РЕШЕНИЕ
№ 1594
гр. Плевен, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430104484 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и
3 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от И. П. М.
от *** против „Информационно обслужване“ АД гр. София. В молбата се
твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжността „***“ по силата на
трудов договор от *** год. Твърди се, че със заповед № ***/ *** год. на *** на
ответното дружество на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, а с последваща заповед № ***/ *** год. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено. Ищецът счита, че така
издадените заповеди са незаконосъобразни, като излага подробни
съображения в тази насока. В заключение ищецът моли съда да отмени
процесните заповед № ***/ *** год. и заповед № ***/ *** год., и двете на ***
на ответното дружество, и осъди ответника да му заплати сумата от 4 444
лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 06. 06.
2023 год. до 06. 08. 2023 год.
1
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищецът И. П. М. е работил при ответника
„Информационно обслужване“ АД гр. София на длъжността „***” до 07. 06.
2023 год., когато със заповед № ***/ *** год. на *** на ответното дружество е
било прекратено трудовото му правоотношение поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” с предходна заповед № ***/ *** год.
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
При налагането на дисциплинарното наказание работодателят е
съобразил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната
предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за
уволнение. Касае се за задължителни реквизити- сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните
му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова
съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй
като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма.
Процесната заповед № ***/ *** год. отговаря на посочените по- горе
изисквания. В същата подробно и изчерпателно е описано съдържанието на
твърдените от работодателя нарушения на множество задължения на ищеца,
отразени в цитираните в заповедта разпоредби от Кодекса на труда, трудовия
договор, длъжностната характеристика, правилника за вътрешния трудов ред
в „Информационно обслужване“ АД и етичния кодекс на дружеството.
Поради това съдът приема, че в тази насока няма допуснато съществено
2
нарушение на процесуалните правила на дисциплинарното производство.
При издаването на заповедта работодателят е спазил и разпоредбата на
чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание.
Съдът счита, че не е допуснато нарушение от страна на работодателя и
на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане
на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
/служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
представените доказателства. По приложението на визираната по- горе
разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито
основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на
обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ.
служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му
отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г.
о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на
труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно
производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на
обяснения, още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита
за начало на дисциплинарното производство. Горният извод обаче не е
основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не следва да
отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419- 2010-
ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да
изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на
дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за
конкретните нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните
съществени признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010-
ІІІ г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че със
заповед № ***/ *** год. на *** на „Информационно обслужване“ АД е
изискано от ищеца И. П. М. да представи писмени обяснения по чл. 193 ал. 1
от КТ относно участието му в работно време на пресконференция на ***,
проведена в *** на 01. 06. 2023 год. от 12. 00 часа до 13. 00 часа в ***- ***.
Видно е, че горната заповед е била връчена на ищеца в деня на издаването й и
на същия ден ищецът е депозирал пред работодателя писмените си обяснения,
3
обективирани в докладна записка вх. № ***/ *** год. При тези обстоятелства
съдът приема, че с изискването и приемането на обясненията на ищеца от 02.
06. 2023 год. от страна на ответника е изпълнено изискването на чл. 193 ал. 1
от КТ: обясненията са дадени пред работодателя по негова поръка във връзка
с образувана дисциплинарна проверка, ищецът е бил информиран за какви
нарушения на трудовата дисциплина се искат обясненията, обясненията са
снети преди налагането на дисциплинарното наказание, достигнали са до
знанието на работодателя и са били съобразени от него. Следователно спазена
е напълно процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма
основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание без спорът да
се разглежда по същество.
Що се отнася до материалната законосъобразност на процесната
заповед съдът счита, че изложените в последната фактически основания се
доказаха по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното дирене.
Между страните не се спори, че на 01. 06. 2023 год. в *** - *** ищецът И. П.
М. е участвал в пресконференция на ***, която е започнала в 12. 00 часа,
продължила е 41, 33 мин. и в която ищецът е взел отношение по актуални
политически теми. С това ищецът е нарушил редица разпоредби както от
правилника за вътрешния трудов ред в „Информационно обслужване“ АД,
така и от етичния кодекс на ответното дружество. На първо място
използването на част от работното време /извън обедната почивка/ за участие
в политическо мероприятие съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 4,
чл. 6, чл. 25 т. 4 и чл. 25 т. 13 от цитирания по- горе правилник за вътрешния
ред, доколкото ищецът не е спазил изискването за продължителността на
обедната почивка, не е използвал работното време за изпълнение на
възложената му работа, а се е ангажирал с дейности, които са в противоречие
с интересите на работодателя и пречат на изпълнението на служебните му
задължения. В същото време с тези си действия ищецът виновно е нарушил и
разпоредбите на раздел III т. 1 и раздел V от етичния кодекс на ответното
дружество, задължаващи го с поведението си да не уронва престижа и
доброто име на работодателя и при изпълнение на професионалните си
задължения да се въздържа от изявления на политически теми, както и от
политически прогнози, свързани с всякакъв вид избори. Визираните по- горе
нарушения на трудовата дисциплина са тежки: допуснати са от лице, което
заема ръководна позиция в дружеството и чието поведение би следвало да е
4
за пример за останалите работници и служители, а от друга страна са довели
до неблагоприятни последици за работодателя, който е дружество със
съществена роля за техническата обезпеченост на изборния процес и за
когото от приоритетно значение е да запази в обществото доброто си име на
партньор, който принципно, обективно и без уклон към определени
политически сили изпълнява възложените му от държавата задачи. Ето защо
и при съобразяване на критериите, въведени в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от
КТ, се налага изводът, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е
съразмерно и съответства на тежестта на нарушенията, законосъобразно е и
не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъде отхвърлен и акцесорният
иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 и 8 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Предвид разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната
помощ, чл. 23 т. 1 и чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът счита, че размерът на това възнаграждение следва да се определи на 200
лв. Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството, че ответникът е
защитаван от ръководителя на правната му служба, а не от юрисконсулт, е
ирелевантно за отговорността за деловодни разноски: съдебната практика
приема, че по аналогия разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК намира
приложение и в случаите, когато процесуалното представителство е
осъществено от друг служител с юридическо образование /срв. определение
№ 39- 2019- IV г. о., решение № 163- 2020- IV г. о. и др./.
По горните съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. П. М. от ***, ЕГН
**********, против „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД гр. София
иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, с който се иска да бъдат
отменени като незаконосъобразни заповеди № ***/ *** год. и заповед № ***/
*** год., и двете на *** на ответното дружество.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. П. М. от ***, ЕГН
**********, против „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД гр. София
5
иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, с който се иска в полза на
ищеца да бъде присъдена сумата от общо 4 444, 00 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 06. 06. 2023 год. до 06. 08.
2023 год.
ОСЪЖДА И. П. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 2, представлявано от
И. Б. Ф., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6