Решение по дело №3044/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1583

гр. Перник, 07.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на девети  октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА    

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 03044 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на С.С. Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от общо 650,51 лева, от които сумата от  555,71 лв. /петстотин петдесет и пет лева и 71 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата 94,80 лв. /деветдесет и четири лева и 80 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата 555,71 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като недопустим и като неоснователен с конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С.С. Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: *** за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №**** по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена e връчена на длъжника, като същият чрез своя процесуален представител- адв- В. е оспорил претенцията, като е било депозирано възражение по чл.414 ГПК, и съдът е указал на ищеца по реда на чл.415 ГПК да предявяване на искове за установяване на вземанията си.

По делото са приложени още извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В първото по делото съдебно заседание съдът е докладвал делото съобразно проекто-доклада по делото, като е посочил, че спорът на страните се конценрира около възражението за изтекла погасителна давност, поддържано от процесуалния представител на ответника, наред с възраженията му, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател ва топлинна енергия. По делото ищцовата страна не е анагарила, писемни доказателства в тази насока.По делото не е било искане изслушване на  заключения на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна ексепртизи, от които да се  доказват релевантни за спора факти.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмени доказателства в тази насока. В доклада си по делото, съдът е указал, че в  тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че процесният  имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;  че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е указано да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

По делото не са представени доказателства, че ответната страна е собственик или вещен ползвател на имота. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период. Следователно съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както за главната, така и за акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви. Предявените искове  са неоснователни и относно липса на доказване и на другите, описани по-горе обстоятелства, намиращи се в доказателствена тежест на ищеца по делото, като за същите не е ангажерано нито едно писмено доказателство. С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да навлиза по същество в обсъждане на наведеното възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че само следва да посочи, че и това възражение на ответната страна се явява основателно такова, като видно от претенцията по исковия период, съотнесена към кратката погасителна давност и сроковете на падежиране на периодичните вземания, то падежът на последната вноска е настъпил на 31.05.2014 г. /по арг. на сроковете от ОУ -В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение)/, като още към 31.05.2017 г., вземанията са били погасени по давност, с кратката тригодишна давност за периодични вземания /заявлението е подадено на 05.03.2019 г/.

По разноските:

Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото и заповедното производство. Видно от договорите за правна помощ се установява, че ответникът е направил разноски по 300 лева за адвокатски хонорар в исковото и в заповедното производство, които следва да се възложат в тежест на ищеца.

 

 Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу С.С. Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: ***, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата от общо 650,51 лева, от които сумата от  555,71 лв. /петстотин петдесет и пет лева и 71 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата 94,80 лв. /деветдесет и четири лева и 80 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата 555,71 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1684  по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. 

           ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.С. Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 300 лева- разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1684   по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1684 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

            

            Вярно с оригинала:С.Г.                                          Районен съдия: