Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр.
Перник, 10.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, I касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 150 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Б.Г.Г., с ЕГН **********, чрез адвокат Я.С. ***, срещу решение № 352 от
18.05.2022 г., постановено по АНД № 21 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5172429, издаден на основание чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) от Областна дирекция на министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с който на жалбоподателя Б.Г.Г., в
качеството му на законен представител на „****“ ООД, ЕИК *****, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗдВП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лв.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към касационния съд е
да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени
електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОДМВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител адв. Я.С., в
която моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отмени електронния фиш.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява от главен юрисконсулт З.В., която моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава
заключение за правилност и законосъобразност на решението на районния съд и
предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК настоящият
състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт
районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства е приел от
фактическа страна за доказано по категоричен и несъмнен начин отразеното в процесния
ЕФ, а именно: че на 13.08.2021 година, в 11:10 часа, в гр. Перник, път I-6, км
86+300, пътен възел „Църква“, моторно превозно средство (МПС), лек автомобил „БМВ
540Д ХДРАЙВ“, с регистрационен номер *****, собственост на „****“ ООД, ЕИК *****,
чийто законен представител е Б.Г.Г., бил управляван със скорост от 91 км/ч при ограничение
за движение на МПС в населено място и в посочения участък със скорост от 60
км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) В26.
При извършена проверка за
валидност и процесуална законосъобразност на производството, районният съд не
намерил основания за отмяна на ЕФ.
По същество и въз основа на
приетото за установено от фактическа страна районният съд приел, че деянието е
правилно квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП,
за което законосъобразно е наложено предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилното
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основание за отмяна
на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите
на касатора:
По доводите в жалбата:
Без основание са изложените от
касатора оплаквания, отнасящи се до съставения за използване на АТС, с която е
установено нарушението, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.) Двете графи: „общо ограничение на скоростта“ и
„пътен знак за ограничение“, не са взаимноизключващи се, каквито са доводите в
жалбата. Предвиждането в тази част на протокола на опции „да“ и „не“ към графа
„пътен знак за ограничение“, и във връзка с разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП, обосновава тълкуване, че са възприети ограничение на скоростта –
общо такова (въведено с ПЗ Д11, Д12, Д5,
Д6 и Д7а и Д8а (арг. от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), в който общ случай
ограничението на скоростта също се явява въведено с ПЗ, и ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак, указващ забрана за движение със скорост
по-висока от означената, независимо от попадане на съответния участък от пътя и
в зоната на действие на ПЗ Д11, Д12, Д5, Д6 и Д7а и Д8а (арг. от чл. 21, ал. 2 от ЗДвП). Поради това двете графи не са взаимноизключващи се, а са във връзка с
помежду си, тъй като освен това общото ограничение на скоростта се явява и във
връзка с преценката в коя хипотеза е извършеното нарушение на скоростния режим
за движение на ППС – на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП – в населено място, или на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП – извън населено място.
Несъстоятелни са доводите на защитата
на касатора, сочещи липса в така съставения протокол на подпис на служителя,
удостоверяващ техническата изправност на АТС, с която нарушението е установено.
На първо място в графата се изисква посочване на протокол, който удостоверява преминаване
на АТС през метрологична проверка. Този протокол обаче само следва да бъде
посочен от служителя, разположил и обслужвал АТС във време на извършвания
контрол, и в този смисъл служителят не удостоверява техническа изправност на
АТС. На свой ред липсата на подпис на служителя, вписал в тази графа номера на
протокола за премината метрологична проверка, предвид наличието на саморъчно
вписване на имената на същия, не съставлява достатъчно основание за извод, че
формата на протокола е така съществено опорочена, че да рефлектира върху
валидността на съставения документ, че да изключи доказателствената му
стойност, като от друга страна по никакъв начин този пропуск не рефлектира и върху
правото на защита на нарушителя.
Без основание са и доводите на
касатора, свързани с липсата на посочване в ЕФ и в съставения за използване на
АТС протокол, освен на номера, също и на вида на техническото средство, с което
е установено процесното нарушение, поради което не може да се направи извод, че
„посоченият номер на техническото средство попада сред типа на тези, по приложеното
удостоверение за одобрен технически тип средство за измерване“. По делото е
представено и приобщено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017 г. на Български институт по метрология (БИМ). От същото
се установява, че се отнася до преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано в
регистъра на одобрени за използване типове средства за измерване (РОИТСИ) под №
5126, със срок на валидност на одобряването на типа на това средство за
измерване до 07.09.2027 г. От протокол за проверка № 01-С-ИСИС/05.02.2021 г. на
БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС, с фабричен
номер 11743d0, тип АRН САМ S1, вписана в РОИТСИ под № 5126, е преминала успешно
последваща периодична проверка за съответствие с одобрения тип, съответно отговоря
на метрологичните изисквания. В ЕФ, в снимковия материал, изготвен от АТС с
дата 13.08.2021 г. и час 11:10:07, и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата,
е посочен номер на използваното АТСС – 11743d0. При това положение, противно на
тезата на защитата на касатора, доказателствената съвкупност води до безсъмнен
извод, че именно посоченото, независимо идентифицирано само посредством
фабричен номер, в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., в електронния фиш и в снимковия материал от АТС, техническо средство, е използвано
за регистриране на превишаването на скоростта за движение при управление на
процесното МПС, а същото е от одобрен тип, съответно и преминало последваща
проверка за съответствие с одобрения тип, в срок на валидност към датата на
използването му за установяване на процесното нарушение.
Неоснователен е и доводът в
касационната жалба, че по делото не е доказано, че полицейският служител, използвал
АТС, с която е извършена процесната проверка, е преминал необходимото обучение и е квалифициран да работи със
системата. По делото е приобщена заповед
на директора на ОД на МВР – Перник, с която са определени служители от ОД на
МВР – Перник – потребители с ниво на достъп категория 1, които да осъществяват
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата със
СПУКС и TFR1-M, последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ за АИС „АНД“, сред които е и името на служителя, изготвил протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
Съвкупният анализ на относимите
доказателства е довел районния съд до правилен извод, че по делото е доказано
по несъмнен и категоричен начин извършването на вмененото и на касатора с
процесния ЕФ административно нарушение.
Доказаното по делото управление на
МПС в населено място със скорост от 91 км/ч (изчислена след приспаднат в полза
на водача толеранс от 3 км/ч), при въведено с ПЗ В26 ограничение за движение
със скорост до 60 км/ч, т.е. с превишение от 31 км/ч, покрива
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП.
За извършването на това административно
нарушение в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
налагане на административно наказание „глоба“, с фиксиран размер – 400 лв.
Съобразявайки, че законодателят е предвидил конкретно по вид и във фиксиран
размер административно наказание, съдът приема, че наложеното наказание е законосъобразно
определено.
Доказаното по делото извършване
на процесното административно нарушение с МПС, собственост на юридическото лице
„****“ ООД, чийто законен представител е касатора, правилно, съгласно чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП и при липса на доказателства за управление на това МПС към момента
на извършване на нарушението от друго лице, е обосновало ангажирането на
административнонаказателната отговорност на законния представител на
дружеството, настоящ касатор.
Предвид горното, като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението
следва да се остави в сила.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на
касатора е без основание.
Ответната
страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от
18.05.2022 г., постановено по АНД № 21 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/