Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
гр. Пловдив, 25 февруари
2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на десети февруари, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ С.,
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров касационно административно дело №161 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник,
както и М.С.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив, представляван от адвокат В.С.- пълномощник, обжалват Решение
№1970 от 26.10.2021г. по административно дело №3348 по описа на Административен
съд- Пловдив за 2020г., VII-ми състав, с което: ГДИН е осъдена да заплати на М.С.Б.
сумата от общо 2 600,00 (две хиляди и шестстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.05.2019г. до
15.12.2020г. включително и за 23.12.2020г., както и законовата лихва върху тази
сума, считано от 29.12.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата; отхвърлени са претенциите на М.С.Б. до пълния
им общ размер 100 000,00 (сто хиляди) лева, включително и за престоя в
Арест – Пловдив за периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г.; ГДИН е осъдена да
заплати на М.С.Б. сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща внесената
държавна такса; оставено е без уважение искането на ГДИН за присъждане на разноски
по делото.
Жалбоподателят ГДИН
претендира отмяна на оспореното решение в осъдителната му част, с която е
осъден да плати обезщетение за сумата 2 600,00 лева, поради неправилност и
незаконосъобразност.
Жалбоподателят
Б. претендира отмяна на оспореното решение в отхвърлителната му част поради
незаконосъобразност, необоснованост, като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, и постановяване на решение по същество, с
което изцяло да бъде уважен предявеният иск. Изразява становище за
неоснователност на жалбата на ГДИН. Освен това, на 07.02.2022г. по електронна
поща по делото постъпва писмена защита с Вх.№2357 от адвокат С., с която
заявява, че поддържа изцяло касационната жалба на Б..***, чрез прокурор Здравена
Янева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на М.Б. и за
основателност на касационната жалба на ГДИН.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационните жалби са
подадени в предвидения законен срок и от страни по първоинстанционното
производство, за които оспорените части на решението са неблагоприятни, поради
което се явяват допустими.
Разгледани по същество,
жалбите са неоснователни.
Производството по дело №3348/2020г.
е образувано по искова молба на Б. за присъждане на сума в общ размер на 100 000,00
лева и законовата лихва върху тази сума, считано от 29.12.2020г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, от които:
- 20 000,00 лева в
резултат на нанесен побой на 23.12.2020г. от надзирател в Затвора – Пловдив;
- 20 000,00 лева в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение “задържане под стража“ в Арест – Пловдив в периода от 27.03.2018г.
до 21.05.2019г.;
- 60 000,00 лева в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в периода от 22.05.2019г. до
15.12.2020г.
Презюмира се нарушаване
правата по чл.3 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, известна също и като
Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)) и чл.3 от ЗИНЗС, като множеството конкретни
оплаквания са в няколко насоки:
– лоши битови условия,
както в Арест – Пловдив, така и в Затвора – Пловдив, а именно: липса на
достатъчно жилищна площ /пренаселеност на килиите – “падат се под 3 кв.м. нетна
площ на човек“/, без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща
топла и студена вода, старо и мръсно спално бельо, през зимата е студено, а
през лятото – топло и задушно, наличие на мухъл в килиите, лошо осветление,
липса на достъп на свеж въздух, липса на дежурно осветление и аспирация в
тоалетната, недостатъчно време за къпане и недостатъчна топла вода, наличие на
гризачи и дървеници в килиите;
- липса на условия за
раздвижване и спорт, както в Арест – Пловдив, така и в Затвора – Пловдив;
- липса на извънредно
свиждане по време на коледните и новогодишни празници, както и по време на
великденските такива и в Арест – Пловдив и в Затвора – Пловдив;
- нанесен побой от
надзирател в Затвора – Пловдив;
- здравословен проблем –
нарушено зрение, вследствие на продължително четене на лоша светлина по време
на престоя в Арест – Пловдив и в Затвора – Пловдив, както и непредоставяни
лекарства по време на престоя на ищеца в Арест – Пловдив;
- лоша храна,
предоставяна по време на престоя в Арест – Пловдив;
- липса на осигурена
библиотека по време на престоя в Арест – Пловдив.
Претендирано е и
присъждане на сторените разноски по делото.
Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд
приема за установено от фактическа страна, че през исковия период /27.03.2018г.
– 21.05.2019г./ Б. пребивава на територията на Арест – Пловдив от 28.03.2018г.
до 21.05.2019г. или че на 27.03.2018г. не е пребивавал на територията на Арест
– Пловдив. За периодите, в които действително е настанен в Арест – Пловдив, Б. пребивава
в килия №218 на ет.2, която е с квадратура 14,74 кв.м., и съжителства с още две
задържани лица, като предоставената им жилищна площ отговаря на изискуемите
стандарти от 4 кв.м. на човек. Килията е оборудвана с три легла, с размери
190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса
за хранене с размери 60/60 см. и 2 броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. През
месец юни 2009г. е открит нов Арест – Пловдив, който се намира в рамките на
Затвора – Пловдив и който представлява масивна двуетажна сграда с 2 495 кв.м. разгъната
застроена площ (РЗП). Постелъчният инвентар в килиите се състои от възглавници,
одеяла и чаршафи, като чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните
помещения на ареста, в т.ч. е предоставена възможност на задържаните лица да
ползват собствени чаршафи.
Коридорите и всички общи
помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на
чистотата в килиите се осъществява от задържаните лица. Всяка килия е снабдена
със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла
се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите- по един за
двата етажа на ареста, изградена е модерна система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, като размерите на
санитарния възел са 125/112 см. Извеждането до банята на Арест – Пловдив става
по утвърден график месец за месец с периодичност най-малко два пъти седмично, а
при възникнали нужди от медицинско естество– по съответното предписание.
Прието е за установено, че
Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към
водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане
през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба.
Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и
отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух се вкарва в килиите.
Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см, който е с отваряемо
крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под
стража лица ежедневно се осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой
на открито. За дезинфекцията на арестните помещения за исковия период са представени
протоколи за извършени ДДД (дезинсекция, дератизация и дезакаризация) обработки,
както и договор от 13.11.2018г. между ГДИН и “ДДД-1“ ООД, ЕИК *********, чийто
предмет е “извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН и териториалните ѝ служби“.
Първоинстанционният съд приема за установено, че
твърдението на ищеца Б. за пренаселеност в помещение на Арест – Пловдив, в
които е пребивавал, е недоказано, тъй като килията, в която е пребивавал, а
именно килия №218, осигурява на всеки задържан минималната жилищна площ от 4,00 кв.м.,
тъй като килията е с площ от 14,74 кв.м., но в нея са настанявани до три
задържани лица. Съответно, за всяко едно задържано лице, настанено в килия №218,
са осигурени повече от кв.м. жилищна площ.
Първоинстанционният съд
приема за недоказани твърденията на Б. за наличието на гризачи и дървеници в
помещенията на Арест – Пловдив; че дюшеците и спалното бельо са стари и мръсни;
че през зимата е много студено, а през лятото е много топло и задушно; че в
килиите има мухъл; че ищецът е имал проблеми с очите, вследствие на лошото
осветление в килията, съответно, че е с нарушено зрение към датата на
предявяване на иска; че ищецът няма достатъчно време за къпане и достатъчно
количество топла вода за всички задържани; че на новогодишните, коледните и великденските
празници е трябвало да има извънредно свиждане, но това не е спазено; както и
че храната е лоша и с мухъл; че не са му осигурявани необходимите лекарства и
че няма библиотека.
За периода на престой на
ищеца в Затвора – Пловдив, а именно от 22.05.2019г. до 15.12.2020г., първоинстанционният
съд приема за установено, че с изключение на твърденията на Б. за наличието на
инсекти и гризачи, доказани се явяват обстоятелствата, че изтърпяна наказанието
“лишаване от свобода“ при лоши условия.
Б. пребивава в
пренаселени килии и при лоши битови условия.
Претърпените от ищеца
лишения, преценени в своята съвкупност, се определят като уронващи човешкото
достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца, представляващо
последица от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена
среда.
Посочените
обстоятелства, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ), включително в пилотното решение “Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме за установено, че
ищецът е подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите
на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от КЗПЧОС (ЕКПЧ).
Налице е
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГДИН по
отношение на установените от първоинстанционния съд факти, които предпоставят
до извода, че битовите условия в Затвора – Пловдив създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и че създават
предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Установените неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, предпоставят и извод за наличие на заплаха за здравето на
изтърпяващите наказание “лишаване от свобода“ поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти.
Прието е за безспорно
установено наличие на незаконосъобразно фактическо бездействие от ГДИН, тъй
като длъжностни лица от дирекцията, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на Б. в посочения период
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и
за нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЗИНЗС.
Предвид последно
изложеното и съгласно правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд приема за установено, че Б. претърпява твърдените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
По отношение на
претенцията на Б., че на 23.12.2020г. му е нанесен побой от надзирател в
Затвора – Пловдив, първоинстанционният съд приема за доказано, макар и да не е
доказано от Б. да е получил каквито и да е физически наранявания в следствие от
нанесения му побой, че действително Б. претърпява унизително отношение.
Претърпяното унизително отношение, което съгласно практиката на ЕСПЧ се приема за такова, когато чрез него
дадено лице се унижава или принизява, като се демонстрира липса на зачитане или
омаловажаване на човешкото му достойнство, или ако предизвиква чувства на
страх, страдание и малоценност, които могат да пречупят психичната и физическа
устойчивост на дадено лице. Това е унизително отношение чрез психическо
въздействие и опит да се накърни достойнството на ищеца, което е станало достояние
на други лишени от свобода.
Следователно, действията
на служителите на ГДИН са от естество да породят болки и страдания, обида,
огорчение, възмущение и чувство за малоценност, каквито Б. твърди, че е
преживял, като се има предвид положението му на лишен от свобода и ситуацията,
в която е поставен. Налице е незаконосъобразно действие на специализиран орган
по изпълнение на наказанието, извършено в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
При това положение, съгласно
чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според която норма
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при
правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера на вредите, както и
продължителността на периода, през който са претърпени, първоинстанционният съд присъжда на Б. обезщетение в размер на 1 600,00
лв. за претърпени неимуществени вреди, резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив в периода от 22.05.2019г. до 15.12.2020г.; както и обезщетение
в размер на 1 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, резултат от
нанесения му побой на 23.12.2020г. Съответно, върху уважения размер на иска се
присъждат и законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба (29.12.2020г.) до окончателното ѝ изплащане.
Настоящият състав на
съда намира, че решението, части от което се оспорват в настоящето производство,
е постановено при правилно прилагане на закона и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на възраженията на
двамата касатори в тази насока.
Подробно изложените
съображения, мотивирали решението на първоинстанционния съд, се споделят напълно
от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е
необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията в касационните жалби, то същите са неоснователни и не се подкрепят
от приетите по делото доказателства.
Ето
защо, касационните жалби се явяват неоснователни и като такива не следва да
бъдат уважени.
По
делото не са направени искания за присъждане на разноски, с оглед на което и
предвид очерталия се изход на същото, разноски не следва да се присъждат на
страните.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1970
от 26.10.2021г. по административно дело №3348 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2020г., VII-ми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………