№ 504
гр. Пазарджик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220201136 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на ЗП А.А. А. срещу наказателно постановление № 13-
2200223 от 04.08.2022 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева
на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от ЗП
А.А. А., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли за
потвърждаване на постановлението.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г. около 11,50 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик, между които и свидетелката Г. В. М., извършили проверка на ЗП
А.А. А. в землището на с. Ю., в нива с картофи и пред нея площадка за измИ.е
на картофи. На място е заварено лицето Р. Г. К. да извършва трудова дейност,
а именно - миене на картофи. Проверяващите приели, че ЗП А.А. А. се явява
работодател на лицето К. и не е уредил като трудови отношенията по
предоставяне на работна сила, като не е сключен трудов договор в писмена
форма с нея. Връчена е призовка на ЗП за явяване на ... г. в ДИТ Пазарджик.
На тази дата А.А. А. представил трудов договор с К., който е генериран в
системата на ДИТ на ... г. в 16,36 часа, т.е. след проверката на място. Според
актосъставителката М. пред проверяващите А.А. А. и Р. Г. К. не са
споменавали, че са съпрузи. Всъщност двамата нямат сключен граждански
брак, но живеят заедно на семейни начала повече от 20 години, като от
съвместното им съжителство имат и две деца – свидетелката Е. А.а А.а – на
21 години и А. А. А., на 15 години, видно от Удостоверенията за раждане,
приети като доказателства по делото. За установеното свидетелката М.
съставила АУАН на земеделския производител и му го предявила.
Последният записал възражение, че нарушението е отстранено. Въз основа на
съставения АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал
атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетелите Г. В. М., М.В.А. и Е. А.а А.а.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
2
Горепосочената фактическа обстановка се установи по безспорен начин
от събраните доказателства по делото.
Няма съмнение, че съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения от каквато гледна точка са подходили служителите на ДИТ
Пазарджик при извършване на проверката. Съгласно обаче ал.1 на чл.1 от КТ:
„Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях“, т.е.
първо условие е, за да са налице трудови отношения е те да са възникнали
между лица, които имат качеството на работодател от една страна и между
работник/служител – от друга. Съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ: „Работодател“ е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател“. Видно е, че за да се явява работодател на
К., жалбоподателят следва да е наел последната за извършване на определена
работа, за определено работно време, за която евентуално след това й дължи
възнаграждение. В случая подобни отношения между А.А. А. и Р. Г. К.
въобще не са възниквали преди проверката на контролните органи, тъй като
по делото се установи по безспорен начин, че А.А. А. и Р. Г. К., макар и да
нямат сключен граждански брак, живеят заедно на семейни начала повече от
20 години, като от съвместното им съжителство имат и две деца –
свидетелката Е. А.а А.а – на 21 години и А. А. А., на 15 години, видно от
Удостоверенията за раждане, приети като доказателства по делото. Няма
никакви доказателства, че извън семейните отношения, между А.А. А. и Р. Г.
К. преди проверката от служителите на ИТ Пазарджик са били възникнали и
трудови такива с всички елементи на трудово правоотношение. Съгласно § 1,
т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители:
„Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция“. В случая А.А. А. е земеделски производител – физическо лице.
Като такова няма пречка последният да ползва труда на своята съпруга (или
3
лице, с което се намира във фактическо съжителство), или на навършилото си
пълнолетие дете, които да го подпомагат в дейността, която извършва, тъй
като между тях по този начин не възникват някакви различни отношения
извън семейните – например трудови. Трудовото правоотношение не
възниква само с престирането на труд в полза на някого. Трябва и лицата да
имат воля и намерение да създават трудово правоотношение помежду си с
всичките му присъщи елементи. Естествено няма пречка подобни семейни
отношения да бъдат уредени като трудови, но само след постигане на
съгласие на лицата между тях за това – с уговаряне на всички елементи на
трудовото правоотношение – задължения на страните, работно време,
месторабота, възнаграждение, отпуски и почивки и т.н. Всяка едно
правоотношение възниква след съвпадане на насрещни воли на два
самостоятелни правни субекта, насочени към създаването на конкретното
правоотношение. В случая очевидно А.А. А. и Р. Г. К. са създали помежду си
правоотношения на лица, желаещи да имат семейство, деца и общо
домакинство, а не на такива между работодател и работник. В конкретния
случай такива уговорки за престиране на труд срещу заплащане не са
постигани между тях, тъй като се касае за лица, които живеят заедно в едно
домакинство на семейни начала. В случая АНО е този, който твърди и следва
да докаже, че между ЗП А.А. А. и Р. Г. К. е било налице трудово
правоотношение с всички белези на такова, посочени по-горе. Подобни
доказателства не бяха ангажирани по делото от АНО. Тъкмо обратното –
събраха се достатъчно писмени и гласни такива, че отношенията между А.А.
А. и Р. Г. К. не са такива като на отношения между работодател и
работник/служител. Това, че проверяващите в деня на проверката, са
обяснили на ЗП, че следва да има и да представи трудов договор с К. и
последният в незнанието си и подведен от тях, за да не бъде наказан, на
другия ден е сключил такъв с К. и го е представил по преписката, не означава,
че между него и К. първоначално е имало намерение за възникване и
уреждане на някакви трудови взаимоотношения с присъщите за такива
елементи и това ясно се установи по делото от разпита на свидетелките
М.В.А. и Е. А.а А.а. В крайна сметка съгласно чл.1, ал.3 от КТ: „Този кодекс
цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни
условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата,
работниците, служителите, работодателите и техните организации за
4
уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения“, т.е.
контролните органи следва да се намесват тогава, когато са налице данни, че
тези цели, свързани със свободата и закрилата на труда, справедливите и
достойни условия на труд са застрашени, а не да принуждават лица да
уреждат определени отношения помежду си като трудови, след като тези лица
изначално нямат подобни намерения, живеят заедно в едно домакинство, имат
деца и си помагат един на друг, без да си дължат някакво конкретно
заплащане и т.н. Държавата, чрез своите контролни органи, не може да
замества свободната воля на правните субекти и да ги принуждава да уреждат
правоотношенията помежду си по какъвто и да е начин, включително и като
трудови, след като последните изначално не са имали подобно намерение.
С оглед изложеното, съдът счита, че въз основа на събраните по делото
доказателства жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението на
чл.62, ал.1 от КТ и неправилно и незаконосъобразно му е наложено
административно наказание.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По делото е налице своевременно искане за заплащане на разноски от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като са налице и
доказателства за извършването им.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-
2200223 от 04.08.2022 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик, с което на ЗП „А.А. А.“ , с. Ю., ЕИК ********* е наложена глоба
в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик да заплати на ЗП
„А.А. А.“ , с. Ю., ул. „Тридесет и първа“ № 3, ЕИК ********* сторените по
делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
5
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6