Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/…………….. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на тринадесети юни |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3390 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл.45 ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът М.Л. ЕАД твърди по силата на сключен договор на 23.02.2015 г. с ответника Н.З.К.през месец март 2015 г. да е извършил и отчитал ежедневно медицинска дейност по клинични пътеки (КП) и медицински изделия (МИ) на обща стойност 312 864 лв. по отношение на здравно осигурени лица. За отчетния месец март получил два документа в табличен вид, наименувани „Месечна справка Над.Мес.Ст-ти по КП за М. „Л.“ ЕАД и „Месечна спецификация Клинични пътеки за М. „Л.“ ЕАД с указания да подаде първични финансови и медицински документи на стойност с 26556 лв. по-малко от реално отчетените дейности. Твърди се на указаната сума да възлиза установеният лимит с Методика за остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ, съгласно приложение № 2А и Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, съгласно приложение № 2Б, в сила от 20.03.2015 г. Ищецът се съобразил с тези указания с очакване да получи сумата по-късно, както се случило със суми, дължими съответно за декември 2014 г. и януари 2015 г., но не станало. Застъпена е теза, че въведеният лимит едва на 20.03.2015 г. , сведен до знанието на лечебното заведение в края на периода, за който се отнася, липсата на обосновано основание за неплащане на всички отчетени дейности през месец март 2015 г. и липсата на правомощие за НС на НЗОК да разпределя средствата между отделните болници, залагайки процентен механизъм спрямо получените средства през 2014 г., ангажира ответника да заплати извършените дейности. Навежда довод, че на задължението на лечебното заведение да хоспитализира нуждаещо се здравноосигурено лице, избрало конкретното болнично заведение в хипотезата на спешност изключва възможността за планиране, а планираните за месец март хоспитализации месеци по-рано са свързани с поръчани вече медицински изделия/импланти изключва възможността за съобразяване с наложен лимит. Претендира се незаплатената за месец март 2015 г. стойност на отчетените дейности в размер на 19536,00 лв. и 7020,00 лв. – стойност на вложени медицински изделия.
При условията на евентуалност ищецът твърди да е направил разходи за лечение на здравноосигурени лица, а ответникът да си е спестил плащания, довело до връщане в общия бюджет на държавата на милиони лева – неизразходени средства за 2015 г. от бюджета на НЗОК. При тези обстоятелства се претендира сумата 26556,00 лв.
В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че между страните е сключен договор при твърдяното съдържание и в съответствие с Националния рамков договор за медицински дейности за 2015 г. Застъпва теза, че претендираните в процеса суми са извън договорените стойности с допълнителните споразумения по договора. Счита, че това изключва произтичащия от договора ангажимент на НЗОК. Поддържа довод, че нормата на чл. 4 ал. 1 ЗБНЗОК 2015 г. овластява НЗОК да определи за всяка районна здравноосигурителна каса (РЗОК) годишна обща стойност на разходите, разпределена помесечно, а в рамките на така определените суми РЗОК от своя страна да определя стойността на дейностите с отделните изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределени помесечно. Счита, че до 20.03.2015 г. ограничението в подлежащите на плащане дейности почива на Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. и ПМС № 94/24.04.2014 г., към което препраща самият договор между страните. Навежда довод, че НЗОК няма задължение по договор да закупува медицинска дейност над определените месечни стойности, конкретизирани в Приложение № 2 към сключения между страните договор. С оглед момента на договореното отчитане намира за приложимо към процесното вземане ПМС № 57/16.03.2015 г. и утвърдената с него методика, което не регламентира възможност за заплащане на дейност извън договорената. Твърди, че отразената в месечното известие сума като неподлежаща на заплащане за клинични пътеки – 19536,00 лв. и за вложени импланти – 7020,00 лв., превишава договорения лимит. Оспорва сумите да подлежат на заплащане и поради пропуснат срок по чл. 29 ал. 1 и чл. 31 ал. 2 от договора между страните. Твърди, че няма решение на Надзорния съвет на НЗОК досежно процесните суми, а ищецът не се е възползват от установените в Правилата правни възможности, за да увеличи чрез договаряне определените му стойности за медицинска дейност по клинични пътеки. Счита, че при определената сума за месец март въпрос на планиране остава болничният прием, за да се вмести дейността на болницата в договорените финансови параметри. Навежда довод, че чл. 24 ал. 1 ЗЗО ограничава НЗОК да заплаща само договорените стойности с приложение № 2 към договора. Досежно предявения при условията на евентуалност иск по същество се застъпва довод, че НЗОК няма задължение към здравноосигурените лица, а тези към болничното заведение са определени по размер с договора. Застъпва теза, че евентуално ангажиране отговорността на НЗОК би противоречало на чл. 119 от Закона за публичните финанси.
Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение от 19356 лв. в размер на 5218,69 лв. и върху парично задължение от 7020,00 лв. в размер на 1875,26 лв. за периода от 30.04.2015 г. до 15.12.2017 г., включително. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира законна лихва за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на главниците.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Н. от САК, сочи, че спорните дейности касаят хоспитализация извършване на медицински дейности при планиран прием. Сочи, че към момента на хоспитализацията лимитът не е бил изчерпан, но при дехоспитализацията вече е бил изчерпан.
Процесуалният представител на ответника – юрк. Петрова сочи, че претендираните дейности макар и да са извършени, те надвишават договорения лимит, а планираните с бюджета на НЗОК разходи за планираните дейности изцяло са усвоени.
С
оглед Определение № 3 от 19.01.2018 г. по
адм.д. № 78/2017 г., смесен 5-членен състав на ВАС настоящият състав приема, че
е компетентен да се произнесе по предявените искове. Като обсъди доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
С договор № 22-3311/23.02.2015 г. за
окозване на болнична помощ по клинични пътеки писмено е изразено съгласие от
представители на страните, че ищецът, наричан в договора изпълнител се
задължава да оказва болнична медицинска помощ по изрично посочени клинични
пътеки на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. и на
лицата по § 7 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. Посочено е, че дейността следва да
бъде извършена съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО,
ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса
на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Ответникът, наричан с договора
възложител, е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94
от 24.04.2014 г. на Министерски съвет и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г.
при условията, в сроковете и по реда, определени в Методиката за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС №
94/24.04.2015 г. Съгласно чл. 20 т. 6 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя за всеки отделен случай по клиничната пътека при условие, че
извършената и отчетена дейност е в рамките на стойностите, посочени в
приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична
медицинска помощ“.Съгласно чл. 32 от договора изпълнителят ежедневно отчита по
електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност,
включена в предмета на договора като всеки отделен случай следва да бъде определен
(маркиран) като такъв съответно „в рамките на стойността по чл. 42“ или като
„надвишаващ стойността по чл. 42“. В чл. 32 ал. 10 е указано, че възложителят
не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните електронни отчети и не
е приета от информационната система на НЗОК най-късно до 16:00 ч. на първия
работен ден, следващ отчитания, а при отчет с коригирани данни – до 08:00 ч. на
втория работен ден, следващ отчитания. Съгласно чл. 32 ал. 11 отчетената в
ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в информационната
система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен месец в срок до
16:00 ч. на 5-я работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен
път на изпълнителя месечно известие, съдържащо 1. Потвърдена за заплащане
дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън
стойността на КП; 2. отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти
и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойностите на КП и
съответните основания за отхвърляне. Сред основанията за отхвърляне е посочено
и дейност, надвишаваща стойността по чл. 42. Според чл. 40 от договора
стойността на дейностите за болнична медицинска помощ се определя по
предварително огласени правила, заплащането е в рамките на стойностите,
определени по реда на тези правила и посочени в приложение № 2 „Стойност на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“ съгласно
чл. 24 ал. 4 т. 2 от НРД за МД за 2015 г., а изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на
стойност, надвишаваща утвърдената с приложение № 2 за съответния месец. Договорено
е, че корекция на стойностите по приложение № 2 се извършва на тримесечие, за
което страните подписват допълнителни споразумения, а съгласно чл. 40 ал. 4 от
договора разликата между стойността в приложение № 2 и отчетената стойност не
може да увеличи стойностите за следващите тримесечия. Клаузата на чл. 29 ал. 1
предвижда отчетните документи в това число и първични финансово отчетни
документи за извършена дейност по КП и съответно за вложени медицински изделия,
да бъдат представяни в срок до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на
дейността. Съгласно чл. 42 ал. 1 стойността по финансово-отчетните документи не
следва да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на
чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., посочен в приложение № 2, а стойност не се определят
за дейностите, оказани на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 или § 7 ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата с право
на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС/ЕИП, от
Конфедерация Швейцария или съгласно двустранни спогодби. Според чл. 30 и 31 от
договора възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена
дейност след проверка на предписаните документи и по реда, определен в Методика
за заплащане и договора.
С допълнително споразумение от
25.03.2015 г. писмено е изразено съгласие за промяна на приложение № 2
„Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение
на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“ за
календарната 2015 г.
С допълнително споразумение от
07.04.2015 г. като приложимо в отношенията на страните изрично е посочено
Постановление № 57 от 16.03.2015 г. и методиките към него съответно за
остойностяване и заплащане.
По
делото не се спори, че за месец март 2015 г. ищецът е оказал болнична помощ на
правоимащи според договора лица по клинични пътеки, която дейност е била ежедневно
отчитана, както и са вложени медицински изделия при лечение на задължително
здравноосигурени лица.
Страните не спорят, че претендираните
в процеса суми от 19536,00 лв. и 7020,00 лв. не са заплатени, поради
превишаване на посочения
в приложение № 2 лимит за месец март.
При тези обстоятелства от правна
страна съдът намира следното:
– иск по чл. 86 ЗЗД и предполага да бъде установено в процеса
възникнало лихвоносно парично задължение, определен момент за неговото
изпълнение, който да е настъпил.
– иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД и предполага да
бъде установено в процеса намалено имущество на ищеца без да е налице
предписана от закона причина за това, довело до спестен разход или формиран
приход от ответника.
По иска с правно основание
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. трето ЗЗО
– иск с правно основание чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) като предполага да бъде установено в процеса предоставена
и в размер на – иск с правно основание чл. 45 ал. 1 т. 12 предл. второ ЗЗО като предполага да бъде установено в процеса приложени медицински изделия при болнична медицинска помощ на лица, легитимирани да я получат по предписан от закона ред и условия.
Ищецът
основава претенцията си на довод за неизпълнено от страна на ответника
задължение, произтичащо от сключен между тях договор. Договорът е признато от
закона правно средство за реализация на конкретен, огласен при сключването му
интерес. Очертаното в исковата молба съдържание на правоотношението не разкрива
особености в правоотношението между страните, дерогиращи очертания и типичен за
договорното право регулационен механизъм.
По
делото не се спори, че ищецът е предоставил болнична медицинска помощ за
диагностика и лечение на заболявания на лица, легитимирани да я получат по
предписан от закона ред и условия. Повдигнатият
спор в процеса е ограничен до съблюдаване на срока за отчет на извършената
дейност и размера на поетото от ответника парично задължение.
Страните
по договора са ограничили задължението за плащане до стойностно определен лимит
съответно за дейности, медицински изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ. Ответникът се
позовава на така постигнатото съгласие при твърдение представената фактура да е
след указания в чл. 29 от договора срок при изрично договорено, че това само по
себе си е основание да не се приеме отчетният документ, съответно да са
изчерпани предоставените средства в рамките на тримесечен период.
Клаузата
на чл. 28 ал. 1 от договора утвърждава изискване за финансово-отчетните документи,
касаещи изпълнена медицинска дейност по клинична пътека, съответно вложени
медицински изделия. В тази насока еднозначно сочи и текстът на чл. 45 ал. 3 т.
1 от договора. Дебитно известие № **********/30.12.2015 г. и Дебитно известие №
**********/30.12.2015 г. отразяват обобщена стойност на извършена болнична
медицинска дейност. Установеният срок може да бъде обяснен с нуждата от
своевременното идентифициране на подлежащите на плащане медицински дейности,
необходимо за ефективното управление на обективно ограничените финансови
средства. Тези съображения са неотносими към процесната фактура. Ето защо
клаузата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от договора в случая е неприложима. По делото не
се спори, че фактурите, касаещи отразените в месечната справка по л. 119 от
делото медицински дейности по КП, съответно по л. 120 от делото – импланти по
КП, са представени в договорения срок. Ето защо противопоставеното възражение
за договорено основание за отказ е неоснователно.
Самият
договор обаче изключва от приложното си поле стойността на извършена дейност,
медицински изделия или лекарствени продукти, превишаваща определената сума при сключване на договора,
освен ако изрично не е договорено увеличение на лимита. Правният ред приравнява
съгласуваната воля на закон в отношенията между страните – чл. 20а ал. 1 ЗЗД. От
тази гледна точка съгласуваната воля може да бъде игнорирана само при
установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес.
Нормата
на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България повелява, че
здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред, определени
със закон. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗЗО Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК) е държавно учреждение със специфичен предмет на дейност – осъществяване
на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 1 ал. 2 ЗЗО целево
формираните средства се разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и
заплащане на стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори и
застрахователните договори. По делото не се спори, че отчетените в случая
дейности се включват в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно
чл. 2 ал. 1 изречение второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета
на НЗОК. В тази насока и чл. 22 ал. 1 ЗЗО определя бюджета на НЗОК като
основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства за
задължителното здравно осигуряване. Законът гарантира на здравноосигуреното
лице право на избор досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4 ал. 1 ЗЗО.
Нормата
на чл. 4 ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2015 г. предвижда в рамките на предвидените със закона стойности НЗОК да разпредели
финансовия ресурс като определи за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци. На тази основа
районните здравноосигурителни каси да определят стойността на дейностите по
договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на
дейностите се контролира помесечно и се коригира на тримесечие в рамките на
утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е възложено на
органите на управление на НЗОК, а Надзорният съвет е овластен и да приеме и
огласи правила за осъществяване на контрол и корекции на първоначално
разпределените стойности.
Съгласно
чл. 10 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл. 4 ал. 1 т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва
по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. стойностите на дейностите по договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ подлежат на изменение с оглед неусвоените средства в рамките на
тримесечие според отчетените дейности от всички изпълнители, актуална
информация за дейността им, евентуални промени в цените на медицинските
дейности и актуалния размер на
средствата по съответните бюджетни подпараграфи за здравноосигурителни плащания.
Тези промени се отразяват в Приложение № 2 към индивидуалния договор за
оказване на болнична медицинска помощ.
Според
чл. 21 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ
(Методиката), в сила от 20.03.2015 г. стойностите
на дейностите се определят съгласно чл. 4 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. и приетите правила от Надзорния съвет на
НЗОК и са неразделна част от индивидуалните им договори, идентифицирани като
приложение № 2.
Ежеседмично РЗОК уведомява изпълнителя на болнична медицинска помощ за
достигнатата стойност като достигната стойност, предвидена в Приложение 2, води
до изчерпване на капацитета за хоспитализации.
Както
всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла
на ЗЗО предпоставя необходимост от планиране и контрол за ефикасно и ефективно
използване на средствата. От тази гледна точка финансовият план и предписаните
от закона правила са безусловна предпоставка за извършване на финансово
обезпечените плащания. Повдигнатият в случая спор не касае произтичащото от чл.
52 ал. 1 от Конституцията на Република България и дефинирано от Конституционния
съд социално право с Решение № 2 от 22
февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Настоящият състав не
поставя под съмнение извода, че реализацията на социалното право по чл. 52 ал.
1 от Конституцията зависи изключително от потенциала на държавата да осигури
финансово тази дейност. Следва да се отчете и фактът, че така формираният извод
от Конституционния съд е в контекста на поставен под въпрос съответствие на преценката
на Народното събрание с предписаните от Конституцията правила при разпределяне
на достъпните за държавата средства за нуждите на здравното осигуряване. Съдът
изрично обуславя ограничението до определени
по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Изрично също така е
посочено в решението, че становището дали предвидените средства са достатъчни е
плод на управленско решение, което предполага преценка по целесъобразност и
следователно остава извън обхвата на съдебния контрол. В рамките на допустимата
и осъществена проверка за съответствие на основния закон Конституционният съд е
заложил като критерий принципа на равенство, разбиран като еднакво отношение на
закона към едни и същи лица, равни от правна гледна точка на действащото право,
с оглед целите на правното регулиране. Прието е, че в контекста на обективно
ограничените средства законът не предвижда правило, игнориращо този принцип.
В контекста на
така очертаната регулативна рамка възниква въпросът дали разпределения според
правилата планиран ресурс определя границата на отговорност на Националната
здравноосигурителна каса при заплащане на медицински дейности, предоставени по
отношение на задължително здравноосигурени лица. Както е посочено и в
цитираното решение на Конституционния съд с оглед конституционно скрепеният
принцип на равенство с чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България
предполага да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща конкретна сфера
на обществените отношения. В тази насока еднозначно е идентифицирано
прогласеното с чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване принцип на
равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това
ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено
лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от
здравни дейности. Ето защо правилото първият по време е по-силен по право в
контекста на задължителното здравно осигуряване е неприложимо. Законът за
бюджета на НЗОК за 2015 г. не предвижда норма, дерогираща така утвърденото
правило, а в контекста на конституционосъобразност настоящият състав не намира
основание подобно значение да бъде извлечено по тълкувателен път. Напротив,
Законът за бюджета на НЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет та НЗОК
да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни
вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над
утвърдените разходи - § 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за
2015 г. Ето защо настоящият състав не споделя тезата, че разходната част на
приетия бюджет определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на
болнична помощ.
Видно и от
самия текст на § 2 ДЗРЗБНЗОК за 2015 г. в прерогативите на НЗОК е включено
задължение да посредничи между държавата и изпълнителя на медицинска помощ,
извършил медицинска дейност по отношение на здравнонеосигурено лице или лица
със специфични заболявания. Следователно, за разлика от типичния случай на
договорно обусловена връзка процесният договор не е средство за реализация на
интерес за НЗОК, а е средство за реализация на произтичащия от нормата на чл.
52 ал. 1 от Конституцията ангажимента за държавата да обезпечи достъпно
здравеопазване. Настоящият състав не счита, че липсата на изрична норма в
ЗБНЗОК досежно здравноосигурените лица позволява извод за лимитиране
отговорността на НЗОК към изпълнителите на медицински дейности. В контекста на
дължимото равенство всеки нуждаещ се от медицинска помощ следва да има равна
възможност за достъп до пакета от здравни дейности и при равни условия –
гарантирано плащане с публични средства или по нормативно предписан друг ред,
осигуряващ достъпност на здравната услуга, основан на избора на пациента (в
този смисъл и Решение № 8 от 2 април 1998 г. по конституционно дело № 3 от 1998
г. на Конституционния съд). При положение, че за здравнонеосигурените лица
достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в нормативно
предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от тази възможност
да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след
изчерпване на целево предписаните средства. Показателно в тази насока е и
правилото на чл. 23 ал. 1 т. 11 ЗЗО. Следователно, държавата е създала на ниво
закон нужната регламентация, гарантираща финансовия й ангажимент към
прогласеното право на равно третиране на здравноосигурените лица. Оттук логично
следва и извода, че отчитайки очертаното от Конституционния съд разбиране за
съотнасяне на закона, очертаващ финансовата рамка за календарната година с
установения в чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване принцип на равен
достъп, незащитим е поддържания от ответника довод за обвързаност на НЗОК спрямо
изпълнителите на болнична медицинска помощ до предвидения механизъм за разпределение
на първоначално предвидените средства.
Според § 1 т.
2 ДРЗЗО пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК включва
определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за
лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички
здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в
Националния рамков договор. Освен, че Националният рамков договор не е в
състояние да регламентира валидно обществените отношения, насочени към финансиране
на здравеопазването, а съставлява средство за обезпечаване ефективността и
ефикасността на бюджетно финансираната общественозначима дейност, този документ
не предписва задължение за изпълнителя на медицинска помощ, ангажиран и по
силата на договора да я осъществи качествено в пълен обем, да поеме финансовата
тежест от предоставена услуга при гарантирано от закона последващо плащане.
Възниква
въпросът дали сключеният договор установява лимит на отговорността на НЗОК при
разплащанията за извършена медицинска дейност към нуждаещи се задължително
здравноосигурени лица. Договорът е средство за реализация на конкретен, зачетен
от правния ред интерес. Всяка от страните по договора постига желаното при
сключването му, когато удовлетвори заявения интерес на насрещната страна чрез
изпълнение на поетото от своя съществено задължение. Правилото на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на договора силата на закон за страните, доколкото те са свободни
да преценят дали да встъпят в правната връзка, за да постигнат желания резултат
и съответно при какви условия да се обвържат – какво са готови да направят, за
да получат желаното.
Както
отбелязва и процесуалният представител на ответника в писмените си бележки НЗОК
не е свободен в преценката си дали да сключи договор, а дължи да стори това,
когато изпълнителят на болнична медицинска помощ докаже потенциал да осигури
качествена медицинска помощ. Видно и от съдържанието на самия договор той се
сключва в полза на трети на договора лица, нуждаещи се от описана в договора
помощ. Изрично е посочено и че НЗОК се задължава да заплаща изпълнената при
тези условия медицинска дейност при указан обем на дейностите и единична цена с
договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. – чл. 1 от договора, наименован предмет
на договора. Според чл. 27 от договора НЗОК заплаща и медицинските изделия до
съответните стойности, посочени в Списъка, когато същите са предвидени и
вложени при изпълнение на определени клинични пътеки от приложение № 16 към НРД
за МД за 2015 г. Следователно, договорът
се явява средство за ангажиране на лице, разполагащо с потенциал да осигури
услугата и изразило готовност да организира организационно основното и поради
тази причина неотменимо право на гражданина за достъпно здравеопазване. Самият
закон – чл. 58-62 ЗЗО очертава предметните рамки на договора между НЗОК,
представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ. Целево
формираните средства, отредени от държавата за реализация на това социално
благо от една страна ангажира НЗОК да се увери, че средствата биват използвани
целево, а от друга страна осигурява финансово ангажимента на откликналия
изпълнител на медицинска помощ на идентифицирана нужда. Ето защо и съдържанието
на сключения договор в контекста на чл. 20 ЗЗД следва да бъде изяснено при
съобразяване на очертаните насрещни интереси.
Договор не
съдържа клауза, която да задължава ищеца като изпълнител на болнична медицинска
помощ след изчерпване на лимита да поеме обективно необходимите разходи за
лечение на здравноосигурени лица. Нормата на чл. 20 изр. първо ЗЗД придава
определящо значение при тълкуване на договора на вложената в него воля. След
като възложителят не е дефинирал това положение като свое изискване към
изпълнителя, няма причина да се счита, че очаква това, за да се приеме, че е
налице съгласувана в тази насока воля. Напротив, изрично е предвидена
възможност за промяна на определените суми. Липсва и указание, че действието на
договора е ограничено до усвояване на предвидените средства.
Освен това, ангажимент
за лечебното заведение да поеме неизбежните разноски за предоставяне на
медицинската помощ противоречи и на целта на договора. Според очертаните
задължения за изпълнителя с процесния договор ищецът като изпълнител на
медицинската помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да осъществи
здравната дейност в определен обем със съответната клинична пътека. Пак според
самия договор – чл. 8 ал. 1, ищецът оказва помощ по клинична пътека на
здравноосигурено лице, на което е издадено „Направление за хоспитализация“, а
съгласно чл. 11 т. 1 се задължава да осигурява непрекъснатост на болничната
помощ по клиничната пътека, а дължи да преведе пациента към друго лечебно, ако
в хода на изпълнение на медицинските дейности констатира дефицити, препятстващи
достигане на очаквания резултат от клиничната пътека – чл. 14 ал. 1 от
договора. Следователно, самият договор определя като съществен и за двете
страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ здравноосигурено лице,
определящо като типична за договора цел – постигане на качествено лечение и осигурена
възможност за контрол досежно начина на използване на целевите финансови
средства. При положение, че регламентираният с договора интерес е дефиниран на
ниво закон като нито ЗЗО, нито ЗБНЗОК през 2015 г. възлага в тежест на
изпълнителя на медицинска помощ да обезпечи извършването на гарантирания с
публични средства пакет от здравни дейности. Именно защото НЗОК участвайки в
договорното правоотношение отстоява не свой, а чужди интереси – публичния да
контролира целесъобразното разходване на публични средства за обезпечаване
качествена медицинска помощ на здравноосигурените лица, не разполага с
правомощие да се преурежда нормативно регулираното обществено отношение при
очертаното съдържание.
Предложеното
от процесуалния представител на ответника тълкуване, че Приложение № 2 определя
границата на отговорността на НЗОК противоречи и на смисъла на договора. След
като самият възложител очаква изпълнителят да изпълни всички дейности,
предписани според клиничната пътека като необходими за определено заболяване,
този резултат е непостижим при достигане на определения лимит преди да е
приключило лечението. Не става ясно и как лечебното заведение ще приеме препратен
му пациент, каквото очевидно се очаква, за да бъде приключено адекватно
лечението, ако към момента на постъпване на направлението за хоспитализация по
чл. 14 ал. 2 от договора лимитът му е изчерпан. Договорът не предписва
механизъм за огласяване на лечебните заведения със свободен капацитет според
предвидените им средства, а и подобен ангажимент поставя под въпрос
ефикасността на подхода, ако отговарящото на този критерий лечебно заведение не
разполага с необходимите ресурси.
Дори
хипотетично да се приеме, че изпълнителят е бил длъжен да идентифицира волята
на НЗОК, че целта на договора е предвидената сума да бъде похарчена и да бъде
игнорирана нуждата на здравноосигурено лице, потърсило помощ след изчерпване на
сумата, подобно тълкувание лишава от предмет договора за периода от време до
началото на следващия календарен месец с осигурено финансиране. Освен, че при
подобен подход договорът се обезсмисля като влиза в пряко противоречие с
правото на задължително здравноосигурените лица да разчитат на достъпна
медицинска помощ. Достъпността е предпоставена от информираност за
здравноосигуреното лице за лечебното заведение, гарантиращо му получаване на
дължимата услуга. Този съществен интерес е предопределен от трайност в
отношението между НЗОК и изпълнителя на болничната медицинска помощ и очевидно
в случая не би могъл да бъде осигурен и логично обяснява предписания с чл. 57
период на действие на поетия от изпълнителя ангажимент.
Освен това, да
се счита, че ищецът е обвързан от договор да предоставя пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, финансирайки тази дейност за своя
сметка противоречи на добросъвестността. Очакването, че предоставената
медицинска помощ ще бъде заплатена при договорените цени очертава зачетения от
правния ред интерес за ищеца да участва по договора. Ако се приеме тълкуването,
че този негов интерес е предопределен от приспадащата му се според Приложение №
2 част при разпределяне на общия бюджет, при нормативно утвърдената забрана да
събира суми за обещани на здравноосигурените лица здравни дейности, оказва се
принуден от договора да осъществява дейност, бидейки лишен от възможността да
реализира принципно признато му право да изиска плащане от пациента.
При тези
съображения настоящият състав счита, че логично произтичащия от договора
смисъл, съответстващ и на останалите критерии се явява гарантирана за лечебното
заведение възможност да разчита и в този смисъл да планира дейностите си при
ангажимент да предостави идентифицираната в договора медицинска помощ на всяко
здравноосигурено лице, което се нуждае от това.
Не подлежи на
съмнение обстоятелството, че ответникът е обвързан да осъществява разплащания с
изпълнителните на медицинска дейност при предоставени за целта средства. Несъмнено
реализацията на конституционно утвърденото социално право на достъпно
здравеопазване предполага осигурен финансов ресурс. На тази нужда е призван да
откликне и ЗБНЗОК.за 2015 г. Нормативно установената бюджетна рамка и
основаният на нея договорно скрепен лимит на финансово обезпечени дейности е
предпоставка за регулярно усвояване на обезпечения от държавата ресурс за
финансиране на предполагаемите дейности – арг. и от чл. 23 ал. 3 от Методиката
за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ в сила от 20.03.2015
г.(Методиката). Това ще рече, че бюджетно осигурените средства гарантират
регулярно плащане стойността на реално предоставена услуга на здравноосигурени
лица. Без съмнение издадените актове, детайлизиращи отношенията между НЗОК и
ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ са предназначени да осигурят
този общественополезен резултат, установяващи реда за разходване на бюджетни
средства.
С оглед
нормата на 3 ал. 2 от Закона за нормативните актове регулаторния потенциал на
акт, издаден по силата на предвидена със закон необходимост, е ограничен до
детайлизиране на обществени отношения, поддаващи се на трайна регламентация.
Както бе посочено вече по изричен текст на чл. 52 ал. 2 от Конституцията
огласеното с предходната алинея достъпно здравеопазване се регламентира със закон.
Очевидно отчитайки това принципно установено задължение нито Методиката, нито
издадените от Надзорния съвет на НЗОК не дефинират правило, ангажиращо
изпълнителя на болнична медицинска помощ да финансира услуга, включваща се в
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Още по малко подобен
извод може да бъде изведен по тълкувателен път.
В контекста на
ангажимента на държавата да обезпечи равнопоставеност при гарантирания от нея
достъп до медицинска помощ и по силата на договора НЗОК е в състояние в реално
време да наблюдава потреблението на услуги, включени в обхвата на
задължителното здравно осигуряване. Възложеното от закона задължение да
управлява целевите средства изключват нуждата ищецът да инициира процедура за
промяна на Приложение № 2. Освен, че при договорения механизъм за комуникация
обективно е лишен от възможност да прецени дали и доколко някой от останалите
изпълнители не е изчерпал предоставените му при разпределението средства, няма
разумна причина да се изисква това от него. Както бе посочено вече основание за
ищеца да получи плащане не е разпределеният му ресурс, а качествено извършената
и надлежно отчетена медицинска дейност.
Адекватното
управление и на публичните средства предполага непосредствен ангажимент на
управляващия ги орган за своевременно посрещане на нуждите, обусловили
планирания разход. Ето защо и чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. изрично ангажира
органите на управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона съгласно §
12 ПЗРЗБНЗОК) периодично да анализират, а при необходимост и да коригират
разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при
предварително утвърдени процедурни правила (чл. 4 ал. 4 ЗБНЗОК).
Делегираните
функции на районните здравноосигурителни каси да разпределят предоставената на
всяка от тях част от целево предвидените средства е предпоставка за отчитане на
специфичните нужди и реален способ за непосредствен контрол върху подотчетната
дейност. На плоскостта на планирането и в резултат на предходно констатирано
потребление на услугите РЗОК е в състояние да предвиди нуждите за следващ
времеви период. Оползотворяването на обективно ограничения финансов ресурс
предполага насочване на планираните, но неусвоени средства за закупуване на
реално предоставена медицинска помощ, покрита от системата на задължителното
здравно осигуряване. В тази насока и законът визира тримесечния период като
достатъчен за преценка необходимостта от корекция на разпределения бюджет в
рамките на предвидените средства на национално ниво и преразпределянето им.
Нито буквата, нито смисълът му позволяват ограничаване на преразпределението на
ниво РЗОК. Установените правила и със сключения между страните договор изискват
от ищеца ежедневно да отчита оказаната за денонощие дейност без оглед на
обстоятелството дали се включва в договорения лимит или го надвишава – чл. 30
ал. 4. Надвишеният лимит предполага различен ред за отчитане (чл. 33 от
договора). Следователно, съблюдаването на бюджетната дисциплина овластява РЗОК
да вземе решение за плащане в оперативен порядък в рамките на делегирания й
бюджет. Отчетената медицинска помощ над планираните разходи предполага друг ред
за заплащане – след решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 42 ал. 4 от
договора). Понеже законът възлага на държавата да обезпечи финансово определен
вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, нормата на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за
2015 г. определя за меродавен именно бюджетът на НЗОК. По делото нито се
твърди, нито се установява отделените средства на ниво бюджет на НЗОК да са
били изчерпани.
По силата на
чл. 45 ЗЗО ответникът дължи да закупи договорената и оказана медицинска помощ
на задължително здравноосигурени лица, което задължение еднозначно е
възпроизведено и в самия договор – чл. 18 ал. 1 т. 1. По делото не се спори, че
процесните суми произтичат от предоставена медицинска помощ на осигурени лица и
касае покрити от системата за задължителното здравно осигуряване дейности и
продукти. Както бе посочено вече правилото по чл. 21 от Методиката,
приравняващи планираните стойности на капацитет за хоспитализация, не е в
състояние да ограничи правото на ищеца като изпълнител на болнична помощ да
получи договорената стойност за предоставена услуга.
На
законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното
заведение – чл. 4 ал. 1 ЗЗО, съответства задължението на изпълнителя на
медицинската помощ да го приеме. В тази насока и чл. 31 т. 1 от Националния
рамков договор обвързва изпълнителя да му осигури необходимата медицинска
помощ. При положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението
да заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински
пакет, а изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице, осъществената
дейност не почива на свободната преценка на изпълнителя на медицинска помощ. Меродавна
се явява нуждата на здравноосигуреното лице.
В контекста на
управление на обективно ограничените средства лечебното заведение дължи да
съобрази подлежащите на планиране дейности с текущите си ангажименти. От тази
гледна точка неоправдано е приемането на пациент, чието състояние не налага
спешна намеса при положение, че за текущия месец лимитът е изчерпан. Ето защо и
НЗОК е в правото си да откаже плащане за отчетените дейности в рамките на
съответния месец в разрез с очертаните правила.
Както бе
посочено обаче, разпределените помесечно средства обезпечават възможността за
изпълнителя на болничната помощ да отложи медицинските дейности за следващия
месец. Заявената от процесуалния представител на ищеца и неоспорена от
ответника причина за превишението са предходно планирани медицински дейности и
пренасочени към лечебното заведение здравноосигурени лица. Ако при обективно
ограничените средства отложеното лечение за следващ месец се явява обоснована
мярка за финансово обезпечаване на нетърпящите отлагане медицински дейности,
недопустим е отказ на планиран вече прием. Освен, че чл. 6 ал. 1 от Конституцията разпростира принципът за равенство освен по отношение на правата
и досежно човешкото достойнство. Игнорирането на планиран вече прием поради изчерпване
на разпределените средства сочи на приоритет на икономическите съображения пред
неотменимото човешко право за получаване на медицинска помощ. Ето защо
предприетата от ищеца организация по извършване на необходимите здравни
дейности при все, че плащането не му е гарантирано в указаните с договора
срокове за ежемесечни плащания е израз на споделения от лечебното заведение
ангажимент на държавата да осигури ефективно здравеопазване.
По указаните
вече съображения логично е и заявеното от ищеца очакване макар и към последващ
момент да получи договорената цена за реално предоставената здравна помощ. Това
очакване изцяло съответства на утвърдената възможност за корекция с чл. 4 ал. 3
ЗБНЗОК за 2015 г. непосредствено ангажира Надзорния съвет на НЗОК да съобрази
изпълнението на бюджета на национално ниво и да преразпредели неусвоените
средства за заплащане на оказаната правна помощ – така изрично и чл. 10 ал. 2
от Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по
чл.4, ал.1, т. 1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2,
ред 1.4. от закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2015
г. По делото не се твърди да е налице
обективна пречка за изпълнение на тази процедура. Напротив, поддържаната от
процесуалния представител на ответника теза е ограничена до изчерпани средства
на РЗОК и то в рамките на тримесечието, за което е отчетена оказаната
медицинска помощ.
Освен това
самият ЗБНЗОК за 2015 г. предвижда преизпълнението в приходната част като
основание за посрещане на допълнителни здравноосигурителни плащания - § 1
ПЗРЗБНЗОК. От обявения годишен финансов отчет на НЗОК за 2015 г. се установява
преизпълнение на планираните приходи от здравноосигурителни вноски и неданъчни
приходи. Това обстоятелство само по себе си препятства извода за изчерпани
средства при придадено от закона предназначение – да послужат за финансиране на
оказана медицинска помощ в гарантирания с бюджета на НЗОК пакет от здравни
дейности за 2015 година.
Като страна по
сключения договор НЗОК дължи да опосреди финансовите отношения между държавата,
гарантираща достъпа до медицинска помощ и изпълнителят на тази специализирана
дейност. По изложените съображения предявените искове за стойността на
предоставена болнична медицинска помощ и вложени при тези условия медицински
изделия са основателни и следва да бъдат уважени в предявените им размери.
Тъй като не е
налице процесуалното условие, обуславящо предявения иск за неоснователно
обогатяване, безпредметно остава обсъждането му, което и следва да бъде изрично
огласено с диспозитива.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно
чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД закъснялото изпълнение предполага дължимото да
бъде престирано ведно с обезщетение за забава. Законът установява необоримо
предположение, че неизпълненото в срок парично задължение поражда вреда като
утвърждава и механизъм за определяне размера на обезщетението – чл. 86 ЗЗД.
Както бе посочено вече установеното вземане не се включва в детайлизираните
правила за регулярно плащане, поради което изискуемостта му предполага нарочна
покана. В процеса не се спори, че такава е отправена и то преди посочената дата
за начало на претендираната законна лихва. Меродавно за остойностяване на това
самостоятелно от правна гледна точка вземане е определен отрязък от времето.
Доколкото
липсва срок за финализиране на тази обективно възможна, логично произтичаща от
смисъла на закона процедура както в договора, така и в създадените по
нормативна делегация правила, в сила е правилото на чл. 84 ал. 1 ЗЗД –
необходима е покана. Понеже средство за изпълнение на това задължение са реално
обезпечени средства, обективно е необходимо време за предприемане на
предписаните от закона действия, предпоставящи разходване на публични средства.
Възприетият с договора тримесечен период на преоценка нуждите от преразпределение
на средствата обосновава разумно очакване ежедневно получаваната от НЗОК
информация за реално предоставените услуги да бъдат предприети необходимите
действия било за преразпределяне на неусвоени средства, било за ангажиране на
нормативно предписаните допълнителни източници. Следователно, едва изтеклото
тримесечие създава предпоставките за преценка на източниците за осигуряване на
необходимите средства. Настоящият състав счита, че при липса на нормативно
предписано правило пряко приложение следва да намери Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки. НЗОК – възложител по силата на
договора е публичноправен орган по смисъла на чл. 1 б. „а“ от Директива
2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година –
юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси без
промишлен и търговски характер, финансиран предимно от държавата. Предметът на
договора между страните е търговска сделка по смисъла на чл. 2 – предпоставя
предоставена услуга при договорено възнаграждение. Ето защо и с оглед правилото
на чл. 4 параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС – НЗОК не отговаря на критериите,
установени в параграф 4. По тези съображения настоящият състав приема, че
срокът за заплащане на надлимитните здравни дейности е 30 календарни дни след
представяне на отчетните документи за извършените услуги през месец март 2015
г.
По
делото не се спори, че това е станало ведно със заявеното искане за изплащане
на услугите в рамките на срока за отчитане дейността за месец март 2015 г.
Доколкото от доказателствата по делото не е възможен извод за конкретния момент
на депозиране на необходимите документи за отчитане на дейностите и
обосноваване на разпореждане с бюджетни средства, съдът приема за меродавен
договореният краен срок за изпълнение на това задължение – 08.04.2015 г.
Указаният срок, обезпечават допустимото според уеднаквените правила отсрочване
на ефективното плащане изтича на 08.05.2015 г. Ето защо и считано от 09.05.2015
г. ответникът е изпаднал в забава. Определен при условията на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за периода до 15.12.2017 г., включително (предявяването
на исковата молба е обстоятелството, с което е обусловен краят на периода на
мораторната лихва и за вземането от 19536,00 лв.), възлиза съответно на 5176,23 лв. върху задължението за
цената на извършена медицинска дейност по клинични пътеки и 1860,01 лв. върху задължението за
цената на вложените медицински изделия. Следователно, предявените на това
основание претенции следва да бъдат уважени до установените размери, а за
разликата – да бъдат отхвърлени.
По претенцията за законна
лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Нормата
на чл. 214 ал. 2 ГПК не определя нито собствено съдържание за използвания
термин „лихви”, нито предпоставките, при които то възниква, поради което и
предвид систематичното й място тя има изключително процесуалноправен характер.
Ето защо и по тези въпроси приложение следва да намери материалното право.
Утвърденото с тази норма изключение обаче ангажира съда да утвърди вземането по
основание, а неговият размер подлежи на определяне към момента на погасяване на
главницата. По изложените вече съображения към указания с исковата молба момент
– датата на предявяване на иска, главницата е била изискуема и доколкото не се
установява вземането да е погасено до датата на приключване на устните
състезания, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва до погасяването
му.
По разноските
При установения изход от спора ответникът
дължи да възстанови направените от ищеца и доказани в процеса разноски. При
повдигнат спор за направения от страната разход за обезпечаване на адвокатска
защита в съдебния процес законът овластява съда да обезпечи съответствието на
пряко контролирания разход от правоимащата страна в спора с фактическата и
правна сложност на спора. Предвиденият минимум за защита на предявения интерес
възлиза на 1536,38 лв. Освен, че договореното в случая възнаграждение от 1600
лв. – с незначително превишение, предметът на делото, предвид и противоречивата
съдебна практика го определя като значително усложнено от правна страна. Ето
защо предявеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.З.К.с адрес по делото:
гр. София, ул. „******“ да заплати на М. „Л.“ ЕАД с адрес *** както
следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗЗО сумата 19 536,00 лв. – цена за оказана болнична медицинска помощ по
договор № 22-3311/23.02.2015 г. над договорения лимит съгласно Дебитно известие
№ **********/30.12.2015 г. към фактура № **********/09.04.2015 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 16.12.2017 г. до
окончателно изплащане на сумата;
2.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗЗО сумата 7020,00 лв. – вземане за вложени медицински изделия по договор №
22-3311/23.02.2015 г. над договорения лимит съгласно Дебитно известие №
**********/30.12.2015 г. към фактура № **********/09.04.2015 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 16.12.2017 г. до окончателно
изплащане на сумата;
3.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
5176,23 лв. – обезщетение за забава при
плащане на цената за оказана болнична медицинска помощ по договор №
22-3311/23.02.2015 г. през месец март 2015 г. за периода 09.05.2015 г. – 15.12.2017
г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата 42,46 лв. – разлика до пълния предявен размер;
4.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
1860,01 лв. – обезщетение за забава
при плащане на цената за оказана болнична медицинска помощ по договор №
22-3311/23.02.2015 г. през месец март 2015 г. за периода 09.05.2015 г. –
15.12.2017 г., включително като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 15,25 лв. - разлика до пълния предявен размер;
5.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата 2940,95 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М. „Л.“
ЕАД срещу Н.З.К.при условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за сумата
26556,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на
чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: