Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, XII въззивен наказателен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ
ГАНАДИЕВА
в присъствието на прокурора
Антоанета Панчева и секретаря Гергана Цветкова, като разгледа докладваното от съдия
ЗАХАРИЕВА внахд № 4577/2020г по описа на съда ,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XXI от Наказателния
процесуален кодекс.
С Решение от 16.10.2019
г., постановено по НАХД № 4577/2020г., на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно
отделение, 17 състав, обвиняемият С.Н.Т. е признат ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 25.11.2018 г. около 01.20 ч.
в гр.София, ж.к.Студентски град, ул.Атанас Манчев, пред клуб „И.“ е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на М.П.Г.
- нощен управител на клуб „И.“ и наплюл униформените полицейски служители А.Г.Р.и
В.С.С., като отправил към тях псувни и обидни думи „**** ****“, „Мишки“,
„Мърши“, „След като ме пуснете, ще избия всички вас“- престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв.(две хиляди) лева.
С решението съдът е осъдил на
основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия С.Н.Т. (със снета
самоличност) да заплати направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 268.80 лева.
Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
постъпила жалба от защитата на обвиняемия Т., с което се иска отмяна му като
неправилно, незаконно и необосновано и произнасянето на въззивния съд с
решение, с което да оправдае подзащитния му. След запознаване с мотивите към
решението е постъпило допълнение на жалба с подробно изложени съображения в
подкрепа на искането, направено в жалбата. Твърди се, че приетите от първата
инстанция факти не съответстват на събраните по делото доказателства. Направено
е и искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на Б.В.Ч., който е
посочен като лица, пряк свидетел на случилото се пред дискотека „И.“ в
Студентски град на инкриминираната в обвинението дата. Навежда се оплакване и
за явна несправедливост на наложеното на обвиняемия наказания, тъй като същото
не е съобразно с обществената опасност на деянието и данните за личността му.
Защитата счита, че деянието не е доказано от субективна страна, поради което
обвиняемия следва да бъда оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително
заседание от 23.12.2020г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, като съобрази
изложените в жалбата и допълнението доводи, прецени, че за изясняване на
обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото следва да
бъда уважено искането на защитата,
направено в допълнението към жалбата и допусна разпит на Б.В.Ч., в качеството на свидетел.
В хода на делото по същество защитата
на обвиняемият Т. поддържа жалбата и съображенията, изложени в допълнението за
отмяна на решението, като иска
постановяване на ново решението, с което обвиняемият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Поддържа и алтернативно направеното искане за
намаляване на размера на наложеното наказание.
Представителят
на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно за правилно и
законосъобразно решението на СРС, поради което пледира за неговото
потвърждаване.
Обвиняемият
Т., редовно призован, не взема участие в съдебното заседание пред въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в
протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като
в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното първоинстанционно Решение, намира, че не са налице
основания за неговата отмяна поради следните съображения:
При преценката на събраните по делото доказателства,
включително и тези събрани в проведеното съдебно следствие пред въззивния съд,
настоящият състав не намери основания за промяна на основните фактите относими
към предмета на доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са
следните:
Обвиняемият С.Н.Т. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан, адрес - гр. Бургас, ж.к.**********, ЕГН – **********.
Към 25.11.2018 г. на работа, като управител на
нощен клуб „И.“ находящ се в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Атанас
Манчев, работел М. Г..
Около 01:20 часа на
инкриминираната дата в нощен клуб „И.“ се намирал обвиняемият С.Т., заедно с
приятелката си - св.Г.С.и св. Г. и Я.. Те били пристигнали малко по-рано и се
били настанили на маса до пътеката.
На свидетеля Г. му
направило впечатление, че обвиняемият Т. се държи агресивно и се блъска в други
клиенти от съседна маса, затова повикал охраната на заведението и охранителите
извели обвиняемия пред клуб „И.“. Св. Г. последвал охранителите и също излязъл
пред заведението.
В този момент обвиняемият Т. искал отново да
влезе в заведението, но не бил допуснат от охранителите. Тогава обвиняемият се
насочил към св. Г., като изненадващо го ударил с юмрук в лицето, след което
тръгнал да бяга, а охранителите го подгонили. Намиращите се наблизо полицейски
служители от 07 РУ СДВР - св. А.Р.и В.С.го видели и го задържали, при което го
съборили на земята и впоследствие използвали помощни средства - белезници. При
свалянето му на земята обвиняемият си ударил носа и потекла кръв. След като го
задържали, обвиняемият започнал да плюе полицейските служители, да ги псува и
да отправя към тях обидни думи - „********“, „Мишки“, „Мърши“, „След като ме
пуснете, ще избия всички вас“.
Междувременно покрай тях минал свидетеля Ч., който бил
употребил значително количество алкохол. Същият се опитал да се намеси и направил забележка на полицейските служители, като последните го
задържали.
На
25.11.2018г. обвиняемият бил прегледан в УМБАЛСМП „Пиригов“ по повод болки по
ръцете.
Към момента на инкриминираното деяние обвиняемият
можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Същият е психично здрав и няма формиран
синдром на зависимост към психоактивни вещества.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на доказателствата, събрани на досъдебното производство и
приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: дадените от
обвиняемия Т. пред съда, показанията на св. М. Г., св.Г.С., П. Г. и Е. Я. пред
съда; свидетелските показания от досъдебната фаза на свидетелите А. Р., В.С., А.Б.,
Л. Д., М. Г., Ц.. М., С. С., К.М.,Г.С., П. Г. и Е.Я.; показанията на свидетеля Ч.,
медицинските документи за обвиняемия; комплексна съдебно психиатрична и
психологична на обвиняемия, справка за съдимост на Т..
Правилно първата инстанция
е изградил фактическите си констатации, след анализ на целия събран
доказателствен материал. Този състав, обаче не се съгласява с направеното
обобщение, че доказателствата по делото в тяхната съвкупност са
непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, относими към предмета на
доказване, събрани и приобщени при спазване на законоустановения ред. Безспорно
е налице противоречия относно част от обстоятелствата, свързани с поведението
на обвиняемото лице, в съдържанието на разпитите на свидетелкитеГ.С., П. Г. и Е.Я.
с тези на останалите свидетели, но предвид, че съдът е обсъдил тези
доказателства като ги е съпоставил с останалите и е отговорил на въпросите въз
основа на кои от тях е изградил фактическите си изводи, то мотивите към
атакуваното решение са в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Въззивният съдебен състав споделя напълно направения в
мотивите към атакуваната присъда анализ на наличната по делото доказателствена
съвкупност. Изводите на районния съдия са правилни, като при изследването не са
допуснати логически грешки. Съдът е обсъдил прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
В продължение на изложеното, съдът намира
за неоснователно възражението на защитата, че от събарните
по делото доказателстав не се установява възприетите от
първата инстанция фактически изводи. Въззивната инстанция се съгласява изцяло с изложеното в тази връзка от
районния съд относно достоверността на показанията на св. Г., Р. и
С., тъй като безспорно освен, че непосредствено са възприели поведението на
обвиняемия Т., лицата дават сведения за конкретните му действията, посочени в
обвинението. Тези свидетелски показанията са логични, последователни и
непротиворечиви, без проява на лично отношение към поведението на Т. и без
повлияване от обстоятелството, че действията на обвиняемия са били насочени към
коментираните свидетели. Отделно от това не се констатира в разпити на св. Г.,
включително и пред съда, колебание или противоречие относно нанесения му удар с
юмрук в областта на лицето от Т.. Показанията на полицейските служители С. и Р.,
които са задържали обвиняемия на място пред клуба непосредствено след удара по
лицето на св. Г., освен, че са в съответствие с показанията на последния
свидетел относно използваните и отправени към тях конкретни вулгарни и обидни
думи и заплахи от обвиняемия спрямо тях, се подкрепят и от показанията на
разпитания във входа на въззивното съдебно следствие свидетел Ч..
Заявеното от изброените по-горе свидетелите намира
място и в съдържанието на разпитите на охранителите на клуба - Б., Д.и М.,
както и на служителите на СДВР св. С. и М., които категорично посочват, че Т. е
ударил св. Г. по лицето, без да е бил предизвикан и оказаната от него съпротива
при задържането му и отправените думи към полицейските служители.
Изложеното дава основание коментираните доказателства да бъдат поставени в
основаната на фактическите изводи, както и
бъде прието за несъмнено доказано
авторството на деянието.
Анализът на обясненията на обвиняемия Т., правилно е
преценен като реализиране на правото му на защитата, предвид противоречивостта им
от една страна с свидетелските показания, които са възприети за достоверни,
поради изложените по-горе съображения, а от друга несъответствието с
показанията на свидетелите С., Г. и Я., дадени в ДП и пред съдебния състав и наличие
на вътрешни противоречия помежду им.
Изброените от първата инстанция несъответствие в
показанията на обвиняемия и свидетелките, са коректно констатирани и са
безспорно основанието, което не позволява същите да бъдат възприети като
достоверни. Въззивната инстанция намира за безпредметно да възпроизведе и в
настоящото решение отново съдържанието на мотивите към решението на първата
инстанция. Житейски логично е приятелката на обвиняемия да свидетелства като
селектира случилото и да отрича противоправно поведение от страна на Т..
Твърденията на същата, че Т. е бил ударен не намират подкрепа в
доказателствения материал. Действително по делото е налице медицинска
документация, но същата е свързана с преглед на
обвиняемото лица във връзка оплакване на болки в по ръцете в областта на
гривнените стави. За недостоверността на показанията на С.допринася и
разминаването между заявеното от нея и обвиняемия относно обстоятелството,
същите говорили ли са до патрулния автомобил или са се видели едва в районното
управление, както и било ли е задържано и друго лице. Отричането, че Т. не е използвал обидни думи спрямо
полицейските служители, е отново израз на желания коментираната свидетелка да
защити приятеля си.
|
|
В показанията си пред съда и в досъдебното
производство свидетелките Г. и Я. са непоследователни и противоречиви относно
имал ли е Т. кръв по лицето, кого са я видели , като същите се модифицират с
оглед обслужване на защитната теза. В продължението на изложеното съвсем
обосновано, първата инстанция е приела, че тези показания на могат да бъдат
кредитирани в цялост.
Обясненията на обвиняемия, съгласно които отрича да е
удрял управителя на заведението и да обиждал полицейските служители, са прецени
като колебливи. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Т. че не може
да се сети дали е имал следи от ударите по него и не знае дали е имало кръв по
лицето му. В продължение на изложеното и настоящата инстанция споделя
становището на първия съд, че на обвиняемия няма ясно запазен спомен за
случилото се процесната вечер, както и е налице опит за омаловажаване на
действията му.
Извършената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на обвиняемия Т. категорично установява, че същият е
бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си..
Въз основа на така
установената и приета фактическа обстановка по делото, настоящият съдебен
състав намира за правилни и законосъобразни правните изводи на първата
инстанция, че обвиняемият С. Н. Т. е осъществил състав престъплението по чл. 325,
ал.1 от НК.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 25.11.2018г
около 01.20ч обвиняемият Т. е удар с юмрук в лицето на пострадалия Г., а
впоследствие и наплюл полицейските служители и отправил към тях псувни и обидни
думи „********“, „Мишки“, „Мърши“ , „След като ме пусне, ще избия всички вас“,
с което е осъществил признаците от
обективна страна на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
Действията
са извършени на обществено място, пред
входа на клуб и са били ориентирани към възприемането им от намиращите се лица,
включително и полицейските служители. Извършеното от обвиняемият е в
несъответствие с установените обществени норми на поведение и ред, като в
случая чрез тях деецът е проявил освен незачитане на личността на лицата, към които
са били отправени обидите, но и грубо е нарушил обществения ред и е изразил
неуважение към обществото. Това е така, тъй като в ранните часове на денонощието
удряйки св.Г. и крещейки обидни думи към полицейските
служители се смущава общественото спокойствие. Умишлено е осъществено деянието
от обвиняемия, тъй като същият е
съзнавал, че нанасянето на удар в лицето на човек и използването на
инкриминираните изрази, които по същество са обидни през нощта, са действия,
които са насочени към засягане на установените правила в обществото и ги
засягат, като последиците от това обвиняемият е искал да настъпят. Дори да бъде
прието, че обвиняемият е бил провокиран от охраната на заведението, която го е
извела навън, то за същия е съществувала възможност да се обърне за съдействие
към органите на реда. Вместо това обаче Т. е предприел действия, които далеч
надхвърлят приемливите такива в подобен случай. Същият е ударил човек и е отправил
обидни думи,. Тези действия наред с мястото и времето очертават механизма на
деянието и квалифицират същото именно като престъпление по чл.325,ал.1 от НК, а
не като проява на “ дребно хулиганство”.
При така
направените правни изводи, въззивната инстанция намира съответно и за правилно
освобождаването на обвиняемия Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съгласно чл.78а от НК. Видно от приложената справка
за съдимост на лицето, същото не е освобождавано по реда на чл.78а от НК, не е
осъждано. За престъплението по чл.325,ал.1 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода” до две години или
пробация, както и обществено порицание. От престъплението не са настъпили
имуществени вреди. Така изложеното е основанието, поради което обвиняемият Т. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”,
съгласно чл.78а от НК.
При определяне на
размера на “глобата” съдът е съобразил добрите характеристични данни на Т. и
най -вече правилно е приел като смекчаващите отговорността обстоятелства
младата възраст на дееца, поради която
деецът по-лесно е взел решението за извършване на неправомерното поведение,
като е бил подтикнат към това и от неправомерното според него извеждане от
клуба и забраната да влезе отново там. Правилно са посочени от съда и
отегчаващи обстоятелства, а именно деянието е извършено по отношение на три
лица, две от които полицейски служители, както и упоритостта на дееца .
Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 2000лв, въззивната инстанция счита за справедливо
и съответно в пълна степен на целите на наказанието, определени в чл. 36 от НК,
а именно – спрямо обвиняемия да бъде постигнато необходимото възпиращо и превъзпитателно
въздействие, насочено към спазване на установения в страната правов ред.
Въз основа на извършената цялостна
проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният съд не намери
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XII Въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 24.07.2020г по нахд № 11743/2019г. по описа на СРС, НО, 17 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1:
2: