№ 1422
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100508468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 28.06.2021г. на ВКС по т.д. № 352/2020г. по описа ВКС,
Първо ТО е обезсилено решение № 6989/16.10.2019г. по в.гр.д. №
15005/2018г. по описа на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд. Съставът на ВКС е констатирал нередовност на
исковата молба в частта относно обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. В мотивите към решението
са изброени подробно обстоятелствата, които следва да бъдат пояснени с цел
индивидуализиране на спорното правоотношение и основанието на
предявения иск. При осъществяване на касационния контрол съставът на ВКС
е констатирал, че нередовността на исковата молба е довела до постановяване
на недопустимо решение, и с оглед на тази констатация е обезсилил
решението и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг
състав с подробни указания относно подлежащите на отстраняване
нередовности и конкретно - относно обстоятелствата, които следва да бъдат
конкретизирани с цел определяне /индивидуализиране/ на спорното право и
на основанието на поддържания иск.
1
С решение от 31.07.2018г. по гр.д. № 23509/2015г. на Софийски районен
съд, 79-ти състав са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове,
предявени от „А. И.“ ООД срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата
от 20 394, 83 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор
от 30.07.2007г. с предмет „Уреждане на претенции за обезщетяване на вреди,
причинени от или на застраховани при възложителя лица“ и за сумата от 4
087, 13 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г.,
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца „А. И.“ ООД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда
съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Твърди се,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. В частност
сочи, че претенцията е предявена при заявени фактически твърдения за
неоснователно обогатяване, а не се претендира реализиране на договорна
отговорност на ответника. Сочи, че процесната сума била платена от ищеца
като възнаграждение за предоставени адвокатски услуги в защита на
интересите на ответното дружество. Ищецът бил представител в И. на
австрийската група „А.“, с основна дейност - регулиране на щети. Сочи, че
ищцовото дружество е заплатило адвокатското възнаграждение за успешната
защита на интересите на ответника, а последният не му е възстановил
сторените за това разходи. По тези съображения е направено искане за
обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото в СРС
за ново разглеждане съобразно заявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Насрещната страна ЗАД „ОЗК-З.“ АД оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано. Излага доводи, че районният съд се произнесъл по
исковете така, като са предявени, в доклада на съда била посочена правната
квалификация на исковете и обстоятелства, на които се основава иска, ищецът
не е възразил срещу така изготвения доклад. С исковата молба се сочело, че
плащането на сумата е в изпълнение на договорни задължения на ищеца към
ответника, но договор между страните за същото не било установено да е
сключван. Правилно било прието от районния съд, че ищецът не е страна по
договора, защото друго самостоятелно юридическо лице го било сключило.
2
Искът бил неоснователен и защото съгласно този договор само предварително
съгласувани с ответника разноски подлежат на възстановяване, а процесните
суми не били такива.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „А. И.“
ООД, чуждестранен търговец, регистриран с № ТР RM-709124, данъчен №
00597280932 по записвания в официалния регистър на дружествата към
Търговско промишлената палата по занаяти и земеделие на Рим, със седалище
гр. Рим, срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД за заплащане на сумата от 20 394, 83 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
изпълнение на възложена работа от ответника във връзка с представителство
при уреждане на претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“,
полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г., по възлагане с писмо от
30.07.2008г. и за сумата от 4 087, 13лв., представляваща обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2007г. ответникът сключил договор с
„А. България – Регулиране щети“ ЕООД, с който му възложил да извършва
действия по уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от
или на застраховани при възложителя лица. Заявил е, че ищецът в изпълнение
на задълженията си по договора и въз основа на писмо от 30.07.2008г. от
ответника е ангажирал и организирал процесуалното представителство на
застрахователното дружество от адвокат по претенция по застраховка
„Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. и
заплатил на същия адвокат възнаграждение от 10 504,88 евро, като
процесната сума била възнаграждение за процесуалното представителство,
намалено със заплатени банкови такси и комисионни. Сочи, че „А. България
3
– Регулиране щети“ ЕООД, като упълномощен представител на ищеца,
поканил ответното дружество да му плати сумата, но в определения срок това
задължение не било изпълнено.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД е оспорил предявените искове по
възражения, че ищецът не бил страна по сключения от ответника на
30.07.2007г. договор. Изпълнител по този договор бил „А. България –
Регулиране щети“ ЕООД. Наведени са доводи, че страните не били обвързани
от договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание на
правата и задълженията. Твърди, че ангажираният за съдебното дело в И.
адвокат бил упълномощен лично от изпълнителния директор на ЗАД „ОЗК –
З.“ АД. Оспорва твърдението, че процесната сума е била заплатена от ищеца,
а и разноските по договора се възстановявали само след предварителното им
одобрение от ответника, каквото в случая не било дадено от ответника.
Издадените от адвоката фактури не сочели ответното дружество като
задължено лице. Навежда възражения, че размерът на претендирана сума
била прекомерно завишена, както и че задължението било погасено по
давност.
СРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на възнаграждение по договор от 30.07.2007г. с предмет
„Уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на
застраховани при възложителя лица“, сключен между “А. България –
регулиране на щети“ ЕООД и „Общинска застрахователна компания“ АД
(понастоящем ЗАД „ОЗК – З.“ АД). За да постанови обжалваното решение е
приел, че основателността на иска се обуславя от установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на
процесния договор от 30.07.2007г. с посоченото съдържание, вкл. и уговорка,
по силата на която ответникът дължи възнаграждение в претендирания
размер за уреждане на претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“
в Република И., както и процесуално представителство и водене на съдебно
производство по процесната застрахователна претенция; изпълнение на
задълженията си по договора от страна на ищеца; настъпване на
изискуемостта на претендираното вземане, както и неговия размер. Посочено
е, че съгласно чл. 1 от договора от 30.07.2007г., същият има за предмет
„Извършване на действия по уреждане на претенции за обезщетяване на
вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица“. Видно от
4
съдържанието на договора, страни по него са „Общинска застрахователна
компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК – З.“ АД), в качеството му на
„възложител“ и „А. БЪЛГАРИЯ – Регулиране на щети“ ЕООД, в качеството
му на „изпълнител“. Приел е, че ищецът не е страна по процесния договор от
30.07.2007г., поради което е направил извод, че страните по делото не се
намират в облигационно правоотношение помежду си, а доколкото ищецът
основава претенцията си именно на този договор, то той не се явява
легитимиран да претендира възнаграждение за извършена работа по него.
Посочено е допълнително, че действително в обстоятелствената част на
исковата си молба ищецът „А. И.“ ЕООД е обосновал участието си в процеса
въз основа на обстоятелството, че „А. БЪЛГАРИЯ – Регулиране на щети“
ЕООД е действало като негов упълномощен представител в отношенията му с
ответника, но по делото не са представени доказателства относно твърдяното
упълномощаване или други такива относно това каква е връзката между двете
търговски дружества. Освен това в представения договор от 30.07.2007г.
между ответника и трето за спора лице не се съдържа каквато и да е уговорка
правата и задълженията по него да възникват в правната сфера на дружество,
което е различно от посоченото като „изпълнител“, респ. суми по него да
могат да се претендират и от други дружества, освен от „А. БЪЛГАРИЯ –
Регулиране на щети“ ЕООД. По тези съображения е направен извод, че
предявяването на исковете от лице, което не е носител на материални права и
задължения по договора от 30.07.2007г., тъй като не е страна по него, прави
претенцията му за заплащане на възнаграждение за извършена работа по него
неоснователна само на това основание. В мотивите е прието още, че въпросът
за материалноправната легитимация на страната да предяви иска касае
неговата основателност, като липсата на активна такава има за последица
неговото отхвърляне, без обсъждане по същество на останалите наведени от
страните възражения и събрания във връзка с тях доказателствен материал.
В изпълнение за задължителните указания на ВКС, настоящият съдебен
състав е предоставил възможност на ищцовото дружество да конкретизира
фактическите обстоятелства относно твърдяното облигационно
правоотношение. По делото са постъпили две уточнителни молби, в които се
поддържат следните правопораждащи претенцията юридически факти:
Ищецът твърди, че „А. И.“ ЕООД и „А. България – регулиране на щети“
5
ЕООД са част от групата „А.“ и имат един и същи собственик. Сочи, че
дейността и на двете дружества се изразява в съдействие за регулиране на
причинени щети в полза на застрахователни дружества, оказване на помощ и
представителство на физически и юридически лица, претърпели щети и др.
Излага, че във връзка с предявена в Република И. срещу ответното дружество
претенция за заплащане на обезщетение по застраховка „Отговорност на
превозвача“, на 30.07.2008г. ЗАД „ОЗК – З.“ АД е потърсило
посредничеството на „А. България“, за да установи контакт с ищцовото
дружество. Желанието на застрахователя било да възложи на ищеца да го
представлява при уреждане на конкретния казус, като „А. И.“ да организира
предоставянето на адвокатска услуга в полза на ответника, в това число да
намери, ангажира и да заплати на адвокат, който да осъществи процесуално
представителство и защита на ответното дружество по образуваното в И.
съдебно производство. Ищецът приел възложената работа и извършил
същата, включително заплатил дължимото възнаграждение на
упълномощения адвокат. В уточнителните молби се твърди още, че „А.
България – регулиране на щети“ ЕООД е било упълномощено от ищцовото
дружество да го представлява в отношенията му със застрахователя.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното първоинстанционното
решение за недопустимо по следните съображения:
Предметът на делото е спорното материално субективно право -
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е
властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения,
изложени в исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право,
чиято защита се търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно
релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически
основания на иска /по други факти/ води до недопустимост на съдебното
6
решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване. Когато
съдът разгледа факти, които не са въведени като правопораждащи такива или
съответно замени едни фактически твърдения с други, без надлежно
проведено изменение на иска, съответно – когато се произнесе по различен от
заявения петитум, неговото решение се явява недопустимо като постановено
по непредявен иск.
Правомощията на въззивния съд при констатирана във въззивното
производство нередовност на исковата молба са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Според задължителните указания в решението, в качеството си на втора
инстанция по съществото на правния спор, въззивният съд също може да
остави исковата молба без движение съгласно чл. 129 ГПК, когато констатира
дефекти в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде
на ищеца указания за отстраняването им. Отстраняването на дефекти в
исковата молба във въззивното производство е възможно по отношение на
всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че
поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо
изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората инстанция в
нарушение на чл. 214 и чл. 228 ГПК. В тълкувателното решение е указано
изрично, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд
няма правомощие да обезсили първоинстанционното решение и да върне
делото на първоинстанционния съд за извършване на необходимите
процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца
за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да
обезсили решението и да приложи последиците на чл.100, ал. 2 във вр. с ал. 3
ГПК /отм./, съответно на чл. 129, ал .3 във вр. с ал. 4 ГПК. С Тълкувателно
решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. - т. 5, Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло, че
постановките в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на
ВКС продължават да са актуални и при действието на ГПК от 2007г. с
изключение на хипотезата на нередовност на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения,
сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и
петитум, насочен срещу друго лице. Съответно, след отстраняване в срок на
7
нередовността на исковата молба въззивният съд трябва да определи
правното основание на предявения иск и въз основа на това да извърши
преценка дали решението на първоинстанционния съд е недопустимо или
неправилно поради нарушение на материалния закон.
В случая противоречията в обстоятелствената част на исковата молба
относно източника на заявеното за защита материално право са отстранени от
ищеца с подадените пред въззивния съд уточнителни молби от 21.09.2021г. и
от 19.10.2021г. Това процесуално действие има обратна сила съобразно чл.
129, ал. 5 от ГПК и има за последица единствено и само уточнение и
поправяне на исковата молба, а не и изменение на иска. С оглед изложеното
следва да се приеме, че с предявения иск за сумата от 20 394, 83 лева се
претендира ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество
за заплащане на разноските, направени от ищеца в изпълнение на
възложената му работа по неформален договор за поръчка, сключен с
конклудентни действия въз основа на отправено предложение от ответника,
обективирано във възлагателно писмо от 30.07.2008г. – иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 285, предл. 2-ро от ЗЗД.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по различен от заявения в
исковата молба правопораждащ юридически факт. Разгледана е претенция,
произтичаща от друго облигационно правоотношение, а именно - от договор
за поръчка от 30.07.2007г., сключен между ответника и трето за спора лице.
Исковете са отхвърлени поради формирания извод, че ищецът не е активно
материално легитимиран в качеството му на кредитор по спорното вземане,
тъй като не е страна по договора от 30.07.2007г. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд
се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се позовава, постановеното решение е
недопустимо. Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от
основните принципи в гражданския процес - този за диспозитивното начало и
обуславя недопустимостта на постановеното решение /в този смисъл
решение № 138 от 25.06.2010г., постановено по т.д. № 927/2009г. по описа на
ВКС, Второ ТО, решение № 137 от 15.11.2011г., постановено по т.д. №
8
927/2010г. на ВКС, Първо ТО, решение № 171 от 24.04.2012г., постановено
по гр.д. № 801/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, постановени по идентични
казуси/. Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно
претендираната от ищеца главница първоинстанционният съд се е произнесъл
на непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се
приеме, че решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3
ГПК /решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС;
решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/ и
подлежи на обезсилване.
Исковете за заплащане на мораторни лихви са разгледани на
предявеното от ищеца основание. Същите обаче са обусловени от главния
иск. С оглед на това недопустимостта на обжалваното решение се простира и
по отношение на иска за заплащане на мораторна лихва /решение №
137/15.11.2011 г. по т. д. № 927/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното
решение подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на СРС за
ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 285, предл. 2-ро от ЗЗД за ангажиране на
договорната отговорност на ответното дружество по неформален договор за
поръчка, сключен с конклудентни действия въз основа на отправено
предложение от ответника, обективирано във възлагателно писмо от
30.07.2008г.
При новото разглеждане на делото, съобразно неговия изход и
правилата на чл. 78 от ГПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе
и по отговорността на страните за разноски в настоящото въззивно
производство.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 39852 от 31.07.2018г., постановено по гр.д.
9
№ 23509/2015г., по описа на СРС, ГО, 79 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд и произнасяне по предявения иск, съобразно
заявените от ищеца правопораждащи факти.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10