Определение по дело №3269/2015 на Софийски градски съд

Мотиви по Н.О.Х.Д. №3269/2015г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство №1452/2015г. по описа на 05 РУ - СДВР (пр.пр.№12189/2015г. по описа на СГП) срещу Г.И.С. за престъпление по чл.149, ал. 5, т.3, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК.

Срещу подсъдимия Г.И.С. е повдигнато обвинение за това, че на 02.06.2015г. около 08.00 часа в гр.С., на метален мост на надлеза на ул.“Б.“ е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - С.А.П. с ЕГН:********** /на единадесет години/, като блудството е извършено чрез употреба на сила - хванал я за косата и я натиснал към парапета на металния мост, опипвал я с ръце по гърдите и задните седалищни части, а след като малолетната П. се отскубнала и побягнала, той я настигнал, натиснал я към стената на къща, свалил панталоните си и казал: „****”, „***”, като бутал ръцете й, за да пипа * му, който бил еректирал, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнение на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако за поне едно от тях изпълнението не е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, както следва: с Присъда по Н.О.Х.Д.№11584/2010г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав в сила от 04.01.2011г. е осъден на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК и за престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и с протоколно определение в сила от 25.09.2012г., с което е одобрено споразумение, с което е осъден на 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като счита, че в досъдебното производство са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимия С.. Позовава се както на самопризнанието на С. пред съда, така и на подкрепящите го показания на всички разпитани свидетели, заключението на СППЕ, протоколите за разпознаване и др. Намира за справедливо на подсъдимия С. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета, което като резултат да доведе до определяне на наказание „Лишаване от свобода“ от 4 /четири/ години.

Частният обвинител – св.Т., баща на пострадалата, надлежно конституиран в това качество, изразява позиция, че би простил на подсъдимия за постъпката му, ако си е взел бележка. В правото си на реплика по доводите на защитата, частният обвинител Т. посочва, че пострадалата все още не може да се възстанови от стреса, което налага да бъде придружавана до училище.

Подсъдимият Г.С. е направил изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от СРП в Обвинителния акт, като запознат с правните последици на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това, съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК. В правото си на лична защита не добавя аргументи към пледоарията на защитника си. В последната си дума се признава за виновен и изразява съжаление за случилото се. Моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Назначеният от досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия – адв.П. подкрепя становището на подзащитния си за протичане производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебните прения настоява съдът да вземе предвид младата възраст на подсъдимия С. и липсата на житейски опит. Набляга на факта, че подсъдимият е от етнос, за който е обичай да се сключват бракове с непълнолетни момичета, които стават и майки на тази възраст. Обръща внимание, че прокуратурата има практика да не образува наказателни производства по отношение на тези „официални случаи“, които по принцип са наказуеми според закона. Тези обстоятелства според защитника са довели до формиране у подсъдимия на съзнание, че поведението му не е престъпно, доколкото представители от неговия етнос имат сходно поведение, за което същите не са наказвани досега. С оглед индивидуализацията на наказанието, настоява съдът да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, както и да вземе предвид изложените в пледоарията му съображения.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.И.С. е роден на ***г***, български гражданин от ромски произход, неженен, безработен, с основно образование, с пост. адрес: гр.С., кв.„*********, с ЕГН: **********, осъждан.

На 02.06.2015г., около 08.00 часа в гр.С., пострадалата С.А.П. с ЕГН:********** отивала към ***-то ОУ „В.Л.“, където била ученичка в пети клас. Малко пред нея вървял св.Д.Я., ученик в същото училище. На металния мост на ул.„Б.“ св.П. била настигната от подсъдимия С., който я хванал за косата и я натиснал към парапета на моста, като започнал да я опипва с ръце по гърдите и задните седалищни части. Св.П. се съпротивлявала, в следствие на което успяла да се отскубне от подсъдимия и да побегне. С. обаче я настигнал до намираща се в близост къща, натиснал я до стената на къщата, след което си свалил панталона и казал на момичето: „****“, „****“, като през това време бутал ръцете й, за да пипа * му, който бил еректирал. Св.П. започнала да вика по име св.Д.Я., поради което и подсъдимият С. я пуснал и избягал.

За станалото св.П. разказала на баба си, която от своя страна казала на бащата на пострадалата – св.Т..

На 03.06.2015г. около 09.00 часа св.Т. отишъл в района на училището на дъщеря си, където забелязал мъж от ромски произход, отговарящ на описанието, дадено от св.П.. Св.Т., тичайки успял да настигне подсъдимия С. и да го задържи като уведомил за действията си полицейските органи.

Подсъдимият Г.С. бил задържан за 24 часа като същият се представил пред органите на реда за лицето С.А.Т., с ЕГН: **********.

На 03.06.2015г. било извършено разпознаване, в хода на което процесуално-следствено действие пострадалата П. категорично посочила подсъдимия като извършител на осъщественото спрямо нея деяние.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза, която установила самоличността на подсъдимия като Г.И.С..

Подсъдимият извършил деянието, след като бил осъждан с Присъда по Н.О.Х.Д.№11584/2010г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав в сила от 04.01.2011г. на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК и за престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и с протоколно определение в сила от 25.09.2012г., с което е одобрено споразумение, с което е осъден на 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на направеното от подсъдимия С. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство – показанията на свидетелите: пострадалата С. П. (л.34 от досъдебното производство), св.Я.Т. (л.33 от досъдебното производство), св.Д.Я. (л.37 и л.46 от досъдебното производство), св.Н. И. (л.38 от досъдебното производство), св.М.К. (л.39 от досъдебното производство), св.Г.Д. (л.42 от досъдебното производство), св.В.Д. (л.47 от досъдебно производство) и св.Р.Д. (л.48 от досъдебното производство).

Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на пострадалата С. П., както и на св.Д.Я., като констатира, че не са налице непълноти или съществени противоречия. Разминаване съдът откри само по отношение на точното местонахождение на св.Я. спрямо пострадалата непосредствено преди и по време на процесното деяние. Дребните неточности в показанията на този свидетел /Я./ обаче сочат единствено на това, че тези показания са искрени и неманипулирани, като свидетелят споделя съобразно своите спомени и възприятия, характерни за възрастта му. В този смисъл, следва да се подчертае, че и двамата свидетели са очевидци, при това първата и пострадала, което характеризира показанията им не само като непосредствени, но и като изпълнени с емоционален заряд, именно поради това.

Съдът дава вяра и на показанията на св.Я.Т., отчитайки че като баща на пострадалата, същият е заинтересован от изхода на наказателното производство. Въпреки това първият съд намира, че показанията на този свидетел са добросъвестно дадени и са в корелация с останалия събран по делото доказателствен материал.

При преценката показанията на св.Д. съдът отчете, че същата не е очевидец на престъпното деяние. От друга страна обаче е станала пряк свидетел на емоционалното състояние на пострадалата, непосредствено след осъщественото спрямо последната деяние. Описаното от тази свидетелка е логично и житейски обосновано, поради което съдът не намира основание да се съмнява в добросъвестността на нейните показания.

На преценка подлежат и показанията на св.И., К., Д. и Д., на които съдът дава вяра. Същите са трети незаинтересовани от изхода на настоящето наказателно производство лица. Посредством техните показания се установява, че при задържането на подсъдимия С. за 24 часа, последният се е представил с чужда самоличност, който факт се подкрепя и от останалите доказателства по делото /вж. съдържанието на дактилоскопната експертиза/.

Самопризнанието на подсъдимия Г.С., дадено пред съда, при спазването на предвидените в чл.10-20 от НПК принципи, кореспондира с установеното с годни писмени доказателства и доказателствени средства: Заповед за задържане на лице за 24 часа (л.16 от досъдебното производство), Протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л.50-51 от досъдебното производство), Европейска дактилоскопна карта (л.52 от досъдебното производство).

Като допринасящи за изясняване авторството на процесното деяние, настоящият съдебен състав намира и удостовереното посредством Протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него, както и непосредствено предхождащия го разпит на разпознаващото го лице (л.34-36 от досъдебното производство), процесуално-следствено действие, видно от съдържанието на което св.П. категорично е разпознала в С. лицето, което е извършило спрямо нея инкриминираното деяние. При разпознаването са спазени условията и процедурата за провеждането му, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди самото разпознаване е извършен разпит на пострадалата, приключил в час, предхождащ самото разпознаване. По време на тях свидетелката е посочила извършителя на престъплението по идентични с тези на С. признаци. Разпознаването е извършено в присъствието на две поемни лица, които са удостоверили с подписите си провеждането и резултатите от това процесуално-следствено действие.

С оглед факта, че в Протокола за разпознаване като разпознат е записан С.А.Т. с ЕГН: **********, съдът дължи следните съображения. Както е видно и от разпитите на св.И., К., Д. и Д., а и от самата Заповед за задържане по ЗМВР, при първоначалното задържане на подсъдимия, той се е представил имено като С.Т.. След извършени от страна на полицейските органи действия обаче безспорно е установена истинската самоличност на подсъдимия - Г.И.С..

От изключителна важност в тази насока е назначената и изготвена в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, заключението на която съдът кредитира като обосновано и пълно. От съдържанието й, което е плод на задълбочен научен анализ, става ясно, че е установена идентичност между дактилоскопните отпечатъци, снети от лице с данни за самоличност С.А.Т., с тези на лицето Г.И.С..

           Настоящият съдебен състав дава вяра на приетата съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.80-86 от досъдебното производство) спрямо подсъдимия С.. От същата се установява, че С. не страда от психично заболяване и може да участва пълноценно в наказателния процес. Въпреки, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, експертите са категорични, че С. е бил в състояние към инкриминирата от СГП дата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

          Съдебният състав кредитира и другата съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо пострадалата С. П. (л.69-74 от досъдебното производство), от която е видно, че момичето не страда от психично заболяване като психичното й състояние позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност, въпреки малолетната си възраст.

          Съдът дава вяра и на заключението на съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо другия непълнолетен свидетел - Я. (л.59-63 от досъдебното производство). Според експертите свидетелят не страда от заболяване, което да представлява „разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК, като към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние да възприема и запаметява фактите от действителността, както и да дава показания, в които вярно да я отразява.

         Констатация за обремененото съдебното минало на подсъдимия, съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справка за съдимост (л.94-107 от досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.

        Настоящият състав кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства, като констатира, че не са налице непълноти или противоречия, предвид на което счете за безспорно установено извършителството на деянието и личното участие на подсъдимия в него.

        Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.

С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят).

                                              

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Г.И.С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1 от НК, тъй като на 02.06.2015г., около 08.00 часа в гр.С., на метален мост на надлеза на ул.„Б.“ е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - С.А.П. на единадесет години, като блудството е извършено чрез употреба на сила - хванал я за косата и я натиснал към парапета на металния мост, опипвал я с ръце по гърдите и задните седалищни части, а след като малолетната П. се отскубнала и побягнала, той я настигнал, натиснал я към стената на къща, свалил панталоните си и казал: „***”, „***”, като бутал ръцете й, за да пипа * му, който бил еректирал, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Предметът на доказване, очертан от държавното обвинение, предполага в хода на съдебното следствие да бъдат събрани доказателства, които по обем и достоверност бъдат достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Провереният от съда доказателствен материал установи наличието на обективните съставомерни признаци на визираното престъпление против половата неприкосновеност. Съставът на престъплението по чл.149, ал.1 от НК предвижда изпълнително деяние, което се изразява в извършване на блудствени действия с лице, ненавършило 14 – годишна възраст, които действия имат за цел да бъде възбудено или задоволено полово желание без съвкупление, като за съставомерността и довършеността на деянието не е необходимо тази цел да бъде постигната. По основния състав на блудството също така не се изисква и осъществяване на физическа или психологическа принуда спрямо пострадалото лице. Когато обаче такава е осъществена, както е в случая, деянието е съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 149, ал. 2, предл. 1 от НК.

Принудата по настоящето дело се е изразила във факта, че подсъдимият е използвал физическа сила върху пострадалата, за да реализира намисленото от него, която се изразява в това, че я хванал за косата и я натиснал към парапета на метален мост, натиснал я към стената на къща и бутал ръцете й, за да пипа * му. С тези активни физически усилия подсъдимият С. е сломил съпротивата на жертвата и започнал да осъществява действия на възбуждане и удовлетворяване на полово желание у него без съвкупление с пострадалата. В изпълнение на сексуалните си цели С. е опипвал св.П. в областта на гърдите и задните седалищни части, бутал ръцете на пострадалата, за да пипа * му, който бил еректирал. Тези факти се подкрепят както от самопризнанието на подсъдимия С., така и от показанията на пострадалата. В тази насока е и заявеното от св.Я., който макар и да е видял извършителя на инкриминираното деяние единствено в гръб, е станал свидетел на част от осъществените от страна на С. блудствени действия.

В съдебната практика е изяснено, че принудата може да има различни проявни форми, като най-често, тя се осъществява чрез физическо или психическо въздействие върху жертвата, или по друг начин, отнемащ възможността й ефективно да се съпротивлява /р. №520/73г., НО, ВС, р. №93/92г., ВК, ВС/. В случая, на няколко етапа, върху волята на пострадалата е осъществено неправомерно въздействие, целящо да преодолее съпротивата й срещу нежелани блудствени действия, а именно: хванал я за косата и я притискал към метален мост и към къща, а когато пострадалата, съпротивлявайки се, успяла да се отскубне от подсъдимия и да побегне, С. я  догонил, за да продължи осъществяваването на намисленото от него. За липсата на съгласие косвено сочи и емоционалното състояние на пострадалата след осъщественото спрямо нея престъплено деяние, на което състояние е станала очевидец св. Д.. Следователно, няма основание да се приеме, че липсва принуда спрямо пострадалата, а даже напротив, принудата е осъществена чрез комплекс от прояви, всяка от които е годна да преодолее съпротивата й, което прави деянието, съставомерно по квалифицирания състав на блудство, предвиден в нормата на чл.149, ал.2, т.1, предл. 1 от НК.

С оглед събраните доказателства по делото, в частност свидетелство за съдимост, СГС намира, че е налице и другият квалифициращ признак – а именно деянието да е извършено в условията на опасен рецидив, доколкото С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 /една/ година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако за поне едно от тях изпълнението не е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Така според материалите по делото, деятелността на С. е факт след като е осъждан въз основа на Присъда по Н.О.Х.Д.№11584/2010г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав в сила от 04.01.2011г. е осъден на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК и за престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и с протоколно определение в сила от 25.09.2012г., с което е одобрено споразумение, с което е осъден на 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Деянието на подсъдимия С. е довършено. Нещо повече - безспорно установено по делото е обстоятелството, че деецът е възбудил половото си желание без съвкупление с пострадалата.

Налице е и пряка причинна връзка между упражненото насилие от една страна и действията по възбуждане и удовлетворяване на полово желание посредством блудствени действия без съвкупление от подсъдимия от друга страна. Благодарение на извършените от него съвкупност от последователни действия подсъдимият Г.С. е успял да осъществи намислените по-нататъшни действия по удовлетворяване без съвкупление.

 

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият С. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Всичките му действия са оформили една логична и последователна система, което говори, че подсъдимият С. е действал и с особената съставомерна цел, а именно да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление с пострадалата, като умисълът на подсъдимия е обхващал и съзнанието, че блудствените действия се извършват спрямо лице, ненавършило 14-годишна възраст. Доказателствата за умисъла към намисленото престъпление се извеждат от цялостното поведение на обвиняемия, а именно: опипването на пострадалата по гърдите и по задните седалищни части, бутането на ръцете на св.П., за да може същата да пипа * му, които действия са съпроводени и с осъществена спрямо пострадалата физическа принуда с оглед нежеланието и за интимност с него.

По изложените съображения подсъдимият Г.И.С. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.149, ал. 5, т.3, вр. ал.2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК /в редкацията на нормите към ДВ., бр.24 от 31 Март 2015г./

 

По наказанието:

Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, след изм. с ДВ. бр.26 от 06.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от , съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия  С., съдът не намира да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които да предопределят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко. И това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото наказание в закона само когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно.

Както към датата на извършване на престъплението, така и понастоящем, нормата на чл.149, ал.5, т.3 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” с императивно установен минимум от 5 /пет/ години и максимум от 20 /двадесет/ години.

При определяне на наказанието, съдът прие превес на отегчаващи вината обстоятелства, към които причисли множеството предходни осъждания, които не са взети предвид при квалификацията на престъплението по чл.149, ал.5, т.3 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства трябва да се посочат и ниската възраст на пострадалата, която е значително под границата от 14 години, фактът, че деянието е извършено в светлата част на денонощието и на обществено място, както и обстоятелството, че извършеното от С. деяние е едновременно съставомерно по два квалифицирани състава на престъплението „блудство“. Отегчаващо вината обстоятелство е и фактът, че при първоначалното задържане на подсъдимия от страна на полицейските органи, същият се е представил с чужда самоличност, което говори за желанието на С. да избегне наказателната отговорност за осъщественото от него престъпно деяние.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени младата възраст на С. и изразеното в съдебно заседание съжаление за стореното от него. За разлика от процесуалния защитник на подсъдимия, настоящият съдебен състав намира, че етническата принадлежност на С. не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Този извод на съда се извежда от безспорния принцип в правото за равно третиране на всички граждани, без значение тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Този принцип е прокламиран както в основния закон – чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България /КРБ, Обн. ДВ. бр.56 от 13.07.1991г., изм./, така и е изрично предвиден в разпоредбата на чл.11 от НПК. Съблюдавайки същия, за съда се явява недопустимо да третира подсъдимия по-благоприятно и привилигировано на основание неговата принадлежност към определен малцинствен етнос.

Преценявайки подробно описаните по-горе отегчаващи вината обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, и вземайки предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, първостепенният съд намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца за престъплението по чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК. Същото наказание е в границите, предвидени в закона, малко над законоустановения минимум, като според съда, предвид установения превес на отегчаващите вината обстоятелства, това наказание отразява обществената опасност както на деянието, така и на неговия извършител. Намаляването на това наказание с изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК дава като краен резултат налагане на наказание от 5 /пет/ години „Лишаване от свобода”.

Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно - на осн. чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническото заведение - затвор.

Налице са и императивните предпоставки на чл.59, ал.2 от НК за приспадане от размера от така определеното наказание на времето, през което подсъдимият С. е бил с МНО „Задържане под стража“ и е бил фактически задържан с Постановление на прокурор от СРП и със Заповед за задържане по ЗМВР, считано от 03.06.2015г.

 

По разноските, веществените доказателства и причините за извършване на престъплението:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.И.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС разноските по делото в размер на 507,90 лв. /петстотин и седем лева и деветдесет стотинки/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия С. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума.

По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитането значимостта на основните права и свободи на личността, в частност половата неприкосновеност на малолетното момиче.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ГРАДСКИ СЪДИЯ:........................................