РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1339/11.7.2023г.
Гр.
Пловдив, 11 юли 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЛОВДИВ, I
отделение, ХIV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
д. № 2357 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалбата на Т.Н.Т., с ЕГН **********
***, *** и с ЕТ „Стар Газ - Т.Т.“ с ЕИК ***, против ревизионен акт № Р-16001621005748-091-001
/03.06.2022 г., издаден от И.К. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив,
възложил ревизията, и Е.С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 377 от 24
август 2022 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив относно
допълнително начислен ДДС в общ размер на 17 079,73лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 7 886,67лв.; допълнително определена
дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на
4 925лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 040,15лв. и за
2016г. в размер на 3 171лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 636,72лв. и допълнително определени ЗОВ, както следва: за 2015г. ДОО в
размер на 4 667,16лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
2 884,38лв. и ЗО в размер на 2 097,60лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 296,34лв. и за 2016г. ДОО в размер на 4 912,80лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 2 556,81лв. и ЗО в размер на 2 208лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 149,02лв.
Счита ревизионния акт за незаконосъобразен,
издаден при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и
при неправилно тълкувани доказателства, събрани в хода на производството.
Счита, че са налице съществени пропуски и неточности при изготвянето на
паричния поток, като по този начин неправилно се явява твърдението за това, че
са налице основания за допълнително облагане с данък общ доход. Намира за
незаконосъобразни и установените задължения по КСО и ЗЗО, тъй като те се
основават първо на неправилно установени факти и на неправилно приложение на
закона. В този смисъл намира за изцяло приложимо тълкувателно решение № 2/2022
на Върховен административен съд. Намира и за неправилно определени задълженията
по ЗДДС с твърдението, че регистрацията по ЗДДС обхваща и него като земеделски
производител, а не само едноличния търговец на жалбоподателя. По тези и други
подробни съображения, подробно изложени в представените по делото писмени
бележки, иска отмяна на ревизионния акт, като и присъждане на разноските по
делото, съгласно представен списък.
Ответникът - директор на дирекция „ОДОП“
- гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Г. оспорва жалбата по
доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение
се явява допустима.
Началото на ревизионното производство
е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621005748-020-001/13.10.2021
г., изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001621005748-020-002/20.01.2022 г. и Р-16001621005748-020-003/21.02.2022
г. на началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО и ЗО за самоосигуряващо
се лице, включително за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. и за данък върху
добавената стойност за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г., 01.10.2017 г. –
31.10.2017 г. , 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. и 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. Всички
заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
съставен и ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите № Р-16001621005748-092-001/05.04.2022
г. Срещу така изготвения РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е депозирано
възражение от ревизираното лице, без приложени към него писмени доказателства.
Въз основа на РД и след анализ на
възражението, в срока по чл. 119, ал. 1 от ДОПК е съставен оспореният РА с №
Р-16001621005748-091-001/03.06.2022 г., с който на оспорващия са определени
посочените по-горе публични задължения.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният
акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението, като е го потвърдил,
в частта, предмет на настоящото съдебно производство.
По отношение компетентността на органите по
приходите, възложили ревизията и издали РА и РД, делото са приложени заповед №
РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена със
заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., с която са делегирани съответните правомощия
на органи по приходите, заемащи длъжността „началник сектор“; заповеди №№
РД-09-1980/30.09.2021 г., РД-2515/29.11.2021 г. и РД-09-788/13.05.2022 г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с
които извършено разпределение по сектори и екипи на органите в отдел „Ревизии“,
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив По делото са представени и
сертификати за валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили
ревизията и издателите на РД и РА, както и CD,
съдържащо цитираните по-горе актове под формата на електронни документи.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в
оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните
разпоредби по издаването му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема,
че ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по
смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма съгласно чл. 120,
ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които
да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид
разпоредбата на чл. 160, ал. 4, във
връзка с ал. 1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по същество, като
установи размера на данъчните задължения, без възможност за връщане на преписката
за отстраняване на процесуални нарушения. Не е налице нарушение от страна
на органите по приходите на принципа на
обективност, заложен в чл. 3 от ДОПК, тъй като всички протоколи от извършени
насрещни проверки на задължени лица, на трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и
писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства.
Ревизията е предхождана от извършени проверки
за съответствие на имуществото и доходите на ФЛ на жалбоподателя Т.Т. и
съпругата му В.Т.. Събраните при проверките доказателства са надлежно приобщени
към доказателствения материал по настоящото ревизионно производство, съответно
с протоколи №№ Р-16001621005748-ППД-001/01.11.2021 г.,
ПФ-16001621000042-ППД-002/17.09.2021 г. и ПФ-16001621000042-ППД-003/07.10.2021
г. Към доказателствения материал по ревизионното производство са присъединени и
доказателства, събрани при извършена проверка на „КИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
документирана с протокол № ПФ-16001620136583-073-001/14.01.2021 г.
На първо място, в хода на ревизионното
производство органите по приходите са направили констатации, въз основа на
които са приели, че за 2015 г., 2016 г. и 2020 г. е проявен съставът, предвиден
в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: декларираните и/или
получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Установено е с ревизията, че Т.Т. е женен за В.Т.,
на която също е извършена ПУФО и имат навършили пълнолетие деца. РЛ има
регистриран ЕТ „ СТАР ГАЗ – Т.Т.“, считано от 12.08.1998 г. и е бил съдружник в
„ПЛАНИНСКИ КЪТ 2008“ ООД, считано от 10.09.2008 г. до прекратяване на
регистрацията на дружеството (04.03.2021 г.). Т. е регистриран като земеделски
производител, считано от 29.04.2015 г., като регистрационната му карта е
заверена на 07.01.2016 г., 13.02.2017 г., 25.02.2018 г. и 22.02.2019 г.
През ревизираните периоди жалбоподателят Т. е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал данни за резултатите от
извършвана икономическа дейност, както следва:
-за 2015 г. е подадено приложение № 2 за
извършвана стопанска дейност като ЕТ;
-за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020
г. е подадено приложение № 3 за доходи от друга стопанска дейност – държавни
помощи, субсидии, и други, в което са декларирани доходи, съответно в размер на
123 350,44 лв., 93 607,77 лв., 75 902,40 лв., 79 247,55 лв.
и 76 724,19 лв.
Констатирано
е при ревизията, че за ревизираните периоди от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г. ревизираното лице е закупило недвижими имоти гараж с нотариален
акт № 161/16.11.2015 г. за сумата от 2 600 лв., изплатена изцяло и
апартамент с нотариален акт № 54/09.11.2016 г. за сумата от 4 360 лв.
Закупените недвижими имоти в последствие са предмет на продажба, съответно с
нотариален акт № 183/12.06.2018 г. за сумата от 2 000 лв. и с нотариален
акт № 5/15.08.2017 г. за сумата от 2 000 лв. Предоставени са и парични
средства в брой и по банков път на дружеството „КИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по договори
за финансова помощ, съответно в размер на 9 500 лв. за 2015 г. и в размер
на 71 870 лв. за 2016 г. На дружеството „ИТАЛИ ТРИФОНОВИ“ ООД са
предоставени парични заеми, като за 2016 г. заемната сума е в размер на
60 600 лв. (по банков път).
Съгласно съдържанието на депозираните писмени
обяснения, източниците на доходите на РЛ са извършвана стопанска дейност като
ЕТ „СТАР ГАЗ – Т.Т.“ за периода от 2008 г. до 2014 г. (декларирано е
прекратяване на дейността на ЕТ, считано от 01.09.2015 г.), от дейността като
регистриран земеделски производител (за периода след 29.04.2015 г.) и получени
субсидии от ДФ „Земеделие“ (за периода след 2016 г.). Декларирано е
обстоятелството, че към 31.12. за всяка от ревизираните години е разполагал с
парични средства в брой в порядъка между 1 500 лв. и 2 000 лв. През
ревизирания период са извършвани текущи разходи за издръжка на домакинството в
максимален месечен размер от 1 800 лв., изцяло за сметка на РЛ, като в
тези разходи се включват разходи за храна, облекло, обувки, ел. енергия, В и К,
телефон, застраховки, медицински и други текущи разходи. През 2015 г. и 2016 г.
са извършени и разходи за екскурзии до Турция и Русия на стойност не повече
съответно от 1 500 лв. и 2 500 лв.
Извършен е анализ на движението на парични
средства по банковите сметки, като са констатирани множество вноски по
банковата сметка в „Уникредит Булбанк“ АД към В.Д.Ц. с основание „вноска по
сметка“ и „захранване на сметка“. Съгласно съдържанието на депозираните писмени
обяснения паричните суми са предоставени от Ц. на основание сключени договори
за заем между нея като заемодател и Т., като заемополучател на 09.03.2015 г.
със заемна сума в размер на 14 900 лв.; на 08.06.2015 г. със заемна сума в
размер на 12 500 лв. и на 14.09.2015 г. със заемна сума в размер на
6 000 лв. (констатация 4.1 на л. 124 гръб). Предоставените парични суми са
в брой, за срок от 60 месеца и са предназначени за реализиране на съвместен инвестиционен
проект, който следва да приключи до 31.12.2020 г. В случай, че проектът не се
реализира жалбоподателят се задължава да възстановява заемните суми поетапно,
на части, спрямо финансовите му възможности, чрез банков превод по банкова
сметка ***.
По отношение на направените преводи на
парични средства от „Итали Трифонови“ ООД по банкова сметка *** „ОББ“ АД е
представена разписка за получена сума от Т.Т. в размер на 1 600 лв. на
21.12.2016 г. По отношение на направените преводи на парични средства към
„Итали Трифонови“ ООД по същата банкова сметка ***, че са с основание заем,
предоставен от жалбоподателя Т. по договор за заем и на това основание на
29.02.2016 г. е предоставена парична сума в размер на 28 900 лв.
Извършен е анализ на предоставените парични
средства на дружеството „Кинг България“ ЕООД, при който е констатирано, че въз
основа на договори за заем, подробно описани на л. 137, на дружеството са
предоставяни парични заеми за целия ревизиран период, от който за 2015 г.
сумата в размер на 9 500 лв. и за 2016 г. сумата в размер на 71 870
лв.
Извършен е подробен анализ на движението на
парични средства по банкови сметки с титуляр Т.Т., като за ревизирания период е
относим анализа на движението на парични средства по банкова сметка *** „ОББ“
АД (л. 129 гръб – 130) и по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД (л. 130
гръб).
Въз основа на събраните доказателства е
направен извод, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7
/декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи, по години по
реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на
ревизираното лице е връчено уведомление и е връчена за попълване декларация по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Твърди се установено несъответствие между
декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово
състояние и направените разходи, тъй като ревизираното лице е посочило като
източници на доходите такива от дейността като ЕТ (за 2015 г.) и като земеделски
производител (за периода след 2015 г.), както и предоставени заемни средства.
Същевременно, през ревизираните периоди са извършвани разходи за предоставяне
на заеми на различни лица и дружества. По-конкретно, за са предоставени заемни
средства в по-висок размер на дружествата „Кинг България“ ЕООД и „Итали
Трифонови“ ООД. По-конкретно, при ревизията са установени конкретни размери на
извършените разходи за заплатени данъци и такси и за отопление, които са
намерили отражение в общата стойност на разходите за издръжка на семейство Т.;
разходи за придобиване на недвижимо имущество; разходи под формата на
предоставени парични заеми на дружеството „Кинг България“ ЕООД и на ЕТ „Стар
газ – Т.Т.; разходи за екскурзии в чужбина; платени такси за ползване на земи
от ОД „Земеделие“ – Пловдив и разходи за извършени покупки от регистрирани по
ЗДДС лица (констатации на л. 145 гръб – 148 гръб. Установен е общ размер на
извършените от семейство Т. разходи за 2015 г., възлизащ на 99 382,77 лв.,
от които извършени от жалбоподателя разходи на обща стойност 89 682,77 лв.
При направената съпоставка между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и получени от него доходи за 2015 г. (таблица на л. 148 гръб –
149). В приходната част на паричния поток са включени основно доходи от
получени заеми на стойност 33 400 лв., съответно в разходната част на
паричния поток са включени предоставени от РЛ заеми на по-висока стойност – 55 000
лв. Установено е превишение на направените разходи над доходите с установен
източник със сумата в размер на 56 333,31 лв., която е приета за доход с
неустановен източник. При извършена съпоставка за същата година на доходите с
установен източник и разходите на съпругата В.Т. (таблица втора на л. 149)
отново е установено превишение на разходите над доходите със сумата в размер на
5 406,36 лв. Поради тази причина не е възможно недостигащите парични
средства при единия съпруг да бъдат компенсирани изцяло или частично с налични
парични средства при другия съпруг.
Изчислена е данъчна основа по реда на чл. 122
от ДОПК, като от доходите с неустановен произход в размер на 56 333,31 лв.
са приспаднати вноските за ДОО и ЗО за самоосигуряващо се лице (авансови и за
годишно изравняване, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК), съответно в размер
на 4 880,76 лв. и на 2 193,60 лв. Върху данъчната основа за облагане
с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 49 258,95 лв. е дължим данък
в размер на 4 925 лв., ведно с прилежащите лихви.
По аналогичен начин за 2016 г. е извършен
анализ на движението на парични средства по банкови сметки и са извършени
насрещни проверки въз основа на декларирани от РЛ данни за източници на доходи,
съответно за извършени разходи. По-конкретно, при ревизията са установени
конкретни размери на извършените разходи за заплатени данъци и такси и за
отопление, които са намерили отражение в общата стойност на разходите за
издръжка на семейство Т.; разходи за придобиване на недвижимо имущество;
разходи под формата на предоставени парични заеми на дружествата „Кинг
България“ ЕООД и „Итали Трифонови“ ООД; разходи за екскурзии в чужбина; платени
такси за ползване на земи от ОД „Земеделие“ – Пловдив и разходи за извършени покупки
от регистрирани по ЗДДС лица (констатации на л. 151 гръб – 155). Установен е
общ размер на извършените от семейство Т. разходи за 2016 г., възлизащ на
179 202,84 лв., от които извършени от жалбоподателя разходи на обща
стойност 174 261,47 лв.
При направената съпоставка между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и получени от него доходи за 2016 г. (таблица на л. 155). В
приходната част на паричния поток са включени доходи от получени заеми на
стойност 6 600 лв. и доходи от икономическа дейност като земеделски
производител, съответно в разходната част на паричния поток са включени
предоставени от РЛ заеми на по-висока стойност –132 470 лв. Установено е
превишение на направените разходи над доходите с установен източник със сумата
в размер на 38 648,98 лв., която е приета за доход с неустановен източник.
При извършена съпоставка за същата година на доходите с установен източник и
разходите на съпругата В.Т. (таблица на л. 155 гръб) е установено, че
реализираните през годината доходи покриват точно извършените разходи. Поради
тази причина не е възможно недостигащите парични средства при единия съпруг да
бъдат компенсирани изцяло или частично с налични парични средства при другия
съпруг.
Изчислена е данъчна основа по реда на чл. 122
от ДОПК, като от доходите с неустановен произход в размер на 38 648,98 лв.
са приспаднати вноските за ДОО и ЗО за самоосигуряващо се лице (авансови и за
годишно изравняване, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК), съответно в размер
на 4 912,80 лв. и на 2 208 лв.
На следващо място, при ревизията е
установено, че за 2016 г. жалбоподателят Т. е получил доходи под формата на
държавни помощи и субсидии в размер на 123 806,23 лв., а е декларирал
доходи в по-малък размер – 123 350,44 лв. След приспадане на 60%
нормативно признати разходи за дейността като ЗП и авансово внесени през
годината вноски за ДОО и ЗО в размер на 928,80 лв. е изчислена данъчна основа
за облагане на доходите в размер на 48 593,69 лв. (таблица на л. 196 гръб
– 197).
Изчислена е данъчна основа по реда на чл. 17
от ЗДДФЛ като сбор от данъчните основи на доходите от стопанска дейност като ЗП
и доходите с неустановен произход по чл. 122 от ДОПК в размер на 80 121,87
лв. = 48 593,69 лв. + 31 528,18 лв. Върху данъчната основа в размер
на 80 121,87 лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
8 012 лв. и след приспадане на внесения данък в размер на 4 841 лв.
се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 3 171 лв., ведно с
прилежащите лихви.
На следващо място, при ревизията е
констатирано, че жалбоподателят Т. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице
– собственик на ЕТ „Стар газ – Т.Т.“ (до 01.09.2015 г.) и като земеделски
производител (за периода след 01.09.2015 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 8 от КСО същият дължи авансови вноски и вноски за годишно изравняване като
собственик на ЕТ върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за 2015 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО регистрираните земеделски стопани,
произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят
окончателен размер на осигурителния доход за атзи дейност. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски при
определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под
формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане на Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и от държавния бюджет.
При ревизията е установено, че за 2015 г. са
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е деклариран доход като ЕТ в размер на
1 046,17 лв. и декларация обр. 6, в която са декларирани авансово внесени
вноски за ДОО в размер на 886,44 лв. и авансово внесени вноски за ЗО в размер
на 398,40 лв. Установено е, че не са внесени авансови вноски за ДОО в размер на
10,68 лв. и авансови вноски за ЗО в размер на 4,80 лв., които са дължими, ведно
с прилежащите лихви. На основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК са изчислени
вноски за ДОО за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на
26 160 лв. = 31 200 лв. максимален годишен размер на осигурителния
доход, съгласно ЗБДОО за 2015 г. – 5 040 лв. минимален годишен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2015 г., върху който са внесени авансови
вноски за ДОО. При ревизията е съобразено, че превишението на разходите над
доходите с установен източник за годината, което е прието за осигурителен доход
от трудова дейност, върху която се дължат вноски за ДОО и ЗО, надвишава
максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО. Дължимата
вноска за ДОО за годишно изравняване възлиза на 4 656,48 лв. = 26 160
лв. х 17,8% и за несвоевременното й внасяне са начислени прилежащи лихви.
Дължимата вноски за ЗО за годишно изравняване възлиза на 2 092,80 лв. =
21 600 лв. х 8% и за несвоевременното й внасяне са начислени прилежащи лихви.
При аналогични констатации за 2016 г. (л. 201
и л. 206) е установено, че не са внесени авансови вноски за ДОО в размер на
256,32 лв. и за ЗО в размер на 115,20 лв., които са дължими ведно с прилежащите
лихви. На основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК са изчислени вноски за ДОО
и ЗО за годишно изравняване, съответно в размер на 2 465,48 лв. и на 2 092,80
лв., ведно с прилежащите лихви.
На следващо място, при ревизията е направена
констатация, че жалбоподателят Т. е регистрирано по ЗДДС лице, считано от
17.01.2008 г., която не е прекратена към ревизирания период, и има регистрация
като земеделски производител. От ЗП Т. са издадени фактури за продажба на
земеделска продукция на дружеството „Итали Трифонови“ ООД, както следва: ф-ра №
1/01.09.2016 г. на стойност 49 028,64 лв. с предмет на доставката пъпеши;
ф-ра № 2/10.10.2017 г. на стойност 2 075,32 лв. с предмет на доставката
пъпеши и на стойност 21 289,50 лв. с предмет на доставката домати; ф-ра №
3/02.10.2018 г. на стойност 7 030,40 лв. с предмет на доставката пъпеши и
ф-ра № 4/08.10.2019 г. на стойност 23 054,49 лв. с предмет на доставката
дини. Първите две издадени фактури не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2015 г. и 2016 г., а вторите две фактури са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. като доход от дейност като регистриран земеделски
стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, като
са приспаднати разходи за дейността в размер на 60%. Нито една от издадените
фактури не е намерила отражение в дневниците за продажби и справките –
декларации за съответните данъчни периоди.
Извършена е насрещна проверка на получателя
по фактурите „Итали Трифонови“ ООД, при която са представени заверени копия на
издадените фактури, идентични с екземплярите на жалбоподателя. От двете страни
по сделката са депозирани писмени обяснения, че няма извършени разплащания.
При така направените констатации,
ревизиращите органи по приходите са направили извод, че като регистрирано по
ЗДДС лице жалбоподателят Т. е следвало да начисли ДДС на основание разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 2, т. 1, чл. 3, ал. 1 и ал.
2, чл. 6, ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
Изчислен по правилото на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС (20%/120) допълнително
начисленият ДДС възлиза на 17 079,79 лв. и е дължим, ведно с прилежащите
лихви.
В хода на съдебното производство са приети
следните писмени доказателства, в хронологичен порядък: писмо вх. №
20417/03.11.2022 г., съдържащо информация за регистрацията по ЗДДС на Т.Н.Т., в
т.ч. в качеството му на ЕТ „Стар газ – Т.Т.“ (л. 2680 – 2681); ЗВР №
Р-16001621005748-020-001/13.10.2021 г., ЗИЗВР №№
Р-16001621005748-020-002/20.01.2022 г. и Р-16001621005748-020-003/21.02.2022 г.
за извършена ревизия на Т.Т. (л. 2682 – 2692); писмени доказателства, описани в
писмо изх. № 94-00-6814/1 от 10.11.2022 г. за извършвани предходни проверки и
ревизионни производства на Т.Т. (л. 2693 – 2818); заповед №
РД-09-337/05.03.2019 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 2828 –
2830); писмо вх. № 5870/15.03.2023 г., съдържащо информация за регистрацията по
ЗДДС на РЛ (считано от 17.01.2008 г. по избор) и начален момент на генериране
на документи в Системата за управление на електронен архив (л. 2858 – 2858
гръб); заповед № РД-09-470/11.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, ведно с план за работа на комисията (л. 2859 – 2860 гръб); акт за
унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение, утвърден от
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 2861 – 2894).
По делото са приети основно и допълнително
заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, изготвени от вещото
лице И.С., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника.
Съгласно експертните констатации в основното
заключение, началните и крайните салда по банковите сметки са аритметично точни
спрямо посочените в РД. При включване в приходната част на паричния поток на
тегленията на парични средства от банковите сметки като приход за ФЛ, съответно
вноските по банковите сметки като разход на ФЛ се изчислява различен размер на
превишението на разходите над доходите с установен източник – за 2015 г. –
59 104,31 лв. и за 2016 г. – 15 378,98 лв. (таблици втора и трета на
л. 2675). На стр. 5 от заключението (л. 2676 - 2677) е посочена допълнителна
информация за източниците на доходи, включени в приходната част на паричния
поток, съответно направените по пера разходи, включени в разходната част на
паричния поток.
По отношение на включените в разходната част
на паричния поток разходи, за които жалбоподателят Т. излага твърдения, че са
такива на ЕТ „Стар газ – Т.Т.“, а не на ФЛ – собственик, при извършена от
вещото лице проверка на движението на парични средства по банкови сметки на ФЛ
и на журнал – сметка 401 Доставчици на ЕТ вещото лице не е открило информация
за отразени плащания. Направено е уточнение, че е декларирано обстоятелството,
че след 01.09.2015 г. ЕТ е преустановил дейност.
За 2015 г. и 2016 г. превишението на
разходите над доходите с установен източник е третирано като укрит осигурителен
доход от трудова дейност, върху който жалбоподателят дължи вноски за ДОО и ЗО
за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а от ДОПК.
По отношение издадените фактури към
получателя „Итали Трифонови“ ООД няма счетоводни записвания при жалбоподателя,
който твърди да е осъществявал дейност като регистриран земеделски
производител. Декларираният от него доход именно като земеделски производител е
намален с нормативно признати разходи в размер на 60%. При получателите
фактурите са намерили отражение в счетоводството по сметка 302 Материали.
В разпита си в съдебното заседание на
08.12.2022 г. по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че сумите,
които са установени като превишение на разходите над доходите в паричния поток
на жалбоподателя са приети за укрит осигурителен доход от трудова дейност и
върху тях са начислени вноски за ДОО и ЗО. След приспадане на вноските за ДОО и
ЗО, включително определени допълнително при ревизията, е изчислена данъчна
основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, към която е приложена данъчна ставка от
10%. За 2016 г. е налице облагане на недекларирани доходи от дейността като
земеделски производител, като сумата от 455,79 лв. по-малко декларирани доходи
е намалена с нормативно признати разходи в размер на 60% и получената данъчна
основа е обложена с данъчна ставка в размер на 10%.
Съгласно експертните констатации в
допълнителното заключение по ССЕ, при изключване от разходната част на разходи,
за които няма представен документ, удостоверяващ плащане в брой или по банков
път, посочени на л. 2832, се изчислява превишение на разходите над доходите в
по-малък размер – за 2015 г. – 26 971 лв. и за 2016 г. – 18 002 лв.
При включване в приходната и разходната част на паричния поток на парични суми
от тегления и вноски по банкови сметки се установява единствено превишение на
разходите над доходите с установен произход за 2015 г. от 29 742 лв.
Извършени са изчисления на дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и вноски
за ДОО и ЗО при констатираните превишения на разходите над доходите в намален
размер. Размерът на данъка е изчислен след приспадане на вноските за ДОО и ЗО
по реда на чл. 124а от ДОПК и при приспадане на авансовите вноски за ДОО и ЗО в
размера, внесен от самото РЛ (л. 2834 – 2835).
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
С оглед направените констатации, съдът
намира, че органите на приходната администрация правилно са приели, че в случая
е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а
именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице за 2015 г. и 2016 г. не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Както се посочи по-горе в настоящото
изложение, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на
чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на
процедурата по чл. 124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено
уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 123, ал. 1 от ДОПК - в
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се
смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него;
2. направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен
процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват
задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване
на ревизионното производство по общия ред.
В жалбата са направени няколко групи
възражения против констатациите в РА, които могат да се обобщят по следния
начин: невключване в приходната част на паричния поток на изтеглени от банкови
сметки парични средства като приход, съответно внесени парични средства по
банкови сметки като разход на ФЛ; включване в разходната част на паричния поток
на разходи по фактури, издадени на ЕТ, собствен на жалбоподателя, за които не
са представени документи за извършени разплащания в брой или по банков път;
включване в разходната част на паричния поток на разходи за издръжка на
домакинството в завишен размер, не отговарящ на представените документи за
извършени плащания; неправилно третиране на ФЛ, регистрирано като земеделски
производител, като регистрирано по ЗДДС лице, въз основа на направена
регистрация по ЗДДС в по-ранен момент, в качеството на ЕТ; недължимост на
вноските за ДОО и ЗО за годишно изравняване, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК, въз основа на Тълк. Решение № 2/02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора
колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8/2020 г.
Именно предвид поддържането на тази защитна
теза, в хода на съдебното обжалване е ангажирано основно и допълнително заключение
по ССЕ, като жалбоподателят е формулирал задачите по най-благоприятен за себе
си начин. От разходната част на паричния поток вещото лице е изключило
декларирани от самото РЛ стойности на разходи за издръжка на домакинството, с
пояснението, че не са представени документи за извършени разплащания. По
идентична причина, от разходната част на паричния поток са изключени и разходи
по фактури, издадени на собствения на Т. ЕТ „Стар газ – Т.Т.“, с допълнително
пояснение, че необосновано е прието, че същите са разходи на ФЛ, само въз
основа на обстоятелството, че ЕТ е прекратил дейност.
Настоящият съдебен състав намира за
неправилен подходът на вещото лице за редуциране размера на разходите за издръжка
на домакинството. В хода на ревизионното производство органите по приходите са
определили разходите въз основа на декларирани данни от Т. в хода на проверка,
предхождаща ревизията, като са приели, че в тяхната стойност се включват и
разходи за данъци и такси за притежавани недвижими имоти и МПС. Несъмнено е
установено, че през ревизираните периоди са извършени разходи за храна, облекло
и други подобни, за които жалбоподателят не е представил документи, но е бил
наясно с размера им при деклариране на данни за това. При извършено изрично
деклариране на разходи в порядъка на максимум 1 800 лв. месечно и изложени
твърдения от съпругата, че тези разходи са изцяло за сметка на съпруга,
необосновано същите са изключени от разходната част на паричния поток.
По
отношение разходите по издадени фактури с получател ЕТ „Сити газ – Т.Т.“
аналогично възражение е направено и против констатациите в РД. Същото е
подложено на подробен анализ, като е констатирано, че през времевия период от
01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. ЕТ е получател по доставки с предмет различни
стоки и услуги, като до 01.09.2015 г. същите могат да се приемат за такива,
свързани с извършваната от него икономическа дейност. След посочената дата,
получаваните от ЕТ доставки са от ЧЕЗ Електроразпределение България, ЕВН
България Електроснабдяване, Мобилтел и Метро Кеш енд кери България. В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира за неопровергана констатацията на
ревизиращия екип, че ЕТ е осъществявал икономическа дейност в три търговски обекта
– магазин за търговска дейност с промишлени стоки в гр. Карлово, магазин за
търговска дейност с части и принадлежности за автомобили в гр. Златица и
работилница за техническо обслужване и ремонт на автомобили в с. Ведраре. Тъй
като не са представени доказателства за прекъсване захранването с електричество
на посочените търговски обекти и неголеми стойности на потребената ел. енергия
след 01.09.2015 г. може да се направи обосновано предположение, че именно ФЛ Т.
е заплащал разходите за ел. енергия след твърдяното преустановяване дейността
на ЕТ. Същите аргументи са валидни и по отношение на предоставяните услуги от
„Мобилтел“ АД, като отново може да се предположи, че е сключен договор с този
мобилен оператор и до изтичане срока на договора (който не е представен като
доказателство по делото) именно ФЛ Т. е заплащал разходите за тази услуга. По
аналогични съображения, може да се приеме, че разходите за покупка на стоки от
„Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД са отново за сметка на ФЛ, като е издадена
специална Метро карта на ЕТ.
При така
изложените аргументи, необосновано в разходната част на паричния поток за 2015
г. на ФЛ ревизиращите органи по приходите са включили и разходи по фактури с
получател ЕТ „Стар газ – Т.Т.“ за периода до 01.09.2015 г. (за закупени стоки)
и до 30.09.2015 г. (за заплатени услуги от доставчиците на услуги ЕВН, ЧЕЗ и
Мобилтел), които могат да се обвържат с извършваната от ЕТ икономическа
дейност. Неправилно вещото лице е изключило всички фактури за покупки на стоки
и услуги с получател ЕТ, включително и тези след декларираното прекратяване на
дейността, доколкото може да се предположи, че поради естеството на
предоставяните услуги и липсата на доказателства за прекратяването им, именно
ФЛ е заплащало разходите по тях.
При така
изложените аргументи, в разходната част на паричния поток за 2015 г. следва да
намерят отражение разходите по фактури с получател ЕТ „Стар газ – Т.Т.“,
издадени след 01.10.2015 г., а за 2016 г. – всички разходи по фактури с
получател ЕТ „Стар газ – Т.Т.“. При този начин на изчисление, в разходната част
на паричния поток за 2015 г., в перо „Други разходи“ следва сумата от
7 970,53 лв. да бъде намалена на 5 309,02 лв.
По
отношение на твърденията в жалбата за необосновано изключване от паричния поток
на внесените парични средства по банкови сметки като разход за ФЛ, съответно –
изтеглените парични средства като приход за ФЛ, следва да бъдат изложени
следните аргументи: в констативната част на РД е извършен подробен анализ на
движението на парични средства по банкови сметки на жалбоподателя в „Уникредит
Булбанк“ АД и „ОББ“ АД, като е установено, че през 2015 г. и 2016 г. са
извършвани вноски и тегления не само от жалбоподателя, но и от различни от него
ФЛ и ЮЛ, с различни основания. При ревизията е изследвано всяко едно от
основанията за превод по банковите сметки на Т. на различни суми и е посочено
кои от сумите се приемат за доход и кои за разход (л. 121 – 121 гръб). В тази
връзка, основното заключение на вещото лице по ССЕ следва да бъде кредитирано
единствено в частта му по отношение потвърждаване на началните и крайни салда
на парични средства по банкови сметки на жалбоподателя, отнасящи се до 2015 г.
и 2016 г. При липсата на данни по банковите извлечения кое е лицето, извършило
вноските и тегленията през 2015 г. и липсата на извършен анализ от вещото лице,
необосновано в приходната част на паричния поток е включена сумата на изтеглени
парични средства по банкови сметки, съответно в разходната – вноски на суми по
банкови сметки. Дори да се приеме за обоснован подходът на вещото лице, видно
от изготвения от него паричен поток (таблица на л. 2675) се изчислява по-висок
размер на недостига на парични средства – 59 104,31 лв., спрямо този,
изчислен от ревизиращия екип – 56 333,31 лв.
По
аналогични съображения не следва да бъде кредитирано основното заключение на
вещото лице по ССЕ по отношение паричния поток за 2016 г. При неспорен размер
на началните и крайните салда на парични средства по банковите сметки, получени
като суми след подробен анализ, направен от органите по приходите, необосновано
от вещото лице се включват в приходната и разходната част на паричния поток
парични суми, внесени от различни от жалбоподателя лица, но изтеглени от него.
При така
изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток
на жалбоподателя за 2015 г., като в разходната част в перо „10 Други разходи“
сумата в размер на 7 970,53 лв. бъде намалена на 5 309,02 лв., а
останалите суми останат в непроменен размер. По този начин, се установяват
налични парични средства в началото на периода в размер на 30,28 лв., съответно
в края на периода – 80,94 лв.; постъпления на парични средства в общ размер на
33 400,12 лв. и разходи в размер на 87 021,26 лв. Изчислява се
превишение на разходите над доходите с установен източник в размер на
53 671,80 лв. При
формиране на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ не
следва да се приспадат сумите от 4 656,48лв. вноска за ДОО за годишно
изравняване, изчислена по реда на чл. 124а от ДОПК и сумата в размер на
2 092,80 лв. вноска за ЗО за годишно изравняване, тъй като с настоящото
съдебно решение са приети за недължими. По този начин се изчислява по-висока
данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
и на основание разпоредбата на чл. 160, ал. 6 от ДОПК обжалваният РА следва да
бъде потвърден, в частта му на допълнително установени дължими суми за
довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 4 925
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 040,15 лв.
При
непроменен размер на приходната и разходна част на паричния поток за 2016 г.,
се установява превишение на разходите над доходите с установен източник в същия
размер, като изчисления от ревизиращите органи по приходите – 38 648,98
лв. При изчисляване на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК не следва да се
приспадат сумата от 4 656,48 лв. вноски за ДОО за годишно изравняване,
изчислена по реда на чл. 124а от ДОПК и сумата от 2 092,80 лв. вноска за
ЗО за годишно изравняване, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като с
настоящото съдебно решение са приети за недължима. При липса на конкретни
възражения по отношение на данъчната основа за доходите от дейността като
земеделски производител, за 2016 г. се изчислява обща данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ в размер на 87 242,67 лв., която е в по-висок размер от изчислената
при ревизията – 80 121,67 лв. Върху данъчната основа в размер на 87 242,67
лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 8 724 лв., който
е в по-голям размер от определения при ревизията данък в размер на 8 012 лв.,
съответно след приспадане на внесения през годината данък в размер на
4 841 лв. се изчислява дължима сума в по-голям размер – 3 883 лв.
Предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК, РА следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, в частта на допълнително определена дължима сума за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 171 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 636,72 лв.
По направеното възражение за недължимост на
установените по реда на чл. 124а от ДОПК вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за
годишно изравняване на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се
лице, ведно с прилежащите лихви, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1
от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт,
издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят
предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2
вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя,
който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдените
от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в
акта. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите
със съответните доказателства.
В случая, данъчната основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. е определена по реда на чл. 122 от ДОПК
вследствие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а
именно при наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които са му били
необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но
не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи.
При извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в
посоченото тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора
колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е установено, че
доходът за 2015 г. и 2016 г. е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен
доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ (за годишно изравняване). В тази си
част обжалваният РА е неправилен и следва да бъде отменен по отношение
допълнително определените по реда на чл. 124а от ДОПК вноски за годишно
изравняване, както следва: за 2015 г. ДОО в размер на 4 656,48 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 2 874, 57 лв., изчислени посредством
общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор и ЗО в размер на
2 092,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 291,94 лв.,
изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен
калкулатор и за 2016 г. ДОО в размер
на 4 656,48
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 407,65 лв., изчислени
посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор и ЗО в
размер на 2 092,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 082,09 лв., изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на
НАП лихвен калкулатор и за 2016 г.
При ревизията е констатирано, че не са
внесени в пълен размер дължимите авансови вноски за ДОО и ЗО за 2015 г. и 2016
г., когато жалбоподателят е упражнявал дейност като ЕТ (за първата година) и
като регистриран земеделски производител (за втората година). Същите правилно
са вменени като задължение за довнасяне, ведно с прилежащите лихви, като този
извод се потвърждава от експертни констатации в допълнителното заключение по
ССЕ (л. 2834). В този смисъл, обжалваният РА е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден, в частта по отношение дължимите авансови вноски за
2015 г. ДОО в размер на 10,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9,81
лв. и ЗО в размер на 4,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,40 лв. и
за 2016 г. ДОО в размер на 256,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
149,16 лв. и ЗО в размер на 115,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
66,93 лв.
По отношение възражението за неправилно третиране на
жалбоподателя като регистрирано по ЗДДС лице в по-ранен момент, поради което
следва да начисли косвен данък върху извършените от него доставки към
получателя „Итали Трифонови“ ООД, настоящият съдебен състав намира следното:
аналогично възражение е направено и в хода на административното обжалване на РА
и горестоящият административен орган му е дал обоснован отговор. В хода на
настоящото съдебно производство се ангажират допълнително доказателства за
„прекратена“ регистрация по ЗДДС на Т., като според пълномощника му от страна
на ответника и на трето неучастващо по делото лице ТД на НАП – гр. Пловдив не е
представен акт за регистрация по ЗДДС № 16042080000702 от 15.01.2008 г. В тази
връзка, следва да бъде посочено, че от страна на ответника и на трето
неучастващо по делото лице ТД на НАП – гр. Пловдив са представени доказателства
за унищожаване на хартиения носител на посочения акт за регистрация по ЗДДС,
поради изтекъл срок на съхранение, съответно липса на генериран електронен
документ в Системата за управление на електронния архив, поради въвеждането й в
по-късен момент – през 2010 г. От страна на ответника и трето неучастващо по
делото лице ТД на НАП – гр. Пловдив са представени и доказателства за извършени
проверки и ревизии на жалбоподателя Т., съгласно констатациите в които до
31.08.2013 г., който е последния период от извършвана ревизия, включително с
обхват данъчни задължения по ЗДДС, същият е регистрирано по ЗДДС лице. От
страна на жалбоподателя не са представени хартиеният носител на акта на
регистрация по ЗДДС, считано от 17.01.2008 г. и акт за дерегистрация по ЗДДС, с
който да е прекратена регистрацията на Т..
По отношение твърдението в жалбата, че е налице
промяна в ЕИК по БУЛСТАТ, настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите,
изложени в решението на горестоящия административен орган, които се свеждат до
следното: жалбоподателят Т. има регистрация като земеделски
производител и като търговец в Търговски регистър с ЕТ „Стар - Газ - Т.Т.“ с
ЕИК по Булстат *** и с този си номер се идентифицира за целите на ДДС с префикс
BG. Регистрацията като едноличен
търговец по реда на ЗТР не създава отделна и независима правосубектност между
него и физическото лице, а само придава ново качество на физическото лице.
Едноличният търговец не представлява отделен и независим данъчен субект,
различен от физическото лице. Физическото лице може да притежава качество,
респ. регистрация по съответните нормативни изисквания като селскостопански
производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и др., но за целите
на ДДС то има единна регистрация и се вписва с един регистрационен номер, с
който се идентифицира за целите на облагането по материалния закон.
В последствие, ФЛ Т. придобива качество на регистриран земеделски
производител и в това си качество извършва доставки на произведена
селскостопанска продукция, за което получава възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка
възмездна облагаема доставка на стока или услуга. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
На основание разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката.
Според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка
доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон
е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон
лица. На основание ал. 2 на чл. 25, данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В настоящия случай не се спори, че през данъчните
периоди 01.09.2016 г. - 30.09.2016 г., 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г.,
01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. и 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г., РЛ е издало
фактури за извършени продажби на продукция на територията на страната - пъпеши,
домати и дини, като не е начислило ДДС по смисъла на изискванията на ЗДДС,
поради което на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за извършените облагаеми
доставки на стоки (документирани с фактури № 1/01.09.2016 г., № 2/10.10.2017
г., № 3/02.10.2018 г. и № 4/08.10.2019 г.), ревизиращите органи по приходите са
направили правилен извод, че се дължи косвен данък, ведно с прилежащите лихви.
При определяне размера на данъчното задължение е съобразено и правилото на чл.
67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС и е начислен ДДС в общ размер на
17 079,73 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 886,67 лв.
При така изложеното от фактическа и правна
страна, съдът намира жалбата за неоснователна и в тази част, поради което РА,
като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и своевременно
направените искания, на страните по делото следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
За жалбоподателя същите се констатираха в общ размер на 4 155 лв.,
съобразно списък с разноските и за уважената част на жалбата следва да му бъде
присъдена сумата в размер на 2 188,10 лв. (две хиляди сто осемдесет и осем
лева и десет стотинки).
На основание разпоредбата на чл. 161 от ДОПК
и съобразно направените изчисления по чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 3 487,33 лв. (три хиляди четиристотин осемдесет и седем
лева и тридесет и три стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, ХIV състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалбата на Т.Н.Т., с ЕГН **********
***, *** и с ЕТ „Стар Газ - Т.Т.“ с ЕИК ***, ревизионен акт № Р-16001621005748-091-001/03.06.2022
г., издаден от И.К. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил
ревизията, и Е.С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,
ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 377 от 24 август
2022 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив относно допълнително
определени вноски за ДОО и ЗО, КАТО НАМАЛЯВА задълженията за 2015 г. от ДОО в
размер на 4 667,16 лв. на ДОО в размер на 10,68 лв. и прилежащите лихви от
2 884,38 лв. на 9,81 лв. и от ЗО в размер на 2 097,60 лв. на ЗО в
размер на 4,80 лв. и прилежащите лихви от 1 296,34 лв. на 4,40 лв. и за
2016 г. от ДОО в размер на 4 912,80 лв. на ДОО в размер на 256,32 лв. и
прилежащите лихви от 2 556,81 лв. на 149,16 лв. и ЗО от 2 208 лв. на 115,20
лв. и прилежащите лихви от 1 149,02 лв. на 66,93 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно допълнително начислен ДДС в общ размер на
17 079,73лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 7 886,67лв.;
допълнително определена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 4 925лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 040,15лв. и за 2016г. в размер на 3 171лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 636,72лв. и допълнително определени ЗОВ, както следва:
за 2015г. ДОО в размер на 10,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9,81
лв. и ЗО в размер на 4,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,40 лв. и
за 2016г. ДОО в размер на 256,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 149,16
лв. и ЗО в размер на 115,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 66,93 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да
заплати на Т.Н.Т., с ЕГН ********** ***, *** сумата от 2 188,10 лв. (две
хиляди сто осемдесет и осем лева и десет стотинки) разноски по делото,
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Т.Н.Т., с ЕГН ********** ***, *** да заплати
на Национална агенция по приходите – София сумата от 3 487,33 лв. (три
хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: