№ 367
гр. гр. Червен бряг, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Петранова
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Петранова Гражданско дело №
20234440101019 по описа за 2023 година
В Районен съд–Червен бряг е постъпила молба на В. В. С., с ЕГН **********,
живущ в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.„*** против В. В. В., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.„***, в която се иска защита с мерките предвидени в Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Прилага Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В
молбата се твърди, че ответникът е негов син, с който живеят в едно домакинство.
Ответникът, при завръщането си от Англия започнал да осъществява конфликти с молителя
и снаха си. Молителят излага твърдение, че брат му *** С. е направил опит да помири и
успокои В. В. В.. Последният обаче не е обърнал внимание на казаното от *** С.. Изричал е
нецензурни епитети и е хванал за гърлото молителя. В. В. С. сочи, че страда от много
заболявания – на сърцето, претърпял е инсулт и само иска да живее спокойно. При горните
обстоятелства, на 13.09.2023 г. около 08.30 - 09.00 часа, молителят се е обадил се на
полицията, при което на място са отишли два патрулни автомобила. Органите на реда са
разговаряли с ответника и са посъветвали В. В. С. да подаде молба до съда. В депозираната
молба В. В. С. изразява оплакване, че живее в несигурност, постоянен страх, стрес и
напрежение. Няма друго жилище на територията на гр. Червен бряг и моли съда за защита.
Счита, че с действията си спрямо него В. В. е извършил акт на домашно насилие. Моли съда
за незабавна защита като посочва съответните за това мерки за закрила по ЗЗСДН.
Към молбата е приложена декларация от 15.09.2023 г. за извършено от В. В. В.
домашно насилие спрямо В. В. С..
Моли съда да постанови решение, с което да издаде Заповед за незабавна защита като
наложи мерки за защита по отношение на синът му, с мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
1
Закона за защита срещу домашното насилие за срок от три месеца.
МОЛИТЕЛЯТ – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. А. от ПлАК, които
поддържат молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че ответникът е син на молителя. Делото се води между
надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно
насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по
чл.10, ал.1 от ЗЗСДН, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. С
оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен
съд – гр.Червен бряг.
Разгледана по същество, подадената молба е основателна.
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и
показанията на страните се установи, че ответника е причинил насилие на молителя в
описания документ. Със Закона за защита срещу домашното насилие се предоставя защита
на лицата, пострадали от домашно насилие, което съгласно чл.2 от същия закон е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
Установи се от доказателствата по делото, че молителя е лице, пострадало от
домашно насилие, тъй като спрямо него е извършен акт на физическо и психическо насилие
от страна на ответника. От събраните по делото писмени доказателства: декларация по чл.9,
ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие от 15.09.2023 г., неоспорена от
ответника, се установяват посочените по-горе обстоятелства, касаещи домашното насилие
от В. В. В. спрямо В. В. С..
В хода на съдебното производство, е разпитан свидетелят Наталия В.а В.а, чийто
показания съдът кредитира в съвкупна преценка с отразените обстоятелства в представената
декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие и като съобрази
родствената връзка на лицето както с молителя, така и с ответника по делото вр. чл. 172
ГПК. В хода на производството ответникът не оспори молбата на молителя за защита от
домашно насилие проявено от него, не е депозирал пред съда искане за събиране на гласни
доказателства, които да сочат друга фактическа обстановка.
В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и
дефиниция за понятието "емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
2
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
- крещене, обиждане, псуване,каквито се установяват от свидетелските показания, както и
още отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице
Анализирайки събраните в хода на производстото доказателства - в т. ч. 1 брой
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно чл. 13, ал. 3 от същия закон съставлява
достатъчно доказателство за основателността на молбата, съдът намира, че по делото е
установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната молба на
В. В. С. акт на домашно насилие под формата на психическо и физическо насилие. Тук
Следва да посочи във връзка с естеството на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че
същата съдържа особеност и относно доказателствата, които се представят в това
производство. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителят прилага декларация към молбата, с
която търси защита от домашно насилие, като в случая молителката е приложила такава,
като в същата в детайли е описала акта на осъществено спрямо нея домашно насилие-
начина и обстоятелствата, при които това е станало и как е било проявено същото
/инкриминираните думи/ и авторът на същото. При практиката на съдилищата във връзка
със задължението за представяне на такава декларация, някои съдилища считат същата за
задължителна и дават указания за представянето й, като част от необходимия
доказателствен обем по делото, а други приемат, че ако молителят не желае да я представи,
не може да бъде задължаван за това, като второто становище е преобладаващото.
ЗЗДН не предвижда санкция за непредставяне на декларацията. Доколкото
декларацията има характер на доказателство в процеса, непредставянето й би лишило
молителя от възможността да получи защита само въз основа на представянето й вр. чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН. Търсещият защита може да разполага с други писмени документи или да
ангажира гласни доказателства за доказване на главния факт в процеса.
Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията когато
поради особеностите на случая не могат да се ангажиратникакви други доказателства за
насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали /каквато е и
настоящата хипотеза, като са самия тъврядн акт на насилие за присъствали само молителят
и ответникът, а ангажираните доказателства впоследствие- гласни и писмени- сведения,
докладни записки и разпити на свидетели, допълват косвено картината на деянието чрез
последиците. В случая обаче освен декларацията, са събрани и гласни доказателства,
удостоверяващи проявено домашно насилие, а ответникът демонстрира пасивно поведение в
процеса.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на закона, да се
уважи молбата и се постановят мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу
домашното насилие, като се задължи ответникът да се въздържа от домашно насилие, да
3
приближава на по-малко от 200 метра В. В. С., както и жилището му в гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. „*** за срок от три месеца.
Следва на основание чл.5, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие на
извършителя да се наложи глоба в размер на 200 лв., платима в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт и да се издаде служебно изпълнителен лист.
С оглед изхода на правния спор като последица от уважаването на молбата и на
основание чл. 11, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, ответникът следва да
заплати държавната такса в размер на 25 лв. и 5.00 лв. за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Съобразявайки Тълкувателно решение №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК претенцията на
молителя за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка, както и страната следва да представи списък за разноски по чл. 80
ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.09.2023
г., но в същия липсва надлежно отразяване на начина на плащане по него, поради което
липсват доказателства за действително сторените по делото разноски.
След влизане в сила на решението на съда, следва служебно да бъде издаден
изпълнителен лист срещу ответника за присъдената държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на В. В. С., с ЕГН **********, живущ в гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. „*** против В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен,
ул. „***, като налага следните мерки за защита срещу домашното насилие на основание
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие, како следва:
На основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА извършителя В. В. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на В. В. С., с ЕГН **********, живущ в гр. Червен бряг,
обл. Плевен, ул. „***.
На основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на В. В. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „*** да доближава на по-малко от 200 м /двеста/
метра пострадалото лице В. В. С., с ЕГН **********, жилището, находящо се в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. „***, обитавано от В. В. С. с ЕГН ********** и местата за социални
контакти – магазина в гр. червен бряг пети квартал на завоя, пазара в гр. Червен бряг, кафето
4
до пазара ЗА СРОК от три месеца, считано от влизане в сила на решението.
Да се издаде Заповед за незабавна защита с горното съдържание.
Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските
органи по местоживеене на извършителя на насилието.
В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***, следва да
бъде предупреден за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от
ЗЗДН – незабавно задържане в РУ Червен бряг и уведомяване на Районна прокуратура –
Плевен- ТО- Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. „*** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг
държавна такса в размер на 25 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. „*** да заплати в полза на държавата глоба в размер на сумата
от 200 /двеста/ лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. „***, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг.
Решението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен
съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5