№ 164
гр. В., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200122 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от СВ. Н. Т., ЕГН:
**********, гр. П., ул. "К.Ч.", № 1, против Наказателно постановление №
0011174/07.07.2020 г. на началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол
управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. С., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и § 21б, ал. 1 от
преходните и заключителни разпоредби към ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 6 от Закона за
движението по пътищата– "глоба" в размер на 2000 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в
представеното писмено становище.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.01.2020 г. в 15. 05 часа на път I-1, км. 15+300, от страна на контролни органи на АПИ
при извършена проверка е констатирано, че жалбоподателят Т. управлявал ППС марка
„МАН“, модел ТТХ, вид товарен автомобил, с обща техническа допустима максимална
допустима маса 18000 кг., с рег. № Е9223МК попада в категорията на ППС, за което не е
заплатена пътна такса, която е дължима на основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата,
във вр. с § 25 от ПЗР към ЗИД от ЗДвП в размер на 87 лв. на основание чл. 189е, ал. 7 от
1
ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база разстояние, във вр. с чл. 24 от Тарифата за таксите, които се
събират за преминаване и ползване ва републиканската пътна мрежа..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля В.Ц. – актосъставител и
административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
От обективна страна нарушението е установено и описано съобразно изискванията на
закона, тъй като действително на инкриминираната дата контролните органи на АПИ са
установили, че жалбоподателят управлява по републиканската пътна мрежа товарен
автомобил, за който не е заплатена следващата се съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата винетна такса. В разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП се съдържа ясно
изискване към водача преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. Дължимостта на такава за движението на МПС по процесния път произтича
от характеристиката му на път, част от републиканската пътна мрежа, по което
обстоятелство и въобще по дължимостта на заплащане на съответната винетна такса не се
спори.
Съгласно § 21б ал.1 ПЗР на ЗДвП разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До
прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който
управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв.
Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и
процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на
посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административно нарушение, а именно по чл. 139, ал. 6 от Закона за
движението по пътищата.
Изпълнителното деяние се е изразило в незаплащане на пътна такса пътна такса, която е
дължима на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е доказано от
обективна и субективна страна. По делото безспорно са установени авторството и вината на
2
нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за което е
наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента
на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Атакуваното наказателно
постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не приема довода в жалбата за необсъждане в НП на възможното прилагане на чл. 28
от ЗАНН, като от съдържанието на НП личи, че е налице произнасяне от
административнонаказващия орган в тази насока в атакуваното НП.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл. 42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Доводът в жалбата, че била допусната неяснота относно
фактите касаещи признаците на деянието при съставяне на НП е неоснователен.
Неоснователен е и доводът, че нарушителят не е имало откъде да закупи винетен стикер.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде
потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4
от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0011174/07.07.2020 г. на началник отдел
Контрол и правоприлагане в Национално тол управление, към Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. С., с което на жалбоподателя СВ. Н. Т., ЕГН: **********, гр. П., ул.
"К.Ч.", № 1, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и § 21б,
ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби към ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 6 от Закона
за движението по пътищата– "глоба" в размер на 2000 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА жалбоподателя СВ. Н. Т., ЕГН: **********, гр. П., ул. "К.Ч.", № 1, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. С., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ.
3
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4