15.04.2020г., справка за съдимост и другите събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели В. и П., които свидетелстват, че на инкриминираната дата и час, подсъдимият не се е намирал на адреса, където е следвало да изтърпява наложената му карантина, както и че същият е дошъл с автомобил, управляван от свидетеля В., след като те са му се обадили по телефона. Показанията им са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се, като не се установяват противоречия или празноти, които да будят съмнение относно достоверността им. Двамата свидетели излагат обстоятелства, на които лично са били очевидци. Не се установиха мотиви или зависимости на свидетелите, които биха били повлияли на истинността на показанията. Тези обстоятелства се подкрепят и от свидетелските показания на свидетеля на защитата – Д.В.В., който свидетелства, че на посочената в обвинителния дата сутринта е срещнал подсъдимия, който е напускал жилището и знаейки, че той е под карантина го е откарал с автомобила си до центъра на града, където му е напазарувал, след което го е върнал до дома му, където са го чакали полицейските служители – свидетелите В. и П.. Съдът кредитира и свидетелските показания на свидетеля В., които не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.

От приложеното по делото и цитираното по – горе от съда предписание на РЗИ гр.Благоевград се установява, че подсъдимият е бил поставен под карантина с посоченото предписание, като срокът на карантината е 14 дни за периода от 13.04.2020г. до 27.04.2020г., която е следвало да бъде изпълнявана на адрес гр. Кула, ул. „ Стоян Михайловски“ №  3, като на лицето е бил предоставен срок от 24 часа за придвижване до местоизпълнението на карантината, което предписание е връчено срещу подпис на подсъдимия на същата дата.

С оглед на това, съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

Като напуснал на 15.04.2020г. около 09.30 часа дома си, находящ се на адрес гр. Кула, ул. „ Стоян Михайловски“ №  3, където му е било предписано да е под карантина, подсъдимия Ц. нарушил мерките по т. III, във вр. с т. II, т.8 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на  министъра на здравеопазването на Република България, съгласно която всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще  пребивават за посочения в предписанието срок, който в случая е 14 дни, като деянието е било извършено по време на действувало през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година във връзка с разрастваща се пандемия от COVID-19.

По делото не се установи да са налице изключенията, визирани в т. III, т.3 на посочената заповед, които се отнасят за водачите на тежкотоварни автомобили – български граждани във връзка в случаите на извършване или приключване на международен превоз. Видно от направеното запитване до фирмата, в която подсъдимия е работил като международен шофоьор до 13.04.2020г., същият не е бил служебно ангажиран с извършване или приключване на международен превоз. Доказателства в обратния смисъл не бяха ангажирани по делото. 

Действайки по гореизложения начин подсъдимия Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 355, ал. 2, вр. ал.1 от НК, като на 15.04.2020 г. в гр.Кула, обл. Видин, на ул.“Стоян Михайловски“ № 3, по време на обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, извънредно положение, свързано със смъртни случаи, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г./, удължено с Решение от 07.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно решение (обн. ДВ, бр. 33/07.04.2020 г.), е нарушил мерки, издадени от министъра на здравеопазването на Р. България със Заповед РД-01- 183/06.04.2020г., против разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/, указани му в Предписание за поставяне под карантина с изх. 20601/13.04.2020г. на Регионална здравна инспекция - гр.Благоевград, като след пристигане на 13.04.2020г. от рискова страна - Република Гърция, не спазил срока на 14- дневната карантина да пребивава на адрес: гр.Кула, област Видин, ул.“Стоян Михайловски“ № 3, напуснал адреса, на който се изпълнява карантината. Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението.

Безспорно установено е, че подсъдимият Ц. се е намирал извън мястото за карантиниране, посочено във връченото му предписание, а именно извън дом си на адрес гр. Кула, ул.“Стоян Михайловски“ № 3. Същият е бил поставен под задължителна карантина с връченото му Предписание № 20601/13.04.2020 г. на РЗИ гр. Благоевград. Това изпълва конкретния фактически състав на престъплението от обективна страна. По отношение на субективната страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимия, че няма легална дефиниция на „ Карантина“ и реално подсъдимият не е знаел, че следва за не напуска дома си. Видно от посоченото по – горе предписание за поставяне под карантина на РЗИ гр. Благоевград, същият е поставен под карантина с посоченото предписание, с което е запознат на 13.04.2020г., за което е положил и своя подпис, което обстоятелство не се оспорва за периода от 13.03.2020г. до 27.04.2020г. Видно от т. II, т.8 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на  министъра на здравеопазването на Република България, изрично е посочено, че всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще  пребивават за посочения в предписанието срок, който в случая е 14 дни. Посочената заповед е публикувана на страницата на Министерството на здравеопазването в 20.00 часа на 06.04.2020г., което се установява от служебно изискана справка от съда от Министерството на здравеопазването, както и същата е посочена във връченото на подсъдимия предписание за подставяне на карантина. Подсъдимият е лице активно занимаващо се с международен превоз на товари. Видно от приложените по делото Предписание за поставяне под карантина № 335/26.03.2020г. и Предписание № ДМ 361/10.04.2020г. и двете на РЗИ гр. Видин, подсъдимият е поставян и друг път под карантина във връзка с работата му като международен шофьор на товарни превози.  Същият е получил лично предписанието на РЗИ гр. Благоевград за поставяне под карантина с посочен конкретен адрес и срок. В предписанието е посочен, както административния акт пряко отнасящ се до поставянето му в това правно и фактическо положение, така и текстът, по който евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност. Имал е разговор и със служители на РЗИ по повод карантинирането. Всички тези факти изключват възможността с интелектуалния капацитет на подсъдимия, същият да не е разбрал, проверил и установил, целта и условията на поставянето под карантина.

Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия е формално и не е нужно настъпването на конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната отговорност на подсъдимия. С факта на напускане на мястото за карантиниране, същия е пристъпил въведената мярка против разпространяването на заразна болест по хората. Лицето е разбирал обществено опасния характер на извършеното и е предвиждал и искал настъпването на последиците, които в конкретния случай се свеждат до напускане на жилището, където е бил карантиниран.

         Съдът следва да обсъди и аргумента, въведен с възражението на защитата, че деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 355, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а представлява административно нарушение на чл. 215 от Закона за здравето, тъй като по отношение на подсъдимия не е установено да е инфектиран с вируса на COVID 19, а е бил поставен под карантина единствено на основание обстоятелството, че влиза в страната от друга страна, където има случаи на COVID 19. Съдът намира посоченото възражение за неоснователно. В чл. 215, ал.1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.       в редакцията към момента на извършване на деянието е регламентирано, че болен от заразна болест, посочена в чл. 61, както и контактно лице, което чрез изследване  е  с  потвърдено  носителство  на заразна болест, посочена в чл.61, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба в размер на 5000 лв. В чл. 355, ал.2 е инкриминирано нарушаването на мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, когато е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, какъвто е настоящия случай. Съдът намира, че в случая е налице по – висока степен на обществена опасност на деянието, с което е нарушена такава мярка, а имено карантинираното лице да не напуска определеното в предписанието място за срок от 14 дни, тъй като същото е извършено в условията на бързо разпростаняващо се заразно заболяване, с голям брой случаи на тежки усложнения, налагащи болнично лечение, както и не малко случаи с летален изход, водещи до претоварване на здравната система на страната, което заболяване към онзи момент е било доста слабо познато и изследвано, поради което се предприети и посочените мерки за ограничаване на разпространението на заразата. Именно с тази цел са предприети и мерките, които засягат не само заразени лица, но и лица, пристигащи от силно засегнати от заразата страни.

По вида и размера на наказанието: 

           За това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет години и кумулативно налагане на наказанието „Глоба“ в размер от десет до петдесет хиляди лева.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съда отчита чистото съдебно минало подсъдимия, което определя същия като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец, оказаното съдействие на разследването, причините – необходимост от закупуване на хранителни продукти, които са довели до нарушаване на съответната противоепидемична мярка; както и обстоятелството, че същият е самотноживеещ, както и обстоятелството, че подсъдимият не се е движел свободно по улиците на града, влизайки в контакт с различни хора, а е бил закаран от негов приятел, който е бил наясно, че подсъдимия е под карантина, след което го е върнал на адреса. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.

Преценявайки посоченото, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер за съответния вид и приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,буква"б"от НК, като замени предвиденото наказание „ Лишаване от свобода“, за което законодателят не е предвидил долна граница с наказанието „Пробация“, което следва да се изпълни посредством двете задължителни пробационни мерки за минималния срок от шест месеца, като по този начин ще се изпълнят целите на наказанието. Съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ на основание чл. 55, ал.3 от НК, като прие, че и без налагането на предвидената изключително висока глоба ще могат да се изпълнят целите на наказанието. 

По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.По делото няма и приобщени веществени доказателства, с оглед на което няма произнасяне на съда в тази връзка.

По посочените мотиви съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: