Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 10.02.2020 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №178/ 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.В.М. от ***, лично
и в качеството си на ЕТ „Волкан-2013-Р.М.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** , срещу РА № Р-16000918002565-091-001/ 14.11.2018 г., издаден от
П. Д. С. – *** при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали и А. Н. Б. – *** при ТД на НАП – Пловдив, офис
Кърджали, потвърден с Решение № 227/ 10.04.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което
са установени задължения за: I. Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както следва: 1. За 2015 г. – Главница – *** лв., лихва –
*** лв.; 2. За 2016 г. – Главница – *** лв., лихва – ***; 3. За 2017 г. –
Главница – *** лв., лихва – *** лв; II.
ДДС, за периода от 29.06.2016 г. до 31.03.2018 г., Главница – *** лв. и лихва –
*** лв.; III. Вноски за ДОО за: 1. 2013 г. – Главница – *** лв.,
лихва – *** лв.; 2. 2014 г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 3. 2015 г. –
Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 4.2016 г. – Главница – *** лв., лихва – ***
лв.; 5. 2017 г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; IV.
Вноски за ЗОО, за: 1. 2013 г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 2. 2014 г.
– Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 3. 2015 г. – Главница – *** лв., лихва –
*** лв.; 4.2016 г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 5. 2017 г. – Главница
– *** лв., лихва – *** лв. и V. Вноски за ДЗПО-УПФ
за: 1. 2013 г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 2. 2014 г. – Главница – ***
лв., лихва – *** лв.; 3. 2015 г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 4.2016
г. – Главница – *** лв., лихва – *** лв.; 5. 2017 г. – Главница – *** лв.,
лихва – *** лв., или задължения в общ размер на *** лв., от които главница – ***
лв. и лихва – *** лв.
Изложени са твърдения за незаконосъобразност
на оспорения РА като постановен при неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. Посочва се, че при извършване на ревизията са допуснати
нарушения на императивни разпоредби от ДОПК, предвиждащ, че данъчният орган е
задължен да определи основата за облагане с преки данъци след задължителен
анализ на вида и характера на фактически осъществяваната дейност, на платените
данъци, мита, такси, вноски и др.; движението и остатъците по банковите сметки,
както и обичайния размер на разходите за живот и издръжка, обучение и лечение,
както и на транспортните, дневните, квартирните разходи при пътуване в страната
и чужбина. Твърди се, че всички тези обстоятелства не са били подложени на
подробен и обстоен анализ в хода на ревизията. Ревизиращият екип приел
необосновано, че въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства се
установили обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2,4 и 5 от ДОПК. Посочва се, че за
да обоснове тези свои неправилни изводи и констатации ревизиращият екип приел,
че по отношение на жалбоподателя е налице превишение
на разходите над получените приходи за 2013 г., 2014 г. в размер на *** лв.,
2015 г. – *** лв. (стр.31 от РД), за 2016 г. и 2017 г. – в размер на *** лв. (
стр.34 от РД). Този извод на ревизиращите се базирал единствено и само на полученото
писмено обяснение от „Еконт Експрес“ ООД, от което се
установява, че за куриерските пощенски услуги няма опция за търсене по ЕГН, а
по телефонен номер и имена, както и, че с имената Р.В.М. има създаден клиентски
картон. Въз основа на този картон било установено, че за 2013 г. лицето, на
което е бил създаден, е реализирало оборот в размер на *** лв., за 2014 г. – ***
лв., за 2015 г. – *** лв. – страница 12 от РД. В жалбата се твърди, че
клиентският картон не е създаден по искане и молба на Р.М., поради което
приетите за осъществени размери на реализираните обороти за посочените години
не са реализирани от него. Жалбоподателят заявява, че не е подписвал документи
за създаване на клиентски картон, както и такива за изпращане на описаните в
писмото стоки, поради което неправилно се приемало, че преди регистрацията му
като ЕТ е осъществявал стопанска дейност. В жалбата се сочи, че е възможно
друго лице, различно от Р.М., да е използвало недобросъвестно трите му имена,
ЕГН и телефонен номер, за да осъществява изпращането на стоки чрез куриерската
фирма за посочения период от време.
Относно начисления ДДС, в жалбата се сочи, че
ревизиращият екип правилно е приел, че Р.М. е регистриран като ЕТ „Волкан-2013-Р.М.“
на 16.03.2017 г., от която дата осъществява търговска дейност, но неправилно е
определил дължимия ДДС, на страница 40 от РД, въз основа на събраните
доказателства по реда на чл.122 от ДОПК и неправилно определената данъчна
основа в размер на *** лв. Посочва се, че при така представените доказателства,
изводите на ревизиращия екип, че са налице предпоставките за приложението на
чл.122, ал.1, т.2,4 и 5 от ДОПК, са неправилни и в противоречие с доказателствения материал. Поради посоченото се твърди, че
РА в частта относно определените задължения по КСО и ЗЗО, е издаден при
неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се също, че ревизиращият орган, при
определяне задълженията на лицето, не е взел под внимание представените писмени
доказателства и обяснения, с което не е изпълнил задължението си за обективност
(чл.3 от ДОПК), служебно начало (чл.5 от ДОПК) и добросъвестност (чл.6, ал.1 от ДОПК), при установяване на фактите и обстоятелствата от значение за
установяване задълженията, което е довело до грешни изводи и необоснованост на
част от изводите в РА. Изразява се становище, че е недоказано, от страна на
органа по приходите, наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и на
основание за облагане но особения ред. Твърди се, че след като не е било налице
основание по чл.122, ал.1 от ДОПК, не е в сила презумпцията за вярност на
фактическите констатации в РА по чл.124, ал.2 от ДОПК. В подкрепа на изложеното
се цитира Решение от 11.07.2014 г., постановено по адм.д.
№ 2529/ 2013 г. на АС – Пловдив.
Искането е да се отмени РА и решението на
директора на ДОДОП – Пловдив, с което същият е потвърден. Претендират се
деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно
упълномощен процесуален представител.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. В представена писмена защита развива подробни доводи за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура – Кърджали, уведомена при
условията на чл.159, ал.1 от ДОПК, не изпраща представител.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съдът намира, че оспореният РА е издаден от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила.
От РА и РД се установява, че ревизията е
извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелства по ал.1, т.2, т.4 и т.5 от същия. В констативната част
на ревизионен доклад № ***/ *** г., който по силата на чл.120, ал.2, изр.1-во
от ДОПК е неразделна част от обжалвания акт е записано, че Р.В.М. е местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Задълженото лице е
физическо лице, регистрирано като ЕТ „Волкан –2013-Р.М.“
с ЕИК ***, обща регистрация, от 16.03.2017 г. За периода от 2013 г. до 2016 г.,
няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. С подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2017 г. от 13.04.2018 г., РЛ е декларирало доходи по Приложение № 7 от
осъществявана дейност като ЕТ „Волкан-2013-Р.М.“ – Шивашки, кожарски,
кожухарски и плетачни услуги, подлежаща на облагане с патентен данък по ЗМДТ.
За 2017 г., с декларация по чл.61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък,
заведена в община ***, с дата 14.09.2017 г., лицето е декларирало дата на
започване на дейност от 15.09.2017 г., дейност – търговия на дребно в обекти с
нетна търговска площ до 100 кв.м. ( ***). ЕТ има регистрирано ФУ за обект за
търговска дейност с текстил, кинкалерия, находящ се в
***, ***, с дата на въвеждане в експлоатация – 04.09.2017 г. и дерегистрация от 10.04.2018 г. Въз основа на извършена
предхождаща проверка и присъединени доказателства, подробно описани в раздела
за процесуалните действия от ревизионния доклад, е установено, че през
ревизирания период физическото лице е извършвало търговска дейност по продажба
на стоки (завивки, чаршафи, одеала, платове, текстил),
изпращани чрез куриерска фирма "Еконт Експрес"
ООД до адрес на получател или до офис на "Еконт
Експрес" ООД, за които не са издадени документи и не е отчетен приход. Изпратените
стоки са с обща обявена стойност пред куриерската служба, възлизаща на *** лв.
– за 2013 г.; *** лв. – за 2014 г.; *** лв. – за 2015 г.; *** лв. – за 2016 г.
и *** лв. – за 2017 г. В РД е записано, че от „Еконт
Експрес“ ООД са представени разходни касови ордери и пощенски записи за
изплащане на суми в брой по изпратените стоки на РЛ.
По обяснения от ревизираното лице (л.1311, т.
III д. и л.235, т.I
д.)
то няма електронен магазин, но е обявявало в безплатни сайтове, като *** за
продажба, завивки, юргани, олекотени и други неща. След като установил, че има
интерес към стоките започнал да ги купува от пазара в *** и от *** в ***. Не
пази документи за закупените стоки. Всички стоки са изпращани/ доставяни на
купувачите по куриерска фирма „Еконт“, като за всички
продавани и изпращани стоки, паричните преводи са получавани също от „Еконт“. Надценката при продажба на стоките по години е
както следва: за 2013 г. – 10%; за 2014 г. – 10%; за 2015 г. – 8%; за 2016 г. и
2017 г. – 6%.
Въз основа на получените данни е счетено, че
продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно в
рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице и попадат в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ТЗ. Направен е извод, че продажбата на
гореописаните стоки е основна търговска дейност на Р.В.М., че той е данъчно
задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажба подлежат на
облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е
установено, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от
продажба на стоки, са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ. Във връзка с изложеното на лицето са връчени уведомления по чл. 17 и
чл. 124 от ДОПК, както и искане за представяне на документи и писмени обяснения
за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В указания в искането срок РЛ е посочило, че не притежава документи за
периода: 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. Представило е
декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2013 г. – 2017 г., в които е попълнена единствено част II.Данни
за семейно положение.
Предвид изложеното, на основание чл. 122, ал.
2 от ДОПК, е извършен анализ на относимите към
ревизираното лице обстоятелства, обсъдени са събраните доказателства от трети
лица и представените документи от ревизираното лице и е установено, че брутните
приходи по години от ревизирания период са както следва: *** лв. – за 2013 г.; ***
лв. – за 2014 г.; *** лв. – за 2015 г.; *** лв. – за 2016 г. и *** лв. – за
2017 г.
Същите са установени след анализ на данните
за изпратените пратки чрез куриерската фирма и изплатените от нея суми на
ревизираното лице от наложен платеж. В хода на ревизионното производство "Еконт Експрес" ООД предоставя писмени обяснения и файл
с всички пощенски и куриерски пратки с изпращач ревизираното лице, съдържащи
данни за начина на плащане на събраните суми и парични преводи. Поради големия
обем на информацията, същата е представена на оптичен носител. Допълнително са
изискани и предоставени по електронен път копия на документи, показващи
изплащането на наложен платеж и парични преводи – разходни касови ордери,
разписки за прием на паричен превод. Видно от същите, наложените платежи на
ревизираното лице са изплащани в брой.
По данни от куриерската фирма договор с
ревизираното лице не е сключван. Събраните при проверката доказателства са
приобщени като доказателствени средства в хода на
ревизионното производство. Установените обстоятелства на база на събраната
информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.
Въз основа на изложеното и съгласно чл.122,
ал.1 и ал.2 от ДОПК е констатирано следното:
I. По Закона за данък върху доходите на
физически лица.
В хода на ревизията са събрани
доказателства за неотчетени приходи от продажби на
стоки за ревизирания период, чиито размери по
месеци са посочени в направения анализ на обстоятелствата
по чл.122, ал.2 от т.1 до т.16 от ДОПК.
На основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако
физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като
едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на
глава пета, раздел II от закона, т. е. смятат се за доходи от стопанска дейност
като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Предвид събраните документи и изложеното в РА се
установява, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, свързана с
покупко-продажба на стоки. В този смисъл, ревизиращите органи са счели, че
облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ.
С оглед изложеното, облагаемият доход от
извършваната дейност като търговец за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е определен
като разлика между установените от ревизията укрити приходи (съответно *** лв.;
*** лв. и *** лв.) и установените от ревизията съответстващи разходи – отчетна
стойност на продадените стоки, формирани на база декларираната от ревизираното
лице и приета от ревизията надценка по години ( съответно *** лв.; *** лв. и ***
лв.). Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец е определена, като така установеният облагаем доход е намален със
сумите за ЗОВ. По този начин и на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен
дължимият данък и прилежащи лихви, предмет на обжалване.
ІI. По Закона
за данък върху добавената стойност.
В хода на ревизията са събрани
доказателства за неотчетени приходи от продажби на
стоки за ревизирания период, чиито размери по
месеци са посочени в направения анализ на обстоятелствата
по чл.122, ал.2 от т.1 до т.16 от ДОПК. По
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение от
целите и резултатите от нея. В
чл.3, ал.2, изр.1-во от ЗДДС е посочено,
че независимата икономическа дейност е "дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги".
По силата на тази
разпоредба всяко лице, юридическо (или приравнено на юридическо) или физическо лице,
което извършва дейност като производител,
търговец или дейност по предоставяне
на услуги попада в кръга на лицата, които
извършват независима икономическа дейност. В конкретният случай
са налице доказателства, че извършената от лицето дейност има точно такъв
характер.
След извършен анализ на събраната информация
е установено, че Р.М. е реализирал облагаем оборот от продажби
на стоки в размер на *** лв. към 31.05.2016 г. Задълженото
лице не е спазило разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС, съгласно който е било длъжно в 14-дневен срок от изтичането
на данъчния период, през който
е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон (т. е. до 14.05.2016 г.)/ и на основание чл. 101,
ал.6 и 7, органите по приходите да издадат
акт за регистрация
по ЗДДС. В тази връзка органите
по приходите определят за дата
на задължителна регистрация по ЗДДС – 29.05.2016 г. Установено
е, че към 31.03.2018 г. за РЛ не са
отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС.
Съгласно чл.102, ал.3 от ЗДДС за определяне
на данъчните задължения на лицето
в случаите, когато е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки, за периода от изтичането
на срока за подаване на
заявление за регистрация до датата, на която
е регистрирано от органа по приходи.
За осъществените облагаеми доставки не е начислен
ДДС в съответствие с разпоредбите
на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от
ЗДДС. Данъкът се смята включен в обявената цена, когато се
предлагат стоки – предмет на доставка
на дребно, в търговската мрежа. Съгласно чл.66,
ал.1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на сто. За извършените и неотразени продажби са налице
доставки по смисъла на чл.6 от
ЗДДС, които са облагаеми по смисъла
на чл.12, ал.1 от ЗДДС, поради това, че
са с място на изпълнение на
територията на страната. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното
събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена. Съгласно ал.6 на чл.25 от
същия закон, на датата на
възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем
за облагаемите доставки и възниква задължение на регистрираното
лице да го
начисли.
Предвид гореизложеното
органите, извършили ревизията са определили данъчни
основи за облагане с ДДС по месеци за периода:
29.06.2016 г. - 31.03.2018 г. (таблицата на стр. 82 от
ревизионния доклад).
Определеният с ревизионния акт
ДДС за внасяне (посочен в колона 2 на таблицата от
стр. 82 от ревизионния доклад по периоди), е в общ размер на
*** лв. Същият е дължим заедно
с начислените лихви за закъснение по
периоди (посочени в колона 5 от същата
таблица), съгласно чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ в общ размер на *** лв.
III. По КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията е установено, че за 2013
г., 2014 г., 2015, 2016 г. и 2017 г. Р.В.М. има получени доходи единствено от
стопанска дейност като търговец. На 16.03.2017 г. той е регистриран като ЕТ с
фирма „Волкан-2013-Р.М.“, обща регистрация.
За 2017 г. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал получени
доходи от дейност като едноличен търговец и облагаем доход в размер на *** лв.
С декларация по чл.61н от ЗМДТ от 14.09.2017 г. е декларирал извършване на
дейност търговия на дребно в обекти с нетна търговска площ до 100 кв.м. (***,
пазар в ***). В хода на ревизията е установено, че за 2017 г. РЛ не е
декларирало получените приходи за извършените продажби на завивки, чаршафи, одеала, платове и текстил за периода: 01.01.2017 г.-30.09.2017 г., за което е получавало суми с
наложен платеж.
След преглед на събраните при ревизията
доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите е
установено, че ревизираното лице е имало доходи от продажба на стоки като
търговец – от извършени доставки на стоки до трети лица с наложен платеж, чрез
куриерски фирми. Направена е констатация, че задълженото лице е извършвало
продажби на стоки, които са осъществявани редовно и с цел реализиране на
приходи (доходи). В тази връзка е цитирана нормата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ
и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната
дейност по занятие от ФЛ. Ревизиращият екип е направил констатация за наличие
на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК – не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за
укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане или за определяне на
задължителните осигурителни вноски и документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на
ЗЛ е връчено уведомление, с което същото е уведомено, че осигурителния доход,
върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по
реда на чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а същия кодекс.
След извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е установил
облагаем доход на лицето от извършваната икономическа дейност, както следва:
- За 2013 г. – *** лв.;
- За 2014 г. – *** лв.;
- За 2015 г. – *** лв.
- За 2016 г. – *** лв.
- За 2017 г. – *** лв.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Р.М. е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Размерът на дължимите ОВ за
ДОО е определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1 от КСО в относимите, към ревизирания период, редакции. Съобразен е и
минималният размер на осигурителния доход за посочените периоди, определен в
чл.8, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗБДОО и чл.9, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗБДОО ( в сила от
01.01.2016 г.).
Вноските по ЗЗО са определени на основание
чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО – за времето от 01.01.2013 г.
до 30.06.2013 г. и съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО за останалите периоди, като
е съобразено обстоятелството, че подадената за РЛ декларация, обр.1 за осигуряване като самоосигуряващо
се лице в качеството му на едноличен търговец с фирма „Волкан-2013-Р.М.“ е
отхвърлена от НАП поради некоректно посочени данни и неподаване на нова такава
декларация.
Окончателният размер на осигурителния доход
на ЗЛ, в качеството му на самоосигуряващо се лице, за
посочените години, е определен по реда на чл.122 – 124, във връзка с чл.124а от ДОПК. Върху така установения с ревизията нов размер на облагаемия доход, на
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК, органът по
приходите е определил задължения за здравноосигурителни вноски за периода: 01.01.2013 г.-31.12.2017г.
В хода на съдебното производство, с цел
опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт, по искане на
жалбоподателя е изискан клиентският му картон, създаден в „Еконт
експрес“ ООД. Също така, в съдебно заседание на 28.10.2019 г. е открито
производство по оспорване заверени копия от товарителници на „Еконт Експрес” ООД – от л. 1427. до л. 1639 от т.IV от
делото, по отношение на ръкописно изписаните имена на Р.В.М. и съответно
подписите, положени от него, за получени и изпратени пратки. Съгласно приетото
заключение на съдебно-почерковата експертиза имената
„Р.М.“, „Р.В.“ и „Р. М.“ в представените товарителници от „Еконт
Експрес“ ООД за получени и изпратени пратки, а също и в оригиналните РКО,
изпратени с писмо, изх.№ ***/ *** г. са написани от Р.В.М. В останалите
изследвани четливи копия в т. II и III,
ръкописният текст (имена) е копие на ръкописен текст, написан от Р.В.М. От
заключението на допълнителната съдебно-почеркова
експертиза става ясно, че са изследвани документи, който ВЛ е определило като товарителници
(РКО), приети като доказателство по делото, намиращи се в II и III по делото.
Заключението е, че има множество документи, които са нечетливи, поради това и
негодни обекти за изследване. Относно четливите копия на тези документи,
експертът потвърждава становището си от първата експертиза, че имената „Р.М.“,
„Р.В.“ и „Р. М.“ са
написани от Р.В.М., съответно – положеният подпис е негов.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по ал.1, т.2, т.4 и т.5 от
същия, а именно: - т. 2. налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 4 – Липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и, когато документите, необходими за установяване на основата
за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски,
са унищожени не по установения ред, и т. 5 – документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване.
Ревизията е извършена по особения ред предвид
следната фактическа обстановка:
В жалбата се изразява несъгласие с
констатациите за формиран оборот в резултат на получени парични средства от
изпратени пощенски поръчки и куриерски услуги с наложен платеж. Като аргумент
се посочва, че клиентският картон в „Еконт Експрес“
ООД не е създаден по искане на жалбоподателя, също така, че не е подписвал
документи за изпращане на описаните в писмото на куриерската фирма стоки,
поради което неправилно органът по приходите приел, че преди регистрацията си
като ЕТ, Р.М. е осъществявал стопанска
дейност.
Във връзка с така установеното, от "Еконт експрес" ООД е изискана справка в електронен вид
с коректни формати на полетата (дата; цени и др. ) за събраните в полза на
жалбоподателя суми от наложен платеж и пощенски парични преводи, както и
информация за начина на изплащане на събраните суми от наложен платеж и
пощенски парични преводи – в брой или по банкова сметка.
„***“ ООД е представило писмени обяснения и
един брой CD (съдържащ справка в табличен вид и сканирани документи) с придружително писмо за представяне на документи. В писмото
е посочено, че справката съдържа информация за всички извършени доставки на
пратки в полза на жалбоподателя, както и информация за начина на изплащане на
събраните суми и парични преводи. Към писмото са приложени:
Таблиците за куриерски услуги – подател – xlx
– съдържащи информация за всички куриерски и пощенски услуги с подател жалбоподателката за процесния
период; ППП-получател – xlx – информация за получените пощенски парични преводи
от жалбоподателката за периода на проверката;
Заверени копия на документи pdf – копия на документи,
показващи изплащането на наложен платеж и парични преводи и разписки за
предаване на пратките, както и заверени копия от РКО, доказващи изплащане на сумите
по и5зпратените от Р.М. пратки.
В писмените обяснения е направено подробно
описание на:
Таблиците за куриерски услуги – Подател; За
подател: - номер на товарителница (колона А), дата на подаване (колона В), от
кой офис е подадена пратката (колона C), името на фирмата
подател (колона D), името на подателя (колона Е),
подател адрес (колона F), подател телефон
(колона G), вида на пратката (колона Н), описание на пратката
(колона I), до офис (колона J).
За получател: - фирмата получател (колона К), името на получателя (колона L),
получател адрес (колона М), получател – телефонен номер (колона N); За
услугата: - вида на услугата (колона О), количеството на услугата (колона Р),
цена от системата (колона Q); За платеца: страна платец (колона R), време на изплащането
на наложения платеж (колона S), офис на изплащане на наложения платеж (колона Т),
получател фактура ИН (колона U), клиент (колона V), служител, доставил пратката
(колона W), документ №/ дата (колона Х).
Таблиците за пощенски поръчки – ППП.
За подател: номер на товарителница (колона А),
дата на подаване (колона В), от кой офис е подадена пратката (колона С), подател
населено място (колона D), име на подателя
(колона E), подател ЕИН (колона F),
подател адрес (колона G), подател телефон
(колона H), до офис (колона I);
За получател: получател населено място (колона J),
името на получателя (колона K), получател ЕИН (колона
L), получател адрес (колона M),
получател телефонен номер (колона N), описание на
пратката (колона O), цена (колона P);
За платеца: - платец (колона Q), услуги (колона R),
сума без ДДС (колона S), сума с ДДС (колона
T), време за разнос (колона U),
материали (колона V), получател на сумата (колона W),
сума на пощенски превод (колонаX), изплатена сума на
пощенски я превод (колона Y), офис на изплащане
на превода (колона Z), дата на изплащане на превода (колона
АA).
Според обяснението за начина на изплащане на
наложения платеж става ясно от таблица "КУ - Подател", от колона
"офис на изплащане на наложения платеж" (колона ТУ). Когато в колона
"услуга" (колона О) е посочено CD и в колона "офис на изплащане
на наложения платеж" (колона ТУ) е записано офис, различен от Управление ***,
сумата е изплатена в брой.
В писмото е направено и пояснение на
съкращенията:
ACD – отпаднал наложен платеж за сметка на
клиента;
BELOW –сума за доплащане;
C – куриерска услуга;
С_ BELOW
– проверена сума за доплащане;
С _OVER-
проверена сума за плащане;
С1- куриерска услуга по препратена пратка;
CD – наложен платеж;
DISC – отстъпка;
OS – обявена стойност. (Повишена отговорност
на куриера до размера на обявената стойност с лимит 10 000 лв.);
OVER – надплатена сума;
P – приоритет (доставка по обявен час);
PASK3
– опаковка вид 3;
PASK4 – опаковка вид 4;
SHARE+
- споделени разноски;
BONUS
– бонус точки;
VOUCHER
– ваучери.
В хода на ревизията, предоставената информацията
от „Еконт Експрес“ ООД за всички куриерски и пощенски
услуги с подател/ получател Р.В.М. за периода от 01.01.2012
г. до 31.12.2015 г. е анализирана и обобщена в Справка № 2 към РД.
В резултат на информация от същото дружество
за периода: 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., изпратена
с писмо, изх.№ ***/ *** г., съдържаща писмени обяснения и информация на
електронен носител (диск) за всички куриерски и пощенски услуги с получател/
подател Р.М., РКО и заверени снимки на документи (РКО и пощенски записи), е
изготвена Справка № 1 към РД.
По данни от посоченото дружество се
констатират получени от ревизираното лице суми по наложен платеж за периода от
м. 06. 2013 г. до м. 12. 2015 г. общо в размер на *** лв.; за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. – *** лв.
Предвид факта, че са налице данни за укрити
приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно
ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и, когато документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни
вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване, ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай
са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, които дават основание на органа по приходите да приложи установения от
съответния закон размер на данъка, към определената от него данъчна основа по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Разрешаването на административноправния
спор по същество, в случая, на първо място, налага да се съобразят разпоредбите
на чл. 122-124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на
данъчни ревизии, т. н. ревизии при особени случай. Съгласно разпоредбата на
чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2
данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от
посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи
или доходи, съгласно т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; а
според т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
На следващо място, и относно наличието на
предпоставките по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, и с оглед направените
възражения от жалбоподателя в тази насока, е необходимо да се отбележи още
следното:
В хода на ревизионното производство, органите
на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът,
предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, а именно
налице са данни за укрити /в смисъл на неотчетени/ приходи за процесните отчетни периоди в съответните размери; липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за
ползване.
В тази насока данните, съдържащи се в
приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, данните
от извършените проверки на ревизираното лице, в това число и данните относно
свалените (снетите) информационни файлове от програмния продукт, предоставен от
"Еконт експрес" ООД, налагат несъмнения
извод, че за процесните ревизирани периоди
жалбоподателят е реализирал установените приходи от продажби.
Следва да се посочи и това, че констатациите
на органите по приходите в обсъжданата насока са обосновани с годни доказателствени средства – разпечатки на данни от CD-ROM,
изпратени от „Еконт Експрес“ ООД с писма, изх.№ ***/ ***
г. и изх.№ ***/ *** г. във
връзка с изпратено до задълженото лице ИПДПОЗЛ.
В случая, събраните при проверките данни от
технически носители, а именно, предоставения от "Еконт
експрес" ООД CD-ROM, се обхващат от хипотезата на чл.54 от ДОПК. В случая
се касае за данни, получени на технически носители по електронен път по
установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект,
съгласно чл.54, ал. 5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено средство. В тази насока е необходимо да се
посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се съдържат специални правила относно доказателствената стойност на данните от технически и
електронни носители на информация и компютърни данни за ревизираните субекти
или техни съконтрагенти, които в случая са спазени,
поради което и съставеният протокол и получените данни от технически и
електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени
средства, обосноваващи констатациите в процесния
ревизионен акт.
Всъщност, оплаквания на жалбоподателя в този
смисъл липсват. Отделно от това, съдът намира, че следва да се изключи всякаква
възможност за манипулация на данните от страна на куриерската служба, тъй като
е ноторно известно, че всяка една пратка може да се
проследи във всеки един момент в интернет по нейното местонахождение.
Достатъчно е в тази връзка да се цитира изложеното от обясненията на "Еконт експрес" ООД (л. 1127), които са изключително
подробни по отношение на цялата информация за всяка една пратка, и изключват
всякаква възможности за пропуски или допълване на информация.
Горните констатации не се променят и от
откритото производство по оспорване заверени копия от товарителници на „Еконт Експрес” ООД – от л. 1427. до л. 1639 от т.IV от
делото, по отношение на ръкописно изписаните имена на Р.В.М. и съответно
подписите, положени от него, за получени и изпратени пратки. Действително, в
съдебно заседание от 24.06.2019 г. са приети изпратените от ответника
доказателства, сред които и РКО и пощенски записи, изпратени от „Еконт Експрес“ ООД, както и информация за изпращани от
жалбоподателя пощенски пратки с посочени номера на товарителници. В това
съдебно заседание не е оспорена истинността на приетите документи. Искането по
чл.193 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК по оспорване
истинността на представените от „Еконт Експрес“
заверени копия на товарителници и приети като доказателство в съдебно заседание
на 28.10.2019 г., е направено своевременно. В приетите доказателства в съдебно
заседание от 24.06.2019 г. не се съдържат копия на товарителници, а единствено
таблици, изготвени въз основа на данни за изпращани от жалбоподателя пратки за
периода: 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., изпратени с
писмо, изх. № ***/ *** г. на „Еконт Експрес“ ООД.
Изготвената съдебно-почеркова
експертиза е в смисъл, че в представените товарителници от „Еконт
Експрес“ ООД за получени и изпратени пратки, а също и в оригиналните РКО,
изпратени с писмо, изх.№ ***/ *** г. са написани от Р.В.М. В останалите
изследвани четливи копия в т. II и III, ръкописният текст (имена) е копие на
ръкописен текст, написан от Р.В.М. Относно приетите заключения на първата и
допълнителната съдебно-почеркова експретиза
е необходимо да се отбележи, че ВЛ е дало заключение по въпрос, който не му е
бил поставен, а именно – представените РКО, съдържащи се в т.I и II от
делото, да ли са подписани от Р.В.М., съответно – изписаните имена „Р.М.“, „Р.В.“
и „Р. М.“, от лицето ли са били написани. Тъй като доказателствата – РКО и
платежни нареждания, изпратени от „Еконт Експрес“ ООД
са приети като доказателство в съдебно заседание на 24.06.2019 г., е преклудирана възможността за оспорване истинността на тези
документи (РКО, платежни нареждания). Поради изложеното и на това основание
заключението в тази част, касаеща изследване истинността
на РКО и платежни нареждания, не следва да се взема предвид при формиране извод
за истинността на тези документи.
При така установеното от фактическа страна
следва извод, че са налице укрити приходи, върху които не са начислени
съответния пряк и косвен данък.
Когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой от фактите възведени в нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага
особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да
се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства (критерии),
които са относими към конкретния ревизиран данъчен
субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които
се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при
нормално развитие на правоотношението. Това разбира се, в никакъв случай не
означава, че следва да бъдат напълно игнорирани и основните принципи на
облагане, възведени в съответния материален закон.
В конкретният казус, се констатира, че
органите на приходната администрация са съобразили основните правила за
облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ и при наличието на предпоставките, предвидени в
нормата на чл.122, ал.1, т.2, т.4. и т.5 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателката
обстоятелства, съгласно чл.122, ал.2, т.1-16 от ДОПК, и по този начин са
определили основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от
казаните отчетни периоди.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК
данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани
изчерпателно в т.1-16 от ал. 1 на чл.122 от ДОПК, като органът по приходите
следва да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2 и съответно
да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за
облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на
конкретния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно
това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, и са
определили данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо
ревизирания субект, съобразявайки относимите
критерии, съгласно т.1 - т.16 по отношение на конкретния ревизиран субект.
Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизиращите
органи, е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са
взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които
са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, доближаващ се в
максимална степен до обективно осъществения фактически състав. В случая
подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на облагаемата основа,
несъмнено е максимално обективен и способства за формиране на облагаемата
основа по чл.122, ал.2 от ДОПК по възможно най- достоверният начин спрямо
ревизирания субект.
Неминуемо, така определената облагаема основа
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от
обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на
неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че в разпоредбата на
чл.122, ал.2 от ДОПК са регламентирани критериите за определяне на облагаемата
основа, като по този начин, различието се свежда до минимум. Задълженото лице
обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване
на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически
констатации. Това определя и доказателствената тежест
в настоящия процес, която се предопределя с оглед правилото на чл.154 чл.1 от ГПК,
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В спорното съдебно производство, двете страни –
данъчният субект и административният орган са равнопоставени
и имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени
към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо е
обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила.
Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест.
В случая е приложимо и правилото, възведено в
чл.124, ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на
ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия
кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено от
събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва кой носи доказателствената тежест относно релевантните факти, при
спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда
на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт
фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със събраните в хода
на ревизията доказателства.
Или съгласно презумпцията за вярност на
фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по правилата на чл. 122
от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на
процеса.
Следва да се посочи и това, че по отношение
на останалите факти, които са от значение за формиране на облагаемия оборот,
съответно определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
спор не се формира между страните. Няма причина при това положение да не се
приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната
администрация. С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчните
основи за облагане за обсъжданите периоди и съответното изчисление на размера
на дължимите преки и косвени данъци, следва да се приеме, че в тази насока от
страна на ревизиращите органи също не са допуснати нарушения на закона.
Конкретният размер на облагаемия оборот, облагаемата основа и дължимите данъци,
и съответно прилежащите лихви за забава, са определени в ревизионния акт, и
срещу тези изчисления в тази част на РА, няма конкретно заявени възражения. Не
са налице доказателства, които да подлагат на съмнение така възприетите изводи
на ревизиращите органи.
В заключение, и с оглед коментирания по-горе
въпрос за разпределение на доказателствената тежест,
следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената
тежест, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от
доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване нормативно установената материална доказателствена
сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.
Обратно, в случая органите на приходната
администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и
обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа
за облагане на жалбоподателят по реда на чл. 122 от ДОПК, като констатациите им
са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния
закон. В хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани
достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена
достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и
логичен извод за наличие на неотчетени приходи от продажби от страна на
ревизираното дружество, при което законосъобразно органите по приходите са
определили облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК, и съответно са
начислили следващите се от това преки и косвени данъци.
Съгласно чл.102, ал.3 от ЗДДС за определяне
на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за
подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от
органа по приходи. За осъществените облагаеми доставки не е начислен ДДС в съответствие
с разпоредбите на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. Данъкът се смята включен в
обявената цена, когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската
мрежа. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на сто. За извършените
и неотразени продажби са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които са
облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, поради това, че са с място на
изпълнение на територията на страната. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
Съгласно ал.6 на чл.25 от с. з., на датата на възникване на данъчното събитие,
данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение на регистрираното
лице да го начисли.
Предвид гореизложеното на основание чл.102,
ал.3, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25 от същия закон, правилно и
законосъобразно органите извършили ревизията са определили данъчни основи за
облагане с ДДС по месеци за периода: 29.06.2016 г. - 31.03.2018 г.
Определеният с ревизионния акт ДДС за
внасяне, е в общ размер на *** лв. Същият е дължим заедно с начислените лихви
за закъснение по периоди, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в общ размер на *** лв.
Облагаемият доход от извършваната дейност
като търговец за 2015г. и 2017 г. правилно е определен като разлика между
установените от ревизията укрити приходи и установените от ревизията
съответстващи разходи – отчетна стойност на продадените стоки, формирани на
база декларираната от ревизираното лице и приета от ревизията надценка за всеки
от ревизираните периоди на 2015г.-2017 г. Годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният
облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Въз основа на изложеното дотук от
фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на
ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в
съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е
завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е
постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на
процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е
постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така
съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер
задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица
в Република България. Жалбата срещу РА следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във вр.
с чл. 8,
ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 2143 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на Р.В.М. от ***, лично и в качеството си на ЕТ „Волкан-2013-Р.М.“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** , срещу РА № Р-16000918002565-091-001/
14.11.2018 г., издаден от П. Д. С. – *** при ТД на НАП – Пловдив, офис
Кърджали и А. Н. Б. – *** при ТД на НАП
– Пловдив, потвърден с Решение № 227/ 10.04.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което
са установени задължения за: I. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както
следва: 1. За 2015 г. – Главница – 147,07 лв., лихва – 37, 92 лв.; 2. За 2016
г. – Главница – 610,14 лв., лихва – 95,43 лв; 3. За
2017 г. – Главница – 748,41 лв., лихва – 41,17 лв;
II. ДДС, за периода от 29.06.2016 г. до 31.03.2018 г., Главница – 38 547, 38
лв. и лихва – 5 732, 78 лв.; III. Вноски за ДОО за: 1. 2013 г. – Главница –
338, 69 лв., лихва – 172, 86 лв.; 2. 2014 г. – Главница – 645, 12 лв., лихва –
279,25 лв.; 3. 2015 г. – Главница – 645,12 лв., лихва – 213,72 лв.; 4.2016 г. –
Главница – 701,69 лв., лихва – 156,92 лв.; 5. 2017 г. – Главница – 1 288,04
лв., лихва – 72,67 лв.; IV. Вноски за ЗОО, за: 1. 2013 г. – Главница – 307,44
лв., лихва – 161,79 лв.; 2. 2014 г. – Главница –403,20 лв., лихва – 174,50 лв.;
3. 2015 г. – Главница – 403,20 лв., лихва – 133,57 лв.; 4.2016 г. – Главница –
438,56 лв., лихва – 98,07 лв.; 5. 2017 г. – Главница – 595,63 лв., лихва –
33,61 лв. и V. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 1. 2013 г. – Главница – 132,30 лв., лихва
– 67,52 лв.; 2. 2014 г. – Главница –252,00 лв., лихва – 109,09 лв.; 3. 2015 г.
– Главница –252,00 лв., лихва – 83,49 лв.; 4.2016 г. – Главница – 274,10 лв.,
лихва – 61,29 лв.; 5. 2017 г. – Главница – 327,27 лв., лихва – 21,02 лв., или
задължения в общ размер на 53 768,80 лв., от които главница – 46 022,16 лв. и
лихва – 7 746,67 лв.
Осъжда Р.В.М. от ***, лично
и в качеството си на ЕТ „Волкан-2013-Р.М.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 2143 лв. ( две хиляди сто
четиридесет и три лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: