МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №1576 /2016
ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА
Варненска-окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение и внесла обвинителен акт в съда срещу В.И.В. ЕГН
******** за това че:
На 02.07.2015 г., на главен път I - 9, до отбивката за с.***, обл. Варна, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил „Опел Комбо" с
per. № В 5146 РМ, нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл.37 ал.З от Закона за движение по пътищата -
„Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по
този път."
чл. 49 от Закона за движение по пътищата - „Водач на
пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен
да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и
пешеходци. "
с което предизвикал пътно-транспортно произшествие с
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара" с per. № В 2772 НА, , и по непредпазливост причинил
смъртта на П. Л. Н., ЕГН **********, като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,престъпление по чл. 343а ал. 1 б "б",
вр. чл. 343 ал. 1 б. "в", вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
По време на
съдебното производство, по искане на подсъдимия и неговият защитник, съда е
одобрил искането им за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията
на чл.371 т.2 от НПК и е определил, че при постановяване на присъдата няма да
се събират други доказателства.
В съдебно
заседание прокурора поддържа предявеното обвинение. Счита престъплението за
безспорно доказано от обективна и субективна страна. Предлага наказание лишаване
от свобода при превес на смекчаващи обстоятелства условно с три годишен
изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС в срок определен по
справедливост.
Частния
обвинител счита обвинението за безспорно доказано и моли за налагане на
наказание лишаване от свобода около една година и четири месеца условно както и
лишаване от право да управлява МПС за същия срок.
Защитата на
подсъдимия пледира за налагане на наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства условно, както и минимално лишаване от право да
управлява МПС. Счита че с оглед на събраните по делото доказателства няма
нарушения на чл.49 от ЗДвП .Освен това защитата счита, че с поведението си
пострадалия е допринесъл за вредоносния резултат тоест налице е съпричиняване. Пострадалия се е движил с 97км/ч. което
представлява превишаване на разрешената скорост в този участък с около 7
км/ч.Освен това в автомобила на пострадалия са намерени патерици, което било
доказателство че същия бил в недобро физическо състояние и не би следвало да
управлява автомобила с такава висока скорост.
В последната
си дума подсъдимия моли за минимална присъда.
Спор по
фактическата обстановка, няма тъй като делото е разгледано при условието на
съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НК и е такава каквато е
описана в обвинителния акт,а именно:
На 02.07.2015 г. подсъдимия , заедно със семейството
си - съпругата му и малолетният им син - били във ферма за животни, намираща се
в близост до с.***, обл.Варна. Около 16.00ч. на същата дата тръгнали към склад
на фермата, който се намирал в с.Старо Оряхово, обл.Варна. Потеглили с лек
автомобил „Опел Комбо" с per. № В 5146 РМ по земен път, като
автомобила бил управляван от подсъдимия В.. На предна дясна седалка се возела
съпругата му В. В., а на задната седалка се возел синът им. След като излязъл
от портала на района, в който се намирала фермата, управляваният от обвиняемия
автомобил стигнал до главен път 1-9. Пътното
платно на главния път било с двупосочно движение, с по една пътна лента за
движение в съответната посока и с наклон от 3%, който се спускал в посока към
гр.Бургас. Двете платна за движение били разделени с прекъсната бяла линия,
позволяваща изпреварването в този пътен участък. Пътната настилка била асвалтова и била суха. Видимостта не била намалена или
ограничена от плана и профила на пътното платно, нито от атмосферните условия.
В същото време
по главен път I - 9, в който искал да продължи движението
си В., в посока от гр.Бургас към гр.Варна се движел лек автомобил „Ауди
А4", управляван от свидетеля О. К.. Зад него се движел лек автомобил „Сузуки Гранд Витара" с per. № В 2772 НА, който бил управляван от
пострадалия П. Л. Н.. Докато наближавал крайпътната територия, на която се
намирал подсъдимия, автомобилът „Сузики Гранд Витара", управляван от пострадалия П. Н., застигнал
движещия се пред него автомобил Ауди А4 и предприел маневра изпреварване, като
се движел със скорост от около 97 км/ч. В момента в който при изпреварването,
лекият автомобил „Сузики Гранд Витара"
се намирал изцяло в лентата за насрещно движещи се превозни средства, т.е.
лявата лента спрямо неговата посока на движение, подсъдимия В. стигнал до
главния път с управлявания от него автомобил и без да спре, движейки се със
скорост от около 7,9 км/ч., предприел маневра завой надясно, по посока към
гр.Бургас. В момента в който автомобила на подсъдимия навлязъл в пътната лента
в която се движел автомобила на пострадалия, разстоянието между двата
автомобила било около 59 метра.Пострадалия нямал техническа възможност, чрез
спиране на управляваното от него МПС, да предотврати настъпването на удар между
двете превозни средства, тъй като разстоянието, което е било необходимо на
водача на автомобила „Сузуки" да спре от момента
на възприемане на опасността до момента на окончателното си спиране, така
наречената „опасна зона" при спиране, при конкретната пътна обстановка
било в рамките на около 95,55 метра. Последвал сблъсък между двата автомобила,
като ударът бил между предната част на автомобила на подсъдимия и предна лява
част на автомобила на пострадалия. След удара, автомобилът „Сузуки
Гранд Витара" изминал още около 31,3 метра по
пътното платно, след което го напуснал от лявата му граница спрямо посока си на
движение.Продължил да се движи известно време след което се преобърнал по
затревения терен и спрял на около 57.5м от мястото на напускане на пътното
платно.
След настъпилото пътнотранспортно произшествие,
подсъдимия В. излязъл незабавно от автомобила си отишъл бегом до автомобила на
пострадалия. Малко преди него до автомобила Сузуки
спрял и свидетеля К.. След като установили че в преобърнатия автомобил нямало
хора, К. чул стонове от близката канавка, където намерил пострадалия П. Л.. До
мястото на произшествието спрели и други участници в движението.Подсъдимия
отишъл до пострадалия за да му окаже помощ и се навел се над него.Някой от
останалите присъстващи казал, че пострадалият не трябвало да се пипа до
пристигане на бърза помощ. Подаден бил сигнал до тел.112 и на место пристигнали
екипи на спешна медицинска помощ и полицията. Пострадалият П. Л. Н. бил
транспортиран от екип на Центъра за спешна медицинска помощ в СО при МБАЛ „Св.
Анна -Варна" АД. Въпреки оказаната медицинска помощ, починал в болницата в
резултат на травмите, които получил при пътнотранспортното произшествие. Видно
от заключението на СМЕ е че пострадалия е получил множество травматични
увреждания несъвместими с живота. Причинените травматични увреждания са в пряка
причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Химическата експертиза не е
установила наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия.
С гореописаното подс.В. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.
343а ал. 1 б "б", вр. чл. 343 ал. 1 б.
"в", вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено
по непредпазливост, като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Причини за извършеното
престъпление неспазване на правилата за движение изразяващи се в
нарушаване на чл.37 ал.3 и чл. 49 от ЗДвП.
При определяне на вида и размера
на наложеното наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подс.В..`
Като отегчаващо
обстоятелства съдът отчете допуснатите две нарушения на правилата за движение
изразяващи се в неправилна маневра при управлението на МПС и управление на МПС
без задължителната застраховка Гражданска отговорност, за които подс. В. е наказван
по административен ред.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства на основание чл. 343а ал. 1 б "б", вр. чл. 343 ал. 1 б. "в", вр. чл. 342
ал. 1 вр. чл.54 от НК съдът наложи на подс.В.
наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.Така определеното наказание бе редуцирано съобразно предвиденото в
чл.58а от НК, като на подсъдимия бе определено окончателно наказание в размер
на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Предвид чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни, съобразявайки и формата на вината за
извършеното престъпление и наложеното наказание, съда прие че с оглед
изпълнение на целите на наказание предвидени в чл.36 от НК, не е наложително
подсъдимия да търпи ефективно наложеното от съда наказание ЛС.В. има семейство
и две деца за които се грижи.Не следва да се изолира от обществото в настоящият
момент.По тези съображения и съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК съда
отложи изтърпяването на наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛС с ТРИ ГОДИШЕН
изпитателен срок.
Съобразявайки смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства съобразно справедливостта на основание чл.343г от НК
съда наложи на подс.В., наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. По време на изтърпяване на това наказание подс.В. ще има възможност да осъзнае необходимостта да се
въздържа от противоправно поведение при упражняването на правото да управлява
МПС.
По направените възражения от защитата на
подсъдимия:
Видно от доказателствата по делото пътя по
който се движи автомобила на подсъдимия преди произшествието е различен от
асфалтовия път по който е станало произшествието.В този смисъл е нарушен и
чл.49 от ЗДвП, тъй като очевидно е че главния път е път с настилка по смисъла
на ЗДвП, а пътя по който се е движил подсъдимия преди да излезе на главния път
е от категорията земен път.
По доводите на защитата относно наличието на
нарушения на правилата за движение изразяващи се в превишаване на скоростта
както и недоброто физическо състояние на пострадалия, които са довели до съпричиняване на вредоносния резултат.
Действително по делото има доказателства за
превишаване на максимално допустимата скорост в този пътен участък със 7
км/ч.Причината за това превишаване е че тази скорост е достигната при
предприемането на изпреварване от страна на пострадалия на в движещия се пред
него автомобил.Нормално е при такава фактическа обстановка за един кратък
период от няколко секунди да се превиши максимално допустимата скорост до
изпреварването на предния автомобил. Изпреварващият водач е длъжен по най бързия
начин да извърши тази маневра. Освен това за да има съпричиняване следствие
на превишена скорост от пострадалия следва това превишаване да е в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото произшествие.Видно от АТЕ настъпването
на произшествието е било неизбежно и при скорост от 90 км/ч на автомобила на
пострадалия.Същото се отнася и относно здравословното състояние на пострадалия.Няма
никакви данни, че физическото състояние на пострадалия не е добро, както твърди
защитата.Освен това няма и данни физическото състояние на пострадалия по
някакъв начин да е допринесло или
повлияло по някакъв начин на настъпването на ПТП.
В този смисъл настоящият състав на съда счита,
тезата и доводите на защитата относно наличието на обстоятелства довели до съпричиняване на резултата от престъплението за
несъстоятелни и необосновани.
Веществените доказателства по делото л.а Сузуки Витара с ДК№ В 2772 НА и
ключ на същия, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на
собственика И.П.Л..
По делото са направени разноски в размер на
756.27лв, които съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва да се
заплатят от подсъдимия в полза на държавата по бюджета на ВОП.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: