Решение по дело №362/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 248
Дата: 28 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20237200700362
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                № 248

гр.Русе, 28.09.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 362 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.С.М. *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1882-000057/05.06.2023 г., издадена от началника на Първо РУ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ – л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца. Жалбоподателят сочи, че докато бил на работа синът му, заедно с негов приятел – К.И.З., който бил установен да управлява автомобила без да притежава СУМПС, взел ключовете на същия без неговото знание и съгласие. Твърди, че автомобилът му е необходим, за да се придвижва до селото, в което живеят неговите възрастни и болни родители, за които се грижи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – началникът на Първо РУ към ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.06.2023 г., около 13:20 ч., при извършване на обход по ул.“Мальовица“ в посока ул.“24-ти май“ в гр.Русе, полицейските служители от Първо РУ към ОД на МВР – Русе С.П. и Л.П. забелязали движещ се срещу тях лек автомобил, марка „Мерцедес“, с рег.№ ***, чийто водач, след като ги забелязал, рязко ускорил движението си. След подаден светлинен и звуков сигнал автомобилът бил спрян на ул.“Екатерина Каравелова“ до № 29. При извършената в 13:28 ч. на същата дата проверка било установено, че водач на автомобила било лицето К.И.З., а пътник в същия – синът на жалбоподателя Д.Г.. З. заявил пред полицейските служители, че няма и никога не е притежавал СУМПС. И двамата младежи посочили, че излезли с автомобила, собственост на жалбоподателя, за да се разходят из квартала. Видно от изготвената по отношение на З. справка за нарушител/водач, в нея няма данни на последния да е било издавано СУМПС. В депозираните писмени обяснения З. заявил, че заедно със сина на жалбоподателя отишъл до техния дом, за да правят ремонт на автомобила, след което З. решил да „пробва“ колата като направи едно „кръгче“ из квартала, когато бил спрян за проверка от полицейските служители.

Заповедта е издадена от компетентен орган – от началника на Първо РУ към ОД на МВР - Русе, надлежно оправомощен с т.3 от заповед № 336з-3170/31.12.2021 г., допълнена със заповед № 336з-225/17.901.2023 г., и двете на директора на ОД на МВР – Русе, като ръководител на съответната служба за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при липсата на допуснати в производството по издаването му процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.

Константна е съдебната практика, според която, за разлика от  административнонаказателната отговорност по чл.177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от същия закон, не е необходимо да се установява, че собственикът на МПС е знаел или допускал, че лицето, управлявало автомобила, е неправоспособно. Макар да не е сред елементите на фактическия състав, пораждащ правото за прилагане на ПАМ по цитирания текст, посоченото обстоятелство следва да бъде съобразено от органа при определяне на конкретната продължителност на мярката. В случая това е сторено като с оспорения административен акт тя е приложена спрямо жалбоподателя за минималния срок от 6 месеца. Следва да се отбележи, че съдът не разполага с правомощието да определи срок на мярката под законовия минимум независимо от евентуалното наличие на изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства - необходимостта да пътува с автомобила до населеното място, където живеят родителите му, за които той полага грижи. Тези обстоятелства не представляват и основание за отмяна на акта по съображения, извлечени от изискването за пропорционалност по чл.6 от АПК.

Приложената ПАМ изпълнява и предвидената в закона цел – да се осуети възможността за извършване на други подобни нарушения с автомобила, собственост на жалбоподателя, доколкото последният очевидно не упражнява ефикасен контрол по отношение достъпът до и управлението на това МПС от неправоспособни лица.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в минималния размер от 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М., с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1882-000057/05.06.2023 г., издадена от началника на Първо РУ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА С.С.М., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: