МОТИВИ
към
ПРИСЪДА по НОХД № 1765 / 2015 г. по описа на ВРС, XXII състав, постановена на 26.04.2016
г.
Подсъдимият Х.Р.И. - роден на *** г. в гр. *, с настоящ адрес ***, м-ст
„*, българин, българско гражданство, с
основно образование, неженен, ученик в 11 клас в ПТГ, неосъждан, ЕГН: **********
е предаден на съд с обвинение по:
Чл. 129, ал. 1 от НК, за това, че на
09.02.2014 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, ударил в
лицето П.В.Я., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости, с последвало
разместване на фрагментите с изкривяване на носната преграда с оформяне на
гърбица на носа, като е налице затруднение в носното дишане обусловило
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
В
хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа възведените обвинения
като счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е
автор на деянието и е осъществил от обективна и субективна страна състава на
повдигнатото с ОА обвинение. Моли съда да му наложи наказание лишаване от
свобода, ориентирано към минималния размер, изпълнението на което да бъде отложено.
Представителят
на частния обвинител адв. Я., изразява становище
идентично с това на представителя на държавно обвинение. Моли за наказания в
предложения от ВРП размер.
Защитникът
на подс. И., адв. С.,
оспорва фактическата обстановка, описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт и счита, че състава на престъплението не е доказан по
безспорен начин. Навежда твърдения, че подсъдимият не е причинил на Я.
травматично увреждане, която да се характеризира като средна телесна повреда.
Моли съда да постанови оправдателна присъда. В условията на евентуалност да му
наложи минимално наказание.
Подсъдимият
И., в последната си дума моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.02.2014г. в ранните следобедни часове подс.
Х.Р.И. *** на площад „Независимост” /зад Кукления театър/ заедно със св. Д.Г., М.Я.,
Д.Ж. и пострадалия П.Я.. Младежите седнали на пейка зад театъра и си говорили
без да има видимо напрежение в компанията. Докато си говорили подс. И. поискал от св. П.Я. цигара. Последният отказал и
между двамата непълнолетни възникнал спор, като започнали да се бутат и дърпат.
Тогава подс. И. се приближил до св. П. Я. и внезапно
го ударил с лакет в лицето. В следствие на удара
свидетелят паднал назад и след като се изправил имал обилно кръвотечение от
носа. П. Я. веднага отишъл до близкото заведение измил кръвта от себе си и
спрял кръвотечението. След удара подс. И. се извинил
на Я. и двамата непълнолетни продължили да общуват помежду си без да се карат.
В последствие заедно
посетили билярд клуб, където останали около един час. Около 18,00 часа,
тръгвайки да се прибира към дома си в кв. „Аспарухово”, П* Я. почувствал остра болка в областта на носа. Още
същата вечер заедно с майка си Я. отишъл на преглед в поликлиниката в кв.
„Аспарухово” от където го насочили към Спешен център - Варна. На следващия ден,
10.02.2014 г. бил приет за три дни в МБАЛ „Света Ана” АД. Там лекарите му
направили рентгенова снимка и констатирали, че Я. имал счупени носни фрагменти,
изкривяване на носната преграда, както и затруднение в дишането през носа. По
късно Я. бил прегледан и от дежурен съдебен лекар.
Видно от заключението на назначената по делото Съдебно медицинска експертиза
пострадалият П.Я. е получил многофрагментно счупване на
носните кости с разместване на фрагментите, което е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет, респективно при удар с ръка, реализиран в областта на
носа, обусловило изкривяване на носната преграда с оформяне на гърбица на носа
и затруднение в дишането. Получено вследствие на удари с или върху твърди тъпи
предмети. Описаното травматично увреждане е обусловило постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на назначената по делото Съдебнопсихиатрична
експертиза подс. Х.Р.И. не страда от психично
разстройство и към момента на извършването на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият
не е бил в състояние на афект към същия момент. Физическото и психическото му
състояние му позволяват да дава достоверни показания в процеса както и
самостоятелно да участва в него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Я., Г., М. Я., Р. и Л., свидетелство за съдимост на
подсъдимия, като и взе предвид заключението по назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство експертиза.
Съдът
кредитира и възприе показанията на св. Я., Р. и Л., доколкото същите са
логични, последователни и непротиворечиви едни спрямо други, както и на останалите
доказателства по делото, в частност СМЕ, касаещи основаните факти определящи
предмета на доказване. Видно от СМЕ, Я. не е изпадал в безсъзнание и е
възприемал адекватно околната действителност, поради което е бил в състояние да
възприеме, че именно подсъдимият му е причинил травматичното увреждане.
Показанията му кореспондират с показанията на всички свидетели и относно факта,
че между Я. и подсъдимия е възникнало пререкание. Показанията на Я. относно
механизма на увреждането се подкрепят от СМЕ и от показанията на Г., М. Я.,
които съдът също кредитира изцяло, въпреки приятелските и отношения с подс. И.. Поради това съдът приема за установено, че
травматичните увреждания са причинени по твърдяните
от св. Я. време, място, начин и причинени именно от подс.
И..
Така установената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи на съда:
По отношение на присъдaта за престъпление по 129,
ал. 1 от НК:
Съдът
е постановил осъдителна присъда по отношение на подс.
Д* по обвинението по чл. 129, ал. 1 от НК. За да бъде съставомерно
деянието по чл. 129, ал. 1 от НК е необходимо наказателноотговорно
лице умишлено да причини на физическо лице трайно затрудняване на речта, на
движението на крайниците, снагата или врата или наранявания, които проникват в
черепната, коремната или гръдната кухина.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – удар с лакет и се изразява в многофрагментно
счупване на носните кости с последвало разместване на фрагментите с изкривяване
на носната преграда с оформяне на гърбица на носа. От доказателствата по делото
се установява категорично, че подсъдимият е ударил св. Я. с ръка, от който удар са получени
травматичните увреждания. Последователна е практиката в която е прието, че за да е съставомерно деянието по чл. 129, ал. 1
от НК, е необходимо затруднение в носното дишане, което без съмнение обуславя
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Поради горното и съдът прие за безспорно установено от доказателствения материал по делото, че подсъдимият е причинил сочените травматични увреждания и с деянието е увредил здравето на
Я., като е нарушил физическата цялост на организма му и е засегнал нормалните функции на неговите
органи.
От
субективна страна деянието е извършено при инцидентно възникнал пряко насочен
умисъл. По делото не се установи подсъдимият да е отишъл в района на автосалона
с намерението да причини на Я. установените
увреждания, но същият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, като искал и целял настъпването на съставомерните
последици.
Обект
на престъплението по чл. 129 от НК са обществените отношения, осигуряващи
телесната неприкосновеност, физическата цялост и неприкосновеността на здравето
на личността.
В тази
връзка съдът не прие аргументите на защита, че установеното увреждане е
следствие на минал инцидент. Такъв без съмнение е бил налице през 2010 г., но
видно от приложените ренгенови снимки, въз основа на
които е дадено заключението на ВЛ, счупване от което е последвало и затруднение
на дишането е настъпило и при инцидента на 09.02.2014 г., т.е след нанесения
удар от подс. И..
По отношение вида размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, с което е причинено увреждане на св. Я., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, че подсъдимият е неосъждан към датата на извършване на деянието,
същият е младеж ученик и по делото няма други отрицателни характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха, а
деянието не се отличава с някаква повишена степен на обществена опасност. Касае
се еднократен удар, с който са причинени визирани увреждания, т.е. липсва
какъвто и да е интензитет.
Поради изложеното, след
редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК съдът намери, че
наказанието следва да се определи при наличието на изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, доколкото и най-лекото наказание предвидено в нормата не
съответства нито на извършеното деяние, нито на дееца, т.е с приложение на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като счете, че адекватно от алтернативните
наказания за дееца е наказанието „обществено порицание”.
Съдът постанови същото да се изпълни чрез поставяне на табло в
кметството по местоживеене на подс. И..
По отношение на гражданския иск:
Съдът намира, че предявените граждански искове са
допустими, доколкото настъпилите за пострадалия вреди имат за източник деянието
на подсъдимия, което е предмет на обвинението.
В хода на производството бяха
събрани доказателства установяващи претърпените болки и страдания от страна на Я.,
както и тяхната продължителност във
времето – показания на св. Р. и Л.,
история на заболяването, както и СМЕ. С оглед материалите по делото и съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че претенцията на ищеца за обезвреда на неимуществените вреди е основателна и следва
да бъде оценена в размер 1 000,00
лв..
В този смисъл съдът намира, че в
случая е налице съпричиняване, доколкото съдът приема
за установен факта, че именно Я. с
поведението си е предизвикал реакцията на подс. И.,
довела до получаване на травматичното
увреждане. Поради горното съдът на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че
определеното обезщетение за вреди следва да се намали с 1/2, а именно в
размер на 500,00 лв. В останалата част
до пълния предявен размер, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Исканията на гражданския ищец обхващащи необходимостта от извършване на
операция/и/ не може да бъде удовлетворен, доколкото се касае за бъдещо събитие,
т.е. търсят се неизвършени разходи. Отделно от това тези вреди биха били
имуществени, а не неимуществени, както са заявени.
Искът за имуществените вреди съдът прие за неснователен. Неговият размер съгласно исковата молба е
1500,00 лева адвокатски хонорар, 200,00 лева доплащане за престой в болнично
заведение и 30,00 лева Медицинско удостоверение. Адвокатският хонорар не е
имуществена вреда причинена от деликт, той е в
следствие на облигационно отношение и не подлежи на обезвреда
в наказателното производство по този ред. Искана сума от 200,00 лева за
доплащане за престой в болнично заведение също не може да бъде удовлетворена.
Видно от разходнооправдателния документ приложен към
иска, се касае за разход, който е по усмотрение и желание на пострадалия –
основанието е доплащане за избор на екип. Я. е здравно осигурен и престоят му
болнично заведение не е свързан с направата на разходи, респ. подс. Я. не е задължен да репарира суми, който не се
следват. Идентичен е и случая с разхода на издаване на Медицинско
удостоверение. Поради горното съдът отхвърли изцяло предявения иск за
неимуществени вреди.
Съдът
на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подс. И. да
заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 110,00 лв., 350,00 лева в полза на
ВРС и 50,00 лева в полза на Държавата съобразно уважения граждански иск.
На
същото основание съдът осъди подс. И. да заплати на
гр.ищец Я. сумата от 1500,00 лева, представляваща направени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
