№ 3181
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110146174
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ................. срещу ................ иск с правно основание
чл. 411 КЗ за сума в размер на 924.16 лева – представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от
датата на ИМ – 26.08.2022год. до изплащане на вземането. Предявен е и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 83.43 лева – обезщетение за забава за
периода от 05.10.2021г. до 26.08.2022г.
Релевират се доводи, че на 19.01.2021г. в гр. София, управлявайки товарен
автомобил с марка „............“ с рег. № .................., водачът му .............. реализира ПТП,
при което уврежда лек автомобил с марка „.................“, с рег. № ................,
собственост на ................, който към момента на увреждането има сключена валидна
застраховка в ................. – полица № ............./27.10.2020г. Изплатена е сума,
представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 1903.08 лева.
Съгласно двустранен протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът на
товарен автомобил с марка „............“ с рег. № .................., вследствие на което са
настъпили материални щети. Делинквентът е представил валидна към момента на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при ответника. След изплащане на
застрахователното обезщетение и суброгирането в правата на застрахованото лице от
................. е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 1918.08 лева /с
включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, но ответникът е заплатил
единствено сумата от 993.92 лева като е останала незаплатена исковата претенция.
Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва
да бъдат приети. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Не оспорва застрахователното
правоотношение по застраховка ГО. Оспорва вината на делинквента като в тази връзка
заявява, че лекия автомобил с марка „.................“, с рег. № ................ е бил спрял извън
1
определените за спиране места, поради което вината за процесното ПТП е изцяло на
неговия водач. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
процесното ПТП като в тази връзка заявява, че застрахованият автомобил е имал
множество предходни увреждания. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца ................. е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на
лицето причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/.
плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето, причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
19.01.2021г. /л. 13/ се установява, че на 19.01.2021г. в гр. София, в жк „Люлин“, при
магазин „Фантастико“ се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници
– .............., управляващ товарен автомобил с марка „............“ с рег. № .................. и
............... управляваща лек автомобил с марка „.................“, с рег. № ................,
собственост на ................. На лекия автомобил с марка „.................“, с рег. № ................
са нанесени щети. В тази връзка ответникът изрично е оспорил механизма на
процесното ПТП, както и вината на водача ............... В тази връзка следва да се вземе
предвид обстоятелството, че видно от представения по делото протокол /л. 13/ се
установява, че делинквентът .............. е признал обстоятелството, че вината за
процесното ПТП е негова. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че с
изготвения по делото доклад /л. 50, стр. 2/ е отделено като безспорно установено
обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 993.92 лева,
представляваща част от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Извършеното плащане по своята правна същност е признание за неизгоден за
ответника факт, а именно, че същият признава обстоятелството, че механизма на
процесното ПТП съответства на посочения в исковата молба, както и признава вината
на делинквента ...............
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период;
плащането на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка Гражданска
отговорност, с изготвения по делото доклад /л. 50, стр. 2/ същите са отделени като
безспорно установени в отношенията между страните.
2
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ, като по правилата на
чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в
случая - ответникът).
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че вредите,
нанесени на процесния товарен автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило още, че пазарната стойност на
щетите възлиза на сумата 1419.34 лева, с включена сумата от 15.00 лева –
ликвидационни разноски /л. 70/.
Във връзка с определянето на размера на предявения иск следва да бъде взето
предвид и обстоятелството, че с доклада настоящият състав е отделил като безспорно
обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищцовото дружество сумата
993.92 лева /л. 50, стр. 2/ в изпълнение на регресното вземане.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и до размера
на сумата 425.42 лева /1419.34 лева – 993.92 лева/, изчислена по следния начин:
пазарнатата стойност на щетите възлиза на сумата 1419.34 лева /с включена сумата от
15.00 лева – ликвидационни разноски/. От тази сума следва да се приспадне сумата от
993.92 лева – заплатената от ответното дружество сума по регресния иск, тъй като
заплатената от ответника, след отправената му покана сума в размер на 993.92 лева е
произвела частичен погасителен ефект, който следва да бъде зачетен и съответно
обемът на регресното вземане да бъде намален.
С оглед изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата
от 425.42 лева като за разликата над сумата от 425.42 лева до пълния предявен размер
от 924.16 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 26.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен e иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца ................. е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение.
3
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на
отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва
след изтичане на 30 дни от представянето на доказателствата за установяване на
основанието или размера на вредата /в този смисъл е и Решение № 165/24,10,2013г. по
т. д. № 469/2012г. на ВКС, ТК, II отделение/. Приложим е принципът, регламентиран в
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото задължението за представяне на
доказателствата за установяване на основанието или размера на вредата Когато
задължението е без срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня, в който
бъде поканен от кредитора. В този смисъл са Решение № 48/30.04.2009г. по т.д. №
677/08г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение №
89/30.06.2010г. по т.д.№ 985/09г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№
535/08г. на ІІ т.о., Решение № 178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о.; Решение №
86/10,07,2012г. по гр. д. № 467/2011г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./. Доколкото
регресната покана по процесната щета е получена от ответника на 04.10.2021г. /л. 32/,
следователно искът е основателен за процесния период от 05.10.2021г. до 26.08.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 38.53 лева, определена по реда на
чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно предявеният иск
следва да се уважи за сумата от 38.53 лева като за разликата над сумата от 38.53 лева до
пълния предявен размер от 83.43 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 239.44
лева, от които сума в размер на 100.00 лева – ДТ; сума в размер на 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение; сума в размер на 320.00 лева – депозит за САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 194.70 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 360.63 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..................., с ЕИК .............., със съдебен адрес: ............... да заплати
на ..................., с ЕИК ................, с адрес: ....................., на основание чл.411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 425.42 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” /с включена сумата от
15.00 лева – ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 26.08.2022г. до изплащане на вземането и сума в размер на 38.53 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.10.2021г. до 26.08.2022г., както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 239.44 лева – разноски по съразмерност за производството
пред СРС като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът с правно
основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 425.42 лева до пълния предявен
размер от 924.16 лева и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 38.53 лева до пълния предявен размер от 83.43 лева.
ОСЪЖДА ..................., с ЕИК ................, с адрес: ..................... да заплати на
..................., с ЕИК .............., със съдебен адрес: ..............., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 194.70 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5